ИГРАТА КАТО ЕФЕКТИВЕН МЕТОД ЗА УСВОЯВАНЕ НА ЧАСТИТЕ НА РЕЧТА В ЧАСОВЕТЕ ПО БЪЛГАРСКИ ЕЗИК И ЛИТЕРАТУРА В ЧЕТВЪРТИ КЛАС
Павлинка Иванова Обретенова
старши учител в начален етап
ОУ „Професор Марин Дринов“ – гр. Панагюрище
За да дадем качествено образование на всяко дете, така че то да развие своя потенциал, да се чувства прието, уважавано, ценено в училище и подготвено за предизвикателствата на новото време, училището трябва непрекъснато да се модернизира в съответствие с потребностите на съвременните деца. За да бъде успешна и мотивираща образователната работа, тя трябва да бъде интересна, жива и осмислена. Условие за активизиране на учебния процес е разширяването от страна на учителя на палитрата от използвани методи. Учениците имат нужда от занимания с практическа насоченост, които да им помогнат да усвоят учебния материал. Голямо значение за това имат дидактическите игри, които по интересен и лесен начин помагат усвояването на знания и умения от учениците. В статията са представени авторски игри, чрез които да се улесни усвояването на учебния материал в училище.
Обучението в началното училище има основополагащо значение за формирането и развитието на детската личност. Чрез него учениците овладяват система от знания, от умствени и практически действия. Изграждат се нови „модели“ на социално, интелектуално и нравствено реагиране.
В началното училище малките ученици имат силна потребност да се изявяват. Въпреки че децата постъпват с различно ниво на познавателните и практическите възможности, постигането на успех е съществен фактор за това те да се чувстват значими и удовлетворени. Значителна роля за това има езиковото обучение.
Усвояването на езика е главна задача на училището като цяло и най-вече на обучението по български език. За успешното протичане на езиковия урок от голямо значение е избраният технологичен процес, наситен с подходящи дейности на учениците за усвояване и прилагане в речевата практика на лингвистичната информация.
Често учителят е изправен пред редица трудности при организирането и провеждането на урока по български език както поради спецификата на учебното съдържание, така и поради възрастовите особености на учениците от начален етап.
От една страна, децата постъпват в училище с определена езикова компетентност, владеят говоримия български език, от друга страна, учебната програма изисква абстрактната и сложна езикова материя да се осъзнае и осмисли от тях, да усвоят определен набор от езикови понятия и нормативни изисквания, чрез които да овладеят книжовния български език. Конкретно-образното мислене и бедният социален опит затрудняват малкия ученик. Затова проблемът за начините, по които учителят може да поднася учебното съдържание с оглед на по-лесното му възприемане и по-трайното и задълбочено усвояване от учениците, е актуален и занимава педагогическата и методическата теория и практика.
За да се превърнат граматическите знания в умения и навици, трябва да бъдат основно усвоени от децата. Ученикът ще усвои едно или друго граматическо понятие само тогава, когато го проумее. За съзнателното усвояване на понятията се изисква правилно разбиране на изучавания езиков факт, защото той притежава много страни и белези, които не може изведнъж и изцяло да бъдат съобщени на децата. [1]
В начална училищна степен нагледността е един от основните принципи на обучението. Когато учениците добият зрителна представа за предметите и явленията, тяхното възприемане и осмисляне са на по-високо равнище.
Характеристиката на възрастовите особености на учениците от началната училищна степен изисква онагледяване на обучението. Нагледността помага да се усвоят абстрактните явления. Чрез нея се създават предпоставки за активно възприемане на езиковите факти, явления и закономерности чрез наблюдение на езиков материал, илюстративен материал, табла и т.н. Характерът на учебното съдържание и възможностите на учениците да усвоят абстрактните езикови категории изискват да се отделя специално внимание на онагледяването по време на урока. Изследванията на психолозите показват, че обучението винаги се осъществява на основата на началните знания, получени в резултат на натрупан житейски опит. При това процесът на усвояване на нови, все по-задълбочени знания се извършва посредством постепенния преход от по-конкретни към по-абстрактни форми на мислене. Това е от особено важно значение за обучението по български език, тъй като граматиката борави с много отвлечени понятия и в обучението трябва да се внасят по възможност повече елементи на нагледността за усвояването им.
Освен да има визуализиране на учебния материал, за учениците е от съществено значение да бъдат включени в дейности, които да привличат и задържат интереса им при изучаване на определено граматическо понятие. Според мен дидактическите игри помагат за натрупването на сетивен, познавателен и двигателен опит, който е основата за развиване на умения, включително езикови.
Предлагам дейности, които използвам в своята практика, за да улесня възприемането на учебния материал за частите на речта от учениците. Тези дейности могат да бъдат адаптирани и към други учебни предмети. Игрите могат да бъдат използвани в процеса на обучение или за получаване на обратна връзка.
1. Учителят казва глагол. Първият ученик от отбора трябва да запише на лист глагол, който започва с последната буква на глагола казан от учителя. Вторият ученик записва глагол, който започва с последната буква на глагола казан от първия ученик и т.н. Всеки глагол носи една точка на отбора. На следващия час задачата постепенно се усложнява като на следващия етап се уточнява лицето и числото на глаголите, които трябва да се запишат, а след това и времето.
2. Учителят казва съществително собствено име. Първият ученик от отбора трябва да запише на лист съществително собствено име, което започва с последната буква на съществителното казано от учителя. Вторият ученик записва съществително собствено име, което започва с последната буква на съществителното казано от първия ученик и т.н. Всяко съществително собствено име носи една точка на отбора. На следващия час играта се проиграва като условието е да се записват съществителни нарицателни имена. Задачата постепенно се усложнява като на следващия етап се уточнява рода на съществителните нарицателни имена, които трябва да се запишат, а след това и числото.
3. Учителят казва прилагателно име. Първият ученик от отбора трябва да запише на лист прилагателно име, което започва с последната буква на прилагателното казано от учителя. Вторият ученик записва прилагателно, който започва с последната буква на прилагателното казано от първия ученик и т.н. Всяко прилагателно носи една точка на отбора. Задачата постепенно се усложнява като на следващия етап се уточнява род и число на прилагателното име, което трябва да се запише, а на следващия етап се записва съгласувано словосъчетание от съществително и прилагателно име в посочени от учителя род и число.
4. Учителят казва числително име. Първият ученик от отбора трябва да запише на лист числително име, което започва с последната буква на числителното казано от учителя. Вторият ученик записва числително име, което започва с последната буква на числителното казано от първия ученик и т.н. Всяко числително име носи една точка на отбора. Задачата постепенно се усложнява като на следващия етап се записват само числителни редни, а след това само числителни бройни.
Спечелените точки се записват всеки ден. На края на седмицата се сумират и отборът, който е спечелил най-много точки, има право да измисли предизвикателство, което другите отбори трябва да изпълнят. Ако има отбори с равен брой точки, те излъчват по един свой представител, който се състезава за отбора си. Поставя се задача съответната част на речта да бъде включена в изречение като предварително е уточнено какво да бъде изречението по цел на изказване и по състав. Задачата е за време. Печели по-бързият.
За да бъдат съзнателно усвоени граматическите понятия, е необходимо учениците активно да участват в процеса на обучението. Те са сигурно овладени само тогава, когато са резултат на собствена мисловна дейност. Ето защо работата за формиране на граматическите понятия трябва така да се организира, че непрекъснато да се стимулира мисловната дейност на учениците.
Използвана литература:
Здравкова, Ст. 1996г.: Методика на обучението по български език в началното училище