Извънкласната и извънучилищната дейност при възпитанието на учениците
Милена Николаева Тотева
ОУ „ Стефан Пешев” гр. Севлиево
В наши дни образованието не е ограничено само до учебните часове в класните стаи. Освен традиционните учебни методи, извънкласните форми на обучение играят ключова роля в развитието на учениците и подготовката им за бъдещето. Заниманията по интереси предоставят на учениците възможност да развият умения и компетентности, които не могат да бъдат придобити само в рамките на учебния план. В тази статия ще разгледаме важността на извънкласните форми на обучение и техния принос за формирането на успешни и иновативни личности.
Възпитателния процес е организиран процес, които протича през целия живот на човека, във всичките му видове дейност. Развиващият се човек, ученик има потребност от ръководство, направляване, подпомагане – през целия му жизнен път. Възприето е мнението, че това са дейности, които се отнасят и се осъществяват в учебните занятия, а в свободното време никой няма право на вмешателство.
Свободното време, е времето през което човек използва за да се разтовари, да релаксира, да се зареди с енергия или време през което може да прави всичко това, за което не му достига време. В училищна възраст погрешното разбиране за това как учениците да прекарват свободното си време и скуката от обичайните дейности крие и много опасности, т.е. ученика може да попадне в неблагоприятна за него среда. Оргонизираната извънкласна и извънучилищна дейност трябва да привлича ученика, да спомага за развитието на неговите залажби, наклонности, да съвпада и удоволетворява потребностите му.
Но какво всъщност са извънкласна и извънучилищна дейност? Извънкласната дейност – това е нерегламентирана дейност, изразяваща се в провеждането на целенасочени занимания на учениците в извънучебно време, организирани от училището, т.е няма фиксирана задължителна програма, а негова глобална отправна точка са общочовешките нравствени ценности. Извънкласната дейност е част от възпитателната стратегия на училището и представлява компонент от неговата система на обучение и възпитание. Основно предназначение на тези занимания е да се осъществява многостранно възпитателно въздействие в свободното от учебни занимания време, като се опира на придобитото в процеса на обучението.
Извънучилищна е дейността на подрастващите, която се организира от различни обществено-възпитателни учреждения – Домове на културата, читалища, станции, школи, центрове за възпитателна работа с деца по местоживеене. Този вид дейност дава възможност за развитие на личността и групата. Чрез тази дейност в ежедневието на децата нахлуват – приключенията, очакваната радост, положителната перспектива, която може да се превърне в главна цел, жизнен мотив, идеал. Има възможност за педагогическо осмисляне развлекателните занимания на учениците, за изпълването им с богато съдържание, за приобщаването им към културните традиции и постиженията на своя народ, на човечеството.
Добре организираната извънкласна и извънучилищна дейност заема съществено място в системата от дейности, в които се развива и възпитава личността. Част от разнообразните възпитателни възможности на този вид дейности са:
– Създаване на условие за ускоряване социализацията на участниците. Всеки ученик получава шанс да заеме достойно място в своето социално обединение, в средата на връстниците си. Разкрива се перспектива за всеки ученик да се изяви откъм страната, в която е най-силен, най-способен.
– Стимулира се развитието на съзнанието. В непринудени и увлекателни занимания децата се обогатяват със знания от различни области, разширява се умствения им кръгозор, увеличава се диапазонът на обществените им интереси. Създава се перспектива за всеки участник да реализира и извиси своя духовен потенциал, стимулира се изграждането на лични стратегии за успех, за сътрудничество и преуспяване, нов начин на мислене.
– Участниците осъществяват богати и все по-сложни взаимоотношения с връстниците си от класа, с членовете на обединенията по интереси, с фактори на социалната среда извън училището.
При извънкласната и извънучилищната възпитателна практика най-често използвани са възрастовия и индивидуалния подход.
Педагогическата действителност показва, че е налице разминаване между теорията и реалната възпитателна практика. Важно за дейността на всеки учител, възпитател, организатор на свободното време е подбирането на адекватни, валидни за развитието на децата от съответната възраст инициативи. Възрастовия подход е актуален при организирането и осъществяването на дейности, свързани с умствените способности, интелектуалното, емоционалното нравственото и физическото развитие на учениците.
Актуална задача на възпитателите при осъществяването на възрастовия и индивидуалния подход е и грижата за формиране на умения у децата да работят и индивидуално, и в група. Всеки участник следва да се научи да се съобразява с потребностите на своята група, да споделя успехите неуспехите на своите партньори в обединението по интереси, да съпреживява възбудата от преследването на общата цел, радостта от постигнатото, и чувството, че резултатите са получени с общи усилия.
Обществените потребности все по-настойчиво налагат изискването да работим с децата така, че да откриваме и правилно насочваме техните дарби и таланти. Трябва да им осигуряваме възможности за разгръщане и развитие, особено в извънкласните и извънучилищните дейности, за да не пропуснем периода, в който те имат най-голям шанс да се развиват максимално и свободно.
Не бива да се пренебрегват учениците, които изостават или не са достатъчно активни, тъй като те понякога са по-старателни и задълбочени от останалите. За тях също трябва да се полагат усилия, внимание и грижи, защото техните възможности могат неочаквано да се разгърнат именно в заниманията, организирани през свободното време. Особени грижи изискват децата с увреждания и здравословни проблеми, чийто душевен мир е толкова раним и крехък, но често благоприятен за изява на богата душевност, творчески сили и таланти.
При провеждането на извънкласната дейност педагозите трябва да спазват принципите, които отличават тази дейност от учебната. Те трябва да прилагат основните научни подходи във възпитанието, като системния, комплексния, личностния.
В сферата на възпитанието е наложително да се използват някои съвременни методи, като решаване на казуси, ситуации, ролеви игри, различни видове тренинг и др. Извънкласната дейност може да се определи като своеобразен мост, преходна форма между възпитанието в процеса на обучението и в извънурочните занимания, и между възпитанието на учениците в извънучилищните учреждения.
Възпитателният потенциал на извънкласната и извънучилищната дейност е не само в развитието на и обогатяването на знанията, уменията, чувствата, но и във формирането на индивидуален стил на живот, които включва дейността на детето през свободното време като личностно ценност в противовес на безделието, скуката, алкахола, наркотиците. Извънкласната и извънучилищната дейност е необходим компонент в многопластовата дейност на детето, средство за постигане на цялост и хормония в развитието на личността.Затова е от съществено значение образователните институции да продължават да насърчават и подкрепят участието на учениците в извънкласни дейности и занимания по интереси.
Литература: