Развитие и особености на речта на децата от ранна детска възраст
Лилия Марчева- старши учител в ДГ „Слънце“, град Смолян
Резюме: В тази статия е разгледан периода на ранното детство, който е ключов период за развитието на говора, което формира основата за цялостното психическо развитие на детето. През първите три години се овладява речта, което е сложен процес, изискващ системни грижи и взаимодействие с околната среда. Проговарянето преминава през няколко етапа: плач (0-1 месец), гукане (2-7 месеца), бърборене (4-7,5 месеца) и първи думи (11-12 месеца). Детските градини играят важна роля в речевото развитие, като предлагат целенасочени занимания за подобряване на говорните умения. Заниманията са кратки, емоционални и игрови, насочени към обогатяване на речника, подобряване на граматическите структури, развиване на звукова култура и формиране на интерес към художественото слово. Целенасоченото обучение е важно за избягване на говорни забавяния и за подпомагане на цялостното развитие на детето.
Ранното детство е първият период в живота на човека, който крие в себе си изключително големи възможности за развитие и възпитание. Една от големите придобивки на този период е проговарянето. Овладяването на говора през първите три години от живота на детето е основа за целия му по-нататъшен живот.
Въпросът за развитието и възпитанието на говора през ранна възраст е привличал вниманието на много психолози и педагози. Едни от тях са Аксарина, Виготски, Щелованов, Манова-Томова, Даскалова и др.
Като най-късна и най-висша психична проява, говорът съчетава в себе си
познавателните и волевите процеси. За своевременното му развитие са необходими системни грижи на основата на словесното общуване с детето, въздействието на околната и социалната среда. Детските градини са онези заведения, които със своята образователна програма допринасят за развитието на говора през ранна детска възраст.
Дълъг, интересен и богат, с разнообразни промени, път изминава детето, докато се научи да говори, да се разбира с другите хора чрез думи.
Говорът у детето се развива постепенно и взависимост от възрастта му има свои особености. Процесът на развитие на говора е твърде сложен. Поради това е необходимо всеки възпитател и всеки родител да знае как възниква говорът у детето и какво съдейства за неговото успешно развитие. Тогава именно те ще могат да използват и прилагат необходимите способи за възпитателно въздействие, съзнателно, целенасочено ще съдействат за развитие на говора на децата, за които се грижат.
Формирането на речеви умения става индивидуално, като всяко дете последователно и систематично овладява умението да говори, без да прескача нито един етап.
Подготвителен етап (0 – 12 месеца)
Наречен така неслучайно, този период ще бъде в основата на по-нататъшното развитие на речта на бебето. По това време се извършва формирането на говорния апарат и подготовката му за нормално артикулирано говорене.
-Плач (първи месец) – с течение на времето придобива смислово съдържание, свързано с нуждите на новороденото. По естеството на звуците можете да разберете какво го притеснява. Взискателният плач се заменя с „комплекс на съживяване“, придружен от приятелска усмивка.
– Гукане (2 – 7 месеца) – първите „проговори“ на бебето, които са гласни и съчетанията им с гърлени съгласни (агу).
-Бърборене (4 – 7,5 месеца) – повтарящите се срички вече са емоционално оцветени, появяват се лабиални и предноезични съгласни (ма-ма-ма).
-Първите думи (11 – 12 месеца) – кратки прости думи и техните опростени копия (мама, съм), се използват със значението им и се придружават от жестове.
-Речник за възрастни (1 година – година и 7-9 месеца) – обикновено децата подчертават ударените или последните срички, но тези думи вече са доста четливи.
Ранно детство (1 – 3 години)
От първите думи, предимно глаголи и съществителни, бебето преминава към фразова реч (година и 9 месеца). Например „искам каша“, „мама съм“. До двегодишна възраст много деца започват да оперират с прости изречения.
Ако развитието на речта на малките деца се извършва правилно, тогава на 3 години те използват доста сложни изречения с разпределителни и подчинени части. Първите въпроси са „защо?“ и „когато?“.
Предучилищна възраст (3 – 7 години)
Развитието на речта на децата от начална предучилищна възраст, което съответства на 3-5 години, също зависи от индивидуалните характеристики. Обикновено децата вече използват предлози и съюзи, съгласуват думите по числа, спрягат глаголи.
В бъдеще (по-стара предучилищна възраст) речевите способности се оценяват не толкова по броя на използваните думи, а по способността за ясно и изчерпателно отговаряне на въпроси, работа с диалогичен и монологичен разговор. Децата в предучилищна възраст трябва да могат да съставят истории по картина, да преразказват приказка или да разказват за някакво събитие.
Развитието на говора е една от най-съществените задачи при възпитанието на децата през ранна детска възраст. Своевременното му развитие влияе на формирането на цялото психично развитие и поведение на детето. През втората и третата година посредством говора се регулира цялата дейност на детето и се осъществява почти целия процес на възпитанието. Развитието на говора през първите три години не е просто натрупване на думи, а твърде сложен психически процес, който се усъвършенства в резултат на взаимодействието на детето с околната среда и преди всичко под влияние на възпитанието.
При условието на обществено отглеждане и възпитание в детско заведение, като не подценява ролята на спонтанното обучение и като подчертава неговото предимство, педагогиката на ранното детство определя ролята, мястото и значението на целенасоченото обучение по развитие и овладяване на говора. Необходимостта за провеждане на такова специално организирано насочено обучение с децата в детските заведения се определя от факта, че почти винаги и при най- добрите условия, и при най-доброто желание на възрастните при групово отглеждане и възпитание на децата, съществува опасност от недостиг на индивидуално общуване на възрастния с тях. В този смисъл, главното значение на целенасоченото говорно обучение през ранна възраст се изразява в това, че то предпазва от изоставане в говорното развитие. Много изследователи на ранното детство / Е. Кверина, Е. И. Тихчева, Г. М. Лямина, В. Манова, Ф. Даскалова/ експериментално са доказали значението на целенасоченото обучение за своевременното развитие на говора у децата в детските заведения, където спонтанните социални въздействия са по-недостатъчни в сравнение със семейната среда. По пътя на обучението си детето се научава да говори като общува, както с другите деца, така и с възрастните , които се грижат за него.
Основна форма за провеждане на целенасоченото обучение за развитието на говора в детските градини за деца от ранна възраст е заниманието. Организирани говорни занимания могат да се провеждат през втората половина на първата година по групи от 3-4 деца, близки по възраст и развитие, за да може едновременно по специална методика да се обучават в говорни умения. По- късно от една до три години , броят в подгрупите за занимания се увеличава до 10 деца. Преди всичко заниманието има емоционален игров характер. То трябва да бъде занимателно. Поради малка устойчивост на детското внимание, то се отличава с краткост -през втората година е 5-10 минути, а през третата – 10-15 минути. Заниманията имат удължена уводна част, с което се цели именно да се доведат децата до спонтанно изразено желание да се занимават със задачата. Основната част е по-кратка, поради ограничения обем на усвоените задачи. Заниманието се отличава с голяма повторяемост на целенасочените въздействия в основната част. То има по-свободна организация , при което се допуска децата да стават, да питат, да видят отблизо, да се движат. Липсата на строга регламентираност в организацията на заниманията доближава целенасоченото обучение до спонтанното обучение в процеса на общуване.
Заниманията за развитие на говора се провеждат със следните задачи:
-Развиване способността на децата да разбират говора на възрастните, разширяване способността им да се ориентират в заобикалящата ги среда, да се възпитава внимание и интерес към природните явления и разнообразните предмети, да се учат децата да разбират говора на възрастните без онагледяване;
-Обогатяване на речника- да се учат да повтарят след учителя названия на предмети, действия, качества и др., ползвайки тези думи в самостоятелния си говор
-Развиване на говорната реч на децата- въвеждане в разнообразни форми на речево общуване, поощряване опитите им да поддържат разговор с възрастни и деца, да се учат да отговарят на въпроси и да се обръщат с въпроси. Да разказват с две-три изречения съдържанието на картина, приказка, за проведена разходка и др.;
-Усъвършенстване граматическата структура на говора – да се подсказва на децата правилния изговор на думата и изменението й по род, число и време.;
-Възпитаване на звукова култура на речта – да се учат вярно да произнасят думите, да се развива говорния им апарат;
-Формиране на интерес и любов към художественото слово – развиване на емоционална изразителност на говора, формиране на умения да слушат кратки стихотворения и приказки. Да се учат да разглеждат картинки, да говорят по изобразеното на картината.
Основно форма за провеждане на говорните занимания е разговорът. Повод за разговор и за осъществяване по този начин на конкретните задачи може да бъде всяка нова играчка в групата; специално подготвен пакет; картини; инсценировки; прочетено разказче или позната приказка; заучавано стихче; показания куклен театър и др.
При разговора възрастния поставя въпроси дори и тогава, когато е малко вероятно децата да могат да отговорят правилно. В тези случай, той сам отговаря на поставените от него въпроси и така, давайки пример на децата , ги учи на разговорна устна свързана реч. Децата трябва да бъдат поощрявани и те самите да питат, а възрастните да отговарят. През третата година разговорите могат да бъдат и по повод на нещо преживяно от децата („Какво видяхме в зоологическата градина?“).
Основно методическо изискване при провеждането на организираните говорни занимания е системното повишаване и подобряване на говорната активност на всички деца в групата, както и онагледяването на това, за което се говори. Развитието на говора у децата трябва да се извършва в единство с развитието на тяхното мислене. Така, чрез организираните занимания се поставя началото на целенасочено обучение още през ранното детство, което започва да оказва съществено влияние върху развитието на детето през тази възраст.
Литература:
1. Даскалова Ф. Методика на обучението по роден език. Просвета ,София, (1991)
2. Манова-Томова В. Вече мога да говоря, Народна просвета, София , (1965)