Департамент за информация и усъвършенстване на учители
Катедра „Хуманитарно образование“
Публикация
за придобиване на първа професионално-квалификационна степен
Тема:
„ Образование на деца със специални образователни потребности“
Разработил:
Катя Симеонова
Директор на Детска градина „Миньор“, гр. Бобов дол
София, 2024 г.
Целта на настоящата статия е, че приобщаващото образование е процес на развитие на образователната система като цяло и формиране на приобщаващо общество. Съществува мнение, че приобщаващото образование е резултат от развитието на отношението на обществото към специалното детство, разбирането на мястото на нетипичните деца в обществото; естествен процес на развитие на системата на специалното образование и неговото сближаване с общото образование.
Деца със специални образователни потребности са онези, които се нуждаят, освен от класическите методи за обучение и възпитание – и от специално ориентирани методи за възпитателно въздействие и обучение, съответстващи на потребностите за формиране, възстановяване и усъвършенстване на разстроени функции. В литературата съществуват различни термини за определяне на тази категория деца – деца със специални педагогически потребности, деца с нарушение в разветието, деца с отклонения в развитието, деца със специални образователни нужди.
В подпомагането на учебния процес при децата със специални образователни потребности са включени и ресурсни учители. Ресурсния учител има важна роля за развитието на детето със специални образователни потребности, за неговото възпитание и обучение. Той трябва да консултира и подпомага значително масовия учител при организирането и реализирането на съвместни извънурочни и извънучилищни дейности по такъв начин, че да се покажат позитивните страни на детето със специални образователни потребности, неговите достойнства и способности. Много важно е ресурсния учител да запознае масовия със стратегии на извъурочна и извънкласна работа, чрез които да се помогне максимално за: по-доброто опознаване между децата със и без увреждане, приемане на децата в норма на съучениците им със специални потребности като деца, които са като тях и да се научат да проявяват толерантност към различията, помагане на «различните» деца да се почувстват значими, можещи.
Ефективност при образованието на децата със СОП се постига при екипност в работата- обединяване на усилията на различни специалисти, масов учител и родители.
Деца с тежки хронични заболявания, посочени в списък утвърден от министъра на здравеопазването, както и деца със специални образователни нужди по Наредба на МОН не заплащат такса детска градина.
Децата и учениците със СОП, които се обучават по индивидуални образователни програми, но постигнат държавните образователни изисквания за предучилищно възпитание и подготовка и за учебното съдържание продължават обучението си по програмите и получават удостоверение за завършена подготвителна група/клас или документ за завършен клас, етап или степен на образование съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета, а деца , които са завършили и не са постигнали държавно образователното изискване за учебното съдържание, получават удостоверение за завършен клас, а завършилите дванадесети клас-удостоверение за завършен гимназиялен етап, съгласно държавното образователно изискване за документите за системата на народната просвета.
За да се обучават тези деца трябва да има достъпна архитектурна среда, специално изработени обучителни инструменти, материали и отлична професионална подгготовка на педагогическите специалисти.
Екип към регионалния инспекторат по образованието и екипи в детските градини и училищата , в които се обучават децата се извършва комплексно педагогическо оценяване на децата и учениците със СОП. Целта на комплексното педагогическо оценяване е да се извърши първична оценка на общото развитие на детето, въз основа на която да се препоръча видът и формата на обучение.
Приемането на интеграцията днес се счита за една от най-драстичните промени в отношението на обществото към децата със специални образователни потребности и възрастните инвалиди.Изключително важно значение за развитието на интелектуалния и личностния потенциал на децата със специални образователни потребности има тяхната интеграция, разглеждана като процес на включването им в общообразователната и обществена система. В Социалното министерство за децата с увреждания се грижат в Дневни центрове и в т.нар. Центрове за социална интеграция и рехабилитация на лица със различни увреждания. В Дневните центрове и Центровете за социална интеграция и рехабилитация работят специалисти като лекари, психолози, логопеди, специалени педагози, рехабилитатори, социалени работници, възпитатели, сурдопедагози и олигофренопедагози.
За деца със специални образователни потребности, които посещават Дневни центрове и Центрове за социална интеграция и рехабилитация не се заплащат такси.
С термина «специални образователни потребности» се определят онези деца, чиито образователни потребности възникват от увреждания, нарушения на функции или трудности в обучението. Това са деца с:
Държавите трябва да признаят принципа на равнопоставност за получаване на основно, средно и висше образование от деца, младежи и възрастни хора с увреждания в интегрирана среда. Те трябва да гарантират, че обучението на хората с увреждания е неразделна част от образователната система.
Процесът на включване / приобщаване на децата със специални образователни потребности
в общообразователните детски градини и училища в България е сложен и продължителен.
Докато доскоро говорехме за интеграция на децата със специални нужди, сега вече говорим за включване.
Разликата се изразява в това, че докато при интеграцията се стараехме да подготвяме децата със СОП за детските градини, то когато говорим за включване на децата със специални нужди,
трябва да подготвим средата, така че да бъде подкрепяща и дава възможност на всички деца да развият своя потенциал. Работейки с децата със СОП от рано, имаме много по-голям шанс да подобрим представянето и резултатите им в дългосрочен план. Когато едно дете постъпи в образователната система, от решаващо значение е да му се даде шанс, да се развива успешно в новата среда. Детската градина дава възможност на детето да общува и играе с други деца на неговата възраст. Там то се учи на самостоятелност и независимост. Тя подготвя детето за училище, насърчава детското творчество и откривателство, дава възможност на детето да изпробва нови дейности. Ако ние подпомагаме децата в това, което те правят ежедневно, ще се увеличи възможността те да се научат да се справят с повечето от задачите и дейностите възможно най-самостоятелно.
Всяко дете има уникални качества, интереси, способности и образователни потребности. За да се почувства детето включено, трябва да има добра организация на средата и дейностите, да му се оказва помощ, да има специализирани учебни материали, адаптирана среда, подготвени учители и не на последно място да се създаде атмосфера на толерантност към различията и уважение към личността на всяко дете.
Много са частите на пъзела, който трябва да сглобим. В интерес на децата е учители, специалисти от различни области да работим заедно, в екип. Всеки професионалист – било то учител или терапевт, участва със силата на натрупания опит и знания. Екипната работа гарантира по-голяма увереност и сигурност за успеха на поставените цели и задачи. Важно за нашето общество е моделът на включване да бъде всеобщо приет, така че всички хора в него да имат равни възможности. За да се справя с работата си с различните деца винаги търся връзката с родителя, задавам въпроси, говорим като равни и еднакво заинтересовани за „нашето дете“. Ето част от въпросите, които е добре всеки учител да зададе:
• Как родителите се обръщат към детето си?
• Помолете ги да опишат обичайното поведение на детето си. (напр. спокойно, върши нещата бавно или е много подвижно, енергично, трудно се задържа на едно място и др. )
• Любими дейности, занимания и играчки на детето?
• Може ли да прави избор от две (или повече) играчки?
• Обича ли детето да рисува? Какво?
• Коя е водещата ръка на детето?
• А какво родителите и детето обичат да правят заедно?
• Кои, според родителите, са силните страни на детето?
• Какво харесва и какво не харесва детето – игра, храна, занимание?
• Как детето взаимодейства с деца и възрастни?
• Как комуникира детето? Как детето привлича вниманието на другите? Как
общува детето с родителите си, с други деца в семейството, на детската
площадка?
Разбира ли речта на околните? Изпълнява ли инструкции, отговаря ли
на въпроси?
• Играе ли с други деца и как?
• Какъв е обичайно дневният режим на детето?
• Храни ли се детето самостоятелно? Има ли особености или проблеми при
храненето? Предпочитания към храни? Има ли алергии и към какви храни?
Спазва ли диета и каква?
• Сън – нощен и следобяд – Лесно ли заспива детето, сънят му спокоен ли е
и какво му осигурява комфорт по време на сън?
• Самообслужване – детето може ли самостоятелно да ползва тоалетна, да
мие ръцете си? Ако има нужда от помощ, в какво се изразява тя?
• Детето ходи ли самостоятелно или ползва помощни средства? Как най-често го позиционират, ако има двигателен проблем?
• В какво се изразяват двигателните затруднения, ако детето има такива?
• Има ли някакви сензорни дефицити – непоносимост към дрехи: носи ли шапки, ръкавици, понася ли да бъде изцапано?
• Попитайте за особености в поведението на детето. Как може да бъде успокоено, ако е неспокойно, превъзбудено? Наблюдавали ли са агресия и какво според родителите предизвиква това поведение?
• Попитайте родителите дали сами отглеждат детето си. Получават ли подкрепа от разширеното семейство, детегледачка, приятели?
• Посещавало ли е друго детско заведение и какво? Посещавало ли е специализирани центрове за терапия или частни специалисти? Родителите планират ли да продължат да ползват специализирана помощ за подпомагане на развитието на детето?
• Не забравяйте да попитате родителите какви са техните притеснения и очаквания относно включването на детето им в групата на детската градина.
Подкрепящата среда, предпоставка за развитие и успех
• Архитектурна среда
Достъпност е първият важен елемент от подкрепата в детската градина, а и в училището.
Необходимо е тя да бъде достъпна за колички, проходилки и вертикализатори. За по-лесен достъп, успоредно със стълбищата се изграждат рампи,асансьори. Стъпалата в началото и края на стълбищата, както и перилата за хващане от децата, да бъдат маркирани в ярък жълт или оранжев цвят. Добре е всяко стъпало /особено на външни стълбища/ да бъде обезопасено с нехлъзгаща се лента. Санитарните помещения е необходимо да бъдат подсигурени с допълнителни седалки или тоалетен стол за деца с ДЦП, ръкохватки за придържане, консумативи, осигуряващи нужния комфорт.
• Подготвена среда
Детските градини имат специфична подредба на средата, съобразена с държавните изисквания, но имайки предвид индивидуалните потребности и програми на децата със специални нужди, може да се наложи промяна на предметната среда. Ние сме използвали елементи от „Монтесори класна
стая“, за да организираме и подготвим средата в занималнята. Необходимо е да подсигурите индивидуални работни места за децата със СОП, така че те да са част от групата и в същото време, да имат достатъчно възможност за уединение и за концентрация върху поставената задача.
Всяка работна стая трябва да разполага с мек, тих кът за почивка и отмора, с възможност за разглеждане на книжки.
Целта на педагогиката на Монтесори е лесно общуване между децата и възрастните. В основата стоят особените, специфичните нужди на децата и тяхното възпитаване в самостоятелност. „Помогни ми да направя това сам(а)”. Това изречение изяснява целта, която си е поставила Мария Монтесори.
• Индивидуално работно място
– За децата със специални нужди е необходимо индивидуално работно място, което да бъде съобразено с тяхното състояние и необходимостта от
използване на помощни средства (специални столчета, вертикализатори,нехлъзгащи се подложки за сядане и за работа на масата, приспособления за улесняване на писането, хартия.
– Средата трябва да бъде изчистена от излишни стимули и картинки.
На работната маса се поставят само необходимите за конкретната дейност материали и пособия. Ако е необходимо, се изработват специални дидактични пособия, а играчките и дейностите се съобразяват с възможностите,интересите и потребностите на конкретното дете.
– За децата с нарушения от аутистичния спектър индивидуалните работни
места трябва да бъдат обърнати с лице към стената, ограничени с параван,
екран или с помощта на някои от мебелите в стаята. Препоръчваме при
възможност да се използват две кутии – едната за „начало“ (вляво на масата и другата за „ край“ от дясно.
-За дете с ДЦП е подходящо да има индивидуален специален стол с маса
за позициониране.
– При деца със синдром на Даун е добре столчетата да имат удължени на-
пред странични ограничители, които да не позволяват прекалено разтваряне на краката.
– При децата с повишена хиперактивност могат да се поставят подложки с нехлъзгаща се, релефна повърхност на столчетата им, триъгълни,релефни подложки, възглавнички за баланс също с релефна повърхност.
Социализация и подкрепа на деца от уязвими групи
На децата от уязвимите групи трябва да се създаде цялостна среда за спокойно и конструктивно адаптиране в групата на връстниците. Щадяща и подкрепяща среда за развитие на фината моторика , говорната и двигателната активност, уменията за общуване, игра и самообслужване.
От страна на преподавателя, важна роля играят, спазването на принципите.
Принципът за подкрепа-оказване на помощ и съдействие на всички ученици,било то със СОП или в норма.Да се насочват не само към овладяване на програмния материал,но и към развитие на активност,участие в различни дейности и изграждане на самостоятелност.
Аксиологически принцип при който силно е изразено ценното в неповторимостта на човек,неговата различност,природна и социална уникалност.В часа на класа,учителя може специално да насочи вниманието на учениците към хора с увреждания ,дали своя принос в определени научни знания или др.п.
Принцип за корекционна насоченост на обучението-подпомагане на учениците,най-напред да усвоят начина за осъществяване на учебната дейност/децата със СОП са затруднени/,като им се указва помощ,чрез разнообразни педагогически похвати.С помощта на този принцип,детето успява да се включи в учебната дейност,осъществява я и придобива опит за самостоятелна работа.Професионално извършената работа на учителя се състои в това , умело да успява да стимулира и поощрява детето, за да може то да придобива самостоятелни умения и навици.
Всеки вид корекция се основава на един или друг вид дейност.
Принцип за рефлексия.В неговата основа стоят:самооценка,самоконтрол и самоанализ,което ще рече оценка на собствената дейност/постижения,пропуски/.
Рефлексията е особено значима за деца със СОП, тъй като им позволява да осъзнаят своите възможности,своите вътрешни резерви.Тя помага да се разбере опита на другите ,да се създаде емоционално-ценностно отношение към заобикалящата действителност.Учителят целенасочено развива у децата способност за рефлексия.
В условията на включващото образование,учебният процес решава по-широк спектър от задачи,отколкото в среда ,в която няма интегрирани ученици.
За децата със СОП е характерно по-бързо и по-лесно настъпване на умора,което неминуемо се отразява на учебната им дейност.Имайки предвид това е важно, да се предвижда разнообразие от дейности свързани с индивидуалните способности на децата.
В класовете с интегрирани деца има „социално изолирани ученици”.Това налага учебният процес да се изгражда ,така че взаимодействието между учениците да има позитивен характер,да има разбиране и съобразяване с другия,както и да се подържа атмосфера на добронамереност.
В интегрирания клас/груба може да има деца със липсваща или затруднена вербална реч,което ги прави трудни за разбиране от останалите.Основният начин за комуникация с тях са невербалните средства.Общува се с помощта на поглед,мимика,жестикулиране,снимки,картинки.Тези средства служат за опора при оформяне и развитие на вербалната реч
ЛИТЕРАТУРА
Терзийска,П.(2012)
”Деца със специални образователни потребности в общата образователна среда”, Благоевград,
Университетско издателство”Неофит Рилски”
Интернет източник