Ролята на празниците във възпитанието на децата
Автор: Мария Спасова Барганова – старши учител ‘‘ ДГ Слънце‘‘- Смолян
Резюме:
Почти всички празници са свързани с поздравления и внимание към околните. Децата изразяват своето внимание не само към близките си (връстници, учители, роднини), но и към хората като цяло. Празниците подчертават стойността на всеки човек в обществото и страната. На празник уважението към всички може да бъде изразено без страх от осъждане. Пример за това е Международният ден на жената, където поздравленията и подаръците са етична норма. Чрез празниците децата се учат да поздравяват и да дават подаръци, което е важна част от социалното им развитие.
Децата изразяват своето внимание не само към близките си (връстници, учители, роднини), но и към хората като цяло. Празниците подчертават стойността на всеки човек в обществото и страната.
Праник – Празникът (на старобългарски: праздьнъ – „празно време) е ден от годината, в който по историческа традиция е прието времето да се прекарва без трудови или учебни занимания, като обикновено всеки празник има своя специфична церемония, например закичване на мартеници на Баба Марта, консумация на рибни ястия на Никулден, и т.н.
Празникът е ден в памет на значимо събитие или личност. Част от празниците са с фиксиран ден от календара (например Нова година), други са подвижни (най-често това са религиозни празници) и са свързани с фазите на Луната (т.нар. лунен календар, например Великден), има и празници празнувани в конретен ден от седмицата (например Ден на благодарността). Много религиозни празници са останали от Юлиянския календар (т.нар. стар стил), като по Грегорианския се празнуват със съответното отместване (добавят се 13 дни), например Трифоновден, който се празнува на 1 и 14 февруари. Когато празникът е в работен ден, според степента му на официалност, хората са освободени частично или напълно от работа или учение.Великден още се нарича ,,Възкресение Христово„
Видове празници –
Празникът може да бъде: национален – най-важният празник за една суверенна държава, много често това е денят на обявяване на нейната независимост;
официален – неработни дни, специфични за всяка държава;
религиозен – свързани с конкретна религия;
професионален – свързани с определена професия, като се чества на една и съща дата във всички държави;
неофициален – например Денят Пи;
местен – празник, специфичен за конкретно място, т.нар. събор.
Някои празници може да са едновременно от два типа, например Коледа е религиозен и официален празник.
Празниците за децата ах, празниците! Те са като магически врати, които отвеждат децата в свят на чудеса и радост. Възпитанието на децата от предучилищна възраст чрез празници играе ключова роля в тяхното развитие. Празниците не са просто дни, изпълнени с игри и лакомства. Те са моменти, в които децата научават важни социални и културни ценности. Чрез празниците децата се запознават с традициите на своето семейство и общество. Те научават за значението на съпричастността, уважението към другите и радостта от споделянето.
Най-важното хуманистично начало на празника е одобрението и насърчаването на децата.
Например, празнуването на Коледа може да научи децата на щедрост и доброта, като им покаже, че даването на подаръци и помощ на другите е също толкова важно, колкото и получаването.
Великденските празници могат да ги научат на търпение и радост от откриването на нови неща, като да боядисват яйца. Освен това, празниците предлагат възможности за развиване на творческото мислене и уменията за работа в екип.
Нациолналният ни празник ги учи на родолюбие , всеки празник в детската градина е значим и в същото време възпитателен.
Подготовката за празник, като правенето на украси или участие в празнични представления, помага на децата да развият своите артистични способности и да работят заедно с другите деца.
Почти всички празници са свързани с поздравления. взаимно… Децата изразяват вниманието си не само към тези, които са наблизо и които имат право да го очакват (връстници, учители, роднини), но като цяло към хората. Точно при почивни дни подсъзнателната симпатия се основава на чисто празнична тенденция – признаването на присъщата стойност на всеки човек в обществото и страната. На празник уважението към всички хора около нас може да бъде изразено без страх да изглеждате смешно в нечии очи. Друг пример е Международния ден на жената, поздравленията и даването на подаръци и цветя е установена етична норма, универсален принцип. На празниците децата се научават да поздравяват приятели, познати и роднини по пощата, научават се да дават подаръци, сувенири. Това са традиционни прояви на хуманизъм, опитът на хуманистичните взаимоотношения.
Съдържанието на празниците е въплътено в музика, песни, поезия. Притчи и поговорки съдържат, от една страна, заповедите на Библията, а от друга, различни морални забрани, съвети, увещания, тоест правила за поведение през делничните и празничните дни. И това също е хуманистична практика. Може да се спори какви са празниците: подобие на живот, митология или фолклор? И тогава, и още един, и трети. Празниците са удивително хуманистично явление в природата, възприятието и формата на общуване на хората помежду си. Това е средство за познание, забавление и запазване на духовното и душевно равновесие, освобождаващо от монотонността на ежедневието.
Децата много обичат да празнуват. Това е така близко до тяхната природа. Празничният ден винаги носи голямо щастие, красота, нежност, подаръци, внимание, срещи с любими хора, отбрани най-вкусни ястия и т.н. С всичко това в този ден се създава една магическа атмосфера и той се превръща в ярко преживяване. Празниците провокират детето към творчество, раждат в душата му светли чувства и благородни пориви, създават умение за качествено и емоционално общуване с другите, духовно обогатяват ума и сърцето му. Те са като оживяла приказка за него. Всеки възрастен човек грижливо пази спомени от детството, в които е очаквал, преживявал и споделял празнични мигове.
Традициите, обичаите и празниците съставляват голяма част от живота на всяко семейство. Те му придават уникалност. Някои са възприето наследство от поколения, но има и такива, които са новосъздадени, свързани с отделните хора, техните взаимоотношения, постижения и паметни дати.
Семейните празници са основните пазители на дух, история, вярвания, очаквания и надежди, които хората споделят помежду си. Те укрепват семейните връзки и отношения. Чрез тях може да се възпитава, защото имат голяма сила на въздействие.
Приобщаването на детето от най-ранна възраст към семейните традиции е много важно. В началото неговата роля е на пасивен наблюдател, но постепенно би могло да става все по-активен участник. По този начин то има възможността да се почувства включено и да вложи своя принос в тези така емоционални, щастливи мигове с хората, които са му най-близки. А един ден то, на свой ред, ще ги предаде на своите деца. Съвместните преживяни щастливи моменти са от изключително значение за това отделните хора да се превърнат в задружно и сплотено семейство. Това могат да бъдат регулярните събиранията около масата на баба и дядо, подготовката и празнуването на Великден, Коледа, Нова година, както и споделените значими лични празници на всеки от семейството – имени и рождени дни, сватби и кръщенета, взети изпити, спортни постижения, успешно завършване на образование или начало на мечтана кариера. Съвсем естествен е стремежът на човек към обич, принадлежност, сигурност, закрила и уют. Именно това е призванието на семейството. Празниците в него са мигове, които създават спомени. Те носят със себе си радост, споделяне и взаимност, нещо много важно за детето, защото то с появата си, търси своето място във фамилията, открива своите връзки в нея, разбира нейната история, писана години преди него. Именно радостта и удоволствието, които носят със себе си семейните традиции и празници способстват за създаването на чувство у детето за единност, стабилност и свързаност на семейството, за неповторимост и искреност на отношенията в него. Способстват за това да се изгради положителна нагласа, увереност на детето в себе си и в бъдещето. Това са базови характеристики и се формират още в най-ранно детство. Ето защо колкото повече топлина и нежност в дома, толкова по-добре. Колкото по-радостно и щастливо е детето, толкова по-щастливо ще бъде то, когато стане възрастен човек.
За съжаление днес се забелязват промени, които не са по посока на това хората да стават по-близки, а напротив. Има мнения, че спазването на семейните традиции е нещо отживяло, изчерпал се остатък от миналото, който трябва да се променя и развива съобразно новото време. Напрегнатият ритъм и начин на живот много често не дава възможност дори да се събере семейството около масата и да вечеря заедно. Не са малко днешните деца, които имат „вечно заети“, а след това „вечно уморени“ родители, с които никога не стига времето, за да си поговорят. В семействата, в които има място за традиции, децата ще могат да се радват на повече внимание от страна на възрастните, защото за празника тези два свята се срещат, ще го подготвят и ще преживеят радостта заедно.
Като се пази и продължава традицията, се запазва и връзката между поколенията. Ако мислите, че някоя хубава традиция във вашето семейство е била изгубена с времето, бихте могли да направите свое увлекателно семейно изследване като започнете да разговаряте с най-възрастните, които да ви разкажат за нея.
Да бъде обогатен живота на семейството с някаква нова традиция винаги е чудесна идея. Без да се налагат строги правила, за да просъществува тя, много важно значение има след като бъде създадена, да се спазва регулярно и в нея да участват всички членове на семейството. Това ще внесе разнообразие и нови емоции, ще окаже благотворно влияние на отношенията. Колкото са повече поводите близки и роднини да се събират, за да прекарат радостни моменти заедно, толкова по-силна ще бъде връзката между тях.
В заключение, празниците са не само време за забавление, но и важен инструмент във възпитанието на децата от предучилищна възраст. Те обогатяват детския свят с ценности, традиции и умения, които ще им бъдат полезни през целия живот.
Използвана литература:
”Празниците в детската градина”-сборник със сценарии и разработки, издателство Булвест 2000
Книга за учителя „ Златното ключе” за подготвителна група в детската градина по всички образователни направления издателство Бит и техника, (2019)