Заглавие:
Трансдисциплинарният подход в обучението по учебна практика по бизнес комуникации в 8. клас на професионалното образование, или как да приложим наученото от училището в бизнес практиката
Автор:
Марияна Василева Куманова
Заместник-директор, учебна дейност в Професионална гимназия по икономика и мениджмънт гр. Пазарджик
Резюме:
В статията са разгледани в теоретичен план видовете модели на преподаване. Описан е практически опит от обучението по Учебна практика по бизнес комуникаци, в 8. клас на професионалното образование (специалност „Икономическа информатика“), основан на трансдисциплинарния подход. В серия от шест практически задачи с необходимите ресурси учениците работят и показват, че моделът има положителен ефект върху усвояването на знанията от учебния материал включен в програмата и нещо повече доприняся за формиране на умения за практическо изграждане на бизнес поведение в деловото общуване и писмените комуникации.
Ключови думи:
Модел на система, игрови задачи, интеграция, практически задачи, бизнес комуникации, концепция, хипотеза, изследователски методи и задачи
Пълен текст на статията:
Изучаването на Учебна практика по бизнес комуникаци, се въвежда в 8. клас. През 2018 г. е утвърдена нова учебна програма по дисциплината за всички професионални направления (без професионално направление с код 346 „Секретарски и административни офис дейности“). Учебната програма влиза в сила от учебната 2018/2019 година. През 2017 г. е утвърден и нов учебен план по специалността „Икономическа информатика“1. Учебният предмет „Учебна практика по бизнес комуникации“ се изучава в една учебна година в 36 учебни часа. Дисциплина е основополагаща за следващите класове и предмети от избираемите учебни часове – отраслова и специфична професионална подготовка. Тя дава знания и умения за Задължителния държавен изпит за придобиване на професионална квалификация по професията. В резултат на обучението по учебна практика по бизнес комуникации в 8. клас и надграждането на знанията през следващите класове учениците успешно създават и представят труда си на изпита по практика на професията в края на своето средно образование и без да бъде положен този изпит, те не получават диплома за средно образование и свидетелство за професионална квалификация. Ако изберат да създадат дипломен проект, каквато възможност им беше дадена с приемането на новата Национална изпитна програма2 от учебната 2021/2022 година, отново трябва да включат всички придобити знания и от бизнес комуникациите.
Терминът „модел“ (фр. modèle от лат. modulus – мярка, аналог, проба) означава система, чието изследване служи като средство за получаване на информация за друга система; представяне на някакъв реален процес, устройство или концепция. Моделът е абстрактно представяне на реалността под някаква форма (например математическа, физическа, символична, графична или описателна), предназначено да разгледа определени аспекти на тази реалност и да даде отговори на въпросите, които се изучават 3. В програмирането Модел-Изглед-Контролер (Model-View-Controller, MVC) е архитектурен шаблон за дизайн, основан на разделянето на бизнес логиката от графичния интерфейс и данните в дадено приложение. За пръв път този шаблон за дизайн е използван в програмния език Smalltalk.
Нека разгледаме моделите в начина на преподаване4.
Педагогическият модел, смятан за традиционен, е известен още като „модел на преподаване-приемане“. В рамките на този подход образованието се разбира като пряко преподаване на знания от учителя. Учителят трябва да бъде експерт в своята област, така че учениците да имат най-голям шанс да разберат и запомнят знанията.
Поведенческият педагогически модел5 също смята, че ролята на образованието е предаването на знания, виждайки го като начин за генериране на натрупване на обучение. Той се основава на поведенческия модел, който предлага всеки стимул да бъде последван от неговия отговор (награда), и повторението на това се определя от възможните последствия от споменатия отговор. На образователно ниво ученето се търси чрез моделиране на поведението, фиксиране на информацията чрез укрепване.
Романтичният (натуралистичен, преживяващ) модел се основава на хуманистичната идеология, която поставя обучаемия като главен герой и активна част от обучението6. Базиран е на предпоставката за липса на насоченост и максимална автентичност и свобода, като се предполага, че съществуват достатъчно вътрешни умения и стимули от страна на учещия. Този модел насърчава развитието на непълнолетните, като смята, че то трябва да бъде естествено, спонтанно и свободно, фокусира ученето върху свободния опит и интересите на детето. Ролята на учителя е да бъде само възпитател и приятел. В модела няма количествени оценки, а само качествени.
Когнитивният (развиващ) модел е изграден на основата на концепцията за развитието на Жан Пиаже7. Този модел се различава от предишните по това, че основната му цел не е да се съобразява с учебната програма, а да обучава субекта по такъв начин, че той да придобие достатъчни познавателни умения, за да бъде автономен, независим и способен да се учи от само себе си. Ролята на учителя е да оцени нивото на когнитивното развитие и да насочи учениците да придобият способността да дават смисъл на това, което са научили. Той е фасилитатор в стимулирането на развитието на ученика.
Конструктивисткият модел8 е един от най-широко приетите и използвани днес. Подобно на предишния се основава на концепцията на автори като Пиаже, но заедно с приносите на други автори, като Лев Виготски, този модел се фокусира върху ученика като главен герой на образователния процес, който е съществен активен елемент в обучението. В този модел тройката учител – ученик – съдържание се разглежда като набор от елементи, които взаимодействат двупосочно един с друг. Основава се на идеята, че обучаемият може да придаде смисъл на изучения материал, както и на самия процес на обучение, в който учителят действа като ръководство за учене. Той трябва да предоставя помощ, съобразена с нуждите на ученика9. Целта е обучаемите, доколкото това е възможно, да се приближат до максимума на своя потенциал, вместо да се ограничават до средното ниво в класа. Логично е да поставим и въпроса за това дали нашите деца успяват да учат успешно.
Съществуват и други теории за ученето, но съвременната психологическа теория за обучението е наследник на най-ценното от всички свои предшественици. В основата ѝ стои личностно ориентираното обучение. Не по-малко важно условие за успешно учене е и придобиването на умение за пренасяне (трансфер) на усвоеното в нови ситуации. За реализирането на това условие освен изброените по-горе възможности се използват задачи, изискващи преход от теорията към практиката, от нагледно-образното към логическото мислене. В този смисъл процесът на обучение в часовете по бизнес комуникации (практика) обхваща три основни дейности: мотивиране на учениците, регулиране на процеса на обучение и оценяване.
Разработеният модел изисква активно участие на обучаваните, което води до максимална концентрация на вниманието и до позитивни емоции при успешно изпълнение на задачата. Това мотивира учениците и способства за трайно запаметяване на наученото. В такава ситуация въпросът за контрола се трансформира във въпрос на самоконтрол, което превръща регулацията на обучението в саморегулация. Така на практика се осъществява една от основните дидактически стратегии на обучението – учениците да развиват самостоятелност и свой стил на действие, да контролират собствените си мисловни процеси и познавателни механизми. Задачите в модела са подредени в система с нарастваща трудност и имат трансдисциплинарен характер. Трансдисциплинарност10 е интегративна изследователска стратегия, която се стреми да разбере нови знания от диалога между две или повече дисциплини. Това е подход, който е ориентиран към конкретни реални проблеми. Трансдисциплинарността отваря вратите за нови сценарии на дидактически иновации, при които се стимулират многобройните възможности на учениците.
Интеграцията на знанията по различните предмети има четири нива:
Предметът учебна практика по бизнес комуникации е с нова учебна програма от 2018 г. Той се изучава 36 часа годишно и дава основни познания за деловото общуване – устно и писмено, за бизнес етиката, за оформянето на документите, които най-често се използват в бизнес кореспонденцията. Учебното съдържание е структурирано в 29 теми обособени в два раздела:
Учебното съдържание трябва да бъде преструктурирано от преподавателя в 36 часа, тъй като учебната програма е за всички икономически специалности /без професионално направление с код 346/.
В първи раздел се изучават същността и значението на комуникациите. Прави се преглед на комуникативните умения, изучава се ефективна комуникация, със специален акцент върху вербалните и невербалните комуникации. На последно място е организацията на речта при съставяни на вербални послания.
Във втори раздел се изучават общо 21 важни теми. На първо място това са комуникациите в организацията, следвани от неформалните такива и комуникациите в екип. Важна тема е организирането и провеждането на делови срещи и събрания, деловото общуване по телефона и управлението на конфликти. Не на последно място в учебното съдържание пада акцент върху деловите преговори, следвани от деловата кореспонденция и справочно-информационните документи. Учениците се запознават и със стандартите в общоадминистративни документи, както и с алгоритъма и документите за кандидатстване за работа.
Източници: