Значение на художественото слово за развитие на говора при 2-3 годишните деца.
Лилия Марчева- старши учител в ДГ „Слънце“, град Смолян
Резюме: Художественото слово, включващо стихчета, римушки, залъгалки и приказки, играе ключова роля в развитието на речта и комуникативните умения при децата от ранна възраст. Стихчетата, със своята ритмичност и звучност, лесно привличат вниманието на децата, използвайки прости и познати думи, които улесняват запомнянето и възпроизвеждането им. Те стимулират емоционалното и когнитивното развитие чрез подражателни движения и ролеви игри. Приказките, разказвани от възрастен, развиват устната реч, обогатяват въображението и емоционалния свят на децата. Те насърчават активното участие и диалог, което подпомага комуникативната компетентност. Комбинирането на говорно въздействие с дейности като рисуване, пеене и драматизация прави ученето по-динамично и ефективно. Художественото слово е мощно средство за цялостното развитие на детето, стимулирайки речевата активност и творческата изява.
Художественото слово, изразено в казване от страна на възрастните на малки стихчета-римушки, залъгалки, напеви, къси разказчета, приказки и др., е по-специална форма на говорно въздействие и общуване на възрастните с децата от ранна възраст. Художественото слово може да действа на децата като жива, непосредствена действителност само тогава, когато разкрива познато съдържание. Дума от дадено стихче, която детето не може да свърже с познато съдържание, остава „празно място “ в съзнанието на детето; редицата от образи се нарушава , прекъсва, а заедно с това се прекъсва и въздействието на стихчето върху детето. От това основно положение трябва да се водят писатели, родители, възпитатели, т.е. да се осигури единство между всяка дума в стихчето и други произведения с образно съдържание. Предимството на художественото слово, дори в най-елементарните му форми се състои в това, че то е говор, наситен с най-висока степен с образност и емоционалност, поради което действа почти непосредствено като жива действителност. Друго предимство е, че думите и изразите са подбрани, подредени, съчетани правилно, поради което имат по-силен ефект върху децата, предизвикват по-активни реакции и по този начин съдействат за по-голяма целенасоченост в развитието на говора на децата. Стихчетата-римушки, залъгалките са говор в ритъм и съзвучия, които при възприемането създават приятни чувства у децата.
Стихчета– През втората и третата година се обръща сериозно внимание на запознаването на децата със стихчетата. Запознаването с ново стихче носи много радост на децата. Те с удоволствие се вслушват в звученето на римуваната реч. Създават се благоприятни условия за емоционален контакт с децата. Те слушат внимателно, усмихват се, молят да чуят още веднъж. Това е важен момент за пораждане интерес и любов към художественото слово. Предлаганите по програма стихчета, залъгалки се отличават с богатство на формата и размера. Едни са съвсем малки, а други по-дълги. На други съдържанието се нуждае от обяснение, а за възприемането на трети е необходимо показ на предмети, на действия и допълнителни указания. За по-сложните трябва един или два дена преди ситуацията, децата да се запознаят с предмети от природата, или пък някои явления по време на разходка. Например: На децата се показва играчка, илюстрация или жив обект. Те разглеждат и изказват своите впечатления (забелязват дългите уши на Зайо, мустаците на котето и т.н.), след което педагога казва стихчето („Хрупай Зайко“ или „Коте“).Педагога използва табло, на който поставя картини, например изображения на спящи деца или животни. Изисква се децата да показват и назовават картините. След като запомнят кой къде спи , слушат с удоволствие стихчето „Всички спят“ .Преди слушането на стихчето, може да се проведе дидактическа игра, свързана със съдържанието му. Например разглеждат зрънца, зеле, трохички и определят за кого е приготвена храната. По време на повторенията децата извършват подражателни движения, като имитират как се мият, как пият мляко, как пиленцата кълват зрънца и др. Стихчетата могат да са адресирани към определено дете, присъстващо на заниманието и където е възможно да се назове името му. В едно занимание може да се повторят няколко стихчета. това разнообразява заниманието, създава радост у децата.
Изискванията, на които трябва да отговарят стихчетата, се постигат като се прави предварителен подбор, а именно:
– Да са къси- не повече от 2-3 четиристишия, тъй като вниманието на детето не може да се задържи дълго време в една посока, дори и при наличие на много интересен обект;
-В стихчетата да има чести повторения. Децата от тази възраст лесно и бързо се изморяват;
-Стихчетата да притежават ритмичност и звучност;
-Думите да са образни, конкретни, познати на децата, за да се окаже непосредствено въздействие, да предизвика емоционална и двигателна реакция;
-Стихчетата да са динамични, а не описателни. Те трябва да изразяват действие, а не да посочват статично признаци и белези на предметите. Движенията трябва да са прости и познати, за да привлекат вниманието на децата;
-Стихчетата да се избират с оглед на възпитателната конкретна задача, да бъдат средство за постепенно опознаване и свързване с околната среда;
-Стихчетата да са весели, да предизвикват бодро и жизнерадостно настроение, така че детето да иска да влезе в говорното общуване с другите.
Пример: Падна листче от дървото,
чукна Заю по челото.
Заю бяга през глава
да се скрие у дома.
Приказки– През ранна възраст децата се запознават с много народни приказки. Малките деца по-лесно възприемат разказа, отколкото четенето. Затова в тази възраст разказването е за предпочитане. Това обаче изисква възрастният да бъде добре подготвен. Обикновено в ситуации приказката се разказва два пъти, а понякога и три пъти. Това не отегчава децата ако педагога им даде възможност за активност по време на слушането. Предлага им се да се изпълнят подражателни упражнения (колко е голяма ряпата, как я дърпат и т.н.). Използват се разнообразни нагледни средства (фигури от настолен театър, серия от картини и др.), като се поощряват опитите на децата да пресъздават или драматизират приказката. Използването на нагледни средства, активира вниманието на децата, осигурява тяхната целенасоченост, а така също подпомага припомнянето на текста на приказката при тяхната самостоятелна игра с познати фигури. При възприемане на някои приказки, може децата предварително да се запознаят с картини от нея, с герои, действия, да се слушат стихотворения или песнички свързани със съдържанието й. Необходимо е да се предвидят задачи, изискващи изразителен говор. Целесъобразно е, например след като децата са разказвали приказката, да им се дадат фигурите от настолния театър или илюстрациите от нея. По този начин децата припомнят думите, които е произнасял един или друг герой. Учителят поощрява тези опити за драматизиране. При повторение на приказката в едно от следващите занимания, може да не се припомня цялата приказка. В някои случаи е достатъчно да се припомнят отделни откъси, било тези, които са по-трудни и лесно могат да се забравят, или пък най-интересните за обогатяване говора на децата. Учителят започва разказването , а след това продължава заедно с децата. В този случай задължително трябва да се постави задача за изразителен говор. При упражненията се изисква голяма тактичност, ако децата срещат трудности, като влизат в една или друга роля и не изпълняват точно действията или думите. Те трябва внимателно да се поправят в тяхното изпълнение, за да не убият тяхното желание.
Главни цели, които си поставяме за постигане чрез приказките:
– Да се развие устната реч;
– Да се овладява значението на думите;
– Да се разширява основното значение на думите;
– Да се свързват вече научени думите в изречения;
– Да може смислено и граматически правилно детето да изразява своите мисли;
– Да използва адекватни словесни средства и речеви фрази в общуването.
Формите и методите на работа по изграждане на свързана и граматически правилна реч в предучилищна възраст са говорене и слушане, които обединяват речевата дейност с рисуването, пеенето, драматизацията и физическата активност. При слушането най-значимо място заема формирането на фонематичен слух. Детето трябва да се научи да чува мелодията на езика, да разчленява в потока на речта отделните й единици (звукове, думи, словосъчетания, фрази). При това огромна роля има визуално-слуховата нагледност. Детето възприема много по-лесно и трайно конкретен образ, отколкото обясненията на педагога за произнасяне на даден звук или дума. Езикът в предучилищна възраст се усвоява на базата на речеви образци, поднесени в игрова форма, чрез стихчета, приказки, песни и т.н. Целите на този процес на овладяване на езика и развитие на речта при детето се постигат чрез специфична образователно-възпитателна система, която е съобразена с изключителните в тази възраст потенциални възможности на детето. За да се активизира речта му, тя трябва да бъде стимулирана и подклаждана с определени средства, а какво по-точно и многообразно средство има от приказката като художествен текст в предучилищната възраст. Така приказката става стимул за развитие на речевата активност и изява на детето, а това е в тясна връзка с творческия усет и стимул за претворяване на художествената творба с помощта на обогатената реч.
Художественото слово, в своите разнообразни форми, е мощно средство за развитие на речта и комуникативните умения при децата. То съчетава в себе си емоционално и когнитивно въздействие, което подпомага цялостното развитие на детето. Стихчетата и приказките не само развиват речта, но и стимулират въображението, емоционалната интелигентност и социалните умения на децата. Затова е важно те да бъдат активно използвани и интегрирани в ежедневните занимания на децата, както в семейна, така и в образователна среда.
Литература:
1. Даскалова Ф. Речевата активност на децата от ранна и предучилищна възраст, Благоевград, 1986
2. Манова-Томова В. Емоции и говор у малкото дете, Народна просвета 1969