КОМПОЗИЦИЯТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО – СЪЩНОСТ И ХАРАКТЕРИСТИКА,ПРИЛОЖЕНИЕ.
Мартина Любомирова Нешкова
ПГХТ „ Проф. Д-р. Асен Златаров “ – гр. Горна Оряховица
Резюме: Целта на настоящата статия е да покаже композицията в изобразителното изкуство, знанията и уменията на учениците да я прилагат в своите творби.
Ключови думи: композиция, декоративна ,фигурална, нефигурална ,абстрактна ,жанр, формат ,симетрия, равновесие, кръгова ,диагонална, пирамидална,
Във всяко произведение на изкуството –портрет, пейзаж, натюрморт, може да се говори за композиция и тя е израз както на цялостния светоглед и изграден стил на твореца, така и на идейния замисъл, който той е вложил в конкретното произведение. Характерно в композицията присъстват поне два композиционни полюса, които са обвързани помежду си в единно хармонично цяло.
Композицията е подреждане използва се в музиката, литературата , изобразителното изкуство, архитектурата и други. Разглеждаме я в изобразителното изкуство. Изразно средство в живописта, графиката, скулптурата в изящните и приложни изкуства. В живописта, чрез форма , изображение, светлина, сенки и цветни петна. В графиката линии , черти, бели и черни петна. В скулптурата пластични маси, движени, светлина и сенки. В приложните изкуства основно творческо изискване, което се разбира както естетическо така и хармонично съчетание. Естетическо – начинът да пресъздават, създават и изпълняват произведения на изкуството. Хармонично – съзвучност, съгласувано между частите на цялото единодушие и съгласие. Композирането на дадени обекти в определен формат на картината до голяма степен е естетическо усещане. Във всички жанрове портрет, пейзаж ,натюрморт тя присъства. Чрез нея твореца изразява идеята, замисъла до цялостният изглед на произведението. Твореца влага своя светоглед в творбата. Композицията присъства за да изглежда тя цялостна завършена и хармонична.
Изразни средства на композицията са:
Формат- точно определени размер, големина и обем. Може да е хартия, платно, плат и други. Ритъм: основни правила в композицията- посока, гледна точка, симетрия, асиметрия и ритъм. Той има определена роля в изкуството, ритмично повторение на цветовете в природата. Усетът към ритъмът и хармонията трябва да присъства успешно в композицията на творбите. Гледна точка- наблюдението, обиколката на стените, който се изобразява хоризонтално или вертикално. Композиция и пространство вървят ръка за ръка.
Понятието „композиция”, което съдържа много различни значения например „композирам” от френски се определя като съставяне на едно цяло от отделни части, а буквалният превод от латински composito означава: съпоставяне, събиране и др.
За първи път в изобразителното изкуство се въвежда от Леон Батиста Алберти в три книги за живописта. Той пише: „ Аз твърдя, че композицията е това правило за живописта, съгласно което се съчетават частите на нарисуваната творба.
След въвеждането понятието непрекъснато се обогатява с нови значения, поради което неговото съдържание се разширява. Понятието композиция се разбира като част или компонент на творбата. Според Себастиян Бурдон композицията е една от шестте части на живописта (светлосянка, композиция, рисунка, цвят, хармония).
Композицията е значително съотношение на частите на художественото проектиране. В живописта може да се говори за композиция на цвета (колорит) и линейноизобразителна, а пък в архитектурата за фронтално обемна и дълбочинно пространствена композиция или композицията е закон за построяването на различните нива, слоеве на художествените произведения.
В методическата литература по изобразително изкуство се срещат разнообразни разбирания и определения за композицията като: комбиниране, способ за построяване, значимо съотношение на частите, визуална цялост, творба, вид творба, структура, строеж, принципи на свързване, хармония(съчетание).
Днес композицията много често се отъждествява с изображението или творбата, вид или тип изображение – фигурална композиция или декоративна композиция.
Усвояване на основни композиционни правила:
-равновесие- обекта да не преобладава една от страните на композицията , а да са разположени премерено.
-симетрия- изборът е на твореца.
– композиционно устройство- всичко в общата композиция да се върти около опреден обект който е индивидуален, впечатляващ и останалите обекти само хармонират около него.
-композиционен център- това е мястото в творбата, което привлича внимание. Характерно за него е да е с най-голям контраст, висока цветност, като цяло да е акцент в композицията. Не е добре да е в края на формата, вниманието на наблюдателя ще се измести, да не е точно в идеалният център. Всичко около композиционният център да го подчертава и допълва.
-баланс на композицията – добре балансирана.
-контрастно и цветово-обектите да са разположени равномерно.
-ракурс- добре е обектите да са представени на някакъв ъгъл а не фронтално. Много по интересно е за наблюдение. Композицията на картините е преди всичко вътрешно усещане на естетика, което се развива с времето.
Композицията съществува от момента, когато предметите се изобразяват не само заради тях, но и заради отзвукът, който предизвикват с външният си вид. Някой творци акцентират композицията, като изкуство за подреждане на декоративните образи от различни елементи, като художникът разполага с изразяване на усещанията си. Закономерностите, който организират двуизмерното или триизмерно изображение са : симетрия, равновесие, вертикали и хоризонтали. Неделимост, единство и цялост – неизменими закони за композицията.
Основни свойства за художествено отражение на форма, цвят абсолютно независими сами за себе си в отношение, като част от цялото. Конструктивен принцип. Всичко е в съвършена композиция необходимо. Цялоста на произведението изисква връзка между всички елементи. Това придава ритмичност.
Контрастът- взаимно засилване на определени светлосянъчни и цветови композиционни качества на творбата , чрез тяхното противопоставяне. Ролята на контраста е универсална. Най-универсалното средство за подчертаване и повишаване е изразяване на композиционите елементи. Съществува контраст на контур и силует, обемно и плоско, светло и тъмно, топло и студено, цветно и монохромно. Съобразно изискванията на художествения образ може да изразява покой, равновесие, статичност или движение. Тези качества определят композицията , като статична или динамична. Водещо значение за статичността е симетрията.
Израз на съраизмерното преобладаващо и пълно съответствие на едната половина на едно цяло с другата половина. Чрез асиметрия се изразява усещане за свобода.
Композицията е подреждането на обектите в дадено пространство. Съществуват различни видове композиции – пирамидална, диагонална, кръгова. Но подреждането на обектите зависи изцяло от търсения ефект. В по-тесен смисъл с понятието „композиция“ (още „картина-композиция“ или „фигурална композиция“) се нарича картина от геометрични фигури намиращи се в някакво взаимодействие или съотношение помежду си.
Различаване и разпознаване на частите на композицията, видове:декоративна композиция-съществува в три разновидности-фризова,отворена(безкрайна) и затворена.Всяка има своя закономерна система от принципи на изобразяване. Формата на изделието определя композицията. При изразяване на композицията изображението диктува формата и материала на произведението.
В приложните изкуства формата, материала и предназначението ръководят изображението. Декоративната композиция, значението на орнаментите е безспорно ярък характер, форма украса и изразява.
Орнаментът е дефиниран, като художествена композиция от ритмично подредени мотиви. Формите са стилизирани. Разделят се в четири основни групи, геометрични, растителни, зооморфни, смесени. Разновидностите са структурни съчетания на основна градивна част на декоративната композиция и декоративния елемент. Имат геометрично подредена схема, изобразяване на формите спрямо ритъма, симетрията и контраста.Изходна величина в строежа на декоративната композиция е модулът. Основно средство за изпълнение на отворена (безкрайна) ,фризова(линовидна) растеж в две посоки.
Видове композиция кръгова,диагонална,пирамидална.Подреждането на обектите в дадено пространство.Подреждането на обектите зависи изцяло от търсения ефект в по тесен смисъл. С понятието Композиция картината има фигурална композиция,геометрични фигури намиращи се в някакво взаимодействие или съотношение помежду си.Фигуралната композиция съдържа фигури на хора или животни, като изисква едно и също равновесие. Портретът,натюрморта,пейзажа са част от фигуралната композиция. Груповите портрети също са част от нея. По някога фигуралната композиция е случки или групов портрет.Съществува от древни времена. Елементите на композицията са свързани с съдържанието, идеята, темата и сюжета.Те зависят от броя на фигурите. Могат да бъдат еднофигурални с една фигура, която е композиционен център, двуфигурални с две фигури в един диалог или две отделни, и многофигурни с един общ сюжет.Определящо за фигуралната композиция е каква идея пресъздава автора, чрез образите и техните действия, степента на динамиката,цпозите, цжестоветеци мимиките.
Тематични фигурални композиции.
Изобразителните дейности , насочени към създаването на тематични фигурални композиции са съществена част от образователния процес по изобразително изкуство. Посредством тази форма на учебна работа се развиват наблюдателността и познанията на учениците за явленията и процесите от заобикалящата жизнена среда, спомага се за приобщаването им към света на изкуствата, към общочовешките ценностни и идеали.
Основната учебна цел на този вид дейности насочена към овладяване на принципите и елементите на живописното, графичното и обемно пространствено изграждане на художествената композиция в изобразителното изкуство. Учениците могат сами да определят сюжетните решения, броя на фигурите и образната им характеристика, пространственото разположение на изображенията. В някои случаи използваните изобразителни материали, техники или изразни средства. Предоставянето на свободен избор в решенията затвърждава навиците им за самостоятелност в работата им, предполага прояви на интерес, търсене и проучване в индивидуалната изобразителна дейност, което е безспорен атестат за постигане на творчески изяви.
Подготовката и провеждането на уроци с подобна проблематика е зависима от целта, задачите и изобразителните проблеми, поставени, своеобразно с възрастовите особености и индивидуалните особености на учениците. При по-малките ученици е препоръчително тематичните сюжети да са конкретно посочени и близки до детската им душевност, да имат емоционална насоченост с цел активизиране на въображението им. Като примерни теми могат да се посочат „Карнавал”, „Детски игри”, „Разходка в парка” и т.н.
Чрез използване на беседа в уводната част на урока, учениците се насочват към възможни начини за изобразяване на посочения сюжет, към характеристиката на героите, тяхното състояние, облекло, излъчване, обстановка и др. особености. Съществено изискване е учителят да съумее да разкрие пред децата емоционалното съдържание на избрания сюжет. Необходимо е да им „подскаже” възможностите за вариативност на композиционното поместване и по този начин да ги предразположи към индивидуални хрумвания и взимания на решения. Това се налага поради факта, че в практиката едни от най – значимите изобразителни проблеми, изпълнението на фигурални композиции са свързани с трудностите, които срещат учениците при композиционното поместване на образите и обектите в своите творби.
Изобразителната дейност, свързана с изграждането на тематични фигурални композиции е най-близка до същината на творческия процес, характерен за работата на художника професионалист. Тематичният вариант може да визира области от труда, ежедневието, исторически сюжети и прочие.
Човешката фигура е основния участник в сюжетните разработки на учениците, начините на изобразяването й не трябва да се диктуват и натрапват от учителя, но е необходимо учениците от начална степен да получат чрез тази форма на изобразителна дейност основни познания за анатомичния й строеж, пропорционалните й съотношения, „каноните” и редица др. начини за нейното изграждане.
Анализът на изобразителните резултати по време на конферанса е насочен към разглеждане на превъплащенията на тематично сюжетното съдържание обхващащи показаните умения за композиционно поместване и построяване на човешката фигура. Провеждането на изобразителната дейност чрез изграждането на обемно пространствени фиг. композиции при моделиране протича по аналогичен начин. Най – често срещаните изобразителни изобразителни проблеми при подобна дейност са свързани с начините за компактна и разчленно изграждане на композицията, постигането на определена устойчивост на пластиките.
ЛИТЕРАТУРА
1. Димчев, В. Изобразително изкуство. Методика, С., 1993.
2. Немцов, Др. и колектив, Изобразително изк. – методически насоки за учителя, С., 1982 – 1985.
3.Божков, А. Българско изобразително изкуство. София 1988.
4. Дамянов, Б. Композицията-история и проблеми в изобразителното изкуство. Пловдив. Университетско издателство 1998.
5.Дамянов, Б. Методика на обучението по композиция. Пловдив. Издателство “Златю Бояджиев“ 1999 г.
6. Райчев, Р. точка цветовете в изкуството „Лик“ 2005.
7.Райчев, Р. Структурна комбинаторика. София .1995.