Представяне на теоретичните основи и подходи към използването на приложното изкуство като инструмент за развитие на социалните и емоционални умения на децата
Нивеа Петьова Евтимова – учител в ДГ „Българче“, град Враца
Ключови дими: приложно изкуство, социални умения, емоционални умения, взаимодействие, образователна среда, творчески проекти, индивидуални потребности, креативност, активен участник, естетическо възприятие, практически умения, емоционална интелигентност, социално взаимодействие, комуникация, сътрудничество, експериментиране, творческо изразяване.
Резюме
В статията ще се разгледа ролята на приложното изкуство в развитието на децата на възраст от 5 до 7 години. Ще се акцентира върху това как приложното изкуство подпомага развитието на техните моторни умения, социални и емоционални компетентности, както и творческото им мислене. Освен това ще бъдат представени теоретични основи, които подкрепят значимостта на приложното изкуство в процеса на детско развитие.
В съвременното образование приложното изкуство заема централно място в развитието на децата на възраст от 5 до 7 години. През този критичен период от детството, основните умения и качества, които формират личността и интелекта на детето, започват да се развиват активно. Приложното изкуство предлага уникални възможности за стимулиране на тези процеси, като съчетава естетическото възприятие с практически умения и творческо изразяване. В детските градини приложното изкуство може да се разглежда като процес на творческо изразяване, при който децата работят с различни материали, инструменти и техники, за да създадат конкретен продукт. Това може да бъде рисунка, скулптура, колаж или друг вид изкуство. Целта на приложното изкуство е да помогне на децата да развият своите творчески умения и да изразят своята индивидуалност. Приложното изкуство има много положителни въздействия върху развитието на децата в детските градини. То им помага да развият моторните си умения и координацията между ръцете и очите. Работата с различни материали и инструменти им помага да усъвършенстват моториката на пръстите си, като същевременно развиват тяхната фина моторика и прецизност. Освен това, приложното изкуство може да помогне на децата да развият своите социални и емоционални умения. През този процес децата взаимодействат с други деца и се учат да споделят материали, да работят заедно и да се отнасят с уважение към мнението и представите на другите. Когато децата се занимават с приложното изкуство, те имат възможност да работят в групи, да общуват и да споделят идеи. Това може да допринесе за развитието на техните социални умения, като се учат да слушат другите, да се включват в дискусии и да решават конфликти. Освен това, когато децата работят заедно върху проекти, те могат да се научат да се доверяват на другите и да работят като екип. Това им помага да развият своята социална компетентност и да научат да се интегрират в групата. Приложното изкуство може да помогне и за развитието на емоционалната компетентност на децата. Когато работят с различни материали и техники, те изразяват своите чувства и емоции през своите творби. Това може да помогне на децата да се научат да разпознават и да изразяват своите емоции и да развият по-добро самочувствие. Освен това, приложното изкуство може да бъде използвано като инструмент за управление на стреса, като техниките за рисуване и лепене могат да имат успокояващ ефект върху децата. Накрая, приложното изкуство може да бъде използвано и за развитието на творческото мислене на децата. Те могат да създават неща, които никой друг не е представял преди тях, като се използва техниката на свободното творене. Това може да подпомогне развитието на техните креативни умения и да ги насърчи да мислят извън стандартните рамки. Използването на приложното изкуство в работата с деца е наистина многопластово и се основава на различни теории и подходи. Теорията на социалното учене на Албърт Бандура, например, изтъква значението на наблюдението, имитацията и опита при ученето. Чрез приложното изкуство, децата могат да наблюдават, следват и моделират поведението на други, което не само им помага да развият социални умения и взаимодействия, но и да се научат да комуникират и сътрудничат със своите връстници.
Това води до формиране на значими умения за бъдещето им, включително уменията да се адаптират към различни роли и перспективи, което е от съществено значение в социални среди. Също така, участието в творчески проекти им дава възможност да споделят идеи и ресурси, което подпомага развитието на тяхната креативност и социална компетентност.
Когато приложното изкуство се интегрира в образователните програми, то създава стимулираща и обогатяваща среда за децата. Те имат възможност да се развиват не само в академичен смисъл, но и да изразяват своята уникалност и креативност чрез изкуството. Така се създава по-пълноценно обучение, което включва различни аспекти на техния развой – от социални умения и взаимодействия до креативно мислене и самоизразяване. Такива програми подпомагат не само индивидуалното развитие на детето, но и създават основа за по-обогатено образование.
Положителното въздействие на приложното изкуство върху развитието на децата може да бъде свързано и с теорията на интелигентностите на Хауърд Гарднър. Според тази теория, интелигентността не е едно единствено понятие, а се състои от различни видове интелигентности, които са присъщи на всеки човек. Тази теория подчертава, че ученето е многомерен процес, който включва различни типове интелигентности и начини на учене. Използването на приложното изкуство като инструмент може да подпомогне развитието на различни интелигентности на децата, като същевременно се насърчава техният креативен потенциал. Приложното изкуство има и значително влияние върху креативния потенциал на децата. Чрез творческите процеси, те учат да мислят извън стандартните рамки и да търсят новаторски решения за проблеми. Това развива техните аналитични и критични умения, като ги подготвя за успешно справяне със сложни предизвикателства в бъдеще.
Една от интелигентностите, която е от особено значение при използването на приложното изкуство, е визуално-пространствената интелигентност. Тази форма на интелигентност се отнася до способността на човека да визуализира и манипулира визуални образи, да разбира и създава пространствени отношения, да преобразува идеи в конкретни форми чрез изкуството.
Приложното изкуство предоставя възможност на децата да използват своята визуално-пространствена интелигентност чрез творчески израз и манипулация на различни материали. Те имат възможност да създават визуални образи, да работят с цветове, форми и текстури, да преобразуват идеи и фантазии в конкретни произведения.
Освен визуално-пространствената интелигентност, и пространствената интелигентност е от значение за приложното изкуство. Тази форма на интелигентност се отнася до способността на човека да разбира и манипулира пространството около себе си, да усеща пропорциите и разстоянията и да координира движението. Чрез приложното изкуство, децата имат възможност да упражнят и развият своята пространствена интелигентност чрез работа с различни материали и скулптуриране на форми и структури.
Подходът Реджо Емилия се фокусира върху важността на взаимодействието между човека и неговата среда, особено в контекста на детското образование. Тази теория възприема детето като активен участник в своя собствен образователен процес и акцентира върху вътрешните му мотивации, търсенето на смисъл и изграждането на собствено разбиране за света около него.
В контекста на приложното изкуство, теорията на Реджо Емилия насърчава използването на изкуството като средство за изразяване и взаимодействие със света. Чрез творчески проекти и експерименти с различни изразни форми, децата развиват своите емоционални и социални умения, като се учат да изразяват емоции, да комуникират с другите и да се включват в колективни дейности.
Теорията на Реджо Емилия се стреми към създаването на образователна среда, която е подпомагаща и вдъхновяваща за децата, като се акцентира върху индивидуалните им потребности и интереси. Педагозите, които следват този подход, се стремят да създадат структурирана, но гъвкава среда, която дава възможност на децата да изразяват своите умения и интереси чрез различни изкуствени и креативни проекти.
Така използването на приложното изкуство в контекста на теорията на Реджо Емилия може да подкрепи развитието на социалните и емоционалните умения на децата, като същевременно ги насърчава да бъдат активни участници в своя образователен процес и да изразяват себе си по творчески начин.
Друга теоретична основа е социално-конструктивизмът, който подчертава важността на социалното взаимодействие за развитието на детето. Използването на приложното изкуство може да бъде ефективен начин за децата да се включат в социалната общност и да развият умения като споделяне, сътрудничество и комуникация. Допълнително, теорията на интегрирането на сензорна информация твърди, че сензорните входове от околната среда могат да помогнат за развитие на когнитивните, моторни и емоционални умения на децата. Приложното изкуство може да бъде ефективен начин да се използват сензорните входове за постигане на тези цели.
Тези теоретични основи и подходи подчертават важността на приложното изкуство като средство за развитие на социалните и емоционални умения на децата. Основната идея е, че теоретичните основи на приложното изкуство са насочени към създаване на среда, която насърчава креативността, комуникацията, кооперацията и развитието на социални умения и емоционална интелигентност на децата. В крайна сметка, използването на приложното изкуство като инструмент за развитие на социалните и емоционални умения на децата е базирано на много фактори и теории. Това може да бъде много ефективен начин да се развият тези умения и да се помогне на децата да се развиват като цялостни личности.
Включването на приложното изкуство в образователните програми създава стимулираща и обогатяваща среда, в която децата могат да се развиват и да изразяват своята уникалност. Чрез творческите дейности, децата имат възможност да изразят своите мисли, идеи и чувства, да развият своята креативност и да усъвършенстват своите социални и емоционални умения.
В заключение, приложното изкуство не само развива технически умения и естетическо възприятие, но също така укрепва социалните връзки и емоционалната интелигентност на децата. Това го прави мощен инструмент за подготовка на децата за бъдещи социални взаимодействия и предизвикателства. Чрез многопластовия си подход към обучението, приложното изкуство създава основа за цялостно и балансирано развитие, което е от съществено значение за формирането на успешни и щастливи индивиди. Използването на приложното изкуство като инструмент за развитие на социалните и емоционални умения на децата е базирано на много фактори и теории, които подчертават неговата значимост и ефективност в образователния процес.
Използвана литература:
Международни автори:
7. Bresler, L. (2007). International Handbook of Research in Arts Education. Springer.
Електронeн адрес: nivea_1991@abv.bg