СОЦИАЛНИТЕ УМЕНИЯ, ВАЖЕН ФАКТОР ЗА УСПЕШНО ПРИОБЩАВАНЕ НА ДЕЦА И УЧЕНИЦИ СЪС СОП
Нурсема Нихат Ризова , старши учител, ресурсен
в СУ”Васил Лвски”,гр.Дулово,обл.Силистра
Резюме: В статията се акцентира върху значението на социалните умения на отделната личност за социална адаптация, като се отчитат особеностите и възможностите на приемащата семейна и социална среда. Съдържанието на статията е в синхрон с обществените очаквания и нормативните изисквания в областта на приобщаващото образование. Отразява актуалните приоритети в националните политики за работа с деца със специални образователни потребности и в частност представя иновативни модели за социализация на деца и ученици със СОП с различни игрови форми в масовия клас.Разглежда игрови форми на работа в масовия клас и влиянието им при социализацията на учениците със СОП.
“Учението идва в отговор на някаква нужда на интелекта и се базира на психическата ни природа, то не уморява, а ободрява и укрепва ума в неговото развитие” – М. Монтесори
След безбройни наблюдения над деца с умствена изостаналост, тя забелязва важността на осезанието в детското обучение и открива, че умствения дефицит е по-скоро педагогически, отколкото медицински проблем и така разработва метод за възпитание и обучение на тези деца. Успехът на този метод е поразителен. Тъй като с обикновени средства тя постига голям напредък с изостаналите деца. М. Монтесори смята, че всяко дете следва своята вътрешна интуиция да се учи и расте и това може да се наблюдава в спонтанните му занимания. Методът на образование е такъв, че позволява деца с различни умствени и физически способности да се обучават заедно в естествена среда в смесени възрастови групи,а също така и индивидуални.
Добрите социални умения са важни и за психичното здраве на детето със СОП и качеството на живот като цяло.
Социалните умения за децата включват:
Социалните умения помагат на всички деца да знаят как да действат в различни социални ситуации – от разговор с баби и дядовци до игрите с приятели в училище.
Социалните умения са важна част от приобщаването на учениците със СОП в общообразоветлното училище. Общуването и приемането на връстниците е част от успешната социализация на учениците със СОП.
Децата с аутизъм също могат да придобият социални умения и да стават по-добри с практиката. Тези идеи и стратегии могат да помогнат:
Играта е един от най-добрите начини да се помогне на децата да учат и развиват умения, включително социални такива. Когато играете заедно, това дава възможност на да практикува редуване и проследяване кога е негов ред, да се справя с победите и загубите, да следва правилата и др. Въвеждането на игрови форми на работа в клас подпомагат процеса на социализация..
Практикуването на умения в различни ситуации на игра ще помогне на детето да се научи да използва уменията в по-широк смисъл. Например, можете да практикувате да се редувате, докато ритате топка един към друг, храните плюшено мече, поставяте парчета от пъзел заедно.
Използването на ролева игра преди събирания за игри и други социални събития. Например:
За да помогнете на детето със СОП да използва уменията и в училище, говорете с учителя на детето , за да се уверите, че и двамата използвате едни и същи напътствия занего. Също така помага да се практикуват същите социални умения в много различни ситуации – например споделяне на моливи с приятел, който е дошъл на гости, или споделяне на моливи с брат или сестра в кафене.
Общуването е основна форма на взаимодействие между хората и основен фактор за развитие и възпитание. Със задоволяването на тази основна потребност, чрез играта детето се свързва с околния свят, със заобикалящите го хора, опознавайки света през своята призма между реалност и въображение. В зависимост от средата, в която то расте и се развива и от неговите психични особености, собствената му игра преминава през различни стадии на развитие и придобива своеобразна функция и значение. Постепенно с умственото развитие, игровата дейност придобива осъзнатост, издига се на по-високо равнище, променя се нейното значение, задоволявайки в голяма степен социалните и интелектуалните му потребности. Като се има предвид, че при децата с увреждания вторичните отклонения се изразяват в нарушено протичане на психичните процеси, то въображението не е развито, от което следва, че игровата дейност, свързана със заместване на предмети не възниква без помощта на възрастния. Децата с интелектуална недостатъчност не осъзнават кое е предмет на действието и кое е условие за осъществяване на действието, или срещат затруднения с идентифицирането на реалния предмет и неговото функционално приложение в бита, поради което не са в състояние да осъществят заместване по подобие и не се поражда необходимост от допълване на привичната ситуация на действие с предмет, който липсва в дадения момент. Може да се приеме, че от една страна играта представлява форма за самоизразяване и открива възможности за проникване в детското подсъзнание, а от друга страна – отразява близки до опита на детето събития и действия на хората. В детските игри се отразяват различни явления и събития на обществения живот и е естествено те да се изменят по форма и съдържание.
Изготвила: Нурсема Нихат Ризова ,старши ресурсен учител
В СУ”Васил Левски” , гр.Дулово , обл.Силистра
Използвана литература:
Подходи,приобщаващи деца със специални образователни потребности
Мари А. Мануелян
Трошева-Асенова, А. (2018). Играта и децата със специални образователни потребности
София: ИК Феномен.