ЗНАНИЯ И УМЕНИЯ ПО МАТЕМАТИКА У 6-7 ГОДИШНИТЕ ДЕЦА
/ПРАКТИЧЕСКА НАСОЧЕНОСТ/
Мария Александрова Стаменлиева – обучение за придобиване на I ПКС, 8460
Детски учител в детска градина „Върбица“, гр. Пазарджик
Резюме: Практическата насоченост в обучението съдейства за развитието на ключови компетентности, важни за интелектуалното развитие на 6-7 годишните деца по различни предмети. В статията са представени пет диагностични задачи, които биха спомогнали за усъвършенстване на работата на детския учител по математика при подготвителните групи в детската градина.
Ключови думи: математика, деца, предучилищно образование, подготвителни групи, дидактически игри, тест, математически знания, математически умения.
Диагностичните дейности са насочени към изследване на знанията по основните ядра в образователно направление математика у 6-7 годишните деца, които са:
Зад всяко едно ядро стои различен инструментариум. Поради това добрият детски учител използва и постоянно усъвършенства своите знания в дадената област. Методическа организация на възпитателно-образователния процес включва няколко диагностични задачи:
Цел: Оценяване на представите на децата за количествените отношения между обектите и на уменията им за сравняване, подреждане и групиране.
Инструментариум: На картина са представени 2 диагностични задачи: матрица с телефони и матрица с плодове, подредени в ред и колона по даден признак
Процедура: Учителят показва на децата картините. След подаване на инструкцията за първата матрица децата рисуват на празната шайба на телефона бели и черни кръгчета, като трябва да се съобразят с последователността на наредба на белите и черните кръгчета в реда и колоната. За втората матрица децата намират и оцветяват плода, който трябва да заема празното място, като се съобразяват с релациите на наредба.
Цел: Оценяване уменията на децата за измерване на величини.
Инструментариум: На картина са представени 4 диагностични задачи, където детето сравнява и измерва в нагледно-образен план предмети и обекти по зададени параметри: големина, широчина, височина и др.
Процедура: Учителят показва на децата последователно картините. След подаване на инструкцията за всяка картина децата ограждат или оцветяват съответния предмет.
Цел: Оценяване уменията на децата за ориентиране в пространствени ситуации – посоки и направления.
Инструментариум: На картина са представени 3 диагностични задачи.
Процедура: Учителят показва на децата последователно картините. След подаване на инструкцията децата с рисуване и оцветяване показват как ще изглежда сокът в шишето, когато то е наклонено, легнало и с тапата надолу. Рисуват комин на къща, очертават пътя до къщата, като следват предметните ориентири и посоката.
Цел: Оценяване представите за децата за времевите отношения.
Инструментариум: На картина са представени 4 диагностични задачи.
Процедура: Учителят показва на децата последователно картините. След подаване на инструкцията децата рисуват до всяко дърво кокиче, гъбка, слънце или снежинка съобразно сезона, откриват и отбелязват на календара 5 ден от 4-та седмица, заграждат цифрата, която показва съответния час, рисуват стрелки на часовника, съобразно посочения час.
Цел: Оценяване представите на децата за основните геометрични фигури.
Инструментариум: На картина са представени 2 диагностични задачи.
Процедура: Учителят показва картините последователно. След подаване на инструкцията децата откриват последователно кръговете, триъгълниците, квадратите и правоъгълниците, скрити в костенурката, като свързват всяка геометрична фигура с цифрата съобразно броя на откритите фигури. Заграждат геометричната фигура, която трябва да заеме празното място в матрицата.
Резултатите от планираните практически задачи по математика се анализират по строго определени критерии и показатели за математически знания, описани подробно в началото на разработката и фиксирани в последващи таблици. Това дава цялостен поглед върху математическата подготовка на всички деца по дадена тема. Отделно всяко дете получава индивидуални оценки за знанията си.
От получените емпирични данни от изследването могат да се направят следните изводи:
Освен положителните аспекти, са налице и отрицателни такива. Последните се изразяват в известни пропуски в знанията и практическите умения при изследвания брой деца, свързани с овладяване и прилагане на съответните знания. Това е така защото всяко едно дете в таргет групата е индивидуално и детският учител няма как да въздейства еднакво при всички.
С оглед на всичко гореизложено се установи, че навременната и редовна диагностика, както и използването на определения инструментариум дава възможност да се получат достоверни данни за реалното равнище на знанията и практическите умения на изследваните деца. Знанията, които детето придобива допринасят за усвояване на технически умения. Те намират израз в качества като сръчност, съобразителност, концентрация на вниманието, както и моделират навици, необходими за решаване на определена задача и завършек на дадена работа. Това се отразява на цялостното развитие на личността в бъдещ план.
Резултатът от получените данни на базата на направеното изследване и проведените тестови задачи като входно и изходящо ниво за учебната година е следният – придобитите умения и знания у децата в целевата група е фактор, че същите имат добри и много добри познания по математиката, като същите са били надградени през учебната година. С оглед на това обучението предадено от детския учител към тях е на изключително високо професионално ниво. Благодарение на това, знанията и уменията по математика у 6-7 годишните деца през изследвания период и по-конкретно в таргет групата са такива, отговарящи на интелектуалното им ниво и биха могли да допринесат за бъдещата им подготовка за следващия им етап от образователното им развитие – началното образование.
Използвана литература