ИЗВЪНКЛАСНАТА ДЕЙНОСТ В СЪВРЕМЕННОТО НАЧАЛНО УЧИЛИЩЕ
АВТОР:
Катя Иванова Иванова, старши учител в начален етап, ОУ „Евлоги Георгиев“, гр. Дупница
Настоящият текст има за цел да изтъкне важността на извънкласната дейност, като значима част от училищния живот и от ежедневието на децата като цяло в съвременното начално училище. Представени са част от разнообразните възпитателни възможности на този вид дейност. Отразена е ролята на класния ръководител за организирането и осъществяването на извънкласна дейност. Статията дава отговор и на въпросите какво всъщност е извънкласната дейност и как се формира пълноценната личност.
През последните две десетилетия настъпиха редица изменения и принципни промени в образователната система на Р.България в контекста на демократичните промени от началото на 21-ви век. Съществена особеност в съвременните реалности през последните години е наличието на много свободно време при учащите се, което не се оползотворява и не може да се оползотвори пълноценно, както от страна на родителите,така и от страна на образователните институции. Това обстоятелство води до редица смущения в целесъобразното развитие на младежите, както от образователно-възпитателно естество, така и от здравно. Сериозността на това широкоразпространено явление привлича вниманието на учени, специалисти и родители. Това явление предизвиква редица въпроси и опасения както от страна на родителите, така и от страна на цялото общество.Tака например през 2002 г. Г. Димитрова казва, че „какви условия са създадени за децата, какво е отношението към тях, какви са като гражданско поведение и реализация децата, от това в най-голяма степен зависи бъдещето на всяка нация, а в планетарен мащаб –обликът на цялото бъдещо човечество“(Димитрова, 2002,с. 4). Сериозността на феномена „свободно време“ при децата обективно налага необходимостта от предприемане на координирани действия за създаването наполивалентен общонационален модел за привличането на децата в разнородни и увлекателни занимания, осъществявани в извънучилищна среда. Липсата на възможности за извънучилищни занимания на подрастващото поколение поставя и въпроса за пропуснатите възпитателни въздействия. Н. Бояджиева посочва, че в „голяма степен във феномена „свободно време” са заложени изключително „невралгичните точки” във възпитанието и социализацията на днешното младо поколение у нас”(Бояджиева, 2002, с.80). Преодоляването на тези слабости при обучението и възпитанието на децата постепенно се превръща във все по-приоритетна задача. В общите усилия по този наболял проблем се включват все по-активно широката общественост, държавните институции, медиите, неправителствените организации (НПО) и семействата.
Трябва да се отбележи, че добре организираната извънкласна дейност заема съществено място в системата от дейности, в които се развива и възпитава личността.
Ето и част от разнообразните възпитателни възможности на този вид дейност:
Създават се условия за ускоряване социализацията на участниците. Всеки ученик получава шанс да заеме достойно място в своето социално обединение, в средата от връстниците си. Разкрива се перспективата за всеки да се изяви откъм страната, в която е най-силен, най-способен. Неуспехите в учебната, естетическата или трудовата дейност се компенсират чрез изяви в други области и дейности в извънучебните занимания. Така всеки може да заслужи уважението на приятелите си, да придобие самочувствие.
Стимулира се развитието на съзнанието. В непринудени и увлекателни занимания децата се обогатяват със знания от различни области, разширява се умственият им кръгозор, увеличава се диапазонът на обществените им интереси. Създава се перспектива за всеки участник да реализира и извиси своя духовен потенциал, стимулира се изграждането на лични стратегии за успех, за сътрудничество и преуспяване, нов начин на мислене. Придобиват се ценни умения и способности като надежно средство за пълноценната реализация и самореализация на заложбите, за разгръщане на силите, талантите на всеки ученик.
Участниците осъществяват богати и все по-сложни взаимоотношения: с връстниците си от класа, с членовете на обединенията по интереси, с фактори на социалната среда извън училището. Това ги извежда на нова социална позиция, повишава самочувствието им на свободни и отговорни за своето поведение личности.
Участие в разновъзрастови обединения по интереси, като извършват съвместно с по-големи ученици и с родителите си желани и привлекателни занимания, и най-малките имат възможността да почувстват творческата атмосфера на съзиданието, на търсенето и откриването на проблеми, форми, решения, истини. Ускорява се развитието на така важните за всяка творческа дейност любознателност, творческа смелост и фантазия, нестандартно мислене, готовност за поемане на риск, умения за вземане на решения в трудни ситуации.
Свободното време, е времето през което човек използва за да се разтовари, да релаксира, да се зареди с енергия или време през което може да прави всичко това, за което не му достига време. В училищна възраст погрешното разбиране за това как учениците да прекарват свободното си време и скуката от обичайните дейности крие и много опасности, т.е. ученикът може да попадне в неблагоприятна за него среда. Организираната извънкласна и извънучилищна дейност трябва да привлича ученика, да спомага за развитието на неговите заложби, наклонности, да съвпада и удоволетворява потребностите му.
Но какво всъщност е извънкласната дейност? Извънкласната дейност – това е нерагламентирана дейност, изразяваща се в провеждането на целенасочени занимания на учениците в извънучебно време, организирани от училището, т.е няма фискирана задължителна програма, а негова глобална отправна точка са общочовешките нравствени ценности. Извънкласната дейност е част от възпитателната стратегия на училището и представлява компонент от неговата система на обучение и възпитание. Основно предназначение на тези занимания е да се осъществява многостранно възпитателно въздействие в свободното от учебни занимания време, като се опира на придобитото в процеса на обучението.
Добре организираната извънкласна дейност заема съществено място в системата от дейности, в които се развива и възпитава личността.
Може да се каже, че класният ръководител е основен фактор в координиране и насочване на всички възпитателни влияния, които се осъществяват с неговите ученици към определената цел, за реализиране на практика изискването за единство и непрекъснатост на възпитателните въздействия. Задача на класния ръководител е да се грижи за изпълване с пълноценни и възпитателно – ориентирани действия цялото пространство, в което растат и се развиват учениците, във всички възможни моменти от тяхното учене, отдих и развлечения.
Класният ръководител е лицето, което осъществява педагогически корекции на всички влияния стоварващи се върху неговите ученици в училище и цялата социална среда извън него. В неговите възможности е да пречупва тези влияния, да ги превежда в съответствие с индивидуалните особености, които отличават неговия клас и всеки отделен ученик, да следи и регулира личностното формиране на всеки от ученическата общност.
Класният ръководител е и наставник на децата. В качеството си на ръководител, той управлява възпитанието на поверените му ученици, планира общото и индивидуалното развитие на всеки от тях, работи с колегите си и с ръководството на училището, с родителите по отношение коригирането на определени въздействия, за изясняване на позиции, уточняване на недоразумения.
В извънкласната дейност класният ръководител има възможност да развива и самостоятелността, самодейността на учениците, да съдейства за формирането у тях на организаторски умения и качества.
В провеждането на извънкласната дейност педагозите трябва да съблюдават принципите, които отличават тази деиност от учебната, да прилагат основните научни подходи във възпитанието и предимно системния, комплексния, личностния, дейностния, интегралния и диференциалния.
В сферата на възпитанието е наложително да се прилагат някои съвременни методи: решаване на казуси, ситуации, инциденти, разиграване на делови игри и инсценировки, различни видове тренинги, психотерапевтични методи и форми.
Няма свободно от възпитание време, всички действия, всяка минута и секунда са важни и могат да се изпълнят с мисъл и грижа за спечелване на детето в дейност за собственото му израстване и възпитание, в способност да обича и да дава любов.
Извънкласната дейност може да се определи като своеобразен мост, преходна форма между възпитанието в процеса на обучението и в извънурочните занимания, и между възпитанието на учениците в извънучилищните учреждения.
Възпитателният потенциал на извънкласната дейност е не само в развитието на и обогатяването на знанията, уменията, чувствата, но и във формирането на индивидуален стил на живот, които включва дейността на детето през свободното време като личностна ценност в противовес на безделието, скуката, алкохола, наркотиците. Тя е необходим компонент в многопластовата дейност на детето, средство за постигане на цялост и хармония в развитието на личността. Чрез тази дейност ученикът попада в нова социална среда, прилага уменията, научени в класната стая в различен контекст и развива интересите, които са свързани с изкуство, литература, природа, спорт и др.
Изследванията през последните десетилетия на учените педагози и психолози категорично доказват, че формирането на пълноценната личност се осъществява най-добре в условията на активната ѝ дейност (Рангелова, 2005, с.56). Включването на децата като доброволци в извънкласни дейности не само изпълва със съдържание свободното време на учащите, но формира у тях специфични и обществено значими качества на личността. Активното включване в подобни занимания стимулира и подпомага развитието на светогледа, трудовите, нравствените представи, възгледи, убеждения и други качества на личността. Ползотворно е влиянието и на самия процес на обучение или обмен на добри практики. Общуването с деца от различни етноси и националности пренася най-доброто от мултинационалната културата, което има неоценимо възпитателно въздействие върху участниците. Положително влияние оказва изборът на целесъобразна форма, методи и подход за реализацията на дейностите по проектите.
Ако можем да обобщим и извадим същността на комплексното въздействие на доброволчеството и неговите разнообразни измерения в контекста на програмата за извънкласни дейности върху формиращата се личност на детето, ще подчертаем, че по безспорен начин се стимулира самостоятелността, собствената дейност на децата. Формират се знания, умения и навици по отношение разработване и спазване на съвременни критерии за качество на обучението. Стимулира се и усъвършенстването на личността по посока групова и лична отговорност, а също така се придобиват умения за справяне с конфликтни ситуации или възникнали стихийни противоречия. В условията на мултикултурна среда се стимулира осъзнаването и опознаването на многообразието на чуждите култури. Така младежите имат ценната възможност да погледнат и оценят отвънкултурното богатството на собствения си народ и държава.
ЛИТЕРАТУРА: