СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО УЧЕНЕ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В 5 КЛАС

НАУЧНА СТАТИЯ ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА НА ТЕМА:

„СЪВРЕМЕННИ ПОДХОДИ ЗА САМОСТОЯТЕЛНО УЧЕНЕ ПРИ УСВОЯВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В 5 КЛАС“

АВТОР: МЛАДЕН ИВАНОВ ТЕНЕВ– СТ. УЧИТЕЛ ПО БЕЛ

ОУ „ИВАН ВАЗОВ“– ГР. СИМЕОНОВГРАД

.

В статията са представени съвременни подходи за самостоятелно учене и оценяване на постиженията на учениците чрез информално учене и методиката на обучение по Български език при усвояване на знания и умения от петокласниците по темата „Прилагателно име“– една от най- фреквентните части на речта.

В обучението по български език се цели постигането на знания, умения и навици за формиране на езиковедска компетентност (Димчев, 2009). От това зависят собствените речеви изяви на ученика– и устни, и писмени, а това от своя страна определя степента на успешност на комуникативноречевата практика на личността.

Според Кирил Димчев съществуват нерешени проблеми в теорията и практиката на обучението по български език (Димчев, 2011). Малко и недостатъчни са задачите с прагматична функция за осъществяване на образователен процес, базиран на личностноориентирания подход.

Този подход поощрява учениците да бъдат себе си, да се опират на вече овладени знания при възприемането на нова информация, като не разчитат на авторитета на учителя, а го приемат като ментор, консултант в процеса на обучение.

Прилагането на този нов подход в обучението по Български език в 5. клас води до овладяването на определен алгоритъм на работа при изучаването на прилагателното име и писането на собствени съчинения. Така се стимулират учениците да учат самостоятелно, като степента на овладени знания и умения е значително по-висока, отколкото в стандартната авторитарна ситуация на обучение.

В съвременните условия все повече се налага тенденцията за изместване на ученето под ръководството на учителя и се налага тенденцията за самостоятелно усвояване на компетенции от различно естество. Умението за самостоятелно учене е готовност за приемане на нови задачи. Новата задача активира сложни вериги от взаимосвързани умения, които водят до познавателно учебно действие. Доброволното овладяване на това познавателно действие чрез волево и емоционално саморегулиране формира ядрото на умението за самостоятелно учене.

От формално гледище се разграничават следните видове учене: индивидуално, или самостоятелно (монадно) учене; интериндивидуално, или междуличностно (диадно) учене; групово и колективно (социално) учене (Десев, 1979). В разнообразните педагогически ситуации учащият се може да изпълнява две основни функции на пасивно възприемане и усвояване на поднесената от учителя информация и активно, като в самостоятелно учене, ученикът търси и открива информация, която да използва по предназначение в процеса на обучение.

В психологически аспект самостоятелното учене се свързва с разпознаване на структурата на задачата, разбиране на същността и разкриване на причинно-следствените отношения. То по своята същност е учене по зададен модел. В това отношение съвременният учител може успешно да прилага модели за самостоятелно учене в процеса на обучение и по този начин да повиши мотивацията на учениците.

Според Ел. Бояджиева и М. Кирова (Бояджиева, Кирова, 2013) при самостоятелната учебна дейност, която протича без непосредственото ръководство на учителя, може да се набележат следните етапи: 1. Планиране на учебната дейност; 2. Планиране на методите, средствата и формите на учебната дейност; 3. Самоконтрол в хода на учебната дейност; 4. Саморегулация на ученето; 5. Самоанализ на резултатите от учебната дейност.

Именно чрез следването на тези етапи обучението може да премине от дейност под ръководството на учителя към самостоятелна учебна дейност, която стои в основата на умението за учене през целия живот. Не без значение е и фактът, че информалното учене може да допълва формалното, то е път за решаване на въпроси, на които формалното образование не е отговорило. В случая с овладяването на трайни знания и умения за употреба на прилагателното име е повече от ясно, че не е постигнат държавният стандарт.

На помощ идва информалното учене, чрез което да се предложи иновативен подход за повишаване степента на мотивираност у учениците, както и за постигането на трайни комуникативноречеви умения за употребата на прилагателното име и писането на собствени съчинения.

Информалното учене и неговото оценяване, доставя информация за актуалното състояние, необходима за определяне на последващия ход на дейността и дава възможност за сравнителен анализ на развитието и постиженията в подкрепа на креативността, формалното учене и развитието на всеки участник и свързаните с него прояви.

Като пример за самостоятелна учебна дейност може да се даде проектът. От гр. Означава „път на изследване”. Проектът е система за обучение, ориентирана към самореализация на учащия чрез развиване на неговите интелектуални възможности. В процеса на работа у ученика се развиват следните способности: комуникативни, личностни, литературно-лингвистични и технологични (Бояджиева, Кирова, 2013). Предимството на проекта е, че може да се изпълнява както индивидуално, така и групово. От особена важност е фактът, че може проектната задача да съчетае етапите на преговор, приложение на вече наученото, подбор на нова информация, осмисляне на наученото и прилагането му на практика. Важен е и крайният продукт от работата, чрез който може да се направят изводи за работата и успеваемостта на участниците.

Във фокуса на изследването са усвояването на знания и формирането на конкретни умения, свързани с употребата на прилагателното име в създаването на съчинения описание с оглед на развиването на комуникативноречеви модели у учениците. Това налага да очертаем основни лингвистични аспекти, свързани с категорията прилагателно име, която е особено важна част на речта и за да бъде употребявана адекватно и целесъобразно, трябва да се познават граматичните й белези, правописните й особености, словообразувателните модели, както и семантиката на различните видове прилагателни.

В устните и писмените текстове на учениците обаче се наблюдават отклонения от правописните норми, което поставя въпроса доколко учебните програми и учебниците застъпват тази лингвистична информация.

С прилагателното име като част на речта учениците се запознават в началния курс. Целта е да се научат да го разпознават и разграничават от другите части на речта. Анализът на Учебната програма по Бъларски език за 4. клас показва какви са заложените ДОИ по отношение на прилагателното име. Ядро 1, Стандарт 1 разписва, че ученикът разказва, описва, задава въпроси, дава отговори, обяснява, като използва уместно езикови средства, характерни за ситуацията на общуване, съобразно участниците в нея, темата, целта и условията. Очакван резултат е ученикът да използва уместно съществителни имена, прилагателни имена, числителни имена, глаголи и наречия, т.е. да познава самостойните части. Други очаквани резултати са четвъртокласникът да може да образува производни думи и да ги използва в речта си съобразно комуникативната ситуация, както и да образува сложни думи. Това предполага възможност да се образуват и разпознават сложни прилагателни имена, както и производни такива. В Ядро 4: Социокултурна и езикова компетентност: Писмено общуване пък е зададен очакван резултат ученикът да пише правилно степените за сравнение на прилагателното име, да ги различава една от друга.

В Учебната програма по Български език за 5. клас прилагателните имена не са обект на специално внимание. Инцидентно те се появяват под общата класификация „Имена”. В Ядро 2 Езикови компетентности Стандарт 4 е заложено петокласниците да разбират същността и функциите на изменяеми и неизменяеми части на речта и да ги използват уместно в собствени текстове. Конкретно учениците трябва да усвоят разпознаване на видовете прилагателни имена– качествени и относителни, да определят граматичните им признаци, да могат да правят морфологичен анализ, правилно и целесъобразно да използват прилагателни имена в изречение и в текст, да съгласуват по род и число и правилно да изговарят и пишат имена и сложни именни названия. Тези знания и умения са застъпени и в Ядро 3 и Ядро 4 Социокултурна и езикова компетентност– Устно и Писмено общуване чрез овладяването на устно и писмено описание на обекти, природни явления, събития, процеси, в които употребата на прилагателни имена е най-честа и необходима.

Дали обаче тези разписани стандарти реално са постижими? Учениците не успяват да осмислят ролята на прилагателните имена за постигане на конкретност и детайлност в описанията, включени в Учебната програма по Български език за 5. клас като ученически текст.

Връзката между начален и прогимназиален етап в обучението по български език е твърде рехава и нестабилна. От направения анализ на учебните програми става ясно, че почти всичко за категорията „Прилагателно име“ трябва да се владее от петокласниците, а в пети клас знанията само се надграждат с видовете прилагателни. Но на практика учениците не успяват да запомнят доста от лингвистичната информация. В контекста на проведеното от автора изследване се проверява степента на усвоеност на знания за прилагателното име, както и уменията за употреба на този клас думи в собствени съчинения описания на петокласници с цел да отговори на въпроса постигат ли се държавните образователни изисквания по отношение на този клас самостойни изменяеми части на речта.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: