Департамент за информация и усъвършенстване на учители
Катедра „Хуманитарно образование“
Публикация
за придобиване на първа професионално-квалификационна степен
Тема:
„Повишаване знанията и уменията на педагогическите специалисти за работа с деца СОП и мултикултурна среда“
Разработил:
Катя Симеонова
Директор на Детска градина „Миньор“, гр. Бобов дол
София, 2024 г.
Настоящата статия е адаптацията на обучението изисква търсене на нови решения за участие на учениците със СОП във всички училищни дейности. Сред педагогическите стратегии за това са предвидени съвместни дейности с другите ученици, определяне на места в класната стая за индивидуална, групова и социална работа.
Учителите разработват за всеки ученик/дете/ подходящия режим на дейности. В него последователно се редуват образователни дейности, дейности с игрови характер, свободни занимания, чиято обща цел е формиране на понятия, усвояване на знания, прилагане на вече формирани умения.
Сред методите на работа се разпознават и средствата за положително оценяване. Отново адаптирани към предпочитанията на ученика, често те са като част от занимателните дейности за свободното време , то се свързва с педагогическия процес, който се възприема като „самостоятелно цялостно явление“. (Иванов, Василева, 2012: 71). Н. Чакъров разглежда „педагогическата дейност“ и „учебно-възпитателната дейност“ като синоними. (Цит. по Иванов, Василева, 2012: 71). Н. Чакъров смята, че е необходимо понятията възпитание, обучение, образование да се подведат към по-общи понятия: педагогическа дейност, учебно-възпитателна дейност. (Цит. по Иванов, Василева, 2012: 73). По-важно обаче е да се изтъкне, че педагогическият процес е вид социална дейност, имаща важна обществена значимост. В своята съвкупност тя включва възпитателната, учебната и преподавателската дейност, като педагогическият процес обикновено се разглежда на три равнища:
Предмет на професионалната дейност на учителя е разностранното формиране на детската личност. (Мерджанова, 2004: 54).
То съвпада с целта на образованието като цяло, а именно:
Учителите играят решаваща роля за осигуряването на качествено образование за всички деца. По целия свят учителите са посветени на осигуряването на правото на образование за всички деца. Въпреки че много учители работят в трудни условия (големи класни стаи, липса на адекватна инфраструктура, липса на основни учебни материали, слабо посещаемост, твърди политики и учебни програми, ниски заплати и т.н.), те правят всички усилия за обслужване на всички ученици в техните училища.
Въпреки усилията на политиците, главните учители и учителите, много деца все още нямат учители, които са адекватно обучени и подкрепени, за да отговорят на техните нужди. ЮНЕСКО изчислява, че 1,6 милиона допълнителни учители са необходими в световен мащаб за постигане на универсално начално образование 2015 г. Има реална опасност при натиск увеличавайки броя на учителите за много кратко време, качеството на обучението на учители ще се влоши.
Приобщаващото образование може да се разглежда като лукс или професионална отговорност, но приобщаващото образование е от съществено значение, за да се гарантира, че всички деца имат достъп до качествено образование. Добре обучените, подкрепящи и мотивирани учители влияят на записването, участието и постиженията на всички деца и особено деца с увреждания, които се нуждаят от допълнително насърчаване и подкрепа, за да могат да посещават училище.
Осмислянето на необходимостта от трансформиране на образователните практики в училище и създаването на условия за успешно педагогическо взаимодействие с ученика със специални образователни потребности обуславя високата отговорност на педагогическите специалисти. Готовността им за промяна би трябвало да се проектира както в посока на образователната практика, така и в посока на разширяване на професионалните и социалните отношения с другите специалисти, осъществявани в процеса на приобщаване.
Учителят като събирателен образ на педагогическите специалисти вече добре съхранява тази нагласа за приемане на различието и дори се стреми да я разпространява със задоволство и по този начин създава приемственост между себе си и другите учители. Той проявява подчертано любопитство около сюжета за работата с различните деца и търси подкрепата на ресурсния учител с цел споделяне на често срещаните трудности.
С решенията на Международната конференция по инклузивно образование (2008) и стратегиите за развитие на образованието се поставят въпросите: кой е необходимият за инклузивното общество учител в училището на XXI век и какви са неговите основни компетентности. В световния доклад, посветен на хората с увреждания (2011 г.) се посочва, че:
„Правилното обучение на общообразователните учители е от решаващо значение, ако искат те самите да бъдат уверени и компетентни в процеса на обучение на деца с различни потребности“.
Подчертава се необходимостта от съсредоточаване на обучението към формиране на социалните нагласи и ценности, а не само професионални знания и умения. Областите на професионална компетентност се основават на четири фундаментални ценности и всяка от тях се преобразува до единство от формирани нагласи, знания, разбиране и квалификации. Избраният подход за тяхното определяне се основава на изследванията на Ryan (2009) за „нагласите“ като „мултиизмерни характеристики“ и на изследванията на Shulman (2007) за процеса на професионално учене като дело на „ума“, „практиката“ и „сърцето“, респ. като знание, квалификация и нагласа, увереност. Началото се определя от четирите фундаментални ценности:
(1) разнообразие и различие;
(2) педагогическо придружаване;
(3) сътрудничество и
(4) продължаващо обучение.
Ето и тяхната интерпретация: разнообразието на учениците е ценност, различието на учениците е ресурс и това са основните предимства за образованието! Областите и тематиката на съдържанието, на което се надгражда професионалната компетентност са: изучаване на концепциите за инклузивното обучение и формирането на социална нагласа, отношение и позиция на учителя спрямо различието. По отношение на ценността и принципа за придружаване на всички ученици/учещи се, нейната метаморфоза в професионална позиция се изразява в очакването на учителите на резултати от всички ученици.
Тя се разширява с уменията за окуражаване на академичното, практическото, социалното и емоционалното учене на всички ученици, за прилагане на ефикасни подходи за обучение в хетерогенния клас. Третата основна ценност, превърнала се в принцип и съпътстваща характеристика на инклузивния процес е работата с други. Сътрудничеството и работата в екип са основният подход на всички учители, който означава и изисква формиране на умения за работа с родителите и семействата, за работа с други специалисти, свързани с образованието.
Ценността, която е фундаментална за участващите в настоящето изследване учители е продължаващата професионална подготовка. Както много други професии, така и работата на учителя или преподаването е дейност, която се учи и научава, и това продължава през целия и професионален живот.
В този контекст една от основните цели на професионалната квалификация е подготовката на мислещи и практикуващи учители с доказани умения за:
Сред показателите, които дефинират успешността на интеграционните процеси в класа/групата, са уменията на учителя да гради и ръководи отношения на разбирателство, сътрудничество и взаимна полезност. Адаптиране на преподавателската и всяка друга дейност към потребностите и особеностите на децата със специални потребности.
Учителят изпълнява задължението да улеснява и да оказва положително влияние за педагогическата и социалната интеграция За тази цел той провежда самоподготовка или участва в организирани форми на продължаващо обучение за придобиване на допълнителни квалификации и специализации. Представя моделите на желателните образователни и социални умения, като мотивира участието на всеки във вътрешногруповите отношения и взаимодействия. Участва в разработването на индивидуалната програма за обучение и развитие.
Сътрудничеството с ресурсните учители (и други специалисти) и с родителите допринася за формирането на обективна оценка за индивидуалното развитие и частните потребности на всеки ученик. Концертиране на работата с всички членовете на педагогическия екип и други специалисти.
Интегриране на децата със СОП към образователна среда
За успешно интегриране на децата към образователната среда и социума може да се говори в следните случаи:
Важен акцент при подпомагането на деца със специални образователни потребности е информирането на родителите за спецификата на проблема при децата им, за начинание за въздействие и подпомагане на социалното им функциониране.
При работа с родители на деца със СОП е от първостепенно значение те да знаят и да са убедени, че не са сами в трудната ситуация, че имат възможност да получават помощ и подкрепа.
Мултикултурната класна стая все повече започва да присъства в съвременното училище /детска градина/. Съвместният живот и дейност на ученици и учители от различни култури в също така разнообразно обкръжение изисква от учителя ясна позиция към мултикултурността и нейните ефекти. Учителят трябва да създаде положителни отношения с всички ученици, да стимулира тяхното личностно развитие и потенциала им за самоактуализация. Той трябва да създаде социален климат за адекватна комуникация. Чувствителността към културните различия на учениците/ децата/ се изразява чрез гъвкавостта на прилаганите методи на обучение и възпитание.
Иновативните методи са повишаване на квалификацията на педагогическите специалисти за работа с деца със СОП и мултикултурна стая / група/ ,да преподават иновативно с разнообразни методи, техники и игри от иновативен характер, дейности и занимания в обучението на децата.