Заглавие:
Резултати от проведена образователна технология за формиране и развитие на креативни способности и предприемаческо мислене на учениците в обучението по предприемачество в осми клас.
Автор:
Петранка Христева Щерева-Боянова
Старши учител, практическо обучение
Професионална гимназия по икономика и мениджмънт (ПГИМ)
Гр. Пазарджик
Резюме:
Целта на изследването е да се установи зависимостта между приложената иновативна образователна технология и усвоените от учениците знания и умения и придобити компетенции свързани с предприемаческо мислене и поведение. За постигане на целта се прилагат клъстери от образователни технологии и интерактивни методи на обучение, подбран инструментариум, представени и анализирани резултати от обучението на учениците от 8 клас изучаващи дисциплината Предприемачество, като част от професионалната им подготовка. Обучението обхваща същността и видовете предприемачество, предприемачески процес, мислене, поведение, генериране и методи за оценка на бизнес идея, креативни методи и техники за идентифициране на възможности и създаване на бизнес идеи, създаване на устойчив бизнес модел и основен бизнес план. Иновативната образователна технология е свързана формирането и развитието на креативност и предприемаческо мислене и поведение на учениците.
Ключови думи:
Образователна технология, концепция на изследването, тезаурус, основни изследователски задачи, хипотеза, изследователски етапи, методи, креативност, предприемачески способности.
Когато образование и технологии работят в синхрон, добрите резултати не закъсняват. Процесът на преминаване от традиционен начин на преподаване към обучение, базирано на иновации и технологии, протича от десетилетия, но пандемичната обстановка значително го ускори.
Дистанционното и хибридното обучение несъмнено допринесоха за това училищата, учителите, учениците и родителите да преминат и по-ускорено да се адаптират към новите модели на обучение.
Изучаването на предприемачество още от началната степен на образование също спомагат за по-бързото приспособяване на обучаемите към динамичните тенденции в образователната сфера. Акцента в разработката пада върху креативните способности, логиката е, че ако те липсват или са слабо изявени, то трудно бихме формирали и развили предприемаческо мислене, респективно способности. Творческото мислене е актив на предприемаческите способности, възможност за справяне с предизвикателствата с оригиналност и усет.
Конструирането на модела на образователната технология е продължителен, трудоемък и творчески процес. Той извършва в три етапа:
Подготовка на учителя – технологията включва вземане на решение за организиране и провеждане на дейността и разработване на модела;
Организиране и провеждане на обучението по този модел – основава се на анализа на нормативни и препоръчителни документи от ЕС и национално ниво;
Анализиране на резултатите от извършения процес.
В доклад изготвен от Европейската комисия (2021) основаващ се на информация от редица проекти и проучвания в тази сфера, изготвен с цел да се предостави информация за оползотворяването на структурните фондове на ЕС, предназначени за развитието на МСБ, се отбелязва че „Програмите по предприемачество създават отлични възможности за свързване на образователните системи с местната икономика, тъй като се основават на работа по проекти.
Ученици, които развиват връзки с местните делови среди, с по-голяма вероятност остават в своя регион или страна след завършване на образованието си като служители в местни фирми или основатели на свой собствен бизнес.“
Подготовката на учителя за конструиране на модела на образователната технология е свързана и с решението за провеждане, базирано на анализа на учебната програма и учебника, откъдето е видно, че препоръките на ЕК през годините са взети в предвид и учебната програма, учебното съдържание и свързаността му с практическо приложение са спазени.
Учебната програма е съобразена с приетите рамкови компетентности за обучение. В изследователските параметри и показатели са проектирани очакваните резултати на ниво учебна програма по задължителната подготовка.
Специфичните цели на образованието по предприемачество предполагат формирането на творческо и предприемаческо мислене, компетентност и модели на поведение, формиране на ценности. Чрез очакваните резултати заложени в учебната програма трябва да бъдат постигнати:
Предприемаческа грамотност – развиването на умения за решаване на предприемачески, като съставна част на икономическите проблеми в професионалната дейност и бита, умения, свързани с изграждането на технологична прецизност и дисциплинираност във всяка сфера на изява.
Креативност/Умения за творческо мислене – Уменията за творческо мислене, са умствените способности и техники, които дават възможност на хората да генерират новаторски идеи, да намират уникални решения на проблеми и да подхождат към предизвикателствата със свежи перспективи.
Умения за работа в екип – Включените теми в учебното съдържание, свързани с предприемачеството, водят до разширяване и задълбочаване на знанията и усъвършенстване на уменията на учениците.
Те трябва да разберат, че всяка една дейност трябва да бъде проучена, организирана и планирана предварително и осъществена в условията на сътрудничество и екипност. Необходима е групова и екипна работа, работа по проекти, при което обучаваните придобиват необходими качества за бъдещата им реализация и социални умения.
Основавайки се на нормативните документи и заложени в тях изисквания към обучението по предприемачество, моделът на образователна технология се разработва така, че да се постигнат посочените компетентности.
Основен мотив за включването на модела основан на прилагането на многообразни подбрани и подходящи за съответните теми интерактивни техники в обучението е в търсенето на атрактивен и забавен метод за учене, привличане и желана заетост на всички ученици, без „мъртви души“ от една страна и влизането в роля на учителя като дизайнер на учебна среда от друга.
Изследването се провежда на три етапа:
Входящ етап.
Провежда се забавна игра „Барометър на настроението“ с цел проучване на емоционалното състояние на учениците. Всеки ученик получава четири вида емотикони, и си избира един от тях, който да отразява емоционалното му състояние. Преди това учителят обяснява правилата. Получените резултати се нанасят в протокол и се обработват. От данните е видно, че 1 ученик е незаинтересован, 4 са апатични, 12 очакват положителни изживявания 9 бр. са ентусиазирани, или съответно 4, 15, 46 и 35% от 26 анкетирани.
Прави се и анкета за да се проучи отношението на учениците към предприемачеството. Анкетата се проведе анонимно, за да може учениците да са спокойни и да дадат достоверни отговори. По-голямата част от анкетираните проявяват интерес към предприемачеството и считат за полезни знанията и уменията, което насочва, че учениците са заинтересовани и мотивирани.
Провеждане на изследването
За представянето на първите 4 теми от раздела се използва главно мултимедийна презентация.
Тя включва три стъпки за изпълнение:
1. Събиране на информация – учениците трябва да използват минимум 5 източника на информация от различен вид – текст, изображения, графики, анимации, снимки. Членовете на всеки екип работят заедно под насоките на ръководителя на екипа. Изработват сами план за действие, като правят списък от дейностите, които трябва да изпълнят, определят кой член на екипа за коя дейност отговаря, както и времето за изпълнение на всяка от тях.
2. Изработване на презентацията – членовете на екипите изпълняват планираните дейности.
3. Представяне на презентацията – от всеки екип определен за конкретната тема.
Екипите се оценяват по следните критерии:
Съдържателна част – пълнота, яснота и качество на представената информация, оптимален обем;
Обвързаност на текст и визуализация – подходящи изображения имащи отношение към текста.
Разпределение на ролите и участие на всички членове на екипа в изготвянето и презентирането.
Креативност и атрактивност на представянето – възбуждане на интерес и задържане на вниманието на публиката, диалог с нея, чрез използване на различни способи и техники.
Методиката за оценяване, която се използва е точкова и оценъчна. Показателите по които екипите се оценяват са Предприемаческа грамотност, Креативност и Умения за работа в екип. Участват 4 екипа.
Забелязва се, че най-високи са резултатите на Екип 1 – Отличен 5,58, следван от Екип 3- Отличен 5,50, на трето място е Екип 4 с успех Много добър 5,35 и последен в ранг листата е Екип 2 – Много добър 5,35. Това е добро постижение – два от екипите са с отлични, а два с много добри постижения, което говори за сериозността на извършената работа в резултат на предизвикателството, влагането на необходимите усилия, дисциплина и старание. Средният успех на всички екипи е 5,44.
Относно параметрите – по показателя Предприемаческа грамотност най-добри резултати демонстрира Трети екип – 29,35%, а най-ниски Първи екип – 27,95%.
По показателя Креативност най-висок е процентът на Трети екип – 29,89%, с малка разлика му отстъпва Първи екип – 29,81%, най-ниско е нивото на Втори екип – 28,86%.
Относно Работата в екип най-високо място в ранг листата заема Втори екип – 42,95%, Трети екип е на най-ниско равнище – 40,76%. Прави впечатление, че разликите между екипите са с малка стойност и нямат голямо отклонение – то варира само в стотните.
Изключение е разликата между втори и трети екип – тя е 2,19 процентни пункта.
Сравнителният анализ на данните свързани с уменията на учениците по посочените параметри, както и средните стойности на оценките на екипите ни показва, че учениците добре се справят и по-голямата част от наблюдаваната съвкупност са усъвършенствали и доразвили тези умения, благодарение на прилагането на креативни техники на обучение.
Установява се и степента на взаимодействие и сътрудничество по време на съставяне и представяне на презентациите по темите. Резултатите се отразяват в Протокол и обработват.
По отношение на взаимодействието и сътрудничеството по време на съставяне на задачата най-много са броя ученици на средно ниво – 13, само с 2 бр. по-малко са тези показали високо равнище, а с ниска степен са само двама ученика. Броя точки логично е най-голям при учениците с висока степен – 22т., следвани от средното равнище 13т. и нула точки при ниското ниво.
Степента на взаимодействие и сътрудничество по време на представяне на презентациите е ранжирана както следва: По брой ученици водеща е високата степен – 14бр., следва средната с 12 бр.. Няма ученици при ниската степен. Аналогично е състоянието и при представянето на презентациите – най-много точки има при високата степен – 28т., средната е с 12т., ниската 0т.
От направения анализ можем да направим заключение, че и в двата етапа – на съставяне и презентиране учениците са се справили много добре и са показали качества характерни за екипната дейност.
За проверка на креативността се използва задача за оценяване на творческото мислене. Задачата оценява креативността в няколко аспекта: Ниво: Гъвкавост: Оригиналност: Дълбочина. За всеки критерий се дават мах. 2 т. Констатациите след обработка на данните ни показва, че най-голяма стойност в абсолютно и относително измерение има критерият Оригиналност – 28%, Гъвкавостта и Дълбочината имат разлика от 1т. в полза на аспекта Гъвкавост, поради което в проценти те са равни – 25%, показателят Ниво е с най-малка стойност 23%. Разликите в стойностите на критериите е незначителна, което е индикатор за сравнително оптимално и равностойно разпределение.
За генериране и оценка на бизнес идеята се използват главно интерактивните методи мозъчна карта и мандала. – ефективен инструмент за оценка, сравняване и избор между различни идеи за бизнес идеята.
За измерване на напредъка по критериите Проучване; Генериране на идеи; Групиране и оценка на идеи; Тестване на идеята; Рефлексия/оценка се формират три степени – начинаещ, напреднал и експерт. Резултатите съответно са 7%, 45%, 48%.
Това показва, че на различните етапи от дейността учениците изявяват различни свои качества, но с напредъка на работата се изразява потенциала, подобряват се творческата нагласа и способности.
Провежда се и тест за оценяване на творческия потенциал ефекта от изпълнението на поставените до момента задачи и способността за иновативно и творческо мислене.
От отговорите става ясно, че най-много 47% от учениците предлагат уникален подход за решаване на проблем, което е индикатор за талант и творческо мислене, препоръките към учениците са да продължават да предизвикват себе си и да подхранват любопитството си. 45 %, са с висок потенциал на креативност.
Препоръките са учениците да не спират да са изследователи и да „раждат“ неконвенционални идеи. Най-малък е процентът на тези със стереотипно мислене, които се придържат твърде близо до конвенционалните пътища. На тези учащи се препоръчва да се отворят за нови преживявания и гледни точки.
Формираните през годините на обучение по предприемачество нагласи и надграждането на предприемаческо мислене и поведение намират своя кулминационен израз в умението да се състави бизнес план – тема 9. Бизнес план.
Разбира се от осмокласници, които тепърва ще получават икономически знания и придобиват умения по отделните икономически дисциплини не може да се очаква да създадат реален бизнес план, още повече, че е има и времево ограничение.
Изработването на бизнес проект е трудоемък и сложен процес, включващ многообразни, комплексни знания по планиране, маркетинг, финанси, счетоводство, човешки ресурси и др.
Но могат да се поставят основите, като учениците се запознаят със схемата и структурата на бизнес планирането. За проверка на предприемаческата нагласа, с цел прилагане на всички изградени до този момент способности вследствие на прилаганата технология се изпълнява практическо задание по определена структура и схема.
То се състои в описание на идеята по етапите на бизнес плана в 13 стъпки.
Процентното отношение показва степента на трудност – определянето на Клиенти, Разположение, Продукт и Персонал води с 8,21%, следват Мотото с 8,5%, Бизнес идеята и Профила на конкурентите с 7,89%.
Равни стойности в проценти наблюдаваме и при стъпките Мисия, Правна форма и резултат 7,57%, Целта е7,41%. Понижените стойности говорят за увеличаване на трудността при тези стъпки. Най-ниските стойности са при уточняването на Връзката цена, качество, продукт – 6,60%., следвано от Финансирането – 7,09%. Средният успех е 5,54.
Успехът от предходното оценяване е 5,44. Отклонението е 0,10 в абсолютно изражение, а в относително е 101,83 (5.54/5.44*100). Разликата не е голяма, но оценяването касае два различни етапа от изследването в течение на прилаганата технология и показва, че учениците се справят много добре и в двата, не само с усвояването на знанията, но и използват иадградените способности и повишават уменията си за справяне с нелеките задачи.
Заключителен етап
Отново се провежда анонимна анкета от която се установява, че основната част от учениците са удовлетворени от проведените занимания и резултатите от тях.
Барометърът на емоциите отчита, че 27% от участниците са с много положителен заряд, а 73% с позитивна енергия и удовлетворение от свършеното.
Това е прекрасен резултат и категорично потвърждавана нашата хипотеза за приложимостта и ефективността на разработената образователна технология.
Показва, че всичките положени усилия до момента не са били напразни и безсмислени и дават приноса си постигането на целта, а именно развитие на предприемачески способности и креативност при обучението по Предприемачество.
Цитирани източници
(н.д.). Извлечено от https://publications.europa.eu/resource/cellar/0b119b3e-e072-42e3-b3c5-a2746d386933.0007.02/DOC_1„Изграждане на предприемаческо мислене и компетентности в ЕС“ 2012
Атанасова. (н.д.). Нормативният дидактически тест в образованието. ПУ “ П.Хилендарски“.
Бижков, Г. (1992). Теория и методика на дидактическите тестове. Просвета.