Диагностичен модел за формиране на ключови компетентности като резултат от обучението по ЧО – 4 клас
Стоянка Канева
Резюме
Настоящата публикация разглежда прилагането на компетентностния подход в обучението по Човекът и обществото, като модел за изграждане на ключови знания и умения у учениците, посредством практически занятия, проекти в учебна среда. Представя конструирането на иновативен по същност и характер диагностичен модел за качествено оценяване на учениците, посредством набор от активности, формиращи конкретни компетентности, които усвояват в хода на обучението по Човекът и обществото.
Публикацията отделя внимание на динамиката на съвременния образователно-учебен процес и необходимостта от включването на иновативни и уникални по характер компетентности, активности и задачи в него.
Ключови думи: компетентности, модел, общество, диагностика, обучение
Abstract
This publication examines the application of the competence approach in the study of Man and Society, as a model for building key knowledge and skills in students, through practical classes, projects in a learning environment. It presents the construction of an innovative in nature and character diagnostic model for qualitative assessment of students, through a set of activities forming specific competencies that they learn in the course of studying Man and Society.
The publication pays attention to the dynamics of the modern educational process and the need to include innovative and unique competences, activities and tasks in it.
Key words: competencies, model, society, diagnosis, education
Съвременният образователен процес се характеризира с твърде голяма динамика в отговор на протичащите процеси на глобализация и интеграция, на реформи във всички области на живота, на развитие на техническите средства и дидактическите технологии.
Общественото внимание е все по-широко ориентирано към резултатите от образователната система, защото назрява необходимостта училището да формира компетентности за успешна реализация на учениците в живота.
Предпоставки за промяна в методическата работа на началния учител са следните:
Една от основните стратегии за развитие на образованието е свързана с повишаване на качеството на знанията и поставяне на стандарти, които да се базират на създаването и внедряването на компетентностни модели в обучението по всички учебни предмети. Необходимо е да се въведе набор от ключови компетентности с цел да се подобрят образователните постижения на учениците.
Това налага традиционният модел на преподаване на знания да се трансформира в компетентностен модел на обучение и измерване на резултатите на учащите, който да интегрира техните знания, умения, ценности и опит в конкретни поведения, водещи до приложение на наученото в практиката.
Трябва да отговорим на предизвикателствата, които стоят пред образованието на XXI в., изискващо преминаване от обучение към учене, от знания към умения, от предметноориентирани към компетентностноориентирани подходи.
Предпоставките за промяна в работата на началния учител повлияха при избора на темата, върху която работих, защото са актуални и значими.
СУ „Георги Стойков Раковски“ – гр. Котел е училището, в което работя като старши учител в начален етап вече 37 години. Израснах, утвърдих се като учител в него, затова се радвам, че участвах в разработката на Стратегията за развитие на нашето училище, в която са застъпени новостите, стоящи пред образованието в XXI в.
Стратегията е проектирана и изградена върху четирите приоритетни европейски стълба в областта на образованието:
Нашето училище е средищно, има разнообразие от ситуации, които предвид това, че учениците са от различни етноси (българи, каракачани, роми, турци), има ученици със СОП, деца в риск, с хронични заболявания, с изявени дарби. Затова нагласите за приемане на новостите вървят с по-бавно темпо и варират при различните класове.
Наясно съм също, че външната среда ще продължава да оказва неблагоприятно въздействие върху процеса на образование и възпитание (икономическите и социални фактори) и връхлетялата страната и света пандемия от COVID-19.
Тези трудности още повече ме мотивираха да конструирам и апробирам диагностичен модел (с вариант на учебно-познавателно съдържание) за формиране на ключови компетентности у учениците като резултат от обучението по Човекът и обществото – 4 клас.
Предостави ми възможности да проверя нивото на знанията и вследствие формиране на ключови компетентности, заложни на ниво учебна програма, влиянието им върху личностното развитие на учениците, повишаване на тяхната мотивация, успеваемост и пренос на наученото в следващия етап (V-VII клас).
Компетентностният поход в образованието предполага да се действа автономно и рефлексивно, да се използват различни интерактивни средства, да се участва в дейността на разнородни групи, характеризира се с личностни, дейностни и социални аспекти. Има прагматична, когнитивна и културна роля. Засилва практическата ориентация на образованието и определя разработването на учебното съдържание и на оценъчните процедури. Той позволява да се йерархиризират компетенциите, които са най-значими при подбора на елементите от учебната информация (Компетентности и образование).
Компетентностите са способности, но не вродени, а „такива, които са развити чрез качествено учене, в подходяща педагогическа среда и чрез придобиване на сериозен практически опит“ (Зуел, 2000).
Препоръките на Европейския съюз за развитието на ключови компетентности за учене през целия живот намериха израз в приетия през 2015 г. ЗПУО. Изведени са осем ключови компетентности и всяка една от тях е комбинация от знания, умения и отношения (нагласи), които са от решаващо значение за развитието на човека, социалното включване, конкурентоспособността и пригодността му за трудова заетост. Те увеличават възможностите за избор, повишават адаптивността към променящите се условия на живот и работа, правят хората социални, мобилни и не на последно място – мотивирани и уверени, че могат да се справят с нови предизвикателства. Трябва да се отбележи неизменната връзка между развиването на ключовите компетентности и приобщаването на хората от уязвимите групи, както и тези, застрашени от социално изключване (Препоръка на Съвета за ключовите компетентности, 2018).
Що се касае до развиването им в училище, ключовите компетентности са междупредметни и следователно са приложими във всички учебни предмети и училищни дейности. Следователно, коя да е ключова компетентност или всички заедно, могат да бъдат развивани във всеки един учебен предмет.
Ключовата дума „придобиване“ илюстрира в центъра на процеса на учене да стои развиването на ключовите компетентности, а не изучаването на учебните предмети (Наредба за общообразователната подготовка, 2015).
Учебните програми имат за цел да конкретизират компетентностите на учениците като очаквани резултати при завършване на класа/етапа.
Специфичните цели на обучението по предмета ЧО в началния етап са определени в ДОС по ЧО, приет с Наредба №5 от 30 ноември 2015 г. за общообразователната подготовка (Наредба за общообразователната подготовка, 2015).
В 4 клас интегралният характер предпоставя комбиниране на начални знания по география, история и гражданско образование.
Програмата също акцентира върху развитието на критическото мислене, а не върху механичното запаметяване и възпроизвеждане на учебна информация. Усилията да се преориентира програмата от репродуктивно към активно обучение водят до подобряване овладяването на ключови компетентности от учениците.
Основните предимства на новите учебни програми са:
Диагностичният модел за формиране на ключови компетентности в процеса на обучение по ЧО представя една организирана и относително устойчива конфигурация на отделните елементи на учебния процес. Той включва:
Моделът беше апробиран при изучаване на уроците от раздел „Природни области на България“. Той включва седем урока, в това число пет за нови знания, един за обобщение и един за упражнение.
Компетентностите, които трябва да се формират, като очаквани резултати са:
За изпълнение на поставените цели и задачи и доказване приложимостта на модела в моята работа използвах следния инструментариум:
Обемът на доклада не ми дава възможност по-подробно да ви запозная с организацията, провеждането и обобщаването на резултатите от заложените дейности.
Ще ви представя обобщено резултатите, постигнати от учениците, които показват до каква степен е приложим и успешен диагностичният модел за формиране на ключови компетентности, като очаквани резултати от обучението по ЧО в 4.клас чрез използването на определени дейности (описание на природни обекти, работа с карти и справочна литература, извличане на информация за миналото и съвременността от илюстративен материал, използване на ИКТ за онагледяване на учебното съдържание, използване на информация в електронен вид). Те отразяват както индивидуалността на всяко дете, така и груповия характер на дейностите (учебните задачи), в които то се включва.
Дидактическите тестове измерват резултатите от усвояването на определено учебно съдържание, което е включено в някаква учебна дейност и преследва определени цели и задачи (Бижков, 1995).
В теста за диагностициране на компетентностите като очаквани резултати от обучението по темите от раздела, са включени 14 задачи. 12 от тях – със структуриран отговор, 2 – със свободен. Максимален брой точки – 20. Резултатите от теста показват, че повече от половината ученици (68.1%) са се справили успешно със задачите, които са обект на проверка и оценка. Мисля, че включените дейности (умения да работят по географка карта (формирани в трети клас), рисунки на лятото и зимата, умения за четене на таблици с данни, да използват диаграми, дискусия, работа върху илюстрации, разчитане на условните знаци, изработиха карта на трудовата дейност в Старопланинската област, търсене на информация в Интернет, използване на ресурсите от електронния учебник) и подготовката на учениците доведоха до постигане на очакваните резултати. Заложената цел беше да се стимулира и повиши продуктивността на учениците, като се поставят в дейностно-обучителни ситуации.
Учениците, които са се затруднили, имат езикови дефицити, в когнитивното им развитие действа емпирико-интуитивният подход при решаване на учебни задачи, преобладава нагледно-образното мислене, в познавателната сфера не е налице високо равнище на активност и самостоятелност, не могат да се приобщят успешно към темповете на работа на класа като цяло. Това води до по-ниска мотивация, до неудовлетвореност и невъзможност да оценяват практическата стойност на знанията.
„Наблюдението като изследователски метод означава възприемане, регистриране и оценка на явления, процеси, събития, прояви и състояния, с цел те да се изучат с оглед на конкретни цели“ (Бижков, 1995).
Етапи при провеждане на наблюдението:
Като метод за установяване на връзката между приложения диагностичен модел и формирането на основни ключови компетентности като резултат от обучението по темите от Раздел „Природни области в България“, използвах включено Педагогическо наблюдение 1 и 2.
При педагогическите наблюдения, които планирах и осъществих, следвах представения диагностичен модел. Основната мисия, която си поставих чрез уроците, беше трансформирането на учебното съдържание от самоцел, то да се превърне в средство за развитие на ученика. Вместо да натрупва фактологически знания и да „тренира“ в репродуктивни ситуации, ученикът трябва да овладява и развива различни компетенции, като ги прилага за решаване на реални проблеми, в значими за него дейности.
Компетентностите, които си бях поставила за цел да се формират като очаквани резултати, са:
Дейностите, които използвах в моите наблюдения за придобиване на ключовите компетентности:
Резултатите показват, че целите на педагогическите наблюдения са постигнати, защото при 2/3 от учениците се наблюдават формирани компетентности, които бяха заложени на ниво урок. За нивото на формирани компетентности е показателен фактът, че учениците могат да осъществят пренос на знания и умения при изпълнение на практическа задача.
Създаден беше фотоалбум „Старопланинска област“ в електронен вариант, Карта на трудовата дейност в Старопланинската област – рисунки, маршрут за екскурзия в родния край, Защитени територии – ПП „Българка“ – проучване, четене с разбиране на географски текст – Вазова екопътека, правила за поведение при природни бедствия – рисунки.
Обучението чрез проекти е организационна форма на обучение, в основата на която стои работата по един проект. Проектът се възприема като една тема за проучване, която позволява да се осъществи връзка между теорията и практиката. Търси се реален проблем, заимстван от живота. Използването на ИКТ е ключов фактор за реализирането на дейностите (Тонева, 2019).
Избраната тема „Балканът пее и разказва“ – сказание за старопланинските селища е социално значима за учениците и съобразена до голяма степен с техните интереси. Целта беше надграждане и разширяване на знанията за Старопланинската област и умения да прилагат усвоените компетентности по темата в реални, практическо приложими ситуации. Класът се раздели на 4 екипа, които не са сформирани на случаен принцип.
Екип 1 – работи по темата „Балканът разказва за град Чипровци“
Екип 2 – „Балканът пее и разказва за град Трявна“
Екип 3 – „Град Котел – приказка от дърво и камък“
Екип 4 – „Сказание за архитектурните резервати Боженци и Жеравна“
По време на провеждането на проектното задание дейността на учениците беше оценена по пет критерия. Учениците показаха, че успешно прилагат усвоените в часовете по ЧО компетентности в реални, практическо приложими ситуации. Обогатиха знанията си за възникването на местните занаяти, фолклора, традициите и обичаите на проучваните старопланински селища. Доказаха, че притежават умения да подбират снимков материал за природни и исторически забележителности. Научиха си да си служат със съвременните информационни технологии. Екипната работа оказа положително влияние върху личността и ценностната система на учениците. Придобиха способност да се адаптират, готовност за сътрудничество, умения да се аргументират.
Мултимедийната брошура е доказателство за успешната работа на учениците по проектното задание.
Предложеният диагностичен модел, при който разработеното учебно съдържание следва подхода на разнообразието от учебни дейности, е обучението, което е насочено не към преподаването, а към процеса на ученето и научаването. Според мен това е необходимият и ефективният модел, защото поставя ученика в активна действена позиция, но без да се увеличава натовареността му.
Използвана литература: