Сензорно и сетивно възпитание и развитие при децата
Миглена Николова Гаджева
ст. учител в ДГ „Пролет”
гр. Севлиево
Научната теоретична статия е част от обемна експериментална разработка за ”Развиване на сензорните и сетивни органи и чувства при 5-6 год.деца”. Предучилищна възраст е подходяща за развиване на сетивно възпитание и сензорна култура у децата. За да се обогати детския опит педагогът съзнателно и целенасочено извършва
интензивно развитие на усещанията и възприятията у децата.
За да се даде възможност за по-пълни възприятия и представи, по-богати условнорефлекторни връзки са необходими различни активности, непосредствен контакт с предметите и явленията, практическата дейност и участие на много анализатори – зрение, слух, обоняние, осезание и др.,. Необходимо е нагледност и активност при обучението, системно упражняване на сетивните органи
за, различаване и възприемане на сетивността, различните и характеристики и свойства на предметите, диференциране на звуци, миризми, вкусови и тактилни усещания, формиране и усъвършенстване на възприятията за слуха, зрението, обонянието, вкуса, нервната система и мозъка.
Сензорното и сетивно възпитание е непосредственото възприемане на заобикалящата среда, възпитание на усещанията и възприятията. Всеки човек още от раждането си е способен да възприеме безкрайното и разнообразие. За децата средата е източник на разнообразни впечатления, многообразни форми на предмети, цветове, звуци, миризми, усещания. С възприемането на предметите и явленията от обкръжаващия ги свят, подрастващите започват да трупат знания и умения. Получават информация за това как се назовава съответния предмет, за какво служи той, имат различни усещания и чувства, развиват постепенно възприятията и сетивността. Всяко дете без целенасочено възпитание усвоява всичко това стихийно. За да не се окажат знанията и уменията повърхностни и непълноценни, е необходимо разумно педагогическо ръководство на възрастния.
Предучилищна възраст е подходяща за развиване на сетивно възпитание и сензорна култура у децата. За развитието им са необходими различни активности, непосредствен контакт с предметите и явленията, практическата дейност и участие на много анализатори – зрение, слух, обоняние, осезание и др.,. Необходимо е нагледност и активност при обучението, системно упражняване на сетивните органи за формиране на възприятия, различаване и възприемане на сетивността, различните и характеристики и свойства на предметите, диференциране на звуци, миризми, вкусови и тактилни усещания, усъвършенстване на възприятията за слуха, зрението, обонянието, вкуса, нервната система и мозъка. Така ще се даде възможност за по-пълни възприятия и представи, по-богати условнорефлекторни връзки.
За да се обогати детския опит педагогът съзнателно и целенасочено извършва интензивно развитие на усещанията и възприятията у децата. Децата възприемат външните свойства на предметите и обектите, овладяват обобщени способи за обследване. Въз основа на знанията за околния свят се създават отношения, умения и навици. Създават се условни връзки, формират се познавателни способности.
Сетивния образ на даден обект е по-пълен, по-ярък, когато детето го пипне, види, помирише (да усети пухкавостта на зайчето, пиленцата, уханието на цветята и др.) Непосредствената практическа дейност активно подпомага развитието на мисленето и на речта у децата. Развиват се качествата на интелекта на детето: любознателност, наблюдателност, умение да анализира, да сравнява, да прилага получените знания в практиката и др. Развива се аналитико-синтетичното мислене и се постига и значителен напредък в развитието на представите и възприятията на децата. При системно сетивно възпитание и целенасочено педагогическо взаимодействие децата развиват сетивни и сензорни способности за правилно и точно възприемане на основните сетивни еталони и сензорни понятия– зрение- цвят, слух-звук, движение, тактилно усещане, вкус обоняние-мирис и връзката им между тях. В процеса на сетивно възпитание се подготвя прехода от чувствено и емоционално познание, към рационално, от възприятие към мислене, формира се основата на последващата интелектуална дейност. При действия с различните сетивни анализатори се овладяват навици, формира се емоционално-положително отношение и позитивни чувства, постига се социално-нравствено изграждане на детската личност .
Сензорното и сетивно възпитание е:
Изследванията на П. Я. Галперин, А. В. Запорожец, Г. С. Костюк, Дж. Брунер и др. доказват, че на основата на възприятията започва да се развива най-сложния познавателен процес – мисленето. Важно условие за решаване задачите на сетивното развитие е съдържателната дейност на децата, а интелектуалните възможности на децата от предучилищна възраст в условията на организирано обучение могат да достигнат високи нива на мисловна дейност, да се обобщават предмети на основата на техните съществени признаци, да се разбират причинно-следствените и функционални зависимости между явленията. Веднъж създадени условните връзки се подкрепят чрез системно повторение и упражнение за да се постигнат в бъдеще трайни резултати. Многообразието в свойствата на предметите и обектите затруднява възприемането им от детето, затова сетивното възприятие е стихийно. При децата има неукрепнала и неусъвършенствана нервна система и „сюрпризи”, свързани с любопитството, които само временно ангажират вниманието им, довежда до бърза уморяемост, разсеяност и понижена работоспособност. Необходимо е правилно дозирани дразнения, подбор на съответни методи и похвати, съобразени с възрастта на децата и тяхното физическо и психическо развитие. Като обследва различни материали, малкото дете се съсредоточава върху изпълнението на известни задачи, сравнява, съпоставя и анализира, синтезира, обогатява възприятията си. Така постепенно се преминава от практическа дейност към чисто умствена, като съставя умствен план на действие, при което мисленето вече се е издигнало на по-високо ниво от нагледно-действено към абстрактно. Необходимо е целенасочено сетивно обследване, целенасочено развитие и усъвършенстване и на сетивните и на сензорните процеси (усещане, възприятие, представи), налага се възрастният да организира постепенно надграждане на детския сетивен опит чрез развиване и усъвършенстването на практическата дейност на детето.Сетивното и сензорно възпитание се осъществява най-добре в обучението. Педагогът е този, който обяснява и показва способите на действие: как трябва да се разглежда, да се вслушва, да се сравнява. Чрез организираното от възрастния обследване на качествата и свойствата на предмети и обекти, предхождащо изпълнение на поставена задача, детето осъзнава необходимостта от предварително подробно запознаване с тях. Според А. В. Запорожец и Т. А. Маркова „…обобщените способи за обследване формата на предметите имат важно значение за разгръщане на мисловните процеси …” (4, 183).. Педагогът тактично направлява и ръководи дейността на децата за самостоятелно прилагане на тези способи към различно съдържание. За овладяване на сетивните чувства е необходимо целенасочено взаимодействие дете- родител- учител, съвкупно взаимодействие от собствената активност на детето и направляващата, подпомагаща, коригираща активност на възрастния. Под влияние на сетивното и сензорно възпитание и външни условия се формира личността на детето и се развиват неговите заложби, натрупва се индивидуален опит. Сетивното и сензорно възпитание тясно се преплита с овладяване на речта и развитието на мисловната дейност на детето. Именно в най-ранна възраст чрез обогатяване на сетивността детето постепенно асимилира обкръжаващата го среда, формира личността си, развива се физически и интелектуално, развива умствената и познавателна способност, постига високо ниво на познавателна дейност, сензорен и сетивен опит, развива наблюдателност, логическо мислене, активно внимание и вътрешно задържане. Периодът на предучилищната възраст е най-благоприятен за усъвършенстване и натрупване на представите от обкръжаващия свят, за организираното възприемане на обекти и явления за получаване на сензорна и сетивна информация. Сетивното обучение създава предпоставки за умственото развитие, естетическото и нравственото възпитание – педагогическа стратегия, ориентирана към усъвършенстване на сензорната култура на детето, като възможност за самостоятелна познавателна дейност.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:
Изд. Прогрес, Народна просвета, София 1982