НАРОДНОТО ПЕЕНЕ В СМЕСЕНА ВЪЗРАСТОВА ГРУПА В ДЕТСКАТА ГРАДИНА
НЕЛИ ТАРАЛАНСКА -обучение за придобиване на 1 ПКС- 8460 ДГ – с. МИРЯНЦИ, Пазарджишко
Резюме:
Българският музикален фолклор е основата върху, която стъпва музикалното обучение и възпитание в Детската градина. Както българската земя е силна и ражда прекрасни плодове, българския фолклор храни душите и сърцата на българите. Той дава възможност на всяко българско дете да израсне като творческа личност , да се идентифицира винаги и навсякъде с българската си същност, със своя народ. Общуването с музиката е важно условие за нормалното развитие на детето и превръщането му в личност. Музиката има уникални свойства и функции:релаксираща,сугестираща,хедонистична,художествено-познавателна,комуникационна,ориентираща,творческа ,развиваща. Тези функции се реализират чрез активно музициране на децата под ръководството на специалист-педагог и на детския учител. Водещ музикален материал е българският музикален фолклор, допълван с музика от български и чужди композитори.
Отчитайки актуалността на проблема си поставих следната цел и задачи за диагностично изследване.
Независимо от това че ДОС не визират основните навици, необходими за изпълнение на песен от децата/ такива като точно интониране/ ние изследваме най- важните показатели за певческата дейност. А те са : наличие на макар и малък певчески диапазон, наличие на елементи на методически слух, както нагласа към пеенето на народни песни и игри и съвременни детски песни.
Цел: Обследване на отношението на децата към фолклорния репертоар.
Задачи:
1. Да се натрупат музикално -слухови представи в областта на народната песен и детска игра
2. Да се създаде желание, стремеж и потребност за активно участие във възприемането и изпълнението на народни песни и игри.
3.Да се създават вокални навици и умения, както и възможност за точно интониране при пеенето на народни песни и игри .
4. Да се развиват и опазват качествата на детския глас съобразно възрастовите и индивидуални особености на децата.
5.Да се разширят знанията на децата за българския национален фолклор .
Предмет на изследването: Певческите гласове и точно интониране.
Обект на изследването:- Певческата дейност в Детска градина с. Мирянци на децата от предучилищна възраст.
Обхват на изследването: 18 деца от Детска градина с. Мирянци от смесена възрастова група.
Прилагам следната методика на изследване:
Диагностична методика на изследването
Прилагането на диагностични методи позволява да се оценят обективно знанията и уменията на децата, формирани в образователния процес.
Съобразно поставената цел и задача на изследването, използвах следните диагностични методи и измервателен инструментариум:
-Включено педагогическо наблюдение
– Анкета с родителите на децата
На базата на описаните диагностични методи и използване на измервателен инструментариум си поставих за цел изпълнението на две диагностични задачи и една анкета с родителите.
1.Диагностична задача №1
Диагностика на певческия диапазон на всяко дете / на 3 и на 7 години
2.Диагностична задача №2
Постигане точност в интонирането:
3.Анкета с родителите
1.Бихте ли споделили отношението си към българската народна песен?
а/ положително б/индиферентно в/ негативно
2.Одобрявате ли изучаването на народно пеене в детската градина ?
а/ да б/ не в/ отчасти
3.Пеят ли децата ви, в къщи народни песни и игри ?
а/ да б/ не в/ понякога
4.Ангажирате ли се да осигурите участието на детето си в конкурс за народно пеене ?
а/ да б/ не в/ зависи от обстоятелствата
5. Как и до колко продължавате линията на патриотичното възпитание в семейството?
Педагогически анализ /коментар/ на резултатите от диагностичното изследване на певческия диапазон на децата.
Певческия диапазон на децата се определя, за да можем добре да диференцираме детската група на отделни подгрупи за пеене на различни песни. По този начин можем да предполагаме репертоар за различни гласове. От получените резултати можем да направим извод, че в тази група могат да бъдат диференцирани някои подгрупи, на които може да се предлага репертоар, съобразен със съответния певчески диапазон на определените деца.
Според изискванията на ДОС по „Музика“, ядро „Възпроизвеждане“ /музициране/ – Изпълнява самостоятелно и в група 1-3 предпочитани песни. Съобразявайки се с тези изследвания точността в интонирането на две предпочитани песни от децата в различен жанр – народни и авторски песни.
Те имат потенциал за сценична изява, имат необходимото сценично поведение, изживяват себе си като истински артисти. Пеенето им пред публика ги мотивира за още по-големи творчески изяви, което провокира у тях още по-голям интерес към фолклора.
Много малко от децата допускат неточности в изпълнението. Децата , които приблизително точно интонират мелодията на песента имат потенциал, който трябва да бъде умело разработен от музикалния педагог. Подкрепата на педагога към увереност при изпълнението е от голямо значение за достигане на още по-добри резултати. Трябва да се наблегне на работата с тези деца за по-активно индивидуално изпълнение, което предполага към усъвършенстване на интонирането. За да се постигне по-голяма точност в интонирането са необходими индивидуални занимания с всяко дете, задължително с музикален съпровод. По този начин децата следват мелодичната линия и по-лесно се ориентират в точността на изпълнението. Няма деца, които не се справят с интонирането.
Резултати от анкета с родителите
От проведената анкета с родители мога да обобщя, че голяма част от тях приемат, че научаването на народни песни детската градина е от значение за музикалното развитие и патриотичното възпитание но децата им и за изграждане на техния морал и самочувствие.
Голям е процента на родителите, които одобряват научаването на тези песни в детската градина, с оглед утвърждаване на националната идентификация на детето им, а и на самите тях. По-малък е процента на родителите, които одобряват от части научаването на народни песни в детската градина, тъй като считат, че за децата репертоара е по-труден за пеене и за разбиране, но такова мнение имат родителите на децата, когато са малки и не са убедени, че е подходящо за тях. В големите групи мнението им се променя. Много малка част от тези родители не отдават достатъчно внимание на патриотичното възпитание още от ранно детство, защото смятат, че времената са други и че децата им като пораснат ще се занимават с това.
В моята представителна извадка няма родители, които не одобряват научаването на народни песни в детската градина.
Отговорите на въпрос №5, който получих от родителите показват, че всички родители намират най-приемливия начин за продължаване на линията на народното пеене и патриотично възпитание в семейството, като:
-посещение на професионални концерти от народни песни
-посещение на етнографски музеи и местности
-Издирване и научаване с децата на нови, непопулярни песни .Изучаване и възприемане на стихотворения и текстове с патриотична тематика.
-посещение на децата на концерти на народни танцови ансамбли. Участие на децата в състезания на народни танци .
При планирането на работата ми трябва да се ръководя от следните принципи:
1.Усвояване на музикалните навици да става последователно.
2.Музикалният материал да се усложнява постепенно.
3.Непрекъснато да се увеличават изискванията към децата.
4.Да се има в предвид възрастовите особености на децата и тяхната подготовка.
Нашият фолклорът е нещо наистина необикновено. В него е събрана философията на цял един народ, всички песни и танци – това е нашата история, това е България Фолклорът е връзката ни с минало, бъдеще и настояще, той е бил неизменна част от живота на българина, съхранил се е във времето и днес намира място в сърцата на всички нас. Необикновеното е, че една традиция, която въпреки робството, е успяла да се запази жива. Да си роден в страна като тази, трябва да те кара да се чувстваш горд и щастлив.
Литература:
1. Стоянова,Г.,Музикално-творческата активност на детето-В: Активността на детето в детската градина,под ред.На Н.Витанова, (1998)
2. Стоянова,Г.,Музикално-професионална сомпетентност на учителя по музика,част първа,София, (2011)
3. Тотев,Б.,Обучението по пеене в първи клас на народностна основа