НАУЧНА СТАТИЯ ЗА ПЕДАГОГИЧЕСКА ПРАКТИКА НА ТЕМА:
„ТЕХНОЛОГИЯ ЗА УСВОЯВАНЕ НА ПРИЛАГАТЕЛНОТО ИМЕ В 5 КЛАС ЧРЕЗ ПРОЕКТНО БАЗИРАНО ОБУЧЕНИЕ“
АВТОР: МЛАДЕН ИВАНОВ ТЕНЕВ– СТ. УЧИТЕЛ ПО БЕЛ
ОУ „ИВАН ВАЗОВ“– ГР. СИМЕОНОВГРАД
В статията се представя технология за усвояване на прилагателното име в 5 клас, която спомага за усъвършенстване на ключови компетентности, включени в новите рамки за образование– умения за самостоятелно учене и екипна работа по проектна дейност– всичко това допринася за социализацията на учениците.
Експериментът е ситуация на изследване, съзнателно създадена или случайно получила се, но винаги контролируема, в която условията, предизвикващи даден феномен, могат да бъдат опознати чрез систематичната им вариация (Дилова, 1989) . В учителската практика на автора, експеримента е резултат от констатирането на сериозни пропуски по отношение на очакваните овладени резултати на ниво учебна програма. За да се осъществи принципът на спиралата и принципът на натрупването на теоретични знания, е необходимо учениците да помнят съзнателно вече учени неща. В повечето от случаите обаче знанията и уменията са временни и нетрайни. Именно това е установено по време на констатиращия етап от работата му.
В процеса на обучение по български език, през октомври 2023г. в двете паралелки– 5а и 5б клас започва работа по годишното тематично разпределение върху темата „Прилагателно име“, която е въведена с урок за преговор, в който чрез беседа и упражнения се цели активизиране на вече познат понятиен апарат, актуализиране на натрупаните в начален етап теоретични и лингвистични знания за същността и употребата на прилагателното име в социокултурната сфера на общуване. Освен беседата, учителят предлага на учениците и работен лист, чрез който да се наблюдава степента на усвоеност на знанията и тяхното прилагане при изпълнението на конкретни задачи. В работния лист са включени седем задачи със затворен, избираем отговор и задачи с отворен характер.
Резултатите от констатиращия етап показват сходни нива на знания и умения в двете паралелки. Това ниво е и изходното за провеждането на педагогическия експеримент, в който 5а са избрани за експериментална паралелка, а 5б– за контролна.
На учениците се дава възможност в рамките на шест месеца да работят по изпълнението на проектите, като паралелно с това учителят преподава в часовете по български език урочните единици, свързани с темата „Прилагателно име“. През това време в контролната паралелка се работи традиционно, а учениците от експерименталната паралелка изпълняват проектите, като имат възможност да се консултират с учителя относно различни възможности за събиране, анализиране и представяне на информацията.
На участниците в екипите е раздадена и карта за самооценка, която те трябва да попълнят в края на работата си по проекта и да я приложат в портфолиото на групата.
Нейното попълване дава информация за приложимостта на проекта в практиката и помага за бъдещо методологическо планиране на работата в часовете по български език, дава реална представа за ученическата самопреценка и очакванията за оценяването в процеса на обучение.
След приключване на работата по проект „Уча се” в 5а клас са избрани два учебни часа, в които екипите да представят своите портфолиа по темата „Прилагателно име“. Предварително всяко портфолио е представено на учителя за разглеждане, поправка и попълване на картата за оценка. Следвайки предварително избраните критерии и показатели, учителят попълва картите и обстойно се запознава с материалите, събрани, анализирани и подредени от учениците.
От общо 26 работили ученици, тринадесет получават оценка „отличен“ за представянето си, тъй като подготвените учебни ресурси са безупречни, или с минимални грешки. Останалите тринадесет получават забележки към написаните и представени учебни ресурси и това налага още веднъж да бъдат обяснени някои детайли по отношение на структурирането и езиковото оформление на събраната нова информация по темата.
След приключването на работата по темата и в двете паралелки и след представянето на проектите в 5а се провежда нестандартизиран тест върху темата „Прилагателно име“, който съдържа 23 въпроса със затворен, избираем отговор и задача с отворен характер, изискваща писване на съчинение описание по зададен алгоритъм. Към него са представени критериите и показателите, по които ще бъдат измерени знанията и уменията на учениците от експерименталната и контролната паралелка, определени на ниво учебна програма.
Дидактическите тестове играят изключително важна роля в развитието на съвременните възгледи за образованието. Още през 1845 г. американецът Х. Ман ги е прилагал за първи път при изследване на резултатите от обучението (Бижков, 1996). В последно време тестът все повече се налага като средство за проверка и оценка на знанията и уменията на учениците и се счита, че тестовото изпитване е обективно и дава възможност да се повиши качеството на обучение, като едновременно с това има съществен принос за усъвършенстването на образователния процес. „Специално трябва да се подчертае мястото на дидактическите тестове за оценка на резултатите от педагогически експерименти, тъй като те предоставят информация за оценка на ефективността на метода, организацията, съдържанието, които се експериментират.” (Бижков, 1996). Въпреки това обаче Бижков подчертава, че тестовете трябва да се съчетават с други методи за проверка и оценка, за да се преодолеят слабите страни на тестовете.
Поставената в изследването цел изисква правилно подбрана система от критерии и съвместена с критериите на Беспалко (Беспалко, 1982) за отчитане равнището на усвоени знания и умения. Въпрооси и задачи с номера 1, 2, 3, 4, 8, са с равнище на усвояване „знание”. Задачи с номера 1, 2, 3, 5, 6, 7, 11, 14, 15, 16, 18, 19, 20 са с равнище на усвояване „разбиране”. С равнище на усвояване „приложение” са задачи с номера 9, 10, 11, 12, 13, 18, 19, 20 и 21. Задачи с равнище на усвояване „анализ” и „синтез” са 9, 10, 12, 17, 19, 21, 22 и задача 23 от продуктивен тип– писане на съчинеие описание.
Средният успех на експерименталната паралелка, работила самостоятелно по проект „Уча се“ е Много добър 5.35, a средният успех на контролната паралелка е Добър 3.54.
Различията в средния успех на двете паралелки са основание да търсим причините за това в различните методи на работа, използвани от преподавателя. Прилагането на проект „Уча се“ дава по-високи резултати и повишава мотивацията на учениците за учене.
По всичко личи, че драстичните разлики в средния успех на двете паралелки при проведения педагогически експеримент не се дължат само на индивидуалните и психологическите различия между учениците, а са повлияни и от приложения иновативен подход при преподаването на материала в експерименталната паралелка. За да докаже това, авторът използва статистическия метод за проверка на хипотези t– разпределение на Стюдънт, тъй като се работи с две извадки, които са независими една от друга и определя извадките като малки– под 50 човека.
Статистическото изследване на хипотезата се свързва с двете предположения:
Следваме алгоритъма за доказване на хипотеза. Първият етап е дефинирането на хипотезите. Формулираме алтернативната хипотеза с едностранна критична област.
Вторият етап от алгоритъма е да определим риска от допускане на грешка. В нашия случай това е α– 0,01. Третият етап е да изберем критерий, чрез който да осъществим проверката. Избираме t– критерия, защото сравняваме независими извадки с обем под 50 човека. За да изчислим емпиричната характеристика на t– критерия, използваме емпиричните данни от наблюдението.
След направените изчисления получаваме, че Temp = 9,05
Следващата стъпка от алгоритъма е да намерим от таблицата теоретичното значение на критерия. В нашия случай Tteor = 2,40, тъй като още в началото избрахме едностранна критична област и риск α =0,01.
Ако Temp > Tteor , приемаме алтернативната хипотеза H1. В нашия случай след обработката на данните и направените статистически изчисления, получаваме, че
9,05 > 2,40. Приемаме, че по-високият среден успех от нестандартизирания тест на експерименталната паралелка не е случаен и се дължи на използвания проект „Уча се“.
В центъра на технологията за самостоятелното учене е поставеният пред ученика проблем- какво съм учил в часовете за прилагателно име, колко знам и мога ли да прилагам успешно уменията си на практика. Това ни дава основание да приемем тази технология за педагогическа стратегия за активно учене, при което ученикът изпълнява някакви задачи и усвоява знания и умения в процеса на търсене, събиране, анализиране и прилагане на информация.
Проектът „Уча се”, който съчетава в себе си елементите на самостоятелното учене, проектната дейност и групово представяне е иновативна технология, която може да се приложи успешно в обучението по български език не само в 5. клас за изучаване на прилагателното име, а при всяка друга учебна тема и ситуация, защото поставя ученика в центъра на овладяването на практико-приложно знание, а учителят остава в периферията, без да налага авторитарни и понякога скучни теоретични знания за езика. Постига се атрактивност, самостоятелност и отговорност при усъвършенстването на писмената езикова култура и социокултурната компетентност на учениците. Развиват се умения за учене.
ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА: