Мисленето като процес
Автор: Ирена Александрова – Ст. Учител
в ДГ “ Дружба” гр. Бобов дол
Резюме
Мисленето е най-сложният и най-висш психичен процес. Усещанията, възприятията и представите отразяват съществуващите в предметите и явленията външни свойства, качества, когато те въздействат или са въздействали върху сетивата. В статията се разглежда влиянието на играта за емоционалното и социалното развитие на децата в предучилищна възраст, ала предметите и явленията имат не само свойства и качества, които могат да се отразяват чрез сетивата. Те постоянно се намират и във връзка едни с други, влизат в някакви зависимости и отношения.
При опознаване на околния свят ние се стремим да установяваме не само външните белези и свойствата на предметите и явленията, но и техните връзки, зависимости, отношения. Това обаче не може да стане чрез усещанията, възприятията и представите. То се осъществява чрез друг психичен процес – мисленето, което за разлика от споменатите психични процеси отразява не външната, непосредствено видимата страна на действителността, а нейната същност, която включва връзките и отношенията между предметите и явленията. Така че ако искаме да дефинираме мисленето трябва да кажем, че то е най-сложният и най-висш психичен процес, при който се отразяват връзките и отношенията, съществуващи между предметите и явленията от действителността.
Мисленето възниква на основата на сетивното познание. Без сетивна основа то е немислимо. Първоначално мисленето оперира с усещания, възприятия и представи, които се явяват образи на единични неща. Ала възниквайки на основата на сетивното отражение, мисленето не остава на степента на сетивните образи. То прониква в дълбочината на явленията, отразява света с все по-голяма пълнота и все по-правилно.
За да стане по-ясно определението на мисленето, трябва да отбележим, че отразяването на връзките и отношенията между предметите и явленията има определени особености, а именно:
– За мисленето е характерна неговата проблемност. То започва с питане, с въпрос, с поставяне на проблема., Отговорът на въпроса, разрешаването на проблема е цел на мисленето;
– Мисленето е опосредствувано познание за действителността. Това означава, че когато ние мислим, използваме ония знания, които имаме, и посредством тях добиваме нови знания. Освен това ние можем чрез възприемането на едни прояви да правим изводи за други. Когато гледаме през прозореца, че навън хората вървят забързано и са облечени дебело, можем да направим извод, че времето е студено;
– Мисленето е процес, при който отразяването на външния свят става въз основа на обобщението и абстракцията. Обобщението при възрастния човек обикновено става на основата на съществени признаци. У малките деца то става на основата на несъществени признаци – лекар е всеки, който носи очила и бяла престилка;
– Мисленето отразява връзките и отношенията между предметите в словесна форма. То се осъществява посредством езика, думите.
Мисленето се осъществява посредством така наречените мисловни или още логически операции, които биват:
а/ Анализ. Това е мислено раздробяване, разчленяване на предметите и явленията на техните съставни части, елементи и признаци;
б/ Синтезата е обратния процес на анализа, заключаващ се в съединяването на частите и признаците, групиране на цялото от частите, които го съставляват;
в/ Сравнение. Означава такава операция, чрез която се установяват сходствата и различията между отделните предмети или явления;
г/ Абстракция – мислено отделяне на определен признак, свойство, действие, състояние, отношение от един или няколко обекта;
д/ Обобщение – мислено обединяване на сходни, съществени признаци от много предмети в едно понятие от тези предмети.
Мисленето се извършва под формата на понятие, съждение и умозаключение и бива няколко вида:
– Практическо или действено мислене. При него задачата е дадена нагледно, в конкретна форма и за да се разреши са необходими практически действия;
– Образно мислене. То е мислене с образи – ярки, живи, пъстри, нагледни;
– Словесно – логическо мислене. Това е теоретично мислене, абстрактно, обобщено, мислене с понятия.
Мисленето у отделните хора се отличава със следните особености и качества:
а/ Любознателност – състояние на потребност у човека да опознае новото;
б/ Дълбочина на ума – способност да се установяват съществените, скритите, но важни основни връзки и отношения, да се проникне дълбоко в същността на предмета или явлението;
в/ Гъвкавост или подвижност. Това е умението да се изменят начините на решаване на задачата така, както диктуват конкретните условия и обстоятелства, за да не се изпада в шаблонност.
Други важни качества на мисленето са : логичност, доказателственост, критичност, убедителност, бързина, самостоятелност, широта, последователност.
Мисленето има своите степени на развитие. Първоначално у детето се развива нагледно-действеното мислене, след това се формира нагледно-образното и най – късно постепенно се стига до логическото мислене. Преди да се научи да разсъждава, детето се научава да действа разумно. То по – лесно може да направи нещо, отколкото да разкаже как го е направило.
Децата от предучилищна възраст се справят най – добре със задачи, разрешаването на които се достига чрез нагледно-действено мислене, а най – зле със задачи, които изискват логическо мислене. Нагледно-действеното мислене в предучилищна възраст и пет годишните деца е толкова по – резултатно, колкото детето е по – добре ориентирано в задачата и в обстановката, в която извършва решението. Установено е, че опитът, който детето придобива в процеса на нагледно-действеното мислене е необходим за преминаване към нагледно-образно и логическо мислене. В хода на развиване детето постепенно придобива известна самостоятелност при изпълнение на определени практически действия. Обогатяването на сетивният му опит, разширяването на умствения му кръгозор създава възможността то да мисли не само за наличните, но и за отстранените предмети, да схваща не само външните, но и някои вътрешни съществени връзки и отношения между предметите.
През периода на предучилищна възраст разбирането на причините нараства непрекъснато, като към петата година детето прави скок, определящ почти стопроцентовата възможност правилно да посочва причините на познати явления. Децата от пет годишна възраст започват да разбират, че причините на явленията могат да се крият не само във външните, видимите взаимодействия, но и в свойствата на самите предмети и явления. Има експерименти, които показват, че специалното обучение на децата допринася за по – доброто им ориентиране в причините и причинните връзки между предметите и явленията.
Литература