Дидактични средства за осъществяване на задачите на образователно направление „Околен свят“
Резюме
В настоящата статия се насочва вниманието към предизвикателствата на днешното време. Днес най-голямото предизвикателство в образованието е да се развива мотивацията за учене и стремеж към цялостен напредък на децата. Дидактичните средства са много важни за предучилищна възраст ,защото се реализира принципът нагледност и се гарантира важен етап от умственото развитие на децата – нагледно образното мислене.
Техният подбор зависи от възрастта на децата ,от техните възможности и от целта, която си поставя учителката, Тези дидактични средства могат да се диференцират в няколко групи:
1. Технически средства – мултимедия, интерактивна дъска, лаптоп и други.
2. Натурални предмети – плодове, семена, раковини, шишарки, конци и други.
3. Пособия – магнитна дъска, макети, паравани, плоскостен и обемен оперативен материал и други.
4. Уреди – лупа, фенерче, магнит, термометър.
5. Нагледно – изобразителни – кукли ,картини, пъзели, карти, табла, книжки, природен календар.
Едно от най-важните дидактични средства е природния календар. (2)
Децата могат да проследяват и отбелязват в природен календар промените, които настъпват в растителния и животинския свят, за да видят по – ясно тяхната зависимост от сезонните явления в природата.
Природният календар е едно от дидактичните средства намиращи място в околната действителност. Той е дидактично средство с нагледен характер разчетено върху спецификата на детското възприятие за обектите и явленията от природната среда през определен период от време. Този календар като дидактично средство има няколко основни функции:
1. Да насочва възприятията на децата към най-същественото за обектите и явленията от действителността и да изгражда обобщена представа за тях.
2. Да насочва възприятията на децата към претворяването им чрез символи, знаци или материали на действителността.
3. Да стимулира образно-схематичното мислене на децата и да ги подпомага при изграждане на обща картина за сезона.
4. Да изгражда у децата умения и навици за осъществяване на връзка между сезона и собствената дейност на детето.
5. Да насочва детето към осмисляне на връзките и закономерностите съществуващи между живата и неживата природа.
В съответствие с тези функции природния календар за различни възрастови групи се организира и прилага в познавателната дейност на детето по различен начин. Важното е, че природния календар обхваща времето в рамките на един сезон, защото той не е елементарно нагледно средство, а дидактично средство с познавателна стойност. Въвеждането му в групата става в началото на сезона, а анализът върху него се извършва 2-3 пъти през сезона и накрая се прави обобщение на изобразеното върху календара. При 3-4 годишното дете има въвеждащо за детето значение в особеностите за сезона, затова представлява нагледен материал, върху който е изобразено специфичното явление за сезона. Освен това природния календар включва и серия от сюжетни картинки, които отразяват различни особености характерни за сезона. След наблюдение децата правят елементарен анализ на видяното (включително жива и нежива природа) и подбират тази сюжетна картина, която най-пълно отговаря на това, което са забелязали децата. Сюжетната картина се поставя върху природния календар. Картините се поставят и събират всеки ден, като в края на седмицата се провежда занимание с децата, в което да се направи анализ на характера на времето през този период и да се насочи вниманието на детето към определен символ, чрез който може да се замести определена сетивна детска характеристика на това време. Така децата овладяват начални възможности за моделиране на някои сезонни явления. Чрез тези картинки се учат да съставят кратки разказчета – описания на времето през сезона.
Природният календар при 4-5 годишните деца не се различава от този при 3-4 годишните. Вече при 5-6 годишните има разлика, която е, че към всяка сюжетна картина е нарисуван и символа заместител. Това означава, че едни и същи картини с малко изменения могат да бъдат свързани с различни символи. Децата подбират и символите и картината. Върху природния календар има “легенда”, в която са обозначени символите (не по-малко от 6), и с които детето предварително е запознато. Тук вече може да се въведе индивидуален природен календар, в който всяко дете само рисува различни символи специфични за природно явление през сезона. В тази група календара се анализира през определен период от време, като децата не броят колко слънчеви и дъждовни дни има и определят каква дейност могат да извършват те или възрастните, когато има разнообразие в неживата природа. Истински природен календар се въвежда при 6-7 деца.
Неговата структура включва:
1. Белега на сезона или най-специфичното.
2. Разграфяване на месеците от сезона, така че в получените квадратчета децата да рисуват символите от легендата.
3. Легенда с не по-малко от 10 символа на явления от природната среда, (например слънце, дъжд, облак, вятър, сняг и така нататък).
4. Прозорче, в което може да се поставят рисунки на децата или растителни видове представляващи най-специфичното от растителния свят през сезона например кокиче за пролетта или ябълки и круши за есента.
5. Прозорец, в който се отразява специфичната дейност на възрастните и децата през сезона например на плажа през лятото или гроздобер през есента.
Материалите от природния календар се събират и през определен период от време се анализират от децата.
Природен календар може да се направи и по друг начин. Децата изобразяват в рисунки наблюденията си във връзка със сезонните промени. Учителката събира рисунките в албум и в края на сезона провежда беседа, което дава възможност на децата да систематизират знанията си за сезона, например зима. Те отговарят на въпроси като: Какво наблюдавахме през зимата? С какво беше покрита земята? Какво беше времето? Как бяха облечени хората? и така нататък. Децата разказват по рисунките си и накрая учителката по техните разкази обобщава характерното за сезона зима.
Рисунките не трябва да са много, но да следват известна последователност и закономерност в природните явления. Ако това се повтори и за останалите сезони в края на годината децата ще направят преглед на характерните особености на всеки сезон и щe затвърдят представите си за есен, зима, пролет и лято.
Воденето на природен календар създава предпоставки за натрупване на богат сетивен опит. Децата по – лесно насочват вниманието си към промените, които настъпват в природните обекти. Те не само възприемат конкретните промени, единични или периодично настъпващи, но могат да ги свързват и с определени необходими условия. Например наблюдавайки развитието на растенията и животните, децата започват да схващат не само характерното и общото, но и причинните връзки между тях, хода и етапите на тяхното развитие и от какво се обуславя то.
Знанията за природата, които се дават на децата в детската градина са елементарни но въпреки това те трябва да бъдат достоверни, а също и достъпни. От достъпните за детето природни предмети и явления трябва да се изберат най -типичните, чрез които да се покажат на децата взаимната връзка и обусловеност между нещата и явленията в природата и измененията, които стават с тях. Само правилният избор не е достатъчен . Поради oграничения опит, слаба устойчивост на вниманието, нетрайна памет, ограничено осмисляне на възприетото познанията са бедни и повърхностни. Затова е необходима повторност на възприеманото, за да се затвърдят знанията на децата. Например: през есента дървото е с жълти листа; през зимата с голи клони; през пролетта с пъпки, листа и цветове, а през лятото с плодове.
Повторното възприемане на едни и същи предмети и явления разкрива пред децата нови качества, които ще способстват за обобщенията и изводите. При всяко повторно наблюдение предметът се открива в нова светлина, повишава техния интерес и създава ново отношение към него. Воденето на природен календар изисква такова повторно наблюдение. Така още от предучилищна възраст те привикват да забелязват същественото за даден предмет или явление. Децата обичат да наблюдават пороен дъжд, следят с радост падането на снежинките, ровят с наслада в пясъка, газят по локвите, усещат студенината на леда, гледат как вятъра гони облаците и огъва дърветата, как падат листата. Така стигат до причината за явленията и натрупват знания за сезоните. През кой сезон се случва това -листопада, снеговалежа, отлитането на птиците, честите дъждове, мъглите, слънцето – и всичко това се отбелязва в природния календар.
Природният календар помага не само да се изградят у децата от предучилищна възраст представи за сезоните, но и да се усъвършенстват качествата наблюдателност, любознателност и съсредоточеност като основа за опознаване на околната среда.
Автор: Ирена Александрова – Ст. Учител
в ДГ “ Дружба” гр. Бобов дол
Литература