Мултисистемният подход в кариерното ориентиране на учениците в 4.клас и влиянието на самооценката при избора на професия
„Умението да избираш е най-висшата дарба“
Балтасар Грасиан
Резюме:В статията е разгледан мултисистемния подход при професионалното ориентиране при подрастващите. Прави се обзор в теоретичен план на кариерното развитие на учениците в 4.клас на начална училищна възраст /Начално училище „Васил Друмев“-гр. Пазарджик; 4 „а“ клас- 21 ученици; 4 „б“ клас- 23 ученици/, анализира се процеса на самооценка на личността при подрастващите в психологически аспект и се анализира връзката между самооценката и процеса на формиране на личността в посока професионално развитие. Дадени са корелационните връзки межди Аз-образът и самооценката като частно на претенциите и успехите в детската личност. Представен е практическият опит на действащ психолог, който работи в начално училище с авторитет и потенциал да постигне успехи в професионалната ориентация на четвъртокласниците. Предлага се иновативен подход чрез прилагане на мултисистемни задачи свързани с реални професии и фирми от град Пазарджик.
Със Закона за предучилищното и училищното образование се регламентира консултирането и ориентирането в предучилищното и училищното образование[7]. Кариерното ориентиране в училищното образование включва взаимнодопълващи се дейности за информиране, диагностика, консултиране, посредничество и проследяване с оглед подпомагане на учениците в техния самостоятелен и осъзнат избор на образование и/или професия и осъществяване на връзка между училището и пазара на труда[9]. То се извършва от училищата и е част от общата подкрепа за личностно развитие.
Кариерното ориентиране на учениците в начален образователен етап обхваща децата от 1.до 4.класове. Проблемът за самооценката и нагласите за избор на професия има за цел да изясни същността и концептуалните основи на професионалните нагласи и основните закономерности в когнитивното и интелектуалното функциониране на учениците.
Възрастови особености на личността
Учениците в 4. клас носят общите характеристики на детството в широките му рамки и заедно с това имат много специфични особености. Неслучайно кариерното ориентиране започва още от начална училищна възраст и вече е по-широко застъпено точно от 4.клас, защото тази вързаст е преходна-между началната училищна възраст и следващата средната възрастово-учебна степен[9].
Един от важните моменти в развитието на личността в тази възраст е формирането на самосъзнание, на потребности за самоосъзнаване на себе си като личност[1]. Нараства и потребността за намиране на свое място в ученическата общност, сред приятели. Налице е и стремеж към самовъзпитание. Ученикът чувства своето израстване и не желае да се отнасят към него като към дете, от което дълбоко се обижда.
Пубертетът е времето, когато детето пораства, като всяко дете навлиза по различно време в пубертета. Най-често това се случва между 10 и 13 години, т.е. възрастта 4-5 клас е преходна.
Развитие на потребностите, интересите, убежденията и характера на подрастващите
През периода водещи за подрастващите са три основни потребности[1]:
да бъдат като големите (възрастните), да разберат себе си като личности (да опознаят своите особености, т.е. да си отговорят на въпроса “Кой съм Аз?”) ;
да осмислят склонностите и възможностите си (“Какви роли в живота ми подхождат?”);
да се самоутвърждават сред различни социални общности, естествено на първо място сред другарите.
В посочения период все по-значима става потребността от самооценяване. Подрастващите самокритично се вглеждат в себе си, критично се отнасят към възприемането в околната среда, сравняват се с други авторитетни за тях личности и особено се влияят от другарите[1]. Самооценките насочват подрастващите към самовъзпитание, което заема важно място в живота им през този възрастов период. Нараства потребността от самостоятелност, независимост. Подрастващите искат да взимат решения, да проявяват инициативи, да превъзмогват трудности. Не приемат налагането на задачи, разпореждането.
Емоционално развитие
Преходът от начално училище към основно училище може да е много стресиращ. За повечето деца емоционалният дистрес е временен и те се справят успешно с него, но при някои стресът води до отклоняващо се поведение. Емоционалните проблеми, свързани с физическото, когнитивното и социалното развитие учениците в тази преходна възраст, са често срещани. Макар че са щастливи и оптимистични, те имат и много страхове, например, че няма да бъдат приети в групата на връстниците, че нямат най-добър приятел, че ще бъдат наказани от родителите си, че родителите им ще се разведат или че няма да се представят добре в училище. Други емоции на тази възраст включват гнева (и страха, че не си способен да го контролираш), вината, фрустрацията и ревността[6]. Подрастващите имат нужда от помощ, за да осъзнаят, че тези емоции и страхове са естествена част от порастването.
Същност на самооценката
Всеки акт на самоосъзнаване представлява по същество взаимодействия на трите компонента – самопознание, самоотношение и самопреживяване, в резултат на което човек се самовъзприема като субект на определена дейност или поведение. Знанието, което личността има за своя вътрешен свят, се обозначава като Аз-образ.
В началните училищни години учениците непрекъснато отправят вербални и невербални послания към другите, за да се информират текущо как се справят[1]. Освен това те непрекъснато сравняват постигнатите резултати не само с изпълнението на техните връстници, но и със собствените си вътрешни стандарти, като подобни сравнения имат определящо значение през този период. При прехода към основното училище Аз-образът изглежда по-скоро негативен и нестабилен, но учениците постепенно развиват своето самосъзнание, формират усещане за лична значимост, което е непосредствено свързано в тази възраст с външния вид и с начините на социално приемане. Емпиричните изследвания показват, че учениците с висока самооценка се справят успешно с училищните задължения, защото имат позитивно отношение към училищния живот, адекватно поведение и голяма популярност сред своите връстници. Установява се също така, че удовлетвореността на учениците от учебната работа, както и вярата, че учителите им дават релевантна обратна връзка, влияят положително върху самооценката на подрастващите. Емпирично е регистрирано[6], че децата, които вярват, че определена дейност е важна за тях и я изпълняват успешно, имат по-висока самооценка в сравнение с другите ученици, които смятат, че не е толкова важно успешно да се извършва учебната дейност и че това няма връзка с тяхната компетентност. Постоянната обратна връзка с учителите, нарастващата трудност на задачите в процеса на обучение, адекватните оценки и ефективната комуникация помагат на учениците да развиват и поддържат своята вяра в интелектуалните си сили и възможности.
Аз-образът (Фигура 1) не е просто отражение на някакви обективно дадени и независими от степента на своята осъзнатост свойства, а “социална установка”, отношение на личността към себе си, като включва три важни взаимосвързани компонента1:
познавателен – знание за себе си, представа за своите качества и свойства;
емоционален – оценка на тези качества;
поведенчески – практическо отношение към себе си, производно от първите два компонента.
Фигура 1
Аз-концепцията е съвкупност от всички представи на индивида за себе си, съотнесени с тяхната оценка. Аз-концепцията се разглежда и като съвкупност от установки за себе си. От тази гледна точка Аз-концепцията може да се конкретизира така:
1. Аз-образ – представата на индивида за себе си;
2. Самооценка – афективна оценка на представата, която може да има различна интензивност, доколкото конкретните черти на Аз-образа могат да предизвикат по-силни или по-слаби емоции, свързани с тяхното приемане или неприемане.
3. Потенциална поведенческа реакция, т.е. тези конкретни действия, които могат да бъдат предизвикани от Аз-образа и самооценката.
Самооценката е свързана с три автономни процеса: рефлексивно оценяване, сравнение с другите и самоатрибуциране. Първите два са свързани по-силно с достойнството, докато третият – с ефективността. Самооценяването е динамично и зависи от променящото се поведение и нагласи през жизнения път. Когато самооценката се засили, силата на заплахата отслабва, което насърчава положителното самооценяване. При отслабване на самооценката, заплахата се засилва и това се отразява върху стремежа на Аз-а да избегне отхвърлянето и конфликтите. Аз-ът с висока самооценка е насочен към успеха, към положителните страни на ситуацията, докато Аз-ът с ниска самооценка е насочен към избягване на неуспеха. Уилям Джеймс предлага самооценката да се интерпретира съобразно следната зависимост [10]:
Предложената формула представя самооценката като зависима от успехите, които постига личността, и от нейните претенции. Колкото успехите, постигнати от човека, са по-големи, толкова неговата самооценка е по-висока. Ако обаче с повишаването на успехите расте и равнището на претенциите, самооценката остава една и съща. Според формулата повишаването на претенциите при непроменливи или намаляващи успехи води до понижаване на самооценката. В този случай запазването на една постоянна самооценка е осъществимо, ако при невъзможност за увеличаване на успехите личността не увеличава претенциите си .
Съществуват различни фактори, които влияят на самооценката, например[7]:
Интелигентността – хора с ниска интелигентност имат дифузна представа за себе си.
Възрастта – в ранна възраст детето има дифузна самооценка, то се идентифицира с най-близките околни, оценките му се влияят главно от другите.
Темперамента – интровертите имат по-адекватна самооценка в сравнение с екстровертите, сред интровертите по-често се среща тенденция за занижаване на самооценката, докато при екстровертите по-често тя се завишава.
Отношението към околните – егоцентричните личности са с по-висока самооценка от тези, които са склонни да проявяват алтруизъм.
Социален статус на личността – положението, което една личност заема в обществото. (Фигура 2)
Фигура 2
Самооценката се изгражда чрез: възприятието на собствените постижения – отношението между цели и постижения; сравняване с другите[3]. Сравнението с другите както и сравнението на себе си с определени стандарти помага за осъзнаване на собствената уникалност, осъзнаване на собственото достойнство, осъзнаване степента на самоунижението и самоотхвърлянето, осъзнаване на обичта към себе си. Самооценката се изгражда и чрез непрекъснатото препотвърждаване от другите. Това засилва усещането за собствена ценност[7].
Професионални нагласи за избор на бъдеща професия
Фактори за училищно и професионално ориентиране
Възрастта като фактор оказва влияние върху степента на осъзнатост на желанията, интересите и предпочитанията на учениците[2]. В по-ранна възраст тази осъзнатост е по-слабо изразена, учениците по-често и по-лесно се подават на внушение от страна на родители, учители или подражават на любими герои, личности, приятели, съученици. В по-ранна възраст учениците се насочват към романтични, героични професии, професии изпълнени с риск и с голяма обществена значимост, към професии, които носят на хората слава и популярност. В тези случаи децата все още не са в състояние да оценят своите индивидуални особености (положителни страни и слабости), така и съществените особености на професията (а само повърхностните) – изисквания, лишенията и усилията, които са необходими за усвояването и упражняването им. Поради тези причини им е трудно да съпоставят своите лични качества с характеристиките на съответната професионална дейност. Но тези недостатъци се преодоляват в следващите училищни класове, когато става личностното, интелектуалното и социалното съзряване на децата в резултат и на учебно-възпитателния процес – натрупване на богата система от знания и отношения за света, развитие на абстрактното познание и самосъзнанието на учениците[4].
Полът на учениците оказва влияние при ориентирането и избора на определени професии. Влиянието на пола като фактор в процеса не при всички ученици се проявява с еднаква сила и значимост[8].
Успехът при завършване на (съответния клас) училище и от конкурсните изпити оказва съществено влияние при ориентирането на учениците[3]. Най-неограничавана възможност имат учениците с висок успех в училище или при завършване на средното образование. Тези ученици могат да се съобразяват предимно със собствените си интереси и склонности, желания и стремежи за усвояване на определена професия. Ниският успех от училище и от приемните изпити ограничава възможностите на учениците за избор на училище и професия. На тях им се налага да се съобразят вече не толкова с личните си предпочитания, колкото училищата, в които биха могли да постъпят с този по-нисък успех. Обикновено това са училища с по-нисък престиж и даващи по-ниска образователна степен/квалификация/.
Съществено значение за професионалното ориентиране на учениците имат и индивидуалните им психични особености[3].
Темпераментът
Способностите
Характерът
Социални фактори
Семейството е основен фактор в процеса на избора. То оказва непосредствено и постоянно влияние при формиране на професионалната насоченост на младите хора още от ранно детство чрез редица свои елементи. Много често родителите стават положителен пример за професионален избор и реализация за своите деца[3]. Учениците имат поглед върху професията на родителите си и особеностите й. Семейството влияе върху избора и чрез образователната степен на родителите. Разгледаната закономерност, разбира се, има своите изключения, и действието й е свързано с индивидуалните особености на родителите. Влияние върху професионалния избор на учениците оказва и материалното и финансово състояние на семейството. Семейства с ниски финансови възможности често ограничават вариантите за професионален избор на децата си, тъй като не са в състояние да осигурят издръжката им.
Приятелите и съучениците, които също са от най-близкото обкръжение оказват влияние при формирането на професионалната насоченост и избора на учебно заведение и бъдеща професия. Това влияние е толкова по-силно, колкото е по-малка възрастта на учениците и те са склонни да подражават или да вземат недостатъчно обмислени и осъзнати решения, подтиквани не толкова от собствените си интереси, желания и професионални предпочитания, отколкото от факта, че приятелите им или повечето съученици са направили даден избор[2].От друга страна приятелите и съучениците често са с общи или близки интереси и склонности; еднаквата възраст. Близостта при общуването с тях, непосредствеността на контактите позволяват учениците спокойно да коментират и да обменят информация и становища относно бъдещо училище и професия, което при всички случаи е от полза за разширяване на информираността по тези въпроси, за начертаване и обмисляне на нови възможности и варианти.
Икономическото състояние на страната и региона е съществен фактор в процеса, който определя потребността на страната, региона и населеното място от кадри, притежаващи определена професионална квалификация и степен на образование.
Средствата за масова информация също влияят върху професионалния избор. Чрез тях учениците получават представа за разнообразието в света на професиите, за особеностите и изискванията им, за трудностите и интересните моменти при упражняването им, за необходимостта от съответните специалисти[3].
Кариерното развитие е процес, който започва в предучилищна възраст и се разгръща в рамките на целия живот на човека. Този процес е застъпен в училищното образование от 2005 година и обхваща всички ученици до завършването на средно образование[3].
В начална училищна възраст часовете по кариерно и професионално ориентиране за застъпени в рамките на учебната програма, като практически, освен интеракцията на класния ръководител и училищния психолог, се използват компетентностите и уменията на експертите от Центъра за кариерно развитие и др.специалисти, които показват по нагладен начин различните специфики на професиите[8].
В рамките на кариерното консултиране на учениците в 4.класове на Начално училище „Васил Друмев“-Пазарджик са проведени анкетни проучвания за нивата на самооценката сред учениците и тестове за кариерно ориентиране, съобразени с изискванията на Министерството на образованието и науката. Реализираните дейности са част от програмата за кариерно развитие на Начално училище „Васил Друмев“-гр. Пазарджик.
В заключение може да бъде направен извод, че нивото на самооценка при учениците в края на начална училищна възраст, т.е. 4 клас, в Начално училище „Васил Друмев“-Пазарджик, е в пряка корелационна зависимост от бъдещия професионален избор, който те ще направят, тяхното кариерно развитие и професионалната им насоченост в бъдеще. Защото самооценката е основен компонент на самосъзнанието, който отразява отношението на личността към себе си и представлява необходима предпоставка за правилна ориентация в обществените взаимоотношения, включително и за тяхната професионална реализация.
Литература:
1. Александрова, Н. (1990). Възрастова и педагогическа психология.Благоевград.
2. Андреева, Л. (2007). Социално познание и междуличностно взаимодействие. София. Унив.изд. ”Св. Климент Охридски”.
3. Василев, Д. Мерджанова, Я. (2003). Теория и методика на професионалното ориентиране. София. Унив.изд. “Св.Климент Охридски“.
4. Николов, П. Александрова Н. Кръстев Л. (2007). Педагогическа психология. Благоевград.
5. Стаматов, Р. Минчев Б. (2003). Психология на човека. Пловдив.
6. https://nio.government.bg/wp-content/uploads/2018/06/zkn_PUObr_180717.pdf
7. https://conf.uni-ruse.bg/bg/docs/cp11/6.2/6.2-7.pdf
9. https://stability.blog/2020/07/20/self-esteem-research/
Автор: Петя Георгиева Точкова-Козложова, магистър психолог и логопед, с 15 годишен стаж в системата на образованието
1 https://valentinboyadzhiev.com/2018/09/24/az-obraz-i-samoocenka/