Играта драматизация – събирателен образ на цялостната интерактивна дейност с децата от предучилищна възраст
Мая Савова Петкова-старши учител в ДГ „Иванка Ботева“ гр. Велико Търново
Резюме: Ако в сюжетно-ролевата игра детето действа не от позицията на конкретната личност, а изобразява обобщен образ, ролята му в играта драматизация не е в посоката на обобщен модел, а е конкретен персонаж с уникални качества. Стремежът на театрализацията да въздейства върху публиката я доближава до продуктивните дейности. Но тя вмества и синтезира всичко научено, тя е не само плод на цялостната интерактивна дейност на детския педагог, но е и зародиш на бъдещите творчески изяви на децата в по-горните степени на обучение и възпитание. Играта драматизация в най-основна степен реализира основните принципи на интерактивния процес: учене чрез преживяване, учене от опита, учене чрез практика. Това са и ключовите термини в статията.
Като изначална вътрешна потребност на децата да играят, играта постепенно се превръща от занимание в средство за постигане на знания и умения, на нравствени добродетели и естетически вкус, на организираност и съпричастност в колективната работа на групата. Под ръководството на педагога всяка игра е полезна за всяко дете. В играта драматизация индивидуалното и общото се събират в най–високата си точка – представяне пред публика, която в голямата си част е вън от „домашните“ игри в групата. Ако в сюжетно-ролевите игри публика са и самите участници, сега присъствието и на „други“ повишава самочувствието и отговорността на играещите, но може да доведе и до блокиране на някой деца. Затова всички детайли трябва внимателно да се обработват: реч, паузи, пози, движения. Ремарките в текста се определят от учителката. Тя, без да търси ефекти на показност сред зрителите, трябва да внесе у децата смисъла на текста и жестовете, да им внуши в кой миг героят пъква като добър или лош. Да, децата обичат само добрите герои ( за това по-нататък), но нали, за да се утвърдят те, трябва да има и „зли“ образи. Така се постига явният или скритият конфликт в отделните сцени на драматизацията. Ако в сюжетно-ролевата игра децата са най-близо до възрастните, то именно конфликтът между героите в театрализацията ги слива със света на техните майки и баби. Това пък води, от своя страна, близките на „актьорите“ да участват изключително активно при играта драматизация, подготвяна за сцена пред публика.
На 28.02.2024 г. представих игра-драматизация на моята група „Дъга“ в гр. Велико Търново. Всички родители и близки на децата съучастваха в подготовката с 1. Намиране на допълнителна информация за живота на литературните герои; 2.Предварителен прочит на творбите, от които е компилиран сюжетът на играта; 3. Шиене на костюми и подготовка на реквизит; 4. Рисунка – представа за образа (макар и като щрих) за изготвяне на албум в съчетания със снимки от реализацията на играта. Така нашата работа се съизмери с обществения отзвук, който е траен стимул за по нататъшното индивидуално развитие на всяко дете. Играта драматизация насочва обучаваните и към по-активна позиция, и към по-широко разкриване на заложбите, дарбите, както и на вече по-добре усетените и осмислени взаимоотношения в групата. Този вид игра не само вмества, но и синтезира всичко научено, тя е не само плод на цялостната интерактивна дейност с децата от предучилищната група, но и семе (зародиш) на бъдещи творчески изяви на децата в отделните степени на предучилищното обучение и възпитание. Кои факти стоят в основата на тези твърдения?
– При играта драматизация ( било то приказка или на други художествени текстове) групата трябва да представи картини от живота, с чиито нравствен заряд децата вече са се срещали, а може би обсъждали, но тук са по-отчетливо изразени противоречията и носителите на тези противоречия. Децата сякаш са вътре в живота на възрастните и изживяванията им са пределно искрени. Творчески те не са съставили сюжета и ролите (както в сюжетно-ролевите игри), но тук творчеството им е да предадат дълбоките процеси в живота на техните предци или съвременници. Играта предизвиква обществена съпричастност и съучастие, а интерактивното обучение се свързва с понятието “ педагогика на сътрудничеството“ за което говори Ризов. И. (2008) По-активното участие на обществеността и родителите позволява на педагозите да разкрият в по-широк план психологическите особености на децата, защото често те представят по различен начин преживяванията си във вкъщи и в градината. Така наречената обратна връзка е принцип с голямо значение в нашата работа.
– Играта драматизация ( независимо дали е пред външна публика, или е изживяване в градината) е значима проява на интерактивния образователен процес, защото има личностен смисъл да обучението и сочи предимствата, които съпътстват процесуалната страна на обучението. Тя представя организация, чрез която се осигурява емоционален комфорт и мотивация ( Божилова, В., 2019) В. Божилова сочи, че интерактивността е взаимодействие с учителя и с другите деца в групата, а опитът на всички деца в групата е ценен и служи за придобиването на други знания и умения. Така учебният процес в дадена група е уникален и неповторим, ориентиран е към потребностите на децата и в същото време е диференциран в зависимост от индивидуалните заложби, опит, интереси, мотивация за учене на всяко дете. “ Играта драматизация представя натрупаните у децата знания, талант, отговорност, дисциплина, взаимно подпомагане и контрол, съобразителност в конкретната ситуация (прост пример е усетът за „равнис“ в редичка или пък, ако дете избърза с реплика, другият „герой“ да го върне с: „Я повтори“ – тук „заиграва“ колективната психомоторика като безспорен успех на игровото групово обучение, защото се развива комуникативната повратливост в интелектуалното развитие на децата) Всеки детайл от проявите на всяко дете в играта драматизация е частица – завършек и частица – отражател на всички учебно-възпитателни направления в нашата работа. В този тип игра „внезапно“ могат да се появят такива, дори неподозирани, бисери на съобразителност и нравствена висота и зрялост, които карат нас, педагозите, по-дълбоко и по-дълбоко да вникваме в невидимите процеси на развитие на всяко дете. Защото „невидимото“ може да е дар от природата, но може да е отглас от нашата дейност. Бил той със знак плюс или минус, отгласът трябва да се осмисля от учителя и да се трупа като опит. В тази посока играта драматизация с най-големите деца е и за педагога – психолог – учителя събирателен образ на цялостната интерактивна дейност с децата от предучилищна възраст.
– Играта драматизация в най-висока степен реализира основните принципи на интерактивния процес. На първо място тук трябва да бъде посочен принципът на учене чрез преживяване. В тази посока мъдро звучи мисълта на Б. Франклин: „Кажи ми и аз ще забравя. Научи ме и ще запомня. Накарай ме да го направя и ще се науча.“ Именно „правенето“ (от самото дете) в колективната игра е фундаменътът на знанието. „Правенето“ е преживяване, водещо до опит. При този акт „мисленето, чувстването и волята се интегрират в една система, която създава условия за себепознание, за преоткриване на ценности“ и е от изключително значение за „постигане „ситуация на успех“ (преживяване на успех), при която децата генерират емоции в позитивния спектър. Така знанията биват по-цялостно възприети, по-лесно запаметени и съхранени в дълготрайната памет.“ (Божилова, В., 2019) Случвало се е при някой игри (сюжетно-ролеви, драматизации) да предложа на децата да изберат музика – фон за някой паузи, сценични прегрупирвания или драматични моменти. Предоставяла съм на вниманието им птичи звуци, вятър, дъжд, бавна музика или музика с постепенно забързващ се ритъм. От общия избор винаги е имало ефект, съответстващ на ситуацията или на появата на добрия или лошия герой. С повишаването на възрастта вече се появяват деца, чиито предложения са на по-високо интелектуално ниво – в конкретни моменти музиката фон да бъде контрапункт на ставащото в играта, т.е опитът в изживяването преминава в творчество ( чрез нестандартна „хрумка“) Така се „настанява“ и другият принцип на интерактивният процес – учене чрез опита. Той важи и за всяка игра, и за всяко учебно занимание въобще. В игрите обаче, които синтезират изкуствата, това се забелязва по-отчетливо, защото при тях дарбата прибавя към ученето и опита готови изначални умения. Третият принцип на интегративния процес е принципът на активността в познавателната дейност. Активността се разглежда още като качество на дейността на детето, т.е то да има възможност за самостоятелно овладяване на знания, за осмисляне на това, което се учи, и за учене чрез практика. И трите принципа на интерактивността постъпателно стигат до „Накарай ме да го направя и ще го науча!“, което, за удоволствие на всички деца, прави в детските градини в последна сметка играта драматизация.
Бидейки събирателен образ на цялостната дейност на детските градини, играта драматизация се явява и свързващо звено с по-нататъшно обучение и възпитание на децата. Тя включва в себе си имитацията, импровизацията и онези начални форми на интерпретация, които ще се развиват у подрастващите. Подражанието е първото усещане на малките за различията в околната среда. Най-напред те издават звуците на кучето, котката, мечката, овцата, петела и мн. др. животни; сетне хранят и сресват куклата, имитират дейностите на майката, чичо доктор и др. Импровизацията е съчиняване, творчество в момента на изпълнението, без предварителна подготовка. Тя съдържа натрупани впечатления, отношения и знания. За учителя е важно да подбужда децата да импровизират, за да открие у тях това, което те няма как да изкажат „наведнъж“ относно определен обект. Интерпретацията е по-високо ниво на емоционално-интелектуална дейност. Тя е „тълкуване“, “ обяснение“ показ на своеобразно разбиране на текст, музикална фраза, изображение. Тя е в „подножието“ на самостоятелното творчество и здрава връзка между изкуствата. Освен това тя в много отношения обединява учебните дисциплини. Например при изучаването на конкретни приказки хубаво е да се коментират илюстрациите към тях. Понякога се появяват интересни тълкувания. А когато предстоеше драматизация на първа глава (само диалогичните пасажи) от „Под игото“ , поставих задача на моята предучилищна група да нарисуват как си представят чорбаджи Марко, много деца го илюстрираха с голям корем )защото е богат) , други с големи мустаци ( нали е стар), а две деца – без коса, но с големи зъби ( чорбаджиите са яли хора) Едно дете обясни защо е представило очите на бащата като горящи въглени – „като е строг към децата си, сигурно ги бие“ Когато препрочитахме на части главата и тълкувахме образите на някогашните българи, децата се убедиха, че бай Марко е добър човек, баща и достоен българин. Малките роли от подбрания откъс бяха подготвяни с радост. Изводът е, че в играта драматизация се срещат както домашното възпитание, така и интерпредметните връзки, а и наслоените у децата, но непознати за околните, впечатления и знания за живота. В театрализацията , за разлика от игрите с правила, групата в много по-голяма степен поема отговорност, научава – чрез конкретните образи – „правилата“ на живия живот и достига до усещането и знанието за многообразието на душевността и мисленето на отделните личности. Победата в играта драматизация е духовното израстване на всяко дете в групата и в натрупването на педагогически опит в техния учител. За това подготовката на тази игра пронизва цялата ни дейност с децата от предучилищна възраст.
ЛИТЕРАТУРА:
Божилова. В., (2019) Интерактивна педагогическа ситуация в детската градина; Раабе България