„АНАЛИЗ И ПРИЛОЖЕНИЕ НА ДЕТСКИТЕ МУЗИКАЛНИ ИНСТРУМЕНТИ- ШУЛВЕРК В НАВИТЕ УЧЕБНИЦИ ПО МУЗИКА ЗА ПЪРВИ И ВТОРИ КЛАС“
Мая Г. Пичурова- учител
ДГ „ Зорница“ гр. Смолян
Резюме: Най-точна и ясна представа за използването на детските музикални инструменти в музикалната практика в българското училище може да се добие чрез действащите към момента учебници по музика. Настоящето изложение предлага анализ, изводи и препоръки относно приложението на детските музикални инструменти в новите учебници по музика на издателство „Просвета“ и издателство „Просвета плюс“.
Ключови думи: обучение по музика, детски музикални инструменти, Шулверк
Един от проблемите в образователната система не само у нас, но и в глобален мащаб, е недостатъчното съобразяване с уникалността на всяко дете. Пред музикалния педагог е отговорността да подпомогне формирането и развитието на детската индивидуалност, като я насочва в правилната посока. „Музиката като изкуство и учителят по музика притежават уникални специфични средства да се соближат до душевността на децата, да я развиват и релаксират, ако е необходимо“ [Стоянова, 1997, с. 34]. Личностните таланти на всяко дете не бива да се поставят в „невидими рамки”, а да се даде поле на техните идеи. Използването на детските музикални инструменти в учебния процес по музика допринася за едно по-цялостно музикално възпитание, което не изисква нито специална музикална надареност, нито предварителна музикална школовка.
Детските музикални инструменти десетилетия наред са важна част от обучението по музика в много страни по света. Известен с прогресивните си идеи за музикално възпитание е Карл Орф. Основните идеи, които той споделя чрез системата наречена „Шулверк”, са стимулирането и насочването на децата към творчество чрез прилагане на прости форми на импровизация чрез ритъма на словото, движението с танца и използването на разнообразни детски музикални инструменти. Известно е обобщението на самия Орф: „Всичко, което се пее, си струва да се свири. Всичко което, се свири, си струва да се пее. Всичко което се пее и свири трябва да се изрази в „движение“.
Системата на Далкроз оказва влияние върху музикалното образование както в Полша, така и в редица други страни. Наред с пеенето, още от първите години на обучение се използват леки в техническо отношение инструменти (детски ударни – различни цимбали, ксилофони, устни хармоники, а по-късно флейти или свирки, мандолини и китари).
Дмитрий Кабалевски създава програма по музика, в която на свиренето на музикален инструмент се отделя важно място за музикалното възпитание. Според автора свиренето е интересна за децата дейност. Работата с детските музикални инструменти е широко разпространена в системата на предучилищното музикално възпитание.
Наред с пеенето, слушането на музика, импровизацията и движението, свиренето на детски музикални инструменти е неделима част от процеса на музикално обучение по света [Пехливанова, 1995, с. 47]. Важно е да се отбележи, че инструментариумът от детски музикални инструменти в глобален план включва както ударни, така и разнообразие от мелодични инструменти. В разнообразието от технологии при реализиране на дейността детските музикални инструменти са достъпни, емоционално стимулиращи и много полезно занимание.
С връщане назад към историята на музикалното образование в България предметът пеене намира място във всички класове. Както подсказва самото наименование, основната дейност в часовете е изпълнението на песни. У нас регламентираната употреба на детски музикални инструменти в часа по пеене и музика е въведена през1973г. Личните ударни инструменти, изработени собственоръчно от всяко дете, се носят винаги в час по пеене, използват се за изпълнение на различни ритмични упражнения по подражателен път и от запис, както и при акомпаниране.
Методиката на музикално възпитание, по отношение свирене с музикални инструменти, е аналогична с тази в европейския и световния опит. С включването на нови, атрактивни, но и ефективни технологии и техники дейността свирене с детски музикални инструменти се развива и разпространява в различни образователни центрове.
Представа за прилагането на детските музикални инструменти дават учебниците по музика. Те са отражение на новата учебна програма и новите държавни образователни изисквания. „Най-общо проектът на учебна програма по музика за I клас е преструктуриран в посока олекотяване на учебното съдържание, като водещ принцип при неговия подбор е повишаване на формиращи и намаляване на информиращите функции“ [Коловска, 2015, с. 59]. В учебниците по музика, създадени от различните авторски колективи, може да се проследят различни модели за реализиране на задължителната учебна програма, заложена от Министерството на образованието и науката.
В учебното съдържание по музика за първи клас, според изискванията на учебната програма, дейността свирене на детски музикални инструменти обхваща съчинение на ритмичен съпровод за песни, пиеси и звукови картини.
В настоящата статия обект на изследване и сравнителен анализ са новите учебници по музика за първи и втори клас на издателство „Просвета“ с авторски колектив: Пенка Минчева, Петя Пехливанова, Красимира Филева, Светла Христова и издателство „Просвета плюс“ с авторски колектив: Галунка Калоферова, Вяра Сотирова и Росица Драганова.
В учебника по музика на първи клас на издателство „Просвета” поставените условия и задачи във връзка с приложението на детски музикални инструменти са насочени единствено към създаване на ритмичен съпровод, който трябва да бъде предимно с повтарящ се ритъм и без натрупване на много тембри. Това стеснява кръга за използването на инструменти до тези единствено с неопределена височина на тона. Може да се обобщи, че основните детски инструменти, включени в учебното съдържание, са с неопределена височина на тона, поставените задачи са за изпълнение или съчинение на елементарен ритмичен съпровод, не се поставят задачи за изработване на собствен музикален инструмент и озвучаване за звукова картина. Поставените задачи за реализация изцяло се опират на вече добре познатите практики от миналото.
От направения анализ става ясно, че общият брой теми по годишно разпределение са 64, при което: предложенията на графични партитури – 3;4%;за самостоятелен избор на ДМИ – 4;6%; съчинение на съпровод – 4;5%, звукова картина – 0%.
Колективът за първи клас на издателство „Просвета Плюс” също включва свиренето на детски музикални инструменти, като предлага подробни указания за по-добро прилагане на инструментите в часовете по музика. От направения обзор е видимо, че детските музикални инструменти са по-широко заложени при този издателски колектив, но все още недостатъчно за интереса на съвременните деца. Авторовите идеи отново се опират изцяло на традиционно познатите практики. Не се изтъква нещо ново и различно, няма надграждане на вече добре познати системи от миналия век.
Анализът на учебника по музика на издателство „Просвета Плюс” дава основание за следните констатации: общ брой теми по годишно разпределение 64;предложение за прилагане на графични партитури в учебника – 4;5%;задачи за самостоятелен избор на ДМИ– 6;7%, съчинение на съпровод – 4;5%;звукова картина – 4;5%;изработване на съпроводи с ДМИ – 2;2%.
В програмата за втори клас се предвижда ученикът да участва в колективни съчинения на съпроводи и музикални картини, да развива и изгражда изпълнителски, познавателни, социални и други знания и умения, свързани с музикалната компетентност.
В учебника на издателство „Просвета“ за втори клас с издателски колектив Пенка Минчева, Красимира Филева и Светла Христова свиренето на детски музикални инструменти се свързва със съчинение и съпровождане на песни и музикални пиеси. В щателно проучения учебник не се запознах с предложения за колективно изпълнение на звукова картина по подражателен или графичен път. Бедно поднасяне на информацията за детските музикални инструменти, капацитетът от възможности е разгърнат на минимум. Оскъдна е и изложената насока в книгата на учителя. В този случай е важна подготовката и компетентността на учителя по музика и разбира се желанието от негова страна да обогати задачите или да се задоволи с поднесената информация в учебното съдържание.
При направения анализ на учебното съдържание на учебника по музика за втори клас на издателство „Просвета“ става ясно, че от общ брой теми по годишно разпределение 64предложенията за прилагане на графични партитури са 3;4%, самостоятелен избор на ДМИ – 1;1%, задачи за съчинение на съпровод – 2;3%, звукова картина – 0%.
Обект на моето изследване е и учебникът по музика за втори клас на издателство „Просвета Плюс” с колектив: Галунка Калоферова, Вяра Сотирова, Росица Драганова. За активизиране на учениците в музикално-възпитателния процес авторите предлагат музициране и изпълнение на ритъм – с пляскане на ръце или свирене на детски музикални инструменти.
Информацията в учебника е добре представена. Включени са звукови картини, приказки за озвучаване, графични и условни партитури. Но всичко това е добре познато от старите практики, не се предлага нещо ново различно. От направения задълбочен анализ става ясно, че от общ брой теми по годишно разпределение 64, авторските предложения за прилагане на графични партитури са 7,8%; самостоятелен избор на ДМИ – 8;9%, съчинение на съпровод 5,6%,; звукова картина – 3;3%.
Анализът на най-новите учебници за първи и втори клас от 2016г. и 2017г. на издателствата „Просвета“ и „Просвета Плюс” показва, че детските музикални инструменти не са широко застъпени в учебното съдържание, използването им остава на заден план в часа по музика. Мелодичните музикални инструменти не се включват в нито една от поставените задачи и са изцяло игнорирани от учебната програма. Използват се ударни музикални инструменти с неопределена височина на тона, което е най-лесният път за поставянето и включването в програмата по музика на детските музикални инструменти, но лесният път не е най-добрият за учениците. В по-голямата част от урочните единици се дава възможност за творческа, а не за изпълнителска дейност, което значително стеснява кръга от задачи и не се дава възможност да се разгърне целият потенциал на ученика. Предлага се импровизиране на ритмичен съпровод с посочена графична партитура, както и избор на подходящи инструменти, което е много далеч от реалните възможности за използване на инструментите. В поставените задачи не се вижда последователност и градация, което считам, че крие опасност от еднообразие и стандартни решения.
Реалното състояние на педагогическата практика в часовете по музика е съвсем различно от добре познатото преди години. Причините за това могат да се търсят в различни посоки – намаленият хорариум часове по музика, липсата на нужния инструментариум, респективно и средства за осигуряването им. „Отчитайки нивото на материално-техническата база, обезпечаваща музикално-възпитателния процес, със сигурност могат да се приведат факти, които не подкрепят аспектите на масовост“ [Коловска, 2012, с. 16]. Но причини винаги могат да бъдат изтъкнати. Едва ли само материалният и финансовият план са пречка за това. С активна работа и професионален подход, всеотдайност и желание за постигане на резултати в тази посока биха се задействали механизми за набавяне на нужния ресурс за работа. Необходимо е да се излезе от рамките, еднотипите и системно повтаряните задачи без градация. Всичко това не предизвикват интерес у децата. Нужна е инициатива от страна на музикалния педагог, добре аргументирана позиция, ясни цели и стратегия за развитие на дейността свирене с детски музикални инструменти.
Въпреки доказаното положително въздействие, детските инструменти не намират достатъчното приложение в образователната система – детските ритмични инструменти се използват сравнително рядко, а мелодичните са изцяло извън процеса на обучение.
Новосъздадените учебници през 2016г. и 2017г. изцяло се опират върху методите от зората на миналия век. Ограничено е прилагането на детските музикални инструменти в учебното съдържание. Не става ясно защо се налага това ограничение. Тук важна роля има музикалният педагог и неговите компетенции, без да се ограничава от авторските виждания за учебно съдържание. Запознаване на учениците с нови детски музикални инструменти и изпълнението на тях биха повишили вниманието и активността на учениците. Важна част от етапа на музицирането с инструментите е способността за самооценка на качеството на своето изпълнение и повишаване на активността във всяка следваща поставена задача, което обикновено става под формата на дискусия. „От изключителна важност е ролята на музикалния педагог – деликатно да направлява предложенията, забележките, мненията на учениците от колектива към продуктивно дискусия“ [Коловска, 2005, с. 88].
Най- голямо постижение на музикалния педагог е желанието на детето за участва активно в процеса на контактуване с музикалното изкуство в часовете по музика. „Целта е учениците да се провокират, стимулират и приучат да мислят“ [Коловска, 2011, с.27]. Затова за съвременния музикален педагог е важно да бъде със сериозни познания, с помощта на разнообразни средства и методи да развива и усъвършенства творческия потенциал на своите ученици, за да се подържа любовта към тази толкова интересна, завладяваща и резултатна дейност: свирене с детски музикални инструменти.
Използвана литература: