Ролята на музикално-дидактичните игри, за развитието на метро-ритмичния усет при 6-7-годишни деца
Ива Василева Райновска
Музикален педагог-Детска Градина ‘‘Иглика‘‘№17 -гр.Хасково
Резюме: Детската градина като едно от първите звена в образователната система предоставя най-добри възможности за моделиране на детското развитие в психо-физически план. Предучилищната възраст е период на интензивно физическо и психическо развитие. Разнообразните занимания оказват благоприятно влияние върху цялостното развитие на детския организъм и спомагат за адаптирането му към постоянно променящите се условия и влияния на съвременната действителност . Двигателната дейност се явява потребност за растящия детски организъм. Основната цел на Музикално-подвижните игри в детската градина е създаване на условия и възможности за участие на децата с физически упражнения и, с цел подобряване на здравният им статус, физическата и психическата им дееспособност, превенция срещу хипо-динамиката и понижената дееспособност. Представяме -Музикално-подвижните игри като потребност за растящия детски организъм.А в същото време тя е и учение и труд и среиозна възпитателна форма.
Ключови думи:Метро-ритъм,развитие на паметта,логическо мислене, правилното произношение на звуците, координацията на движенията, ритъм, говор, музика, движение.
Музиката е заемала и заема особено място в духовния живот на човека, особено в духовния живот на българския народ. Участва във формирането на идейно-нравствено и естетическо отношение към живота, към действителността. Музиката играе водеща роля в културата на всяка страна. Музиката дава на децата възможност да оценят своята собствена култура и да вникнат в културата на другите. Обаятелната и притегателна сила на дейността по възприемане на музика се обуславят от удоволствието, радостта, които музиката доставя на човека. Обуславят се от естетическата наслада, която човек изпитва при непосредственото общуване с музикалното изкуство, от удовлетворяването на естетически, познавателни и морални интереси и потребности.
Музикално-възпитателната работа в детската градина има за цел да съдейства за изграждането на многостранно и хармонично развита личност. От една страна се цели да се спомогне за естетическото, нравственото, умственото и физическото възпитание на децата, а от друга, да им се дадат необходимите, съобразени с възрастта, музикални знания и умения при слушане и възприемане на музика, при пеене на песни и при движение с музика, като същевременно се насочат към опити за музикално творчество.
Задачите на музикалното възпитание в детската градина се осъществяват чрез практическа дейност. Музикалното възпитание и развитие може да бъде осъществено най-пълно, разностранно и системно в условията на специално организирано обучение от страна на музикалният педагог. Децата се запознават с най-простите понятия и у тях се формират навици в областта на пеенето и музикално ритмичните движения. Последователно разширяващия се обем от навици в различните видове музикална дейност води до изразителност на изпълнението .
Музикално ритмичните движения подпомагат развитието на усета за красота, оценъчно отношение и художествените способности на децата. Разнообразните упражнения и движения изпълнени с музика, различните музикални игри и танци, създават емоционална основа на образователно-възпитателния процес. Действайки като стимул и основен дразнител при овладяване на движенията допринасят както за създаване на музикално- естетически вкус у децата, така и за подобряване на физическата им дееспособност. Музиката въздейства върху своите слушатели и оказва влияние върху възпитателния процес на подрастващите. Добре подбрания музикален съпровод създава емоционален фон, свързан с положителни емоции; с преживяване на удоволствие и удовлетвореност. Доказано е, че добре подбраната музика, приложена при разучаване на програмния материал ,осигурява много по-добър краен резултат.
Чрез заниманията с музикални игри децата играят заедно в отбор, изживяват трепетните мигове на отборната надпревара. Заниманията трябва да са комбинация от забава, развитие и творчески напредък. Те създават определен стил в работата, възпитават децата, мобилизират тяхната воля, ума и личностната им активност. Използвайки положителния емоционален фон, децата играейки и забавлявайки се, усвояват нови за тях знания, навици и умения. Съдържанието на игрите може да бъде насочено към решаването както на основните задачи , така и за отмора и развлечение. В играта се изучават и се усъвършенстват в променящи се условия движения, разучавани като елементи на техниката . Игрите се подбират в зависимост от възрастта и степента на подготовка на децата.
Какви са музикалните игри в детската градина? От раждането бебето, слушайки песента на майка си, се научава да чува и възприема музика, да усеща естеството на звуците. Дрънкалки, музикални играчки причиняват когнитивен интерес. Такива игри помагат на детето да се запознае със света около него по достъпен, забавен начин. Психолозите твърдят, че музиката помага на детето да се развива хармонично. Установено е, че благодарение на учебните дейности, в които учителите използват детски музикални игри, в детските градини учениците по-добре да научат и запомнят материала. Освен това подобни дейности допринасят за:
-развитие на паметта;
-внимание;
-логическо мислене;
-постоянство;
-формирането на речта, правилното произношение на звуците;
-развитие на координацията на движенията;
-повишена мотивация за учене;
-формирането на естетически вкус.
Правилното дишане по време на музикалните игри е ефективна превенция на респираторни заболявания и подобрява обменните процеси, и изучава себе си преодоляват различни психологически индивидуални проблеми.
Пасивно възприятие или активно участие? Освен това можете да разделите музикалните игри в зависимост от ролята на ученика в процеса на дейност в няколко типа: Игри, предназначени да възприемат музика. Примерите включват: „Представете инструмента по звук“, „Определете естеството на музиката“, „Познайте песента от карикатурата“. Също така интересни забавления за деца, като например „Листата шумолят“, „слънчев и дъждовен ден“, „Звуци от природата“ – музикални игри в детската градина. Те могат да бъдат адаптирани за всяко друго време на годината. В този случай няма нужда професионално да се възпроизвеждат музикални произведения – не много ученици от детската градина имат такъв талант. Но да ударите дървени лъжици, да настроите ритъма с барабан или дори просто пляскане с ръце – дори и най-малките деца са в състояние да го направят. Креативни детски музикални игри в детска градина. Всяка дейност, в която децата са поканени да покажат своите таланти и способности, е творческа. Например, можете да предложите на учениците, след като слушат мелодия, да я „възпроизвеждат“ с цветове на хартия. Музикално-ритмичните игри в детската градина приемат различни танцови елементи и имитация.
Материали за Музикално-подвижните игри в детската градина ефективно без специален образователен материал са доста трудни. Материалите за музикални игри се класифицират по следния начин:
-аудио записи;
-музикални инструменти;
-музикални играчки;
-печатни продукти (карти, изображения, илюстрации).
Атрактивни и игрови подходи по системата за музикално възпитание на проф.Карл Орф Шулверк
Взаимодействието с музиката, нейното опознаване и разбиране трябва да бъде лесно достъпно, да подтиква към експерименти, към игра, към спонтанност и свобода. Така може да бъде представена концепцията на Карл Орф за музикално детско възпитание, по-известна като „Шулверк“ – музика, ритъм, движение, говор, съчетани в увличащи игри, които целят да събудят и развият креативността, заложена в нас още от деца.
Моделът „Орф Шулверк“ позволява в заниманията да се използва богата гама от помощни средства, като например разнообразни образци на изкуствата, игри с движения на тялото, работа с речта, с емоциите, с гласа и с музикалните инструменти.
1.3 Как точно работят децата, възпитавани по методиките на Шулверк?
На първо място те играят!
– С напътствията на музикални педагози изпълняват различни ритмични, говорни и двигателни упражнения.
– Следват с движения ритъма на различна музика.
– Насърчавани са да импровизират.
-Децата пеят и свирят на елементарни „Орф-Шулверк“ инструменти.
Музикалните инструменти, които се използват в подхода „Орф Шулверк“, включват миниатюрни и лесно преносими ксилофони, дървени пръчици,дървено конче,клавеси,маракаси,триангел и металофони и др. Използват се също различни видове барабани, блокфлейти, както и перкусионни инструменти с неопределена височина. Наравно с това, участниците използват тялото си като най-достъпния музикален инструмент – обичайно е да видите участниците да пеят, скандират, пляскат, танцуват, потропват и щракат с пръсти по време на сесията.
Основното занимание се случва във вид на креативна игра, включваща индивидуална и групова импровизация по зададен тематичен елемент. Това може да бъде някакъв характеристичен звук, ритъм, мелодия, рима, движение, конкретен инструмент или друго помощно средство. Чрез имитация водещият запознава участниците с даден музикален елемент, който те на свой ред имитират. Всеки участник е насърчен да експериментира и да открива богатите изразни възможности на инструментите и на човешкото тяло. Всеки участник, освен това, импровизира и своя собствена мелодия като музикален отговор на зададения елемент, а терапевтът координира реда и начина, по който да прозвучат „отговорите“. Обособяват се отделни музикални партии за солистите и групата, така че компонентите да звучат добре, когато бъдат изсвирени заедно, а последователността от отделните елементи да е логично подредена. Това помага на групата да формира музикални и междуличностни взаимоотношения в една музикално-креативна среда. Всеки участник дава всичко от себе си, като едновременно се научава да цени и приноса на останалите в групата.
1.4 Играта в обучението по Музика- Креативен начин на работа съчетаващ-Ритъм, говор, музика, движение.
Това е креативен начин на работа с деца, съчетаващ ритъм, говор, музика, движение с интересни игри, в който децата творят, за да откриват и разбират света на изкуството – музикалното, танцовото и театралното. Така децата се учат да бъдат част от група, да се съобразяват с другите, не само със собственото си аз; да бъдат част от едно цяло, но в същото време и да се запазят собствения си почерк. В едно музикално занимание се редуват усвояването на различни модели на работа чрез ритъм, говор, движение и музика, които педагогът поставя с моменти на собствена изява на участниците чрез импровизация. Моделът е нужен, защото служи за опора на децата. Въпреки тяхната спонтанност на децата им е трудно да се изразяват свободно в груповата работа в рамките на определено време и игра. Чрез имитацията на модела те са равноправни участници в групата, имат възможност да изявят себе си, да заявят присъствието си в групата и се научават да се съобразяват с другите в процеса на работа.В този креативен процес като основен музикален инструмент използваме нашето тяло. Чрез различни техники- пляскане с ръце, тропане с крака- собственото тяло се превръща в музикален инструмент. Игрите с ритмика с тялото като инструмент развиват координация на движението, фината моторика и др. В „Шулверк“ се използват многообразни перкусионни инструменти и специално създадени за този начин на работа мелодични пластинкови инструменти като глокеншпили, металофони и ксилофони. ОСНОВНО ПРАВИЛО В МУЗИКАЛНАТА ИГРА:
Детето се оформя като личност, която твори и създава!
Литература