МОДЕЛ НА СИСТЕМА ОТ ТРАНСДИСЦИПЛИНАРНИ ИГРОВИ ЗАДАЧИ В ОБУЧЕНИЕТО ПО БЕЛ ВЪВ ВТОРИ КЛАС, В РАЗДЕЛИТЕ “СЪЩЕСТВИТЕЛНО” И “ГЛАГОЛ”

Модел на система от трансдисциплинарни игрови задачи в обучението по БЕЛ във втори клас, в разделите “Съществително” и “Глагол”

Автор: Илиана Чалъкова, педагог и директор на НУ “Васил Друмев” с 37 годишен опит

РЕЗЮМЕ: Настоящата разработка разглежда прилагането на иновативен подход към образователния процес в началното училище, който съчетава традиционните методи на преподаване с трансдисциплинарни стратегии и игрови ИКТ техники. Целта е да се стимулира интересът и активното участие на учениците, да се развият техните езикови умения и да се подобри тяхната способност за междупредметно свързване на знанията. В своята идейно-тематична цялост разработката обобщава и анализира положителните ефекти от въвеждането на такава система за подобряване на мотивацията, критическото мислене, социалните умения и творческото изразяване на учениците. На базата на сравнителен анализ се отчитат резултатите, предизвикателствата и налагането на иновативните подходи като неизменен “спътник” в образователния процес на подрастващите.

Ключови думи: игрови задачи, трансдисциплинарен подход, педагогически експеримент, начално образование

Трансдисциплинарното обучение е подход в образованието, който надхвърля традиционните дисциплинарни граници и се стреми към интеграция на различни области на знанието. Той позволява на учениците да прилагат знания и умения от множество дисциплини в полза на добрите резултати. Игровите модели в обучението пък подобряват паметта и концентрацията и когнитивните умения на учениците благодарение на емоционалното си въздействие върху тях. Понятието “трансдисциплинарност” е въведен от психолога Жан Пиаже през 1970 г. В етимологичната си основа се състои от латинския префикс „trans-„, което означава „от другата страна на“ и лексемата „дисциплинарност“, която идва от латинската „дисциплина“ – „преподаване“. На практика това е интегративна изследователска стратегия, която се стреми да формира и създаде нови знания от взаимодействието между две или повече дисциплини. Този подход дава цялостен прочит на реалността а не се занимава отделно с всяка от различните части, които я съставят според Жан Пиаже (Психология на интелекта. Сп. Педагогика,VI,8,3-100,1996 г.) [1] Интеграцията на знанията по различните предмети има четири нива:

Дисциплинарна – когато учениците изучават концепции и умения отделно за всяка дисциплина.

Мултидисциплинарна – когато учениците изучават концепции и умения отделно за всяка дисциплина, но във връзка с обща тема.

Интердисциплинарна – когато учениците изучават концепции или умения по две или повече дисциплини в тясна връзка помежду им с цел задълбочаване на знанията и уменията.

Трансдисциплинарна – когато учениците решават задачи или изпълняват проекти от реалния свят, като прилагат знанията от две или повече дисциплини и по този начин затвърдяват наученото. Важно е да се отбележи, че трансдисциплинарното обучение не замества традиционните учебни дисциплини, а ги обогатява и разширява, като предоставя на учениците по-широк контекст и по-дълбоко разбиране за света около тях.

Педагогическата наука ни дава инструментариум да проверим обективно резултата от въвеждането на тази промяна при условие, че ще спазим основните изисквания и принципи на дидактиката и методиката на обучение по съответния предмет. Това нововъведение можем да го обозначим като “допълнително педагогическо въздействие”. Педагогическият експеримент е основно средство за провеждане на емпирично педагогическо изследване според Г. Бижков (Педагогическа диагностика, УИ „Св. Климент Охридски“,С.1999 г.) [2] Основната му цел е да потвърждава или отхвърля хипотези, чрез практическо прилагане на теории върху фиксирано количество обекти (т.нар. експериментална група“). При провеждането на експеримент обектите се поставят в определени условия, като при анализирането на резултатите се регистрират и отчитат всички възможни фактори, които влияят на протеклия процес на въздействие (който можем да наричаме „експериментален процес“).

Такъв тип изследване бе проведено сред 26 ученика от II а клас и 26 ученика от II б клас от НУ „Васил Друмев“ в гр. Пазарджик. Целта бе да се докаже съдържателността и положителната практика при прилагането на Модел на система от трансдисциплинарни игрови задачи в часовете по български език и литература, подчинен на учебен материал за “съществително име” и “глагол” като части на речта. В началото на изследването бе наложена хипотезата, че при използването на „Модел на система от трансдисциплинарни игрови задачи в обучението по БЕЛ във втори клас, разделите “Съществително„ и „Глагол““, учениците ще повишат знанията и уменията си по същата учебна дисциплина.

Въпросите в теста са 20 на брой и покриват почти всички елементи от съдържанието на учебния материал – разделите „Съществително“ и „Глагол”. Те могат да се групират в четири части съответстващи на параметрите, които се изследват, а именно:

като част на речта, употреба на глаголи в речта – въпроси 1,2,3,4,5,6,7,8,9.

Разпознават глагола като част на речта. Различават употребата на глаголите

в единствено и в множествено число – въпроси от № 1,2,3,4,5,6,7,8

съществителното име като част на речта, откриването му и класификация на

съществителни нарицателни и съществителни собствени – въпроси от № 11,№ 12, №13

Броят на практическите задачи е 8, като тежестта на знанията за глагол и съществително е разпределена пропорционално. Задачите са в pdf формат и са свързани в локален сайт, който лесно може да се използва от преподавателя на неговия компютър и чрез мултимедия или телевизор да се показва пред класа.

Има възможност и за разпечатване на задачите на цветен принтер за индивидуална работа и за прилагането им в тетрадката като дидактически материал. По този начин груповата работа се съчетава с индивидуалната, което позволява на всеки ученик да върви със собствено темпо на работа. Избрана е пиратската тематика като основна, защото интригува децата и разпалва тяхното въображение. Мнимото търсене на съкровище и разказите за пиратския живот и пътешествия допълнително ги мотивират към изпълнение на поставените задачи в заданията. Разпределението на учебното време е както следва:

.

.

.

.

.

.

.

.

Таблица №8 Разпределение на учебното време за практическите игрови задачи

.

Принципът на прилагането на иновативния модел е подчинен на разбирането на поощряване. След всяка изпълнена задача от тестовия вариант учениците имат награда – стикер, цветни камъчета или бутилки с “чудодейна течност”. След изпълнение на всички задачи следва и краят на пътешествието с голямата награда, която е колективна и индивидуална – колективната е рамка за обща снимка на класа на пиратска тематика, а индивидуалната е макет на 3Д сандък за съкровище, който се изработва в часовете по “Ръчен труд”. Настоящото изследване се проведе в три етапа:

І етап Констатиращ (предварителен) експеримент

ІІ етап Формиращ (същински, обучаващ) експеримент

ІІІ етап Контролен (заключителен) експеримент

През първия етап се установи изходното състояние на контингента, степента на усвоеност на знанията и уменията по Български език в първи клас. Това бе извършено като се използва тест – Входящо ниво, покриващ знанията и уменията на учениците първи клас по Български език. Изследването се проведе в две паралелки – II a и II б клас, относително равни по успех и по пол. Тъй като оценките в начален етап са само качествени, за целта на статистическия анализ и доказателствената част на математическото изследване на ефективността на предлаганата иновация бе използвано освен качествено, и количествено изражение на знанията!

Вторият етап се проведе с експерименталната група от II б клас по предварително утвърдената концепция на класически педагогически експеримент. Във II б клас се работи с разработения модел на система от трансдисциплинарни задачи в обучението по български език във втори клас, в разделите съществително и глагол. Учениците не са информирани за експеримента. Изследването не наруши хода на учебния процес. Изискването за еднаквост на условията за работа в класовете се запази. Учениците изпълниха при своето обучение разработените 8 игрови задачи и участваха активно в работата си в клас. Задачите покриват учебното съдържание в Раздел съществително и глагол по предмета Български език. Учениците от контролната група от II a клас работиха по класическият начин. При тях не бяха използвани разработените 8 игрови задачи.

Третият етап на изследването се проведе след завършване на същинския екперимент. Целта при него бе да се получи информация за крайните резултати от изследването. Това бе осъществено чрез Тест № 2 върху разделите “Съществително” и “Глагол”. Тестът бе проведен и в двата класа –IIa и II б паралелки. /контролна и експериментална/. Двете групи се обучаваха по различен начин върху един и същ учебен материал и бяха проверени по един и същи начин. Тъй като оценките в начален етап са само качествени, за целта на статистическия анализ и доказателствената част на математическото изследване на ефективността на предлаганата иновация бе използвано количествено измерване на знанията!

По показаните резултати се установи дали има ефект от приложението на системата от игрови задачи върху учениците от експерименталната група.

По време на работа учениците показаха желание и интерес към поставените игрови задачи. Пред тях бяха демонстрирани игровите задачи на телевизор, свързан с учителския компютър, пред класа. Някои от задачите бяха предоставени и в хартиен вариант. Трябва да се отбележи огромния интерес към стикерите след всяка задача и тяхната стимулираща роля. Трябва да отбележа още и лекотата, с която второкласниците се справиха с усвояването на новия учебен материал. Разбира се в задачите има нарастващо ниво на трудност, но то е на базата на вече постигнати умения и затруднява много малко учениците съпоставено с удовлетворението, което имат за това, че участват в историята на пирата Джак. В класа на моменти имаше и дискусия и елемент на състезание за изпълнението на отделните упражнения от игровите задачи.

След приключване на работата в двете групи бе проведен нестандатизиран тест върху учебния материал “Съществително” и “Глагол”. Моята цел бе да проверя степента на усвоеност на учебния материал за глагол – въпроси, на които отговарят глаголите, единствено и множествено число, както и степента на усвоеност на учебния материал за съществително – въпроси на които отговарят съществителните, род число на съществителните и т.н.

.

Анализът на експеримента се извършва по отношение на психометричните характеристики на въпросите: трудност, дискриптивна сила и анализ на дистракторите за задачите с изборен отговор. Трудността на тестовите задачи се определя от процентния дял на правилно решилите я ученици. Изчислява се т.нар. индекс на трудност /Р/, който за задачите от критериален тест трябва да бъде в границите 95%.

Използва се следната формула за изчисляване индекса на трудност на

задачите :

P = (Ru/Nu+Rd/Nd)2*100, където

P – индекс на трудност на задачите

Ru –брой верни отговори в силната група

Rd – брой верни отговори в слабата група

Nu – брой на учениците в силната група

Nd – брой на учениците в слабата група

N – общ брой тестирани

Колкото по-голям процент ученици са решили задачата, толкова тя е по-лесна. Ниските стойности на показателя сочат, че задачата е трудна.

Въз основа на отговорите са представени следните Емпирични данни – резултатите от теста в експерименталната група и от контролната група са отразени в таблица №17 и таблица №18.

Таблица №17 Окончателни оценки от теста върху раздел Глагол и Съществително на 26 ученици от II б клас/ експериментална група/, НУ “Васил Друмев“ Пазарджик

.

.

.

Таблица №18 Обобщение на данните по степен на усвоеност