Стимулиране на детската речева активност чрез игровата дейност в предучилищна възраст
Радина Николова Сакалова-старши учител в ДГ „Слънце”, град Смолян
Резюме: Основната цел на предучилищното възпитание в България е да създаде условия за развитието на всяко дете, като акцентира върху интелектуалните умения и речевата активност. Езикът и мисленето са взаимосвързани и оказват влияние върху цялостното психично развитие на детето. Речевата активност е ключова за социализацията и адаптацията му в обществото. Играта е основна дейност в предучилищна възраст и предоставя най-добрите условия за стимулиране на речевата активност. Творческите и сюжетно-ролевите игри особено благоприятстват развитието на детската реч, като осигуряват пространство за речева инициатива и социални взаимодействия. За педагогическата работа е важно да се стимулира вътрешната мотивация на детето за говорене чрез игровата дейност, като се създадат мощни стимули за по-пълноценна и самостоятелна речева изява.
Основната цел на предучилищното възпитание в България е ориентирана към създаване на възможност всяко дете да се развива, да се научи да познава, да действа, да живее заедно с другите, да бъде приемано и ценено в общността и групата, т.е.възпитанието и образованието трябва да бъдат насочени към разкриване на неговите таланти и потенциал. В тази връзка акцентът във възпитателно-образователния процес се поставя не толкова върху усвояването на предметни знания, колкото върху овладяването на интелектуални умения и способности за самостоятелни умствени действия. А развитието на мисленето е в тясна връзка и се влияе от речевата активност.
Език и мислене, речево развитие и формиране на детската личност са взаимно свързани и взаимно обусловени. Активизирането на тази взаимна връзка стимулира положително и комплексно цялостната психична дейност на детето.
Разглеждана като психически процес, активността служи на детето да използва езика за целите на общуването, като изразява чувства, оформя мисли за опознатото от обкръжаващата среда (социална,природна), планира свои действия, оценява постигнати резултати и пр. От друга страна – как би могъл да се запази многовековния опит на човечеството от знания, умения и култура, ако не чрез езика, ако не чрез езика и средствата на езика? Как би могъл да се предаде той на следващите поколения, ако не чрез речта като най-важно средство за общуване. Към непреходната значимост на речта се прибавя и ролята й на важна предпоставка в адаптацията на съвременното дете към новото и непрекъснатата ампликация на личността. (Ангелов, Б., 1994г.).
През вековете народът ни си е изработил и утвърдил усет за красивото в речта-както в приказките, в песните, поговорките, пословиците, които създава, така и във всекидневната си реч, в ежедневното си общуване. Развитието на речта-умение за слушане, говорене, лексика, разбиране на смисъла на речта, разказване- е феномен и нейното овладяване в предучилищна възраст се извежда като обединяващо звено при формиране на детската личност. Популярни закономерности в цялостното и речево развитие са уточнени в редица изследвания на детето от предучилищна възраст от уважавани български учени, както и от учени с международна известност.
Детето се ражда с известни предразположения за речево развитие, но кога, как и доколко ще се научи да говори, зависи от заобикалящата го среда и главно от нейните целенасочени говорни умения. Речевата среда стимулира речевото развитие и предразполага проявяването на потребност от общуване т.е. детето от предучилищна възраст овладява речта въз основа на своя опит от общуването и когато се лиши от тази възможност, то не може да се научи да говори правилно, и да усвои речта и езика.
В тази възраст детето развива качества, които са основополагащи за развитие на умения за общуване и така наречена ,,комуникативна компетентност”, овладява активна устна реч, паралингвистични средства за комуникация и на основни социокултурни отношения, регулиращи междуличностния обмен.
Малкото дете е активно и чувствително. Колкото повече то слуша реч, толкова повече се разширява неговия възприемателен опит. А с нарастващите му способности расте и естественият детски стремеж и любопитство. Детето може и се впуска да открие още повече „тайнства” на речта, защото човек обича това, което разбира и изпитва необходимост от това, което задоволява емоционалната му същност.
Интересът към речта на детето и формите на речева активност за нас учителите не е самоцел. В предучилищна възраст тя има своите особености, граници на развитие и механизми на възпитание. Практиката показва, че у децата се възпитава по-скоро външната речева изява (отчитат се брой реплики, брой изказвания и т.н., с което в голяма степен се ощетяват мълчаливите, но активни в мисленето деца), а не вътрешния мотив (детето само да сподели, да каже, да разкаже) т.е. липсва инициативата на свободното мислене, а от там и речева активност, и свързаните с нея интелектуална и емоционална активност. (Ангелов, Б., 1994г.).
Предучилищната възраст е възрастта, в която детето утвърждава себе си и собственото си „Аз”. То се стреми да привлече внимание и по никакъв начин не желае да бъде притискано, насилвано (така трябва да кажеш, така трябва да го покажеш и т.н.). Друг проблем е, че то много повече слуша и по-малко говори. Ето защо е особено важно да се открие механизма за вътрешната мотивация за речева активност, ако искаме да възпитаваме мислещи, знаещи и можещи млади хора.
В този ред на мисли възниква още един, не по–малко важен въпрос, именно: В коя сфера на дейността на детето следва да се търсят мотивите за активната речева дейност? Като се има предвид, че речевата активност по същността си е вид „социализация на речевата дейност”, обръщаме поглед към играта. Играта е основна и актуална за детето от предучилищна възраст дейност, тъй като в нея то отразява обобщено своя социален опит. Именно тя дава най-добра възможност за такава социализация.
Взаимната връзка и зависимост между игровата и речевата дейност е закономерна. Речта не е самостоятелна и самоцелна дейност- тя съпровожда всяка дейност на човека и на първо място съпровожда и обслужва неговата комуникативна дейност. Така речта взема участие и във формирането на играта на всички нейни етапи и звена- изграждането на въображаемата игрова ситуация, осъзнаването на игровите правила, реализирането на игровите действия, превъплъщението в една или друга роля става изключително на основата на речевото им формиране. Освен това в играта се моделират естествените житейски отношения между хората, а те сами по себе си предлагат извършването на активна, комуникативна, а следователно и активна речева дейност. Поради това играта, и преди всичко колективната игра, създава най-добри условия за мотивиране на речевата активност.
Вътрешната подбуждаща сила за речева активност е мотивът. Според Ив.Ковачева „активната речева дейност при децата е толкова по-резултатна, колкото по-силни и убедителни са мотивите за нейното проявление.” [4-18с.]. Практиката показва, че ако искаме да създадем положителни мотиви за речева дейност е нужно на речевата задача да погледнем през погледа на самите деца, а именно: Да се опрем на играта като един от начините за нейното мотивиране. Така посредством нея леко и успешно децата от тази възраст могат да решават своите задачи.
Разнообразието от игри в детската градина предоставя практически неизчерпаеми възможности за речева активност на детето,което носи белезите на уникалната индивидуалност на всяко от тях. От особено значение за активизиране и развитие на речта на децата са творческите игри и тези със сюжет, защото при тях в по-малка (конструктивната игра) или в по-голяма степен (театрализираната игра), текстът е изтласкан напред. Тези видове детски игри осигуряват простор на детската речева инициатива и създават условия за упражняване, осмисляне и усъвършенстване на детския речеви опит. (Виготски,Л.С., „Въображение и творчество на детето”).
Мотив за творческите игри е потребността от действено претворяване на лични впечатления. Речевото творчество при тях се проявява в подбиране на замисъла, в неговата реализация чрез различни комбинации на наличните знания и търсения на средства за изразяването им. Съдържанието на играта, нейният сюжет се определят от привнесените и преобразувани от детето събития и отношения между хората.
Сюжетно-ролевата игра дава много добра възможност за развитие на речта,тъй като при нея активната речева дейност става на фона на социалното взаимодействие между децата, които в игровата ситуация изпълняват определени социални роли. Тя се явява своеобразна форма на моделна ситуация, при която от позицията на ролята и ролевите взаимодействия детето се упражнява в речево поведение. Поемайки определена роля, то се старае да я разбере добре, за да я изпълни.Това изисква детето да разговаря със съиграчите си. В този смисъл то само избира съдържанието и насоките на своето речево действие. В този процес важно значение има личния опит, който се трансформира, моделира, усъвършенства и творчески се изменя в зависимост от целта и условията на играта и желанието на детето. То проявява в играта речева активност не под ръководството на възрастния, както е при общуването, а под свое собствено ръководство. То ръководи обстоятелствата и същевременно ги изменя, като в този процес се изявява най-добре. В своята игра детето възпроизвежда житейски ситуации, които са естествена мотивирана страна за интензивно речево общуване. Непосредствената игрова задача съдържа много често в себе си комуникативна задача, съобразно която формулира своите изказвания.
В театрализираната игра езиковата задача е текстът, но в позицията на герой детето има своето общуване (дори и когато става въпрос за интонация,поза и т.н.). Не езиковите средства- интонация, поза, жест, мимика придават специфичност на структурата и изразителността на детската реч и са част от речевата активност, макар и не основна. Важен момент от работата по активизиране на детската реч чрез играта-драматизация е, така да се организира дейността,че чрез художествената литература да се формира стремеж и желание децата активно да разказват,инсценират,претворяват, като се разширява тяхното речево познание и се насочват към изяви в драматизациите. Самостоятелната речева изява в конструктивната игра е с ограничен периметър. Общуването и отношенията между децата в процеса на конструктивната дейността обединени от общите им интереси. Това се проявява чрез многобройните детски въпроси,насочени към търсене причините за неуспехи или начини за усъвършенстване на конструкцията. С помощта на словото то може на основата на придобитите обобщени представи и умения да си представи крайният резултат, който трябва да получи. В този вид игра детето прави и обяснява. Речта е в „обличане” на „правенето”, когато сме провокирали разговор, както и в провокирането на разговор с друго дете. (Миленски, Ив., 1995;)
В подвижната игра със сюжет детето е поставено в условията на активно общуване. Децата, влизайки в роля отразяват чувствата и мислите на героя чрез речта, жеста, позата и т.н. В процеса на играта от детето се изисква не само добре да изпълни двигателните действия, а да вникне по-дълбоко в преживяванията на героя. Тези игри дават простор на детското творчество. То е свързано с: личностната изява на всяко дете, характеризираща се с ярка емоционалност; със засилена речева и двигателна активност; със създаването на нови образи и нови ситуации, с подражание и находчивост.
Връзката между речевата дейност, респективно подвижната игра със сюжет е взаимна. Детето, натрупало в речника си повече думи означаващи двигателни термини, по-лесно разбира как да изпълнява различни движения. Колкото по-богати са речевите възможности на детето, толкова по-интересни и желани са за него игрите.
Много често, като педагози не дооценяваме влиянието на играта и по-конкретно на творческата игра за активизиране на детската реч. Ето защо целта, към която трябва да се стремим, е чрез целенасоченото и мотивирано разгръщане на детската игра да съумеем да създадем мощни стимули за по пълноценна, по самостоятелна изява на детето и на тази база да се повиши речевата му активност във всички нейни изяви в условията на детската градина.
ЛИТЕРАТУРА:
1.Ангелов и Вълчева,Теория и методика на обучението по български език и литература в предучилищна възраст,Университетско издание, „Св. Кл. Охридски”, (2021)
2.Ангелов, Б. Детето и светът – между езика и речта, София, УИ „Св. Кл. Охридски”, (1994г.)
3.Виготски,Л.С., „Въображение и творчество на детето”
4.Миленски, Ив., Детето и играта, С., (1995);