„С ШУЛВЕРК – ДА СЕ ДОКОСНЕМ ДО СПЕЦИАЛНИТЕ ДЕЦА“
Мая Пичувора- учител
ДГ „Зоница“, гр. Смолян
Резюме : Всяко дете има право да бъде ценено, прието и обичано такова, каквото e.
Всяко дете има право на позитивна идентичност.
Всяко дете има право на самостоятелност.
Всяко дете има право на достъпна и гостоприемна среда.
Всяко дете има право на качествено образование.
„Аутизмът не е смъртна присъда нито за детето, нито за семейството. Той носи семенцата на велик талант и уникални способности”
Темпъл Грандин,
Ключови думи: Шулверк, музика, детски музикални инструменти, специални деца
„Честа практика е децата с аутизъм и сходни комуникативни нарушения да бъдат обучавани в развиването на умения, за които все още не са готови. Това обезкуражава и двете страни-и детето, и възрастния, а положените усилия остават безрезултатни. Всеки родител познава детето си най-добре. Той знае че то притежава специфични особености, способности и интереси. Също знае кои места го карат да се чувства добре и кои са нещата, които го напрягат. Съвсем естествено детето ще бъде по-спокойно и съответно по-предразположено към общуване с хора, които познава, с които има изградена емоционална връзка и които са му най-близки. Хора, каквито са неговите родители” (Манолева, 2, 2стр.).
Твърде често се срещат случаи, в които преподавателите непрекъснато изтъкват дефицитите и пренебрегват развитието на заложбите на детето.
Малките деца аутисти не учат като останалите деца от групата това е моето наблюдение като педагог в детска градина. Те не могат да учат само като наблюдават и слушат околните. Аутистите трябва специално да бъдат обучени на неща, които останалите деца от групата попиват без всякакви съзнателни усилия. За да постигна някакъв напредък, трябва да подходя с деликатна взискателност към аутистичното дете, за да успея да го пробуди и въвлека в учебния процес, нужно е малко натрапнически да се вмъкне в мълчаливия му свят на непрекъсната сензорна стимулация, като същевременно се старая да не го претоваря.
За да има напредък в образователното развити на дете с аутизъм преподавателският стил е нужно да съответства на неговия стил на заучаване. Всяка педагогическа ситуация да е интересна и забавна на детето а това ще е така ако се провежда под формата на игра. Необходимо е да развия всеки един подаден сигнал на възприемане от страна на детето. Не бива да се изолират дори и най-малките желание за комуникация, всяка една може да се развие, и да се постигнат значителни резултати.
Напредъкът изключително много зависи от конкретните хора, които работят с детето. Заложбите на всяко едно дете от аутистичния спектър са строго индивидуални, заложбите е нужно да бъдат развити, а неговите минимални интереси да се използват като мотивация за осъществяване на контакт между преподавателя и детето. Децата аутисти усещат настроението на преподавателя ако е напрегнат и прекалено изискващ резултатите ще са нулеви. Важна е нагласата и излъчването на педагога да е положителна и тогава резултатът ще е налице. Учителят трябва да разбере, че тези деца мислят по различен начин и че това, което дава резултат при стандартно мислещите деца, може да не даде резултат при дете с разстройство от спектъра.
Аз като музикален педагог в детска градина имам отговорността да подпомогна формирането и развитието на детската индивидуалност, като я насочвам в правилната посока.
„Музиката като изкуство и учителят по музика притежават уникални специфични средства да се доближат до душевността на децата, да я развиват и релаксират, ако е необходимо“(Стоянова, 3 стр.34).
Методът Шулверк на Карл Орф е подход, при който в работата с деца се използват музиката и нейните изразни средства, за да бъдат подкрепени определени нужди и постигнати определени терапевтични цели. Шулверк има широк спектър на приложение с функция да стимулира, развива и подкрепя индивидуалността .
Доказано е, че точно музиката може да бъде ключът за една добра и полезна свръзка между преподавател и дете със специални образователни потребности. Музиката оказва магическо въздействие върху развитието на човешкия мозък. Уникалното в случая е, че конкретни типове нервни клетки реагират на конкретни честоти на звуковите вълни, които пък съответстват на точно определени тонови височини.
Методът Шулверк, който се прилага в страни по целият свят би могъл да се прилага като оздравителното въздействие върху психоемоционалното състояние на човека.
Като музикален подход в моята работа прилагам следните музикални дейности:
Слушане на музика: различно но интересно
С терапевтична цел успешно се прилагат музикални произведения със спокойно и нежно звучене. Звуци от живата и неживата природа – как падат снежинките, дъждът как чука по стъклата, песента на вятъра, мяукането на коте, лаене на куче, жужене на пчели и т.н. Всичко се имитира както с глас така и с тяло.
Целта е постигане на хармония между вътрешния свят и обграждащата ги действителност. Занятията оказват благотворно въздействие при решаване на поведенчески проблеми и емоционално безпокойство.
Свиренето на музикални инструменти:
Една много интересна и забавна за децата дейност (всеки инструмент може да бъде използван). Използването на детските музикални инструменти допринася за едно по-цялостно музикално възпитание, което не изисква нито специална музикална надареност, нито предварителна музикална школовка.
Малцина у нас знаят, че един от най-популярните подходи за детско музикално възпитание в над-40 страни е на Карл Орф. „Шулверк“ е система, или дори можем да я наречем „философия“ на музикално обучение, която първоначално се развива като педагогическа концепция, но впоследствие бива инкорпорирана в музикотерапевтичната практика. Известно е обобщението на самия Орф:
„Всичко, което се пее, си струва да се свири. Всичко което, се свири, си струва да се пее. Всичко което се пее и свири трябва да се изрази в „движение“.(Стоев, 4.стр.34)
Първоначално замислен като система за преподаване на музика на деца, подходът Орф „Шулверк“ се оказва толкова благотворен за координацията, сръчността и концентрацията на деца в предучилищна възраст, че започва да се прилага с голям успех и в групи със специални потребности, при това не само с деца, а и с възрастни. Благодарение на разнообразните дейности, покриващи множество различни умения, целите, които терапията с Орф „Шулверк“ може да постигне, са неизброими. Опростените техники за музициране позволяват поставените задачи лесно да се изпълняват от деца със специални образователни потребности, без да се страхуват, че няма да се справят добре. В зависимост от конкретните индивидуални нужди на децата, поставям специфични задачи, като целта е да се помогне на всеки участник да изрази пълноценно самия себе си в социална и физическа среда, развивайки своята креативност, желание за игра и спонтанност.
Моделът Орф „Шулверк“ позволява в заниманията да се използва богата гама от помощни средства, като например разнообразни образци на изкуствата, игри с движения на тялото, работа с речта, с емоциите, с гласа и с музикалните инструменти. Може да се използва музика в разнообразни форми – от популярни приспивни песни до мелодии, измислени от самите деца.
Следваща дейност, която въздейства положително на детската същност, емоционалност и психика това е песента:
Пеенето помага на децата да усвоят в непринудени ситуации правилата за дишане, акценти, спазването на паузи, изразителност на речта, плавен говор. За някои деца пеенето е много по-разбираемо и по-приемливо от говора. Това е една от причините пеенето да се използва и като стимулант за комуникацията.
Музикалните игри:
Музикалните игри са много интересна материя, но е нужен подбор според възможностите на участниците. Основната цел на играта е да се съчетаят движенията на отделни части на тялото със съответната музика. След овладяването на поставени музикални игри се очакват бързо настъпващи промени при физическото развитие на моториката и координационните способности на децата от спектъра а и не само.
Желаният резултат:
С прилагането на тези методи в моята практика постигам подредба и организация в живота на децата. Повишава се координацията и ритмичността, намалява се стреса. Методите, които прилагам насърчават социализацията и себеизразяването, засилват се когнитивните умения – възприятие, памет, поведение, подобрява се вокализацията и речта, намалява се стреса и безпокойството, подобрява се вербалната комуникация и зрителния контакт. Музикалната терапия, като допълваща терапия, дава възможност да се подобри умението на детето да общува със света, с връстници, с родители и близки.
Грижите за деца от аутистичния спектър е актуален проблем с нарастваща социална и педагогическа значимост, а социализирането на тези деца е в ръцете на семейството, педагозите и обществото като цяло.
Аз като педагогически специалисти и учители в детски градини, трябва да гледам отговорно на задачата си. За да успявам да приобщя децата от спекръра, е необходимо непрекъснато да надграждам умения и знания, с цел по-голямо развитие на техния потенциал. Важно е със своето участие в образованието на дете със специални образователни потребности, да направя така, че да му помогна да развие в максимална степен своя потенциал.
На всеки учител му предстои отговорно начинание!
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: