ЗА НЯКОИ ПСИХОЛОГИЧНИ ОСОБЕНОСТИ И ЛИЧНОСТНАТА ХАРАКТЕРИСТИКА НА УЧЕНИЦИТЕ ОТ 1. ДО 3. КЛАС
Миглена Станевска
СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Смолян
учител ЦДО
e-mail: miglena.stanevska@abv.bg
Резюме: В статията се прави анализ на някои психологични особености и личностната характеристика на учениците от 1. до 3. клас. Акцентира се на процесът „учене“ и какъв е той за децата през различните класове. Прави се извод, че психологичните особености и личностната характеристика на учениците от 1. до 3. клас налага необходимостта от прилагане на диференциран и индивидуален подход към учениците. Учителят трябва да наблюдава и опознае учениците в класа си, за да им даде възможност те да развият и утвърдят положителните си черти и постигнат оптимални резултати в своето обучение.
Ключови думи: психологични особености, личностна характеристика, учене, възпитание
Началната училищна възраст обхваща периода от 7 г. до 11 г. (1-4 клас). Както вече посочихме грамотността, в нейния по-широк смисъл се усвоява в I – II клас, че учениците са ограмотени към края на II клас и началото на III клас.
В този период особено мястозаема първи клас. За тези ученици всичко е ново. На първо място, те имат нов социален статус “ученици” с неговите права и отговорности. Характерно за първокласниците е голямото желание да бъдат ученици и да посещават училище, което е продиктувано от любопитство, желание да притежават и да се запознаят с новите и интересни за тях предмети (учебници,тетрадки, помагала), да се научат да ги ползват, да бъдат по-самостоятелни, да се доближат до света на възрастните и т.н (Десев, 2003).
Важното през този период е педагози и родители да съумеят да запазят този първоначален интерес към училището и учебната дейност не само през първите седмици на първи клас, но да се затвърди като устойчиво отношение към училището. По този начин то се превръща в движеща сила (вътрешно противоречие у учениците) на психичното и личностното имразвитие.
За учениците в първи клас ученето е нова дейност. Те не притежават умения занейното изпълнение. Това налага системен контрол и ръководство от педагозите и родителите, за да се усвоят нейните елементи. За по-плавно преминаване от една водеща дейност (играта) към новата водеща дейност (ученето) в първи клас намират място дидактичните игри, които запазват игровия елемент, но в същото време помагат за усвояване на учебните действия.
Настъпват промени и в общуването на първокласниците. Те започват да усвояват деловото общуване. В този процес отговорността се поема от учителите. Започва интензивно, целенасочено и системно развитие на абстрактните психични процеси (памет, мислене въображение).
Често в първи и втори клас задълженията при подготовка и изпълнение на учебните задачи, ограничаване на времето за игра, не само намаляват интереса у децата, но и пораждат нежелание да се посещава училище.
Учениците в началото на трети клас вече притежават умения за учебна дейност, както и са усвоили донякъде деловото общуване. При тях вече е налице интензивно, целенасочено и системно развитие на абстрактните психични процеси – памет, мислене въображение (Георгиев, 2005). Учениците започват да се чувстват големи и самостоятелни, като се наблюдава проява на стремеж към действеност, физически и духовни изяви.
В тази възраст е налице все по-добро усвояване на учебната дейност – учениците вече разбират необходимостта от извършване на упражнения, развиват в някаква степен (макар и все още ниска) умение за самооценка на дейността си и нейните резултати, развиват умения за самостоятелно изпълнение на елементи на учебната дейност (Сърнбърг, 2014), което намалява външния контрол от страна на учители и родители.
Учебната дейност при учениците от трети клас е водеща за този период и заема много от времето на учениците. Децата в тази възраст продължават все още да играят и отделят значително време за това, но играта променя своите функции – тя все повече се превръща в забавление и средство за отмора, отколкото механизъм за усвояване на социален опит и развитие.
Най-значима личност в тази училищна възраст е учителят, който понякога измества дори и родителите по значимост. Указанията, изискванията, мнението на учителя е най-правилно и важно за учениците от възрастта от 8 до 10 години и те се съобразяват предимно с него и настояват и другите (например, родителите) да го правят. Често срещан израз при децата от тази възраст е “учителят (госпожата) каза” (Десев, 2003).
В периода 1-3 клас, както и през цялата начална училищна възраст продължава усъвършенстването на сетивните познавателни процеси (диференциация на усещанията и възприятията, разширяване и обобщаване на представите) и на абстрактните познавателни психични процеси чрез усвояването на писмената реч (четене и писане) (Десев, 2002). Това налага развитието на абстрактните процеси на основата на добре развитите сетивни познавателни процеси, което на практика се осъществява чрез задължително използване на повече нагледни средства в процеса на обучение (в учебниците, тетрадките, помагалата и др.).
Във възрастта от 7до 10 години развитието на абстрактните познавателни процеси е все по-интензивно, благодарение на усвояването на писмената реч – четене и писане. Въпреки че все още децата се насочват не толкова към съществените елементи на обектите, колкото към най-ярките и интересни, което от своя страна поставя изискването пред педагозите да насочват и развиват наблюдателността и мисленето.
През този образователен период се усвояват мисловните операции и формите на мислене като се разширяват и уточняват представите и понятията, изграждат се навици за съставяне на съждения и умозаключения, развиват се дълготрайната и преднамерена памет и т.н. Налице е извършване на преход от конкретно-образно към абстрактно-понятийно и формално-операционно мислене. Извършва се преход от конкретно-образните понятия-представи към по-обобщеното им абстрактно съдържание (Долджин, Райс, 2012). Те са в състояние да прилагат не само феномено-логични, но и операционно-логични средства на мислене, да обясняват правилно природо-научни явления на основата на общи теоретични познания. Появява се желание за самостоятелно търсене, експериментиране и изследване, за включване в природонаучни, технически и други кръжоци.
Децата от 1-3 клас са много емоционални. Дори и в трети клас те все още реагират спонтанно и не умеят да контролират и потискат изявите на своите чувства. Задача на учители и родители е да развият у тях умения за регулиране на емоциите и чувствата и в същото време да обогатяват емоционалния свят на децата чрез развитие на висшите чувства – нравствени, естетически, интелектуални (Остерийт, 2007).
Този период от етапа на начално образование е много важен за формиране на характера на учениците. Необходимо е да се отделя внимание за развитие на чертите, свързани с насочеността на личността и волевите черти. Чрез учебното съдържание в трети клас се поставят основите на светогледа, насочеността, възгледите и убежденията, ценностите на учениците, които лежат в основата на характера. Може да се обобщи, че въз основа на краткия жизнен опит и посочените особености на психичното развитие, характерни за тази възраст са наивност, ниска критичност, внушаемост, силно влияние на емоционалните преживявания, доверчивост и др., които понякога са предпоставка за лесно манипулиране на децата, особено опасно ако е злонамерено.
Това е период, в който започва формиране на личността на подрастващите, при който съществен момент се явява интересът към собствената личност, оформянето на самосъзнанието. Появява се необходимост от оценка на собствените възможности под влиянието на нарастващите изисквания на близките, семейството, учителите. Ученикът търси своето място на базата на сравнението между себе си и другите, на оценката на другите за него и на своята собствена самооценка. Заедно с това се появява и необходимост за анализ и разбиране, както на собствената личност, така и на околната среда – природата и обществото (Стаматов, 2000).
Вниманието в трети клас на начална училищна възраст вече се характеризира с по-голяма устойчивост, което е свързано с функционалното развитие на нервната система (Десев, 2003). През този период вече е налице донякъде развитие на преднамереното (волево) внимание, устойчивостта на вниманието, преодолява се в по-голяма степен разсеяността, налице е и умение за концентрация и др.
В тази възраст малките ученици са способни интуитивно и конкретно да усвояват голяма част от основните идеи на математиката, естествознанието, хуманитаристиката, но все още те се затрудняват да опишат познавателните процедури, които прилагат дори когато ги прилагат напълно успешно. Формалното описание на едно правило за тях е много по-трудно, отколкото неговото прилагане.
Изхождайки от психологичните особености и личностната характеристика на учениците от 1-3клас в учебния процес трябва да се създават условия за нормален преход от конкретни житейски представи към мисловни модели и елементарни понятия за природните обекти и явления (Десев, 2003). За тази цел в обучението широко трябва да се използват нагледни и речеви средства за възприемане и обработване на учебната информация с помощта на учебника и други нагледни средства. Това е чудесна възможност за прилагане на информационните технологии и други иновативни методи в обучението начална грамотност, което поддържа траен интерес и стимулира познавателната дейност на учениците.
Психологичните особености и личностната характеристика на учениците от 1-3клас налага необходимостта от прилагане на диференциран и индивидуален подход към учениците. Учителят трябва да наблюдава и опознае учениците в класа си, за да им даде възможност те да развият и утвърдят положителните си черти и постигнат оптимални резултати в своето обучение. В рамките на този оптимално ефективен модел на педагогическо взаимодействие на учениците се дава възможност да се изявяват като централни действащи фигури, както ид а се изградят като самостоятелни, активни личности със свои собствени мнения и убеждения (Мирчева, 2013).
В периода 1-3 клас на начална училищна възраст учителят може да съчетае в обучението начална грамотност преподаването на определен материал и усвояването на базовите познания с възлагане на индивидуални задачи на всеки ученик или на група ученици, в зависимост от техния характер, насоченост и интерес на познавателната дейност, така че всеки да се развива пълноценно.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: