Софийски университет „ Св. Климент Охридски “
Департамент за информация и усъвършенстване на учители
Географски компетентности и модели на поведение от демографски характер
Автор:
Калинка Стоилкова-ст.учител
ПГ „Христо Ботев“
гр. Дупница
2024 г.
гр.София
Резюме: В статията е представен цялостен методически модел за организиране на групово проектно обучение по теми по география и икономика свързани с Демографска прогноза и политика в 11 клас в избираеми учебни часове. Наред с придобиването на академични знания посочените теми са подходящи за усвояване и на знания, умения и компетентности за решаване на демографския проблем в общините.
Моделът включва описание на
Образователната технология може да функционира като гъвкава интегрална учебна среда.
Географските знания са специфични и служат да се разбере и оцени сложната система на взаимовръзки между хората и територията. На съвременния етап от развитието на обществото ролята на географията при формиране на общата култура на личността нараства. Овладяването на географската култура произтича както при личното взаимодействие със света, така и в процеса на целенасочено обучение. Тълкуването на понятието „географска култура“ е направено преди повече от две десетилетия от Максаковски. Основните и компоненти са овладяване географската картина на света, формиране на географско мислене, изграждане на специфични умения и овладяване езика на географията. Географски грамотният човек разбира връзката и взаимозависимостта между територията и природата, хората и тяхната стопанска дейност.М.Маноилова, Л. Цанкова и Р. Гайтанджиева приемат изграждането на географска култура като главна цел на географското образование в средното училище. Според Гайтанджиева „ формиране основите на географската култура на учениците като част от тяхната обща култура за разбиране и разумна дейност в географското пространство – глобално, регионално, локално.
Три са основните компоненти, които географската култура обхваща и които представляват своеобразни степени на нейното овладяване:
Географската грамотност изисква усвояване на базисни комплекси учебен материал за
Тяхното формиране се разглежда като три поставени подцели на географското образование, към които се включва още и формирането на ценностна ориентация. Географската култура е резултат на педагогическо взаимодействие, съвкупност от обективни и субективни характеристики, в основата на които стои ценностното отношение към обкръжаващата ни действителност.
Географската култура стои в основата на структурирането на съдържанието на съвременното училищно географско образование.
Има задача да изгради духовния мир на всеки ученик, да го приобщи към общовалидните ценности, да формира човека създател и изследовател. Разбирането на географската култура като поведение в реално време предполага обучение, което осигурява едновременно въздействие върху повече сензорни системи при използване на традиционните носители на информация (учебници, атласи), така и нови ИКТ.
Географската култура на 11-18 годишен ученик в информационното общество на XXI век всъщност е географска информационна (дигитална) култура и означава степента на индивидуално съвършенство при работа с необходимата географска информация, получаване, декодиране, запазване, преработване, систематизиране, създаване на ново знание, предаването му под формата на информация и практическото му използване“ 
Схема на географското култура (Attwell, 2000)
Европейската рамка за ключови компетентности предлага разбираем и добре балансиран списък от ключови компетентности, необходими за:
– личностна реализация и развитие през живота (културен капитал): ключовите компетентности трябва да дадат възможност на хората да постигнат личните си цели, породени от личните си интереси, намерения и желание да продължат да учат през целия живот;
-активно гражданство и включване (социален капитал): ключовите компетентности трябва да дадат възможност на всеки да участва като активен гражданин в обществото;
-професионална реализация (ангажираност) (човешкия капитал): капацитета на всяка личност да има и да извършва достойна работа на пазара на труда.
По-голямата част от компетентностите имат отношение към географското образование. Особено важно е формирането междуличностни и граждански компетентности. Възпитаването на граждани, способни да разбират процесите в окръжаващата географска действителност, да формират ясна позиция и адекватни модели на поведение. Под модел на поведение трябва да разбираме способността да се изгради устойчив алгоритъм на действие, взаимодействие и въздействие с околната и социалната среда и да се постигне устойчивост на процесите на развитие.
В процеса на обучение се усвоява нова географска информация , която трябва да се адаптират към икономическите и социални промени на обществото. Това може да се реализира чрез усвояване на различни видове дейности. Основните видове дейности са познавателна, ценностно-ориентировъчна, преобразователна, комуникативна и естетическа (Новиков, 2005, с. 143). Доказани са функциите на географията като учебен предмет за развитие на познавателната дейност на учениците. В процес на изследване е развитието на ценностно-ориентировъчната дейност при обучението по география, която е свързана с формиране на мотиви, ценности, ориентации и убеждения. Все още непълно са изяснени преобразователната и комуникативна дейност в процеса на обучение по география. В общ план преобразователната дейност е насочена към засилване на практическата страна на обучението и процеса на самообразование и самовъзпитание на учениците. Нейният характер може да бъде продуктивен или репродуктивен. Комуникативната дейност доказва значението на географското образование за формиране на междуличностни, социални и граждански компетенции. Един от главните проблем пред географското образование е свързан с реализирането на критично мислене в учебния процес. Същността на критичното мислене е свързана с ефективното и дългосрочно усвояване на знания, които да са приложими в нови ситуации. Чрез него се засилва дълбочината на разбирането и осмислянето и се спомага за обективно оценяване на проблемите. Критичното мислене се реализира при ”наличието на идеи, които надхвърлят видимото; откриването на нови измерения в една тема; откриването и разрешаването на проблеми; диференцирането на идеи, необходими за писмена обосновка или дебат”
Важно условие за реализиране на критично мислене в учебния процес по география е прилагането на адекватна педагогическа технология методика. Тя трябва да съответства на целите на географското образование и особеностите на критичното мислене. Трябва да е съобразена със структурата на географското учебно съдържание в отделните класове, с възрастовите особености на учениците и да включва набор от конкретни задачи, които да отговарят на система от избрани критерии и показатели. Технологията трябва да се прилага в учебния процес чрез използване на интерактивни методи и разнообразни форми на работа. Крайните резултати от използването на съответната технология трябва да се измерват чрез система от показатели свързани със степента на усвояване на знанията, формиране на компетенции и изява на ценностни отношения за критично мислене.
Познаването и прогнозирането на демографски процеси е отлична възможност за развитие и прилагане на критичното мислене на учениците. Въпреки че демографската ситуация в България очертава сериозна криза от близо 30 години, едва в последните няколко тя стана тема на публичен дебат и се заговори, че трябва да се вземат мерки за нейното подобряване. Демографската ситуация на една територия се определя от множество икономически, политически, биологически и социални фактори, а, от своя страна, тя влияе върху всички сфери на обществено-икономическия живот. Днес, през XXI век, живеем в изключително динамично време, време на големи промени във всички аспекти на човешката цивилизация, които стават за безпрецедентно кратки времеви периоди. Промени имаме и в традиционните възприятия на хората, в тяхната ценностна система, в представите и очакванията им за техния живот и живота на децата им. Всички тези промени рефлектират пряко върху репродуктивните и миграционни нагласи на хората. В момента в света се развиват два коренно противоположи демографски процеса, които очертават много предизивкателства пред бъдещето развитие на света. От една страна демографски взрив, неконтролируемо висока раждаемост и акумулиране на свръх много младо население в държавите от развиващия се свят, а от друга, все по-ниска раждаемост и безпрецедентно застаряване на населението в развития свят. България също е част от тези демографски процеси на развития свят. Ние имаме раждаемост, коефициент на детност и застаряване на населението, съизмерими с всички други европейски държави. Тогава възниква въпросът защо у нас говорим за демографски колапс и катастрофа, а в Европа не се използва такава апокалиптична терминология. Основната разлика е в думичката миграция. Европейските държави, за разлика от нас, не само не отдават емигранти, но дори и приемат множество имигранти. Така че, за да подобрим нашата демографска ситуация в обозримо бъдеще, трябва да сменим фокуса и гледната си точка, а оттам и политиките си. България се нуждае от адекватни регионални демографски политики, поради драстичните за толкова малка територия регионални демографски диспропорции.
Едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена България в настоящето и бъдещите десетилетия, са свързани с тенденциите в развитието на демографските процеси. Задълбочаващата се демографска криза и свързаните с нея неблагоприятни количествени промени на демографските параметри се отличават с много голяма интензивност през последните три десетилетия и достигат такива прагови състояния, при които се наблюдава трайна дестабилизация в режима на естественото възпроизводство. Броят на населението в България намалява през целия разглеждан период. Данните сочат, че България вече четвърт век преживява значителни демографски загуби, които са резултат от отрицателния естествен и механичен прираст.
Другият съществен демографски проблем на България са сериозните териториални диспропорции. За държава с толкова малка територия такива диспропорции не са логични. А и трябва да имаме предвид, че за да функционира нормално една система, каквато е държавата, е необходимо да има относителен баланс между отделните нейни съставни елементи, в случая областите и районите.
Заключение
Използването на интерактивни методи на работа, дигитални ресурси и доминацията на практически дейности спомагат за поддържане на интереса на учениците и творческото търсене на решения. . Съчетанието им с традиционните методи на преподаване дава съвременно и актуално поднасяне на информацията, необходима за изграждане на личности с богата географска култура. Апробираният модел дава възможност на учениците да „опитат“ от дейностите, свързани с по-високо ниво на трудност и непривични за часовете от ИУЧ по география и икономика. Едно от най-големите му предимства е, че предоставя шанс да се развият гражданските компетентности да се оценява проблем, да се разпознават отрицателните последствия от него и да се предприеме политика за контролиране на проблема. Няма съмнение, че понятия като демографска ситуация, демографска криза, демографска политика са по-скоро дефинитивни при изучаване с традиционните методи.
Литература