Покачване на теглото на учениците след ОРЕС обучението
Автор: Мирослава Димитрова, учител в 45 ОУ „Константин Величков“
Резюме: В периода след дистанционното обучение(ОРЕС), много ученици се сблъскват с проблема на покачване на теглото, което е свързано със значително намалена физическа активност. Двигателната активност играе ключова роля в комплексната терапия за управление на теглото и затлъстяването. Тя увеличава енергийния разход и води до отрицателен енергиен баланс. Повишава основната обмяна и изгарянето на мазнини. Спомага за намаляване на обема на мастните клетки, но не и на техния брой. Повишава разграждането на глюкоза и гликогена, което освобождава енергия. Увеличава образуването на глюкоза от белтъци и мазнини и намалява инсулиновата резистентност. Главните енергийни източници при физическа активност са глюкоза, гликоген и свободни мастни киселини. В покой основният източник на енергия са свободните мастни киселини. При натоварване първо се използва мускулният глюкоген, след това глюкозата и мастните киселини. Спортовете подходящи за изгарянето на мазнините са : колоездене, гребане, бягане, танци те увеличават физическата активност и изгарят калориите. Индивидуално дозирания и постепенно увеличаващ се комплекс от упражнения избягва резките преходи от заседнал начин на живот към интензивно натоварване. Физическата активност е от съществено значение за здравето увеличаването на теглото на учениците след периоди на намалена активност, като беше дистанционното обучение. Редовните упражнения трябва да бъдат част от ежедневието им, за да се подържа здравословен начин на живот и да се предотврати затлъстяването.
Двигателната активност е една от основните съставни части в комплексната терапия за управляване на теглото при затлъстяване. Тя увеличава разходът на енергия и довежда до отрицателен енергиен баланс. Физическите натоварвания повишават основната обмяна на организма и увеличават изгарянето на мастите. Според някои автори физическата активност превръща организма от „склад на мазнини в „пещ за мазнини“( Дамянова, Константинова, Стоева, с. 90). Благоприятния ефект върху обмяната се свързва с намаляване обема на мастните клетки, а не на техния брой. Многообразните и благоприятни ефекти на двигателната активност се отнасят до обмяната на глюкозата, мастите и хормоните в човешкия организъм. Тя: повишава разграждането на глюкозата в мускулите – освобождава енергия, усилва разграждането на гликогена в черния дроб и мускулите – доставя глюкоза в кръвта, увеличава образуването на глюкоза от белтъци и масти, увеличава чувствителността на мускулните клетки към инсулина т.е. намалява инсулиновата резистентност, повишава използването на мастните клетки, полувани от разграждането на сложните масти. И така главните енергийни източници при физическата натовареност са глюкозата в кръвта, гликогена от мускулите и свободните мастни киселини от мастите. Обмените процеси в мускулите при физическо натоварване преминат през три фази. В състояние на покой мускулите задоволяват своите енергийни нужди главно за сметка на свободните мастни киселини, а глюкозата се използва само в 10%. При работещ мускул през първите 5- 10 минути се използва мускулния гликоген. През следващите 10-40 минути, се изгарят еднакво както глюкозата, така и свободните мастни киселини, а по – нататък в следващите 90- 120 се повишава използването на мастните киселини, получавани от разграждането на сложните масти(Дамянова, Константинова, Стоева, с. 91)
Хормоналната реакция при физическо натоварване се характеризира с намаляване нивото на инсулина и повишаване концентрацията на всички хормони, разграждащи гликогена и сложните масти. Това са глюкагона, растежния хормон, кортизола.
Най-много мазнини се изгарят при спортове като: колоездене, гребане, бягане, танци, защото там се включват аеробните процеси. Големите мускули изгарят много повече калории и увеличават силата и активността на сърцето и белите дробове. След трениране се оформят мускули и колкото повече мускули има един организъм, толкова повече калории се изгарят. Изкачването и слизането по стълби е един лесно приложим начин за увеличаване на двигателната активност и оформяне на мускулни групи, особено през зимните месеци.
Този начин на физическа натовареност може да бъде индивидуално дозиран и за това е за препоръчване. Комплексът от натоварващи упражнения трябва да е строго индивидуален и да почива на принципа на постепенното му повишаване. Не се препоръчва, даже се забранява резкия преход от заседнал начин на живот, свойствен за затлъстелите деца, към значително физическо натоварване. Наличните функционални нарушения от страна на сърдечно – съдовата система, кръвоносните съдове и вегетативната нервна система, които се срещат при затлъстяване, могат при неразумно натоварване, да доведат до опасни за живота усложнения. Двигателната активност трябва да се упражнява редовно, всеки ден. (Дамянова, Константинова, Стоева,с.93)
Постановка и организация на диагностичното изследване
Цел на изследването:
Да се установи покачването на теглото на учениците след Ковид – пандемията и последиците от това.
Задачи на изследването:
През учебните години 2019/ 2020, 2021/2022 години се проведоха изследвания за ръста и теглото на ученици от 5 клас в 45то ОУ “Константин Величков“ гр. София, преди Ковид пандемията и след нея.
Обект на изследването:
Обект на изследването е ръста и теглото на учениците преди и след ОРЕС обучението, за две годишен период в състояние на епидемична обстановка. Обект на изследването са ученици от 5 клас в 45ОУ “Константин Величков“, гр. София.
Организация на изследването:
Изследването бе проведено в рамките на две учебни години – 2019/2020, 2021/2022.
Контингент на изследването:
Изследвани са общо 25ученика от 45 ОУ “Константин Величков“, като 12 от тях са 2 момичета и 13 момчета от 5 клас.
Математико-статистически обработка на данните
За обработка на данните е използвана средна стойност и средната аритметична стойност изразена в диаграми.
Резултатите от изследването са представени таблично и графично. Таблиците съдържат колони: I колона са номерата на учениците участници в изследването, във II колона килограмите на учениците през 2018г, III колона килограмите на учениците през 2019г, IV колона килограмите на учениците през 2020г, V колона килограмите на учениците през 2021г, VI колона килограмите на учениците през 2022г. В последния ред са нанесени средните аритметични стойности от килограмите на учениците участвали в изследването през съответната година. Графиката е използвана за да се визуализира разликата в килограмите на учениците през съответните години. Като графична форма е използвана стълбчеста диаграма. Линията върху която лежат колонките съдържа годините през които е проведено изследването на килограмите на учениците в изследването.