ЗА НЯКОИ АСПЕКТИ ВЪРХУ НАСЪРЧАВАНЕТО И РАЗВИТИЕТО НА ГРАМОТНОСТТА ПРИ ДЕЦАТА В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Миглена Станевска
СУ „Св. св. Кирил и Методий“, гр. Смолян
учител ЦДО
e-mail: miglena.stanevska@abv.bg
Резюме: В статията се прави анализ на някои от аспектите и развитието на грамотността при децата в начална училищна възраст. По време на началния етап се постига начална грамотност и се полагат основите за придобиване на функционална грамотност като се извежда на преден план тезата, че в съвременната „цивилизация на знанието” грамотността е главен фактор за личен и за обществен просперитет.
Ключови думи: грамотност, развитие, деца, начален етап
Днешните деца растат и се развиват в свят, където технологиите са се превърнали в неизменна част от ежедневието – децата са поставени в технологична среда от самото си раждане, неизменно се отразява на техните възприятия и начина им на мислене. За разлика от предишните поколения, живели в един концептуално организиран свят, днешните деца живеят в свят, наситен с модерни технологии, което допълнително укрепва техните визуални възприятия и образно мислене (Rubene, 2011). Днешните ученици, техните възприятия и навици, също са различни, което все по-явно засилва социалните аспекти на процеса на овладяване на начална грамотност в съответствие със социолигвистичната теория и разбирането, че малките ученици усвояват езика в процеса на социално взаимодействие. Развитието на речевите компетенции у учениците в съвременните условия на всеобща дигитализация и нарастващо влияние на новите технологии придобива все по-голяма значимост. От една страна, технологичният напредък оставя своя отпечатък върху всеки аспект от човешката дейност, навлизайки все по-широко в ежедневието на всеки от нас. Независимо от личните ни убеждения, реалностите често налагат голяма част от нашата дейност да преминава във виртуална среда. (Коцарова, Смаилов, 2021).
От тук се налага използването на четенето и писането още в ранните етапи на формирането им за социални цели в планираниконкретни речеви ситуации, към планиране на учебни дейности, които изискват от учениците да практикуват четенето и писането в ситуации на социално взаимодействие и сътрудничество. С разширяването на социалното взаимодействие като важен момент за овладяване на четенето и писането и следването на идеята за активното учене се постигат по-добри образователни ефекти в обновената методическа система за обучение в начална грамотност по отношение изграждането на мотивационна основа за овладяване на четенето и писането, за формиране в единство на желанието за четене ик ритическото мислене (Авторски колектив, 2015).
Една от основните задачи на съвременното училище е създаване на благоприятна образователна среда, която да мотивира поведението на учениците т.е. действията на учителя да са насочени към учениците, за да могат те сами да предпочетат онова поведение, което отговаря на целите на образованието. Чрез действията си учителя да ги ангажира в учебната дейност, ангажира желанието и нагласата им за приложение на знанията и уменията при осъществяване целите на обучението, които трябва да са максимално идентифицирани с техните индивидуални цели.
По време на началния етап се постига начална грамотност и се полагат основите за придобиване на функционална грамотност. Периодът на началното ограмотяване в I клас завършва с придобиването на началната грамотност, която се надгражда във II и в III клас, за да намери израз в края на IV клас в придобиване на ключови за целия образователен процес умения за четене, писане и разбиране на текст. Изгражда се базовата грамотност като необходима предпоставка за функционалната грамотност.
Съвременната начална грамотност не се ограничава с формирането на техниките за четене и писане, а решава далеч по-амбициозни задачи, свързани с общуването в различните сфери от детския живот.
Изграждането на механизмите на четене и писане изисква не само време, но и адекватна подкрепа на всяко дете според индивидуалните му потребности. Индивидуализацията на обучението е важно условие за осъществяване на многообразните цели на обучението и това се потвърждава от множеството изследвания в тази насока, които формулират нейните особености, изразяващи се в изграждането на позитивен тип учене, при който на първо място е налице мотивация на учениците. Те учат доброволно и с желание и интерес, като едновременно с това проявяват положително отношение към ученето като цяло и развиват широки, трайни и устойчиви интереси. Обучението в случая е осъзнато, рационално, целенасочено и точно. Налице е изострена наблюдателност, адекватно възприемане с характерната пълнота и дълбочина на знанията, а паметта им е добра и логична (Колишев, 2014). В същото време се наблюдава концентрирано и разпределено внимание, а мисленето се характеризира с продуктивност, гъвкавост, свързаност, критичност, творчество и т.н.
При индивидуализацията на обучението е налице самостоятелно, автономно и планомерно учене с високо равнище на волево развитие, упоритост и настойчивост. Темпът и продължителността на работа са леко, гъвкаво, ритмично и стегнато учене с голяма продължителност. Изгражда се склонност към сътрудничество, компромиси и дружелюбие, а типа на поведение на учениците е относително устойчиво, независимо и стабилно (Кузовлев и др, 2010).
При прилагане на индивидуализацията на обучението учениците са потенциални и съзнателни творци, активни субекти на собственото си развитие, а учителят от своя страна е техен съветник, който следи тяхното развитие и подкрепя позитивните тенденции, като в същото време корегира нежелателните и негативни такива.
Индивидуализация на обучението се постига и чрез диференциран подход. Индивидуализацията и диференциацията в обучението са същностни характеристики на началното училище, които намират израз при използваните стратегии на преподаване и на ограмотяване.
Чрез индивидуална подкрепа на учениците, които имат трудности при четене, се осигурява превенция на проблема за трайното им изоставане по всички учебни предмети. Конкретна педагогическа подкрепа относно правилната употреба на езика, осигуряваща резултатно участие в учебната дейност и в различни сфери на детския живот, е необходима да децата, за които българският език не е майчин език.
Възможностите за индивидуална и диференцирана работа се откриват както в рамките на учебния процес по български език и литература, така и чрез избираемата подготовка или допълнителна работа, провеждана под формата на консултации по време на образователния процес и извън него.
Поставянето на детето в центъра на образователния процес променя посоката на педагогическото взаимодействие от езика, изучаван от ученика, към ученика, изучаващ езика. Този нов аспект на обучението по български език и литература е обвързан с непрекъснатото повишаване на квалификацията на началните учители, които трябва да притежават не само знания за теоретичните основи на ограмотяването, но и набор от компетентности, свързани със съвременните аспекти на четенето, вкл. четенето от електронен носител.
Дейностите за създаване и поддържане на мотивация за четене, разбирано преди всичко като начин за общуване в разнообразни житейски ситуации, са от изключителна важност за постигането на начална грамотност. Те следва да подпомагат реализирането на съвременните стандарти и учебни програми, основани на разбирането, че умението да се работи с текст е водещо умение спрямо всички останали умения, ключови за съвременната икономика (Авторски колектив, 2015).
Създаването и поддържането на мотивацията за четене е неизменно свързана и с наличието на библиотеки и места за четене. Обогатяването им с нови заглавия е задача, чието решаване изисква съвместни усилия и съобразяване с читателските интереси и потребности на конкретната възрастова група.
Търсенето на иновативни пътища за осъвременяване на образователния процес включва замяна на традиционните условия за учене чрез хартиени материали с електронни учебни материали и с интегриране на информационните технологии в образователния процес.
В периода на началната училищна възраст децата проявяват интерес към книгите и обичат да четат, но дали този интерес ще остане траен или постепенно ще угасне зависи както от училището, така и от семейната среда. Редица проучвания (напр.: Dearingetal., 2004; Mullisetal., 2007) достигат до извода, че четивната грамотност на детето се влияе от образователното ниво на родителите, техния социален статус и от професионалната им ангажираност. Има значителна разлика в нивото на четивна грамотност на децата в училищна възраст, идващи от семейства с различна икономическа ситуация.
На свой ред активното включване на родителите допринася за по-високите постижения на децата, особено в семействата, където родителите са с по-ниска степен на образование (Horvat…, 2003).
Родителите могат да бъдат отлични организатори на образователни дейности, в това число и на такива, развиващи четивните и писмени умения(Rruer…2006). Извънучебните дейности за развитие на речта и времето, което децата прекарват в четене и писане вкъщи и получават подкрепа от родителите си е важен елемент в процеса на ограмотяване.
В съвременната „цивилизация на знанието” грамотността е главен фактор за личен и за обществен просперитет. Училището има методическия потенциал да подкрепи родителите, да осъществи посредническа роля между тях и останалите културни институции, предлагащи възможности за насърчаване на процеса на ограмотяване.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: