Фактори влияещи за проявата на агресивно поведение при децата от 3-7 годишна възраст
Кристина Гошева-Грозданова
Старши учител в ДГ №6 „Щастливо детство“ – гр. Благоевград
Статията разглежда влиянието на телевизията върху децата, подчертавайки увеличаването на агресивното поведение като резултат от изложението им на насилие през масовите медии. В настоящият труд се обръща внимание на различни аспекти, като формирането на стереотипи, моделирането на поведение и взаимодействието с други хора. Проучванията, цитирани в статията, подчертават връзката между гледането на насилие и повишената агресивност при децата. Важен фактор се явява и неконтролирането на времето пред другите средства (телефони и таблети), които също предизвикват агресивно поведение, чрез игрите и кратките видео файлове (клипове). Той заключава, че телевизията е важен, но не единствен фактор, влияещ върху поведението на децата, и призовава за комплексен подход към този проблем, включващ родителите, учителите и други фактори в обществото.
Изясняването, овладяването, корелацията на детската агресивност изискват анализ на факторите, които обуславят агресивното поведение – ранните детски преживявания, семейството и различните взаимоотношенията между членовете, социалната среда, дейностите в детската градина и особеностите на възпитателните им ефекти. Условията на живот, които родителите създават за децата си, често пъти могат да ги научат на агресивно поведение. Децата преживяват много болезнено позицията си в агресивна среда, създадена от собствените родители, а още повече, когато те самите са обект на различни видове агресия. Тази атмосфера на агресивност прониква в съзнанието на детето. (5)
В продължение на години, психолози и педагози смятат, че причината за агресията е безсилие. В основата стои идеята, че когато деца или възрастни пречат за постигането на целта, те остават разочаровани и показват агресия, която често е насочена, за да ги предпази от определен човек или действие. Въпреки факта, че фрустрацията може да доведе до агресия може да се отбележи, че това не е единствената причина за агресивно поведение, затова са включени и други фактори като семейството, детската градина и телевизията. (8,14)
Влияние на семейството
Поведението на детето зависи от емоционалния климат в семейството, и най – вече близката връзка с майка му. От проведените проучвания 68% от децата на възраст от три до пет годишна възраст, обвързаността с майката показва, че те се учат по – добре, по – малко конфликтни са, чувстват се по – възрастни и имат по – голямо самочувствие. Ако майката се отнася с пренебрежителност в отглеждането на децата, те страдат и се появяват чести изблици на гняв, а по – късно се формира устойчиво агресивно поведение. Агресивните деца са склонни да растат в семейства, където те имат слаб интерес, предпочитат физическо наказание. Но наказанието е ефективна форма само ако действа добре и последователно, придружено от приятелско обяснение на правилата за поведение. Като наказание може да се използва лишаването от стимули, временна изолация от връстниците, а не физически наказания и демонстрация на враждебност. (1,9)
В ранните етапи на живота на едно дете в семейството първото обучение е свързано с изучаване на агресивните модели. Обширните изследвания в тази област, проведени от Розенберг и Патерсън, чиито данни са били предимно свързани със задълбочено систематично наблюдение на агресивните деца в техните семейства. Родителите са поставени да играят водеща роля в отглеждането на техните деца чрез насилствено поведение. Много родители и по – възрастни братя и сестри с помощта на физическо наказание или заплахи да успеят да спират агресивното поведение. Независимо от факта, че този метод води до мигновен ефект, физическите наказания служат като модел, за да докаже, че физическата сила „работи“ като средство за контролиране на други хора. Не е изненадващо, използването на сурови физически наказания от страна на родителите, което е свързано с агресивното поведение на децата. Не само груби или агресивни родителски реакции правят децата агресивни, когато родителите винаги настояват за своята собствена страна, отнасят се студено и безразлично към емоционалния живот на децата си, те са по-склонни да растат агресивно. (9)
В сравнение със семейства с неагресивни деца и в семейства с агресивни деца, техните родители са по – склонни да реагират на неутрално поведение на приложената агресия. Освен това родителите и децата са склонни да разпалят конфликт, вместо да го гасят. И веднага след като родителите и други членове на семейството, наричат детето агресивно, а след това започват да се обвиняват и да наказват агресията, дори когато той се държи правилно.
Много от родителите се стремят да ограничат агресивността на своите деца, но когато детето има нужда да бъде защитено, несъзнателно родителите използват агресия и формират у детето агресивно поведение. Това може да се осъществи по няколко начина:
Не само родителите, но и братята и сестрите могат да бъдат засегнати от агресивността на децата. Сред агресивните децата са тези, които имат добри отношения с братята и сестрите си. Добрите отношения с братята и сестрите дават възможност на агресивните деца да развият своите социални умения. В този случай, по – големите братя и сестри могат да предоставят емоционалната подкрепа, която би намалила агресивните прояви в по – малките членове от семейството.
Някои деца наследяват тенденция към импулсивен, раздразнителен нрав и невъзможност за адекватно регулиране на поведението си. Тези характеристики често правят родителите по – строги в наказанията си, което от своя страна прави децата по – агресивни. По този начин, родителите и децата допринасят за формирането на един порочен кръг на увеличаване на агресията.(6,11)
Въздействието на детската градина
Преминаването към новата среда в детската градина далеч не винаги е лесна задача и не се определя единствено от личността на учителката, колкото и важна да е тя, също така от значение е и поведението на родителите, формите на семейна дисциплина, към които детето е привикнало.
При постъпването си в детската градина детето е неориентирано и притеснено. За него тази среда е изцяло нова. Има случай, в които деца посещавали заедно детска ясла постъпват заедно и в детската градина. Тогава децата изпитват облекчение, че срещат познато лице, приятел. За безпроблемния преход в детската градина, важен в живота на едно дете основно влияние има персонала на детската градина, те трябва да предразположат детето да се чувства комфортно и сигурно в новата среда. При три годишните деца периода на опознаване на групата е от съществено значение. (13)
Въпреки малкия си социален опит децата умело подбират приятелите и съиграчите си, но също така и самостоятелността в игрите е ярко изразена. Не е изключена и проява на агресивно поведение, която най – често е провокирана от борба за играчки.
През следващата година от престоя си в детската градина децата увеличават партньорите си за игра с до три деца. Успяват макар и краткотрайно да играят заедно. В рамките на своите социални преживявания детето се сблъсква с отношенията, които започват да се установяват между деца на една и съща възраст, както и с разлика във възрастта, когато посещават разновъзрастови смесени групи, с ясната реалност за съществуването на другия.
След петата година групата за игра се разширява, присъединяват се до петима партньори, времето, което прекарват заедно се удължава и изявяват предпочитание един към друг. В преходния етап другия се явява не само като заплаха, но и като конкурент и противник. В тази възраст надпреварата между децата е по – обективна, появява се стремеж, желание другият да бъде надминат. (16)
Събева разкрива някои особености в разновъзрастовите групи където децата са на възраст от три до седем годишна възраст, се обособяват групички за игра, за разговор, за седене на масата. Това е в резултат на разликата във възрастта. За нас възрастните може да не е толкова малка, но за децата дори и няколко месеца са от значение при тяхното интелектуално и волево развитие. Има няколко типа групи, които се разграничават доста ясно – по големите отхвърлят и изолират по – малките (при I и II група се наблюдава по – ясно); по – големите изпитват желание за грижа към по – малките (от IV към I група); и много рядко се наблюдава пълен синхрон между всички деца в групата(I, II, III и IV група).(7,10,13)
Въздействието на телевизията.
Повечето от децата в днешно време започват редовно да гледат телевизия на възраст по – ранна от три години и прекарват пред екрана по – дълъг период от време пред него отколкото в детската градина или в училище. В действителност, детството на децата много често преминава в гледане на телевизия, игри на компютъра, таблета или смартфона.
Повечето деца прекарват много време в търсене на екшън и приключения и по този начин се моделира доста агресивно поведение. „Героите” и „добрите“ в тези шоута и филми винаги в крайна сметка се борят с „лошите момчета“. Добрите момчета винаги печелят и разбира се, те обикновено са възнаградени с похвала.(12)
В стотията си Тодорова отбелязва, че обществото е загрижено за честите образи на насилие по телевизията и за възможното въздействие върху зрителите, особено към децата. В днешно време ние сме по – загрижени за насилието по телевизията и това е съвсем разумно. Често в карикатурите се изобразява акт на насилие (по насилствен начин се използва физическа сила срещу друг). Например, средностатистическото американско дете може да види по телевизията няколко хиляди убийства, преди да успее да достигне юношество. (15)
Редица проучвания потвърждават връзката между гледането на телевизия с елементи на насилие и повишена агресивност. Експериментални изследвания показват, че гледането на телевизия предизвиква агресия. Въпреки съществуващите данни за повишаване на тревожността вследствие на прекомерното гледане на телевизия, получените резултати при изследването на възможните ефекти от влиянието й сочат, че наблюдаваните промени са основно по отношение на агресивността. (5)
Въздействието на телевизията по отношение на увеличаване на агресивността се проявява по три начина – чрез възникналото в резултат на наблюдение на агресивни сцени възбуждане; чрез активизиране на агресивни мисли и нагласи; чрез провокиране у наблюдаващите желание за подражание на видяното.(2)
Тъй като поведението е съвкупност от всички фактори, които обкръжават личността и й въздействат с различна интензивност, изучаването на влиянието на телевизията налага изследователският подход към този проблем да бъде комплексен. Едновременното въздействие на различни фактори, от своя страна, затруднява изучаването на влиянието на телевизията върху агресията и за това понякога получаваните резултати имат противоречив характер.
Следователно е разумно да се заключи, че децата, които редовно гледат насилие по телевизията, прибягват до насилие, когато общуват с други хора. Разбира се, масмедиите не са единствения фактор за насилие и агресията при децата, но това е важен фактор в един изключително сложен процес, в който също участват родители, учители и връстници.(3)
Използвана литература:
Статии от периодичния печат