ИЗОБРАЗИТЕЛНАТА ДЕЙНОСТ – Художествено -конструктивна КОМПОЗИЦИЯТА В ИЗОБРАЗИТЕЛНОТО ИЗКУСТВО
Мартина Любомирова Нешкова
ПГХТ „ Проф. Д-р. Асен Златаров “ – гр. Горна Оряховица
Резюме: Целта на настоящата статия е да покаже каква изобразителна дейност трябва да покажат учениците, знания и творчески умения за композизия в творбите им.
Ключови думи: композиция, декоративна ,фигурална, нефигурална ,абстрактна ,жанр, формат ,симетрия, равновесие, кръгова ,диагонална, пирамидална, приложна дейност
Изобразителната дейност, свързана с изграждането на тематични фигурални композиции е най-близка до същината на творческия процес, характерен за работата на художника професионалист. Тематичният вариант може да визира области от труда, ежедневието, исторически сюжети и прочие. Композицията в изобразителното изкуство се отнася до начина, по който елементите са организирани и аранжирани в една изображение или творба. Това е важен аспект от изобразителните умения, тъй като правилната композиция може да влияе на ефекта и съобщението на изображението. В часовете по изобразително изкуство учениците учат и прилагат различни принципи на композицията, за да създават балансирани, хармонични и интересни изображения. Някои от основните принципи на композицията включват: Баланс: Създаването на равновесие между елементите в изображението, като се разпределят визуалната тежест. Хармония и единство: Използване на сходни елементи, цветове и форми, за да се създаде хармонично и свързано изображение. Ритъм и движение: Използване на повторение, ритъм и линии, за да се създаде впечатление за движение и динамика в изображението. Пропорция и мащаб: Създаване на правилни пропорции между елементите в изображението, за да се постигне естетически изглед. Фокална точка: Избор на главния предмет или фокална точка в изображението, която привлича вниманието на зрителя. Перспектива: Използване на перспективни ефекти, за да се създаде илюзия за тримерност и дълбочина в изображението. Учениците могат да прилагат тези принципи на композицията по различни начини, като рисуват, пишат или работят с други материали за създаване на изображения. Преподавателите обикновено предоставят на учениците различни задачи и проекти, които да ги насърчат да използват тези принципи за създаване на свои уникални и оригинални произведения.
ДЕКОРАТИВНО – ПРИЛОЖНИ И ХУДОЖЕСТВЕНО – КОНСТРУКТИВНИ ИЗОБРАЗИТЕЛНИ ДЕЙНОСТИ
Декоративно – приложните изобразителни дейности в училище са свързани с широко приложение в бита на човека и околната среда. Тази форма на работа допринася за повишаване естетическото отношение на учениците към заобикалящата реалност, както и за създаване у тях на интерес към многообразните изяви на декоративно – приложните изкуства и любов към богатото наследство от произведения на българското народно творчество.
Реализацията на учебното съдържание от този вид може да се извърши чрез различни изобразителни дейности като: декоративно рисуване с използване на графични живописни изразни средства; апликиране с гланцова или велурена хартия и други материали; моделиране на релефна украса.
Декоративно – приложната дейност предполага възможности за комбиниране на учебна работа.
В началото на урока се определят ясно целите и насоките на предстоящите за изпълнения декоративни задачи. Обръща се внимание на формата, материалността, предназначението и функционалността на обекта за декорация, на естетическото въздействие, което излъчва. Разглеждат се отделните декоративни елементи, мотивите, орнаментите и особеностите на композиционното изграждане.
Основен акцент в учебната работа заемат проблемите ,насочени към процесите на стилизацията, които учителят подробно разяснява на учениците или демонстрира. Учениците е добре да осъзнаят художествената мяра, която е белег на естетическата хармония в декоративното изкуство.
Съществено място се отделя за указания относно специфичните технически похватите на изобразяване в съответната декоративно- приложна дейност, както и на възможностите на комбинаториката при определяне композиционното разположение и начините за изграждане на декоративна украса.
При художествено конструктивна дейност, имаща за цел създаването на принципно нови оригинални проекти и модели, важно за разрешаването на изобразителните проблеми е развитието на пластичността и динамичността на детското въображение. Художествените конструкции могат да имат функционален или нефункционален характер. При конструирането се използват разнообразни материали, от които най-често се прилагат: хартия, дърво, картон, пластмаса, пластилин и др. Процесът на конструирането включва изработването на отделни модулни или различни елементи, разгъвки, различно моделирани елементи, и пр.
Според начина на изграждане конструкциите биват: обемно-пространствени; релефни;; компактни(монолитни); разчленени; лентовидни; изработени от еднородни или разнородни материали. Повърхността им може да е гладка, грапава, еднакво или различно оцветена, да е декорирана или апликирана.
Разнообразието от възможности за конструктивни дейности налага да се определят няколко направления в системата на учебното съдържание и методическата организация при провеждането на подобен вид урок. Ученето на композицията в изобразителното изкуство помага на учениците да развият своите творчески способности, да усъвършенстват уменията си за наблюдение и да изразят своите идеи по изкуствен начин. Това също така развива техния критичен ум и възприемчивост към изкуството и културата.
Справянето на децата в училище може да варира значително в зависимост от индивидуалните им способности, интереси, социалните умения и подкрепата, която получават от учители, родители и общността. Ето няколко общи аспекта, които могат да повлияят на това как децата се справят в училище: Академични умения: Някои деца лесно се справят с учебната програма и имат добри учебни резултати. Те имат силни способности за учене, добри познания и успеваемост в различни предмети. Творчески умения: Други деца може да се отличават в изкуствата, музиката, литературата и други творчески области, които не са винаги свързани със стандартната академична програма. Те проявяват себе си през изразителни и творчески начини. Социални умения: Важен аспект за справянето на децата в училище е тяхната способност да се адаптират в социална среда, да се включат в колективни дейности, да сътрудничат с другите и да учат от опита на другите. Подкрепа и отношение към ученето: Децата, които получават подкрепа и поощрение от учители, родители и обкръжението си, имат по-голямо възможност за успешно справяне в училище. Позитивното отношение към ученето може да вдъхнови децата да се развиват активно и да поставят амбициозни цели. Индивидуални предизвикателства: Някои деца може да се сблъскат със специфични предизвикателства, свързани с ученето или социалната им адаптация. Важно е тези предизвикателства да бъдат открити и адресирани своевременно, за да се подпомогне успехът и благополучието на детето. Интерес към образованието: Децата, които се интересуват от ученето и са мотивирани да развиват знанията си, често постигат по-добри резултати и се справят по-лесно с учебните задачи. Важно е да се подчертае, че всеки един ученик е индивидуален и има своите силни страни и предизвикателства. При подкрепата и насърчението на образователната система, учители, родители и общност, децата могат да развиват своя потенциал и да се справят успешно с учебните предизвикателства
определения на понятията развитие, знания, умения и ценности.
Формираме уменията ,практиката, познанията на всички да израстнат и се справят с поставените задачи и предизвикатекства..Човешките ценности като дабра, трудолюбие, креативност, сръчност характерниза художника.
В училищна степен чрез учебно-възпитателния процес по изобразително изкуство се акцентира на емоционално-естетическото отношение на личност към обектите и явленията от заобикалящата действителност и произведенията на изкуствата, съдейства се за развитието на зрително-възприемателните и изобразителни възможности но учениците.
Образователно-възпитателната същност на дисциплината се реализира посредством естетическото възприемане и своебразните форми на практическото изобразяване. Характерът на изобразителната дейност, може да се определи като : познавателна, преобразуваща, оценъчна и комуникативна.
Основните форми на учебна изобразителна дейност в училище са: изобразителни дейности по натура; по памет и впечатление; по въображение и асоциации; илюстрация; тематични композиции; приложно-декоративни и художествено-конструктивни дейности и разглеждане и анализ на художествени произведения.
При определяне на учебното съдържание, структурата и наличните изобразителни проблеми на урока учителят може да използва една или повече форми на изобразителна дейност,/ например: рисуване по натура и декоративно приложна дейност или разглеждане или анализ на произведения от българското народно творчество и моделиране по памет/. Намирането на правилни методически постановки за обучение и възпитание чрез изкуство в училище не може да бъде успешно, без да се използват комплексно специфичните особености и развиващите страни на отделните учебни форми на изобразителна дейност.
Изобразителната дейност, свързана с изграждането на тематични фигурални композиции е най-близка до същината на творческия процес, характерен за работата на художника професионалист. Тематичният вариант може да визира области от труда, ежедневието, исторически сюжети и прочие.
ЛИТЕРАТУРА
1.Папазов, Бл.,Теория и методика на обуч. по изобр. изк. 1999.
2. Димчев, В. Изобразително изкуство. Методика, С., 1993.
3. Папазов, Бл., Произведенията на изобразителното изкуство – фактор за емоционалното развитие на детската личност, сп. „Училище”, бр. 7 – 8, С., 1993.
4.Дамянов, Б. Методика на обучението по композиция. Пловдив. Издателство “Златю Бояджиев“ 1999 г.
5.Папазов, Б. „Изобразителната дейност моделиране в кръгло. София. „Хермес и „ 1997.
6.Райчев, Р. точка цветовете в изкуството „Лик“ 2005.