ДИАГНОСТИЦИРАНЕ НА ЗНАНИЯТА И УМЕНИЯТА НА УЧЕНИЦИТЕ ПО ПРАВОПИС ВЪВ ВТОРИ КЛАС

ТЕМА: “Диагностициране на знанията и уменията на учениците по правопис във втори клас”.

.

.

АВТОР: КРАСИМИРА ВАСИЛЕВА АНГЕЛОВА

старши учител в начален етап в ОУ“Христо Смирненски“ , гр.Пазарджик

.

РЕЗЮМЕ:

Статията описва проблемите, свързани с обучението по български език и литература, пред които са изправени учителите. Отразени са резултатите от осъществено емпирично изследване на ОУ „Христо Смирненски“ през учебната 2022/2023г., които показват основните проблеми свързани с обучението по български език в начален етап. Посочени са решения на проблемите , като са отразени най-често допусканите грешки и възможностите за подобряване на обучението по български език във втори клас. Откроени са приоритетните обучителни цели в педагогическата работа, както и основните задачи.

.

Обучението по български език и литература има водеща роля в нашата образователна система. Мястото му на главен и първи предмет не може да бъде оспорвано. Преди всичко това произтича от комуникативната функция на езика. Използването на езика по най-правилния начин съдейства за успешната социализация на всеки човек. Колкото по-добре са усвоени нормите, стиловото многообразие, толкова по-ефикасно и пълноценно се осъществява общуването между членовете на дадена общност, толкова по-успешна е изявата в личностен план.

Целите , които трябва да реализираме са да се диагностицират знанията и уменията на учениците по правопис във втори клас, да се характеризират трудностите, които срещат и да се предложат идеи за подобряване овладяването на правописа от учениците.

В I – IV клас учениците получават начални знания по български език, които имат подготвителен характер и са основополагащи в цялостния образователен процес. За разлика от ранното чуждоезиково обучение, където по правило се започва от нулата, при обучението по български език в I клас децата имат основа, върху която да надграждат знания за своя език. На „старта“ в училище се оценява степента на владеене на българския език на децата. За целта се провеждат експериментални изследвания и се използват диагностични тестове. Върху тази основа училищното обучение в I – IV клас осигурява съзнателно овладяване на езика. Съставна част от обучението по български език е обучението по правопис. Той осигурява равнището на езикова култура, което е необходимо за общуване чрез писмената реч. Работата ни като педагогически специалисти е насочена към усвояването на основните книжовни правописни норми, необходими за формиране на комуникативната компетентност на малките ученици.

         Постъпвайки в училище, децата владеят някой от устните варианти на българския език и в различна степен, активно или пасивно книжовноезиковата норма. Това, което не владеят, е писмената книжовноезикова норма. Ролята на началния учител е да спомага за усвояването на писмената и на устната форма на книжовния български език. Пропуснатите знания в този период на началното обучение много трудно се наваксват в зряла възраст. В този случай ролята на учителите е много важна и отговорна. Съвременният учител трябва да има обширни познания, да е много добре информиран за постигане на езиково обучение, което да бъде разнообразно, достъпно, приятно и интересно за учениците. Всеки учител е длъжен да предложи такива упражнения и задачи, които да стимулират мисленето у учениците. Колкото по-добре владеят правописа и правоговора, толкова по-уверени ще стават учениците. Успешното овладяване на основите на правописните норми е условие за формирането на пълноценни личности – образовани и успяващи, така се изграждат уверени, мислещи и търсещи развитие личности, необходими на нашето съвремие. Чрез изследването, което направих, исках да проверя умениета на учениците за правопис , както и да предложа система от упражнения, развиващи знанията и уменията им по правопис. Правописната култура на учениците в края на обучението във втори клас има реални измерения. Установяването на равнището на правописните умения на учениците става с подходящ диагностичен инструментариум, като се класифицират и констатират отклоненията от правописните норми. След провеждането на педагогически наблюдения и изследователска работа можем да обобщим, че учениците:

В заключение мога да кажа , че правописната грамотност е важна част от общата езикова култура, която показва нивото на образованост на всеки човек. Ежедневното контактуване със средствата за масова комуникация ни убеждават, че правописната и правоговорната неграмотност много често са показатели за една всеобща посредственост и некомпетентност. Това е така, защото съотношението правопис – правоговор е сравнително динамично. Езикът постоянно се развива и правописът не може да реши всички въпроси свързани с правоговора. Процесът на усвояване на правописните и правоговорните норми е сложен и труден. Затова отговорността на началния учител за правилното му организиране е огромна. Обучението по правопис в началните класове трябва да е съобразено с възрастовите особености на малките ученици, да включва разнообразни и многоаспектни задачи. Важното е малките ученици да се чувстват уверени в собствените си възможности, да са удовлетворени от постигнатите резултати, за да имат желание да достигнат по-висока правописна компетентност.

Съвременното обучение по български език е ориентирано към комуникацията. За да бъдат изпълнени ефективно целите и задачите, които поставя обучението по български език и литература в начална училищна възраст, е необходимо да се осигурят упражнения, чрез които усвояването на езиковите знания и формирането на съответните умения трябва да са част от комуникативната практика на учениците.

От проучването, което направих в ОУ “Христо Смирненски“, гр. Пазарджик свързано с диагностика на знанията и уменията на учениците по правопис, мога да направя следните изводи:

3.Димчев, 1992: Димчев К. Методически проблеми при усвояване на граматически понятия.

В: “ Годишник на СУ, Факултет по славянски филологии“ т. LXV, кн.1.

4.Димчев, 1992: Димчев К.“Обогатяване на езиковата култура.“