Ценното взаимодействие дете-дете в процеса на адаптация
Старши учител -Мюрюфе Хамди Мехмед- Басри – ДГ „Иглика“ , гр. Хасково
Резюме:Социалното и емоционалното развитие на децата се осъществява при контакта им първо с възрастния, а на по- късен етап и с връстници. Мястото на всяко дете е сред децата, което се осигурява в условията на детската градина. Така се учат да споделят играчките,да спазват установени норми и правила в групата, да формират и запазват приятелствата.
Общуването и способността за създаване на контактите са решаващи във всички области на живота. Комуникацията е сред основните практически умения, които малките деца трябва да развиват, за да могат да взаимодействат с хората около себе си и да се научат да изразяват и разбират своите чувства , надежди и преживявания, като и тези на връстниците си.
Това ценно взаимодействие дете- дете може да свърши чудеса в един от най- деликатните етапи на израстването на всяко дете- адаптацията му към условията на детската градина и социализацията му.
Речник: взаимодействие дете- дете, общуване, връстници, адаптация, иновационен модел на адаптация
Общуването с връстници и общуването с възрастния имат една психична природа- това са две разновидности на една и съща дейност. И в двата случая предмет на дейността е другият човек, а продукт-опознаването на партньора и чрез него на себе си. Своеобразието на тези два варианта на една и съща психична дейност се определя от различните умения и възможности за партньорство- информационно, емоционално, инициативно на детето- връстник и на възрастния. Общуването с връстници подпомага физическото развитие, спомага речевото развитие и обогатяването на речника, стимулира желанието за търсене на информация. Децата като цяло се развиват по- бързо в среда с връстници, каквато е детската градина, социализацията ,наред с всички трудности , благоприятства многостранно и ускорява темповете, с които детето се развива.
В онтогенезиса детето първо открива възрастния и възниква потребност от общуване с него. Общуването с връстници възниква по-късно, на базата на овладени от детето комуникативни средства и умения. Ето защо общуването на детето е силно повлияно от степента на развитие и особеностите на общуването му с възрастния.
В първите три години на детето потребността от общуване с връстници се установява поетапно. Етапите повтарят тези на формиране на потребността от общуване с възрастния/реактивна фаза, активна фаза и последна фаза, при която се редуват реактивна и активна фаза, като втората преобладава/, чрез последователна проява в поведението на детето на действия, съответстващи на отделните критерии на комуникативната потребност.
В началото на третата година настъпва обрат в субективното отношение към връстници. Нараства интересът и вниманието към тях, зачестяват инициативните действия към връстниците, появява се чувствителност към техните действия. Съчувствието и съпреживяването придобиват все по-действен характер. В резултат на всичко това се реализира обем на активност. Така в поведението на детето през третата година се появява нова потребност- потребност от общуване с връстници./Делчева.Т.,Стаматов.Р.,Генчева.К.,1993,Детето през ранната възраст/
Рубин твърди, че децата на възраст около три години създават приятелства с другите деца, които изненадващо много приличат на тези при възрастните. И също, както при различните отношения на възрастните възникват различни потребности, така е и при малките деца. Някои отношения наподобяват силната привързаност на възрастните, други-отношенията между възрастни наставници и подчинени, трети- другарство./Цоков.П.1995,Психология на детското развитие/
Връстниците влияят върху развитието на детето чрез обръщане на внимание, даване на одобрение, сравнение, съпреживяване и съчувствие. Децата на еднаква възраст могат да бъдат мерило един за друг, с което да оценяват своите качества, способности и ценности, въз основа на това изграждат самооценка. Връзката с връстници помага още да се изгради усещане за принадлежност. Много от отношенията на децата могат да прерастват в по-трайни, обозначаващи се като приятелство, което изпълнява различни функции и води до емоционална удовлетвореност, близост, доверие и развива емпатия.
В различните възрасти децата имат различни очаквания спрямо приятелите- оказване и получаване на помощ, споделяне на активности, организиране на съвместни активности/игри/, общи интереси, ценности и нагласи, приемане и дарява с грижа, което от ранна възраст определят сдружаването и сприятеляването между малки групи в групата.
При изследване на Джудит Рубинщайн и Кароли Ноуз наблюдавали голям брой деца на 18 месеца, които когато са в близост едно до друго, редовно играели заедно. Между тези връстници, които се познавали от известно време по-често се наблюдавали положителни взаимоотношения, отколкото при непознати деца от експеримента на Екерман, Уотли и Хътс. При посещение на връстник, децата, които се познават, прекарват повече от половината си време в занимания заедно./Цоков.П.,1995,Психология на детското развитие/
Изследванията на Бекер и Лукас показват, че връстници, които се познават, по- често имат положителни взаимоотношения и по- рядко възникват конфликти, отколкото при непознатите деца./Цоков.П.,1995,Психология на детското развитие/
Произхождайки от тази деликатна детска потребност- сдружаване и сприятеляване, което се случва спонтанно и естествено при малките деца, реших да апробирам иновационен модел при адаптацията на децата без присъствие на родител: “ Ела с любим приятел на градина”. След предварително анкетиране на родителите, за да опознаем предварително потребностите и желанията на децата, както и предпочитанията на децата към другарчетата от яслата.
Този модел на адаптация го апробирах и при успешно адаптирани деца, които в по- късен етап след адаптирането им към условията на детската градина, в определени моменти отказваха да идват на детска градина или идваха разстроени, поради неустановени причини и родителите показваха видимо несигурност в поведението си и търсеха причината в персонала, институцията или в други деца.
Моделът на адаптация – “Ела с любим приятел на градина” е взаимстван от Ролята на „преходния обект”, който е присъщ за първите дни от адаптацията и детето пристига с любимата играчка, чието присъствие да го успокоява в новата среда. Когато има нужда от близък, детето може да гушне любимата играчка, да усети близката среда и хората в нея, чисто символично да бъде с тях, което не решава проблема. Подмяната на една привързаност с друга ,подмяната обект с предмет, според мен не води до същинската цел- социализацията на детето. Но ако заменим обекта/родител/ с обект/любим приятел/, ние постигаме основната цел- социализация на детето.
Моделът на адаптация-“Ела с любим приятел на градина” проработи при всяка двойка деца, с които го изпробвах и се доказа като успешен и работещ. Разбира се както всяко нещо, си има и трудностите при осъществяването, което зависи от времето и желанието на родителите. Живеем в динамичен свят и времето вечно ни е ограничено, което може да затрудни пристигането на “любимите приятели” заедно, едновременно на детска градина. Но има ли желание, има и начин. Разновидност на модела “ Ела с любим приятел на градина” – “Посрещане от любимия приятел”, при предварително уточнено време за пристигане в ДГ от родителите. Разбира се всеки, решил да изпробва модела, може да намери и други варианти за осъществяването му.
Заключение:
Понякога възрастните, като родители, оставаме безсилни и не можем да открием начин, път към децата си, докато дете може да помогне на друго дете в дадена ситуация без много усилия, просто между тях съществува скрит синхрон и разбирателство. Апробираният иновативен модел на адаптация в ДГ “Иглика”, гр. Хасково- “Ела с любим приятел на градина” подчертава ценното взаимодействие дете-дете.
Литература:
2. Пенев.Р.,2002,Педагогическо образование на родителите
3. Стаматов.Р.,2006,Детска психология
4. Цоков.П.,1995,Психология на детското развитие