Предпоставки за запознаване на шестгодишните деца с изкуството икебана
Резюме:
В тази статия правим опит да разгледаме особеностите на изкуството икебана , да подберем и адаптираме тези елементи , които са приложими в конструктивно-техническата дейност на шестгодишните деца и заедно с това да проследим какъв е ефектът от тяхното въздействие върху детето .Считаме ,че изкуството икебана ще постави децата в нетипични творчески ситуации, които развиват познавателната активност, творческото мислене, пораждат атмосфера, наситена със стремеж към нестандартност и оригиналност.
С настоящата разработка считаме, че ще подпомогнем практическата приложимост на изкуството икебана в работата с деца от предучилищна възраст.
Разбира се , избягваме тясно прагматическия и религиозен смисъл, който влагат японците в ,,икебана» , тъй като той е прекалено сложен за децата от тази възраст.
Не пренебрегваме и факта , че по-малко изложени на стрес са хората, които са в близост до природата.А естественото и красивото влияе положително върху детската психика.Чрез занимания с изкуството икебана у децата се формира емоционално и действено-практическо отношение към природата, естетически усет при възприемане на живата и нежива природа.
Методите , които сме описали , до голяма степен разчитат на интуицията , която би могла да запълни празнотата в личния опит и наличната информация на децата от тази възраст, да задоволи тяхното любопитство и любознателност към новото и непознатото.И въпреки , че методите , които сме използвали не гарантират 100% решаване на поставените задачи , те са ефективно средство за развитието на творческо въображение и мислене, които са важна предпоставка за развитието на детското конструктивно творчество.
Съобразяване с програмните системи
В новите програмни системи за образователно-възпитателна работа се посочва колко е важно да се направи ежедневието на децата по-привлекателно, престоят им в детската градина-обогатен с приятни занимания, положителни емоции, незабравими преживявания.
Използването на изкуството икебана в конструктивно-техническата дейност на децата е сравнително ново средство за естетическо въздействие в педагогическата практика.
Съвременните програмни системи са създадени в отговор на промените и реалните потребности в предучилищните групи .Използваните от детето набор от разнообразни природни и подръчни материали създават ситуации, които допринасят за развитието на неговите ранни познавателни способности и умения/ например за пространствено ориентиране; развитие на фината моторика; за търсене на симетрия и асиметрия; за разчитане на схеми; за социално общуване и др./В този смисъл програмните системи предполагат съществуването на връзка между изкуството икебана и информацията, която децата получават за околния свят и видовете изкуства.[2]
Съобразяване с опита на децата от видовете труд:
-конструиране и моделиране;
-обработване на материали, съединяване и свързване;
-грижи и инициативност;
-техника.
В образователно ядро ,, Конструиране и моделиране“ шестгодишните деца са изградили умения за изработване на модел, като следват инструкция на учителя, от снимка или техническа рисунка. Подбират разнообразни елементи от конструктор и ги свързват устойчиво. Служат си с ножица при рязане на хартия и картон; съединяват елементи чрез залепване за възпроизвеждане на фигура. Оценяват по предварително зададени критерии направения модел и го включват в игрови дейности.[4]
Децата в тази възраст изработват по собствен замисъл модели и изделия, като подбират и комбинират разнообразни материали и инструменти. При изработката на модела свързват, като използват допълнителни елементи (моделин, кламер, сламка и др.) за естетическо оформяне. Обичат да изработват оригами-параход, лале, скарида и др.
Интерес представлява и работата с текстил, кожа, отпадъчни и природни материали. Това стимулира детското въображение и развива творчеството.
Децата имат представа за лично участие в общата дейност на групата и се стремят към успех и самоутвърждаване. Следват указания при подреждане и поддържане на реда, чистотата и естетическия вид на занималнята. Наблюдава се все повече грижа към другия (връстник или възрастен).Самообслужването преминава в обслужване на другите.
Различават средства и устройства за информация и комуникация. [5]
Подбор на информацията
Децата извличат информация за своя опит от различни източници. Прекият досег с обкръжаващата среда осигурява голямо количество информация за непосредствената действителност. Те трябва да усвоят и съответните възможности при общуване, а в дейността им да се формира определена насоченост на личността. Следователно става дума за въвеждане на индивида в обществото или групата, за влиянието, което се упражнява върху него от различните фактори.
Особено важно е информацията , която се подава на децата при запознаване с изкуството икебана да бъде изчистена от религиозно съдържание.
Римският поет Хораций пише: ,,Съзнанието е разлюлявано много по-бавно чрез ухото, отколкото чрез окото“. В този аспект емоционалната сила на видимото изображение е интересно свойство, осигуряващо и добра информативност.
Видимият образ е не само отражение на действителността, но и система от грижливо подбрани, разбираеми символи (триадата небе, човек, земя).
В съвременната наука, както и в техниката, широко разпространение получават методите на моделиране, които са подходящи и за децата от предучилищна възраст .Целта е да се ,,види“ , да се проникне в същността на изучавания реален обект, да му се потърси достъпен аналог, да се изведат зависимости, които по-късно ще послужат за характеристика на истинския обект. Разбира се при моделирането всичко зависи от интуицията, от фантазията и от начина на мислене.
В световен мащаб социалните мрежи (интернет) се утвърждават все повече като средство за обучение, което осигурява богата информация, стимулираща активно познавателното развитие на децата. Това гарантира в голяма степен единството на емоционалните и познавателните компоненти при възприемането на нова информация, а това улеснява нейното асимилиране.
Подходящо е преди да се започнат занимания с изкуството икебана, децата да се запознаят с различни текстове – японски народни приказки, легенди за цветя и др.
Опитите за синтезиране на културното наследство, идеята за общ знаменател на човешкия прогрес , минава през обобщаването тъкмо на старите легенди и митове, които имат значение и своеобразно развитие в съвременния интелектуален живот на хората.
Стратегии и форми за прилагане на изкуството икебана в конструктивно-техническата дейност
Подготовката е свързана с високото равнище на мотивация и съучастие на детето в конструктивно-техническите дейности. Така се подкрепя неговият стремеж за съзидание, като се изработват разнообразни изделия.
Децата разбират как трябва да спазват различни инструкции, да разглеждат и анализират изделия, образци и модели; че изработването на даден обект е свързано с точно определен ред и последователност.
Предложеното образователно съдържание включва широко многообразие от теми, проблеми и дейности, които обогатяват перцептивния опит на децата. В своята същност процесът, реализиран чрез образователното съдържание и дейностите на образователното направление ,,Конструктивно-технически и битови дейности“ съдейства за изграждане на динамични модели на заобикалящата действителност у децата. Основните цели са свързани с балансиране на дейности, свързани с рационалното използване , творческо преобразуване и жизнеутвърждаващо естетизиране на средата, в която детето живее, играе, учи и твори.[6]
Конструирането е дейност, която до голяма степен създава оптимални условия за уточняване на образите за възприемане и формира умения за отразяване на пространствените съотношения, умения за опериране с формата, величината и метричните съотношения между реалните и конструктивните обекти и техните отделни елементи .Освен това се зараждат и умения за прекодиране на тези формообразуващи признаци на обектите.
Пътят към хуманизация на педагогическия процес, създаването на емоционално благоприятна атмосфера за всяко дете и осигуряването на неговото богато духовно развитие изисква засилване на влиянието към естетическото възпитание и формирането на художествено-творчески способности.
В центъра на педагогическия процес трябва да се поставят специфични детски дейности: игрова, изобразителна, конструктивна, музикална, които при наличие на тяхната взаимовръзка и оптимална организация могат да осигурят обстановка за емоционално благополучие, да наситят живота на детето с интересно съдържание. Проведени изследвания, както в нашата страна, така и в други европейски страни показват, че тези художествено-творчески дейности имат терапевтична функция ( отвличат детето от неприятни мисли, от печални събития, премахват нервното напрежение от страха и го насочват към съдържанието ,създаващо радостно настроение от изпълнението на нещо красиво).
Широкото включване в живота на децата на художествено-творчески дейности е важно и за това, че то позволява образователно-възпитателната работа да се ориентира към организиране на интересна творческа дейност, насочена към отделното дете, за да може то да изрази себе си, да реализира своята творческа активност, да осъществи свободен избор.[1]
По всички направления на естетическото възпитание (запознаване с изкуството, с естетиката на околния живот, с природата, с художествения живот) децата изразяват себе си по различен начин .Важно е да се изявят тези различия за да се осъществи индивидуалният подход като важно средство за реализиране на възможностите и интересите им, тяхното пълноценно естетическо възпитание и духовно развитие.
Всички видове художествено-творчески дейности са свързани с важни психологични процеси: възприятие, образно мислене, въображение, емоционално положително отношение към обектите на естетическо съдържание, овладяване на способи на дейността, които са специфични за всеки вид дейност. Към това трябва да се добавят и такива процеси като вниманието- ,,вратата към околния свят“, и паметта.
Развивайки се в една от дейностите, тези процеси оказват положително влияние и върху осъществяването не само на художествените, но и на интелектуалните дейности.
Процесът на създаване на образ е невъзможен без отделяне на различни качества на пресъздавания обект, което изисква диференцирано възприемане. За тази цел педагогът организира възприемането към анализ, сравнение и обобщение. Колкото по-диференцирано детето възприема обекта, толкова по-пълно предава тези качества при създаване на образа; по-ефективно се осъществява интелектуалното и естетическото възпитание. [2]
Експерименталната работа с деца от 3 до 7 години показва, че е необходимо интегриране на разнообразното съдържание на обучението и възпитанието на децата в процеса на възприемане на различни видове художествено-творчески дейности; в различните видове продуктивна дейност. Интеграцията обхваща различни видове изкуства, детска художествена литература, запознаване с природата. Тя се основава на общността на психологичните процеси, чието развитие обуславя успешното осъществяване на всяка художествена дейност.
В педагогическия процес в детската градина, изкуството намира приложение в следните направления:
-За оформление на интериора в детското заведение, за празници и развлечения;
-За запознаване на децата с бита и културата на други народи чрез слушане на подходяща музика, приказки, разглеждане на предмети от декоративното изкуство;
-В качеството на образци-еталони за развитие на детското творчество (отначало за пряко възпроизвеждане, а след това за творческо осмисляне и прилагане).
Като необходими условия за осъществяване на интелектуално-естетическото възпитание на децата от предучилищна възраст и за формиране на техните художествено-творчески способности със средствата на интеграцията в различно съдържание, можем да посочим следните:
-Творчески подход на педагога при подбора на съдържание за естетическо възпитание;при използване на разнообразни методи и похвати на работа в тази насока;
-Създаване на художествено-естетическа обстановка в детската градина, като при оформление на помещението децата трябва да вземат активно участие – заедно с педагога украсяват за празници и развлечения, създават декорации и др.;
-Широко използване на самостоятелните, както и на колективни композиции при аранжиране на кътовете по интереси; системно организиране на изложби;
-Вариативност при организация на обстановката, в която ще протича работата с деца/новост и разнообразие/, вариативност на формите средствата и методите на работа с деца, на предоставените им материали;
-Тактично отношение към всяко дете, към творчеството му, към процеса и резултата от творческата му дейност; създаване на творческа доброжелателна атмосфера във всяка ситуация; формиране на такова отношение и от страна на родителите;
-Доверие към детето, към неговите възможности и чрез това постигане на максимална активност по време на работа.
Литература:
1.Авторски колектив;Моите приказни пътечки;Книга за учителя;Издателство Булвест 2000;София 2018
2.Авторски колектив;Аз съм в детската градина;Методическо ръководство на учителя;Издателство Изкуства;София 2018
3.Авторски колектив;Моливко.Дидактична система за подготвителна група в детската градина;Издателство Слово;Велико Търново,2006
4.Авторски колектив;Ръка за ръка;Програмна система за подготвителна група в детската градина,Просвета,София, 2011
5.Авторски колектив,Пред училище,Книга за учителя,Даниела Убенова,София,2004
6. Галчева,К.За екологичното възпитание на детето,Пазарджик,1993
Автор: Недялка Демирева,ДГ№17,,Иглика,Хасково