Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
Департамент за информация и усъвършенстване на учители
Възможности за развитие на модели на поведение за демографска прогноза при избрани общини-
Дупница и Сапарева баня
Автор:
Калинка Стоилкова-ст.учител
ПГ „Христо Ботев“
гр. Дупница
2024 г.
гр.София
В статията са представени дейностите и резултатите на участниците в проведеното през учебната 2023/2024 година в ПГ „Христо Ботев“, Дупница, в 11 клас в избираеми учебни часове. Една от целите на работата в тези часове е разширяване и задълбочаване на практическите и приложните умения на учениците в областта на компетентно използване на Статистически данни и тяхното обобщаване в работни листи за общини в които живеят учениците и решаване на проблеми от демографски характер.
Демографските процеси в България създават най-опасния проблем пред бъдещото развитие на страната. Фактът се признава както в специализираните изследвания на географи и демографи, така и в анализите на социолози и икономисти. Ясно е, че демографското стабилизиране е след най-сериозните предизвикателства пред страната в следващите няколко десетилетия.
Демографският проблем с неговите първопричини, аспекти и последствия намира все по-значима част в учебното съдържание по география на България, включено в учебната програма за 10-ти клас. Отчитайки факта, че остротата на проблема ще засегне най-силно генерациите, които предстои да навлязат в активна творческа и репродуктивна възраст избрах за тема на моето изследване усвояването и разбирането на учебното съдържание за население на България. Допълнителен аргумент е схващането, че настоящите ученици от гимназиален етап на българското училище ще понесат отговорността за осъществяване на конкретни програми за овладяване демографската криза в България.
Макар да говорим за демографския проблем като характерен за страната като цяло, неговото проявление показва големи различия в различните региони на страната. Всички те са идентифицирани като области със сериозни демографски проблеми. В учебната програма по география и икономика на България и по-конкретно в темата „Население на България“ е застъпено изучаване на тежкия демографски проблем на страната – демографската криза. Недостигът на часове е наложил компресиране на учебното съдържание, поради което актуалната демографска ситуация и нейните проявления са разгледани по-скоро дефинитивно, а териториалните различия са само щрихирани. Недостатъчно внимание е отделено на негативните обществени и икономически последствия от задълбочаване на демографската криза, а демографската политика е представена като примерна и твърде схематична концепция. Този подход при организирането на учебното съдържание силно ограничава възможностите за учениците да проучват аспектите на проблема и да дискутират неговите последствия и възможни решения.
Като се има предвид, че в училище се обучават поколенията, които ще бъдат натоварени с тежката задача да търсят алтернативи пред демографското отслабване на нацията, считам за уместно въвличането им в повече практическа работа, която ще им даде възможност да осъзнаят първопричините, същината на проблема, ще даде възможност да осмислят демографските опасности пред развитието на страната, да търсят и дискутират конкретни действия за минимизиране на тези рискове. Тоест учениците могат да бъдат включени в учебна симулация на изследване на демографска ситуация и прогнозиране на нейното времево развитие. Подобен подход създава предпоставки за достигане до ясни и аргументирани изводи за демографските проблеми и провокиране на креативно мислене за възможни мерки на противодействие. Въвличането на учениците ще бъде постигнато чрез възлагане на изследователски задачи за различни общини от Югозападния район и по конкретно общините Дупница и Сапарева баня. Задачите ще бъдат разпределени съобразно месторождението на учениците като по този начин ще бъде провокиран емоционален ангажимент и събуден краеведския интерес на девойките и младежите.
Изследването ще даде възможност за разширяване арсенала на използвани източници на информация, тъй като ще се разчита и на непознати уеб базирани ресурси. Така се създават условия и за упражняване на един от аспектите на приложение на информационните технологии в учебната работа.
Не на последно място планираното изследване е добър пример за надграждане на усвоените знания и компетентности в часовете от задължителната подготовка с ресурса на избираеми учебни часове /ИУЧ/. Така ще се постигне успешно надграждане на учебното съдържание, творческо използване на допълнителните избираеми часове и формиране чрез практическа дейност на компетентности и модели на поведение.
Всяка урочна единица е насочена към постигането на предварително определени държавни стандарти. Затова контролът е неизменна част от педагогическата практика като осигурява конкретна обратна връзка и доставя информация, знания, умения и компетенции. Социално-икономическите проблеми, какъвто безспорно е демографският, изискват учениците да бъдат обучени на модели на поведение, способни да предлагат конкретни алтернативи за разрешаването на проблемите. Прилага се цялостна стратегия за контрол, която представлява актуално измерване на възложените задачи, обемът и качеството на тяхното изпълнение.
Цел на изследването е да се конструира модел за развитие за високи степени на географска култура – модели на поведение за демографска прогноза на 17-18 годишни ученици чрез провеждане на демографско изследване на различни общини в Югозападния район и по конкретно Дупница и Сапарева баня в часовете от избираема подготовка. Изследването се осъществява в интерактивна среда чрез използване на уеб базирани ресурси и теренни проучвания и тяхното отразяване в работни карти за систематизиране, анализиране на информацията.
В процеса на работа учениците използват нови и непознати източници на информация – електронната база на Националния статистически институт и Плановете за общинско развитие. На учениците се възлага да проучат сайтовете на избраните общини, да открият общинския план за развитие, да се запознаят с демографските данни от последното преброяване, проведено през 2011 година. Всяка българска община има разработен Общински план за развитие, в чиято аналитична част е представена демографската ситуация по време на последното преброяване на населението в България. Втора задача е да разгледат електронната база на НСИ, да открият статистиката за население и изследват данните за 2019 година. Националният статистически институт предоставя свободно голяма база със статистически данни, организирани в таблици, области и общини. Ползването на тези електронни ресурси има няколко предимства
При изпълнение на задачите учениците ползват работни листи, на които нанасят информацията, селектирана в общинските планове за развитие и националната статистика. При провеждането на анкети на терен разполагат с работен лист с ключови въпроси за демографската ситуация в общината.
Главните акценти от изготвената от всеки ученик демографска прогноза се записват в конкретен работен лист и отразяват очакваните бъдещи демографски тенденции, хипотеза за възможни отрицателни икономически и социални последствия, идеи за мерки, насочени към въздействие върху демографската ситуация
Контролната част се описва съобразно предварително заложените цели и очаквани резултати.
Целите на контрола са:
Съдържание на контрола са очакваните резултати.
Инструментариум за контрола са Протоколите за резултатите от изпълнението на поставените задачи и тяхното отразяване в работните листи. Не на последно място проведените занятия носят и несъмнени ползи за краезнанието. Учениците изследваха демографски аспекти на своята родна община, получиха допълнителни знания за остротата на демографския проблем и мотивация за гражданско въздействие за неговото овладяване. През цялото време се виждаше, че изследването на проблем в родната община зарежда с допълнителни дози ентусиазъм, изостря чувствителността към проблема и неговите последствия и ангажира емоционално както със съставяне на прогнозата, така и творческо търсене на възможности да се води целенасочена демографска политика. Шансът групата да бъде съставена от ученици, произхождащи от две различни общини даде възможност да се усетят регионални нюанси, но и да се състави картина на демографски сходства в негативните тенденции за Югозападен район, поставените задачи и тяхното отразяване в работните листи.
Заключение
Този модел като успешен модел за преодоляване недостатъчната практическа насоченост на обучението като се приучават учениците не само да прогнозират процесите, но и да планират въздействия за позитивна корекция в прогнозите. От друга страна апробираният модел може да бъде мултиплициран, включително и при създаване на други прогнози, свързани с учебното съдържание по география и икономика. То е добра основа за осъществяване и на други изследвания, проектирани като географски прогнози. Проведеното изследване за развитие на модели за демографска прогноза, осъществено в група ИУЧ география и икономика 11 клас, проведено в ПГ „Христо Ботев“ показва, че включването на повече занимания за дейности допринася за постигане на очакваните резултати, внася творчески дух и разнообразява работата в часовете, като мотивира учениците за учене и осмисляне на уроците. Показват го и сравнително високите оценки, получени при изпълнението на поставените задачи, както и малкият брой незадоволителни постижения. Този резултат безспорно е повлиян и от емоционалния импулс от работата върху демографските процеси на родната община.
Литература