МУЗИКОГРАМА – ТЕОРЕТИКО-ЕМПИРИЧЕН МОДЕЛ

МУЗИКОГРАМА – ТЕОРЕТИКО-ЕМПИРИЧЕН МОДЕЛ

Катя Барулова^[1], Ст. учител по музика в ДГ № 193 „Славейче“, гр. София

MUSICALGRAM – TEFRETICAL-EMPIRICAL MODEL

Katya Barulova, Music teacher at Kindergarten No. 193 „Slavayche“, Sofia.

.

Abstract:

Музикално-сензорното възпитание е ключово за развитието на умението на детето да слуша и възприема музика. То трябва да се осъществява целенасочено чрез разнообразни музикално-дидактични игри. В тези игри децата възприемат както отделни звукосъчетания, така и произведения, които предават емоции и смисъл. За да се развие умението за възприемане на музика, е необходимо да се практикува съответната дейност. Процесът включва формирането на различни способности, като слухово внимание, наблюдателност и емоционална отзивчивост. Освен това, важно е да се усвои умението за проследяване на музикалния образ и други елементи, свързани с музикалното възприятие. Всичко това се представя чрез иновативен подход за активно възприемане на музика, като използваме модела на музикограмата^[2].

Keywords: active perception, artistic communication, innovative approach

Ключови думи: активно възприемане, художествен ообщуване, иновативен подход

.

Взаимодействието на човека с музикалното изкуство се осъществява само в условията на музикалната дейност. Тя е средата, условието, в което се реализира художественото общуване като духовно съприкосновение, като споделяне на преживявания, мисли, идеи на хората. Тя е едно от „чудесата” на човешките емоции, преживявания. Музикално-художествената дейност е способът за взаимодействие на човека с музиката. Тя е средата, в която се развива и изявява музикалното развитие и възпитание на децата. В същото време тя е обект на тяхното приложение, което осигурява нейното реализиране, нейното протичане във времето (Коловска, 2020).

Всичко това дава основание да се разгледат особености и характеристика на музикалната дейност и да се приложи иновативен подход за активно възприемане на музика в ДГ.

Иновационният модел съдържа следните основни приоритети, по които се отчитат технологичните изменения (Vardareva, 2019:71):

Музиката, като форма на изкуство, се отличава от другите видове с това, че се развива във времето, което усложнява цялостното ѝ възприемане. Изследователи (Tilman, 2004: 211-222) отбелязват, че слушателите често насочват вниманието си към локални структури и срещат трудности в свързването на събития, които настъпват в различни моменти. Тази трудност произтича от невъзможността да визуализираме музикалната структура, тъй като тя бива възприемана в акустичния поток на времето. За разлика от визуалните изкуства, които се възприемат предимно в пространство и момент, музикалното възприятие изисква повече усилия за анализа на цялото произведение. Въпреки това, активно слушане на музика може да допринесе за по-добро разбиране на общата структура на музикалните творби.

Активното слушане на музика, като съзнателен процес на организиране и изграждане на времеви събития в музикалното произведение, е тясно свързано с оценката, която играе ключова роля в ангажимента с музиката. Чрез активни слушателски дейности децата имат възможност да се фокусират върху звуковите елементи и структурата на произведението (Clеmente, 2017).

Интересен и иновативен подход за активно възприемане на музика в детските градини е внедряването на музикограми като метод за активно слушане. Чрез тях децата развиват музикални умения и знания, докато се забавляват и активно участват в образователния процес. Учителите могат да използват музикограмата като средство за насърчаване на сътрудничеството, развитие на креативността и повишаване на интереса към музиката сред учениците. Това е особено полезно за музикалните педагози, които искат да задържат вниманието на своите възпитаници и да ги мотивират да усъвършенстват изкуството си. Музикограмите могат да бъдат интегрирани в образивателно-възпитателния план като допълнителен ресурс, който да подкрепя музикалното образование и да вдъхновява децата да постигат високи резултати в музикалната сфера. Като използват музикограми, децата ще имат възможността да се наслаждават на процеса, да се включват активно в обучението и да развиват музикалните си способности по увлекателен и интензивен начин. Музиката, като специфично изкуство, което се възприема чрез слуха, се отличава от другите изкуства, като живопис или скулптура. За да се разбере сложността на музикалните структури, многократно се прибягва до музикограми, които визуализират музикалната композиция и помагат на слушателя да осъзнае нейния ред по време на активно слушане.

Музикограмата представлява уникален метод за визуализация на музиката, който ни позволява да преобразим звуците в смислен код от форми и цветове, отразявайки структурата на произведението и други музикални характеристики. Тази иновативна подход е начин да направим музиката по-достъпна и привлекателна за слушателите, предоставяйки им нов и интересен начин да преживеят любимите си композиции. Всеки може да създаде своя собствена музикограма, изразявайки личното си усещане и интерпретация на музиката, което я прави уникална и индивидуална за всеки от нас.

В периода от октомври 2023 г. до март 2024 г. се проведе формиращ етап, при който се използва иновативна авторска технология за активно възприемане на музика чрез музикограма. Всички приложени и илюстрирани тук музикограми са авторски. В експеримента участваха 23 деца на възраст между 6 и 7 години от ДГ № 193 „Славейче“, гр. София. Основната цел на прилагането на музикограма е да се развие способността на децата да разбират музикалната структура на високо ниво, като акцентът е поставен на слуховия аспект, който води учебния процес.

Музикограмите представляват графични изображения, които визуализират музикалната структура и целят да помогнат на децата да установят необходимите връзки в музикалното произведение, насърчавайки разбирането на различни нива и музикални елементи. Чрез тези дейности се стимулират основни представи за музикализация, разпознаване и възприемане на музикалната форма, което е важно за развитието на уменията за музикално четене и интерпретация на основни елементи.

При разработването на музикограмите се вземат предвид различията в характеристиките на децата, за да се осигури достъпност и интуитивност в тяхното използване. Чрез интегративни връзки с всички основни направления от образователната програма, се реализира безопасна и подкрепяща учебна среда.

Процесът на прилагане на музикограми включва избора на интересна тема, възприемането на визуализацията, анализ на получените данни, свързване с реалния свят и рефлексия. Тези стъпки допринасят за развитието на аналитични умения, работа в екип и способността за вземане на решения.

.

Иновативният подход при изготвяне и приложение на музикограми не само развива когнитивните умения на децата, но също така им помага да се запознаят с българската музикална традиция. Този метод предлага уникална възможност за децата да изразят себе си и да се свържат с културната идентичност, което е особено важно за личностното им развитие. Така, чрез тази иновация, осигуряваме подготовка на бъдещето поколение не само като образовани, но и като културно осъзнати индивиди.

Литература

Коловска, Ц. (2020) За предизвикателствата пред компетентностния подход в обучението по музика и еволюционните процеси. „Еволюция срещу революция или за моделите на развитие“: VІІ Международна научна конференция 2020 г., организирана от Регионална библиотека „Л. Каравелов“ Русе.

Clеmente, M., Fornari, J., Mendes, AN. (2017) A study about the use of Musicomovigrams in musical education. Revista Vórtex 5(2), 2017. DOI:10.33871/23179937.2017.5.2.2149.

Vardareva, V., I. Derijan, G. Dyankova, S. Dermendzhieva. (2019) Social and Emotional Learning (SEL) in the proactive educational environment. В: Journal of Language Research and Teaching Practice.Kazakh Ablai khan University of International Relations and World Languages, Almaty, Vol.5/2019. http://jlrtp.ablaikhan.kz/index.php/1/article/view/19/5.

Tilman, В., Bigand, Е. (2004) He relative importance of local and global structures in music perception. The Journal of Aesthetics and Art Crticism, v. 62, p 211-222.

.

.

1. barulova@abv.bg ↑

2. Всички изображения в тази статия са защитени с авторски права. Те могат да бъдат използвани и копирани единствено с изричното съгласие на автора. За всякакви запитвания относно използването на изображенията, моля, свържете се с нас по barulova@abv.bg. ↑