ТЕМА: „СЪТРУДНИЧЕСТВО МЕЖДУ УЧИТЕЛ В ДЕТСКА ГРАДИНА И РЕСУРСЕН УЧИТЕЛ ЗА ДЕЦА СЪС СПЕЦИАЛНИ ОБРАЗОВАТЕЛНИ ПОТРЕБНОСТИ“
Резюме: Съвременните тенденции за обучение на децата със специални образователни потребности се изразяват чрез стремежа за постигане на по-високо качество на образованието. Необходимо е такова образование, което може да осигури възможно най-добрата социална интеграция на детето, достигане до онова равнище на развитие, което осигурява интегрирането му в живота „съвместно с другите“.
За да учим децата със специални образователни потребности в рамките на групата ние трябва да получим подготовка, която непрекъснато да се усъвършенства. В тази връзка значим момент от подготовката ни трябва да бъде не само доброто познаване на особеностите на децата с увреждания, на техните потенциални възможности и образователни потребности, но и усвояването на технологии и стратегии за работа с тях, както и формирането на умения за екипна дейност. Осъществяването на интегрираното обучение е немислимо без осъществяване на връзка между ресурсният и масовият учител.
Практиката показва, че само ако се осъществява добра екипна работа, от подготвени специалисти, насочена към създаване на максимално най-добра подкрепяща среда за децата със специални образователни потребности интеграционният процес може да протича нормално и ефективно. Затова и първостепенна грижа на екипа от специалисти трябва да бъде постоянното подобряване на тяхната квалификация, усвояване па нов доказано ефективен опит, както и поставянето на детето в центъра на педагогическия процес.
Основните компоненти на успешното приобщаване на децата със специални образователни потребности са свързани с допълнителна подкрепа в детската градина, а именно достъпна среда, подготвени учители, достатъчно допълнителна подкрепа, систематизирано общуване между учители, специалисти и родители все още не са налични. Това е и основната бариера пред ученето и участието на децата. Има нужда да се направи анализ на съществуващите инициативи, програми и добри практики и на настоящата система за идентифициране на нуждите и за осигуряване на подкрепа. Така ще се изследват нови, по-ефективни модели на приобщаване в детските градини, базирани на данни. Натрупаният опит ни позволява да работим за премахване на бариерите пред ученето и участието на всички деца в детските градини за това да има системна подкрепа за равен достъп до качествено образование на всички деца. От направените анализи на анкетите и тестовото проучване можем да направим извод, че за протичане на успешно интегриране на децата със специални образователни потребности в детските градини е необходимо сътрудничество и екипност между масовия учител, ресурсния учител и родителите.
За да се осъществи това взаимодействие е необходимо да се наблегне на няколко основни момента:
• Задължително да се отделя време за целенасочено наблюдение и корекционно-развиващи дейности от ресурсния и масов учител, работещи в сферата на предучилищното образование за повишаване самочувствието, активността и настроението на децата със специални образователни потребности.
• В провежданите на учебно-методически практикуми от ресурсните учители с учители по предучилищна педагогика трябва да залегнат модули за запознаване с педагогическата значимост и функции на специалната педагогика за повишаване емоционалното благополучие и социална активност на децата със специални образователни потребности.
• Във всички детски градини трябва да има подкрепяща среда, т. е. достъпна архитектурна среда, специализирани и технически оборудвани кабинети за работа с децата .
• Трябва да бъдат предвидени обучения за масовите учители, за да придобият умения за работа с деца със специални образователни потребности и за работа в мултикултурна среда.
• Ресурсният учител и учителя в детската градина да организират проучването на проблемите, свързани с интеграция и приобщаването в системата на образованието и социалните услуги..
• Подготовката на заетите в системата на образованието да е основана и на представяне и въвеждане и популяризиране на добри световни практики и съществуващи такива в България.
• Подготовката на учителите да изхожда от максимата, че всеки учител трябва да е подготвен да работи с дете със специални образователни потребности. Подготовката може да е организирана например на три нива – основни умения (за всички учители в детските градини), умения за напреднали (някои учители в детските градини), специалисти (ресурсните учители). По този начин някои учители, преминали курса за напреднали, могат да се „специализират“ в работа с деца със специални образователни потребности
• Родителите трябва да бъдат пълноценно консултирани, обучавани в стратегии за справяне и привлечени в процеса на работа с техните деца. Като минимум всички детски градини трябва да информират редовно родителите за плановете и напредъка в работата с детето и да публикуват процедурите, които следват в работата си с децата.
• Подкрепата на децата със специални образователни потребности в детската градина трябва да включва разработването на индивидуален план за учене и развитие, който да отразява дейности за развиване на силните страни на децата и професионално ориентиране, включване на децата в групи за подкрепа на социалните и организационните им умения.
• Планиране на учебната дейност така, че да се включва детето активно в часовете или занятията, а не то да се чувства изолирано от учебния/игровия процес.
Темата за социализацията на децата със специални образователни интереси е сложна и дискусионна в редица аспекти. Продължава да провокира интереса и изследователските търсения на специалисти от различни научни области.
Анализът на резултатите от експерименталната дейност ни дава основание да обобщим, че разработената и организирана външна педагогическа среда в детската градина стимулира самочувствието, активността и настроението у 3-7-годишните деца със специални образователни потребности.
Индивидуалността, уникалността на всяка детска личност, ролята на семейството и обществото, промяната на околната среда и всичко останало водят учителя да взема всеки път оригинални решения и са предпоставка за непрекъснато творчество.
Целите на интегрираното обучение не могат да бъдат постигнати без сътрудничеството и координираните усилия на всички социализиращи фактори. Ресурсният учител в екипност с масовия учител са тези, които със своите знания, умения и компетенции в най- голяма степен допринасят за реализация на заплануваните цели и овладяването на умения от детето/ученика/ за успешна социализация и пълноценен живот.
Интеграцията не е самоцел в образователната политика. Това е един от най важните пътища за подготовката на децата със специални образователни потребности за бъдещия самостоятелен живот.
Истинската интеграция предполага съществуване на образователен модел, които обединява двете системи на обучение общообразователната и специалната. Взаимодействието и взаимното проникване на структурите на общообразователното и специалното образование е в основата на прогресивното развитие на системата на държавната помощ на децата със специална образователни потребности.
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
1 .Карагьозов, Ив. Въведение в специалната педагогика. В. Търново, (1995) 3.З.Левтерова, Д. Актуални проблеми на специалното образование. Пловдив., (2002)
2. Левтерова, Д. Интеграция на хората с увреждания. Пл. (2009)
3. Младенов, Т. Принципи на приобщаването. В: Сб. Какво можем да научим за приобщаването от Британския опит.С. (2009)
4 .Янкова, Ж К. Дамянов. Семейството и ресурсното подпомагане на ученици със специални образователни потребности. В: Сб. Научно теоретична конференция „Иновации в подготовката на кадри за социалната работа“. Тр У. Стара Загора, (2010)
5. Наредба за приобщаващо образование
ЙОРДАНА ВАСИЛЕВА ШОПОВА
ДИРЕКТОР ДГ „РОДОПЧАНЧЕ“