Разработване и реализиране на съвместни дейности между ресурсния учител и учителя в детската градина
РЕЗЮМЕ:
Равният достъп до качествено образование означава осигуряване на достъп на всички деца до съизмеримо по качество образование. Държавата е тази, която осигурява възможността децата да посещават детските градини със съвременна материално-техническа база и с квалифицирани учители, където те да получават образование, съответстващо на потребностите на съвременния живот.[Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.), стр.8 и 9]
Реформата в образователните и социалните услуги наложи бързи промени в живота и организацията, в съдържанието и структурата както на традиционната практика на детската градина, така и на специално-педагогическата практика, действаща все още самостоятелно в специалното училище. Една от основните промени в образователните практики е свързана с тенденцията на обединяване на специалната и общата педагогиката.
През последните години паралелно действащите системи на общообразователно и специално обучение постепенно преминаха в единна педагогическа и административна система, „унифицирана с оглед удовлетворяване на особеностите на образователните потребности на всички ученици“ (Vienneau, 2002, p. 3). Новият модел на организация учебно-възпитателния процес се реализира в новоутвърждаващата се (смесена) или интегрираща детска градина и в условията на провежданото интегриращо и интегрирано обучение. (UNESCO, 2003)
В опита да дешифрираме образователната реформа откриваме любопитната констатация, че „принципът за интеграция“, наредбата за прием и обучение на децата със специални образователни и възпитателни потребности в детските градини, наложиха и отвориха най-значимата реформа в образователната ни система за последните 50 години. В този смисъл за интеграцията от педагогически позиции може да се говори като за новия образователен стандарт, който отговоря на обществената потребност за създаване на условия, средства и модели, чрез които по най-лесен начин децата със специални образователни потребности да бъдат приобщени в условията на живот на своите връстници и на естествената им социална среда.
Моделът на училищната интеграция в наши условия е основан на партньорството между ресурсния учители и масовия учител, единият отговорен за цялата група, другият – за децата със специални образователни потребности от групата.
Ресурсният учител консултира масовият за най-важните особености в обучението на детето, произтичащи от неговото специфично увреждане.
Тази дейност е свързана с организирането на различни мероприятия свързани с представянето на различна информация отнасяща се за децата със специални потребности. Такава дейност беше организирана – ,,ДЕН НА ОТВОРЕНИ ВРАТИ В РЕСУРСЕН ЦЕНТЪР“.
„Учителите могат да получат консултация от специалисти логопеди, психолози, ресурсни учители, слухово-речеви рехабилитатор и педагог на деца със зрителни затруднения. Бяха представени също диагностика и терапия на деца с проблеми в развитието, обучението и възпитанието.
В Деня на отворените врати на Ресурсен център, учителите научиха повече за работата на специалистите в него чрез демонстриране на различни техники.
Ресурсните учители представиха метода „Ремелка“ за обучение в математиката; методи на работа по Монтесори за предучилищна възраст; използването на компютър при обучението на деца със специални образователни потребности; представиха взаимодействието между ресурсни и масови учители -учебна документация; работа с природни материали; арт-терапевтични техники.
Логопедите демонстрираха обследване на речта; терапия на фонематичен слух, фина моторика, нарушения в артикулацията, дисграфия, дислексия, дискалкулия; Брейн – Джим като метод за активизиране на мозъчната дейност; диагностика и терапия при зрително-моторни дефицити, сензорно интегративна дисфункция; ранна диагностика на деца 3-4 години.
Психолозите представиха диагностични методи на основните психични процеси и личностни особености; демонстрация на ЕЕГ Биофидбек; ранно откриване и терапия на аутизъм; работа с деца със сензорно интегративна дисфункция.
Слухово-речеви рехабилитатор демонстрира технически помощни средства и тяхната роля в обучението на децата с увреден слух в условията на интегрирано обучение; консултация, диагностика и практически насоки в обучението и комуникацията с деца с увреден слух.
Педагог на деца със зрителни затруднения демонстрира ограмотяване на Брайл, писане с машина и плоча, четене; ориентиране и мобилност.“
Всички дейности включени в мероприятието бяха свързани с ограмотяване на учителите и подготовката им в работата с деца със специални потребности.
• Ресурсният учител оказва специфична методическа помощ по отделните учебни дисциплини, в които интегрираното детето е включено.
Учителят на групата и ресурсният учител са част от екип, който предварително проучва и диагностицира детето. Сътрудничеството им допринася за реалното отчитане на постиженията на децата.
Ресурсният учител и учителят на групата участват съвместно в:
1. Изготвянето на Карта за вторична оценка и Индивидуална образователна програма на дете със специални образователни потребности от детската градина- Екип за подпомагане на обучението и възпитание
2. Изработване на индивидуална образователна програма и оценяване на дете със специални образователни потребности (приложение №1)
3. Мултисензорна програма за работа с деца със специални образователни потребности.
Ресурсният учител помага на учителя за пълноценното включване на интегрираното дете в живота на групата, чрез няколко компонента:
Първи компонент: Създаване на Индекс на приобщаване, приложен в детската градина, в която предстои приемането на деца с увреждания.
Индексът за приобщаване представлява инструмент за управление на педагогическия процес, който гарантира активното участие на всички деца в живота на детското заведение. Индексът предлага на детските градини един подкрепящ процес на собствена преоценка и развитие, който се опира на мненията на персонала, настоятелството, децата и родителите/ личните асистенти, както и на членове на други общности. Той предлага детайлно изследване на това, как могат да бъдат намалени бариерите пред всяко дете в процеса на учене и на включване в общността. Резултатът от изследването ще бъде в интерес на всички: децата ще учат в среда според ценностите на приобщаването. Подобна среда ще стимулира изграждането на отношения на сътрудничество и подобряване на средата на учене и преподаване. Децата участват в този процес като развиват ценности, които позволяват всеки да се чувства важен и значим.
Втори компонент: Развиване на инструментариум за социализиране и интегриране в определена социална среда, предхождащ отиването в училище.
Съдържанието на този компонент включва: участието на деца е увреждане в развиващи/ креативни програми за развиване на необходимите умения за бъдещето си развитие в новата среда. Приоритетите могат да бъдат: развиване на езикови, компютърни, емоционални умения, социални умения, или други умения. Програмите се провеждат в специализирани ресурсни центрове, подпомагани от държавата или от други външни или вътрешни спонсори. Програмите се посещават и от родители. Те се провеждат от професионалисти в съответната област: психолози, кинезитерапевти, литератори, и др. Ролята на социалния работник е изключително отговорна – той координира дейностите между детето-клиенти и неговото семейство, център и училището, в което предстои отиването на детето.
Ресурсният център се посещава и от „приемащата страна – учители, родители и др. с цел по-бързото адаптиране на двете общности.
Трети компонент: Учене с „другите“ с професионалната подкрепа на „ресурсен учител“ – специален педагог, който допълнително подпомага интегрираните деца и ученици със специални образователни потребности в учебния процес и в извънучилищните дейности.
Неговата роля е да съдейства за оптимално усвояване на учебното съдържание, интелектуално, психическо, емоционално и социално развитие и адаптиране в общата социална среда.
Четвърти компонент: Живот с нови възможности.
Смисълът на този компонент е децата по свое желание да се ориентират към избрани от тях дейности, които им доставят удоволствие да се занимават в свободното време като усъвършенстват сами своя интелект, физика и духовност. Формите за занимания са ориентирани към триединната същност на човешкото същество – ТЯЛО, РАЗУМ И ДУХ.
Ресурсният и масовият учител планират съвместни дейности в урока свързани с:
А) Общи базови потребности:
1.Развиване на физически, психически, емоционални и социални ресурси за водене на по-независим живот и пълноценно социално включване;
2.Създаване на инструментариум за промяна на ежедневието;
3.Формиране на нагласи за пълноценност и по-висока самооценка, за по-добро самочувствие с разбирането: „Решаването на моите проблеми зависи от мен самия“;
4.Да бъдат разбрани като нормални хора с различни възможности. „Вашето различие е ценност, а не преграда“. Б) Специфични потребности:
1 .Уреди, пригодени за особеностите на увреждането;
2.Тяхната повишена чувствителност, но и приемането на нещата, такива каквито са;
3.Специализирани форми за общуване:
4.Използването на езика; използването на приемливи думи; много ще помогне интелигентната и чувствителна употреба на езика, например „Готови ли сте да се движите?, „Движете се в пространството“.
5. Важно е при всяко упражнение да се пояснява какви са целите и да се придържаме към въведените изисквания, направени заедно с групата.
Всяко занимание има своите цели, подчинени на общата цел: развиване ресурса на децата, за да могат да играят е „другите“, да общуват с „другите“, и да бъдат щастливи от това, че са заедно./ Доц.д-р Мария Ганева /
• Родителите се инструктират да подпомагат социализацията на детето в местната общност – съседите, квартала, селото. Те трябва да създават условия за съвместни игри гостувания и прочие.
1. Организиране и провеждане на информационни кампании по различни
теми, свързани с децата с увреждания:
2. Отпечатване на дипляни и брошури по конкретни въпроси, насочени към широката общественост и/или професионалисти, работещи е деца;
3. Организиране на събития, насочени към широката общественост или отделни професионални групи по конкретни теми, свързани със социалното включване на децата е увреждания./Ресурсен център /
За осигуряване на качество на интегрираното обучение на деца със специални образователно потребности, директорите следва да положат усилия за осигуряване в детските градини на подкрепяща среда. След влизането в сила на ДОС за обучението и възпитанието на деца със специални образователни потребности този израз има ясно очертани параметри, за достигането на които следва да се положат целенасочени и последователни усилия.
1. Достъпна архитектурна среда съгласно изискванията на Наредба № 6 от 2003 г. за изграждане на достъпна среда в урбанизираните територии (ДВ, бр. 109 от 2003 г.);
2. Екипи от специалисти, в които в зависимост от потребностите на децата и учениците се включват учители – специални педагози, ресурсни учители, психолози, логопеди, рехабилитатори на слуха и говора и други, както и родителите, настойниците или попечителите на децата и учениците със специални образователни потребности.
3. Диагностична, консултативна и рехабилитационна дейност;
4. Специални учебно-технически средства и апаратура, дидактически
материали, учебни помагала, специализирани софтуери и други;
5. Индивидуални образователни програми;
6. Учебни програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с увреден слух – индивидуално формиране и развитие на устната реч, развитие на речта, музикални стимулации, фонетична ритмика и моторика, реч и предметна дейност;
7. Учебни програми по специалните учебни предмети за децата и учениците с нарушено зрение – по зрително подпомагане, ориентиране и мобилност и полезни умения.
От тук се вижда ,че тясната връзка между ресурсния учител и учителя в група е закономерно близка в работата им с детето със специални образователни потребности.
Ако се реализира сътрудничество между двамата, като елемент на подкрепящата среда, то се очаква подобряване на резултатите от педагогическия процес при децата със специални образователни потребности.
ПРЕПОРЪКИ
• Задължително да се отделя време за целенасочено наблюдение и корекционно-развиващи дейности от ресурсния и масов учител, работещи в сферата на предучилищното образование за повишаване самочувствието, активността и настроението на децата със специални образователни потребности.
• В провежданите на учебно-методически практикуми от ресурсните учители с учители по предучилищна педагогика трябва да залегнат модули за запознаване с педагогическата значимост и функции на специалната педагогика за повишаване емоционалното благополучие и социална активност на децата със специални образователни потребности.
• Във всички детски градини трябва да има подкрепяща среда, т. е. достъпна архитектурна среда, специализирани и технически оборудвани кабинети за работа с децата .
• Трябва да бъдат предвидени обучения за масовите учители, за да придобият умения за работа с деца със специални образователни потребности и за работа в мултикултурна среда.
• Ресурсният учител и учителя в детската градина да организират проучването на проблемите, свързани с интеграция и приобщаването в системата на образованието и социалните услуги..
• Подготовката на заетите в системата на образованието да е основана и на представяне и въвеждане и популяризиране на добри световни практики и съществуващи такива в България.
• Подготовката на учителите да изхожда от максимата, че всеки учител трябва да е подготвен да работи с дете със специални образователни потребности. Подготовката може да е организирана например на три нива – основни умения (за всички учители в детските градини), умения за напреднали (някои учители в детските градини), специалисти (ресурсните учители). По този начин някои учители, преминали курса за напреднали, могат да се „специализират“ в работа с деца със специални образователни потребности
• Развитие на подпомагащи компютъризирани технологии за деца, които включват например текст-към-говор, асоциативни карти, визуални средства, мултимедийни уроци, графици и речници с термини, организационен софтуеър и други – достъпни и безплатни за всички.
• Родителите трябва да бъдат пълноценно консултирани, обучавани в стратегии за справяне и привлечени в процеса на работа с техните деца. Като минимум всички детски градини трябва да информират редовно родителите за плановете и напредъка в работата с детето и да публикуват процедурите, които следват в работата си с децата.
• Подкрепата на децата със специални образователни потребности в детската градина трябва да включва разработването на индивидуален план за учене и развитие, който да отразява дейности за развиване на силните страни на децата и професионално ориентиране, включване на децата в групи за подкрепа на социалните и организационните им умения.
• Работа с деца без специални образователни потребности и децата със специални образователни потребности и общността в детското заведение като цяло за създаване на разбираща, приемаща и подкрепяща среда.
• Планиране на учебната дейност така, че да се включва детето активно в часовете или занятията, а не то да се чувства изолирано от учебния/игровия процес.
• Да се работи съвместно в екип със специалистите от ресурсния център. Да се адаптира учебния материал спрямо нивото на реалните възможности на детето и индивидуалния му стил на учене. Да се въведе в работата специални материали и помощни средства, улесняващи учебната работа.
СПИСЪК НА ИЗПОЛЗВАНАТА ЛИТЕРАТУРА
1 .Карагьозов, Ив. Въведение в специалната педагогика. В. Търново, 1995 3.З.Левтерова, Д. Актуални проблеми на специалното образование. Пловдив., 2002
2. Левтерова, Д. Интеграция на хората с увреждания. Пл. 2009
3. Младенов, Т. Принципи на приобщаването. В: Сб. Какво можем да научим за приобщаването от Британския опит.С. 2009
4 .Янкова, Ж К. Дамянов. Семейството и ресурсното подпомагане на ученици със специални образователни потребности. В: Сб. Научно теоретична конференция „Иновации в подготовката на кадри за социалната работа“. Тр У. Стара Загора, 2010
5. Наредба за приобщаващо образование
6.Национална програма за развитие на училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка (2006 – 2015 г.), стр.8 и 9]
ЙОРДАНА ВАСИЛЕВА ШОПОВА
ДИРЕКТОР ДГ „РОДОПЧАНЧЕ“