Взаимодействието „Семейство – Детска градина“ по посока развитие на детските таланти и заложби
Радослава Даутева-Зафирова – учител по музика в ДГ,,Радост“- гр. Свиленград
Курс: 8460; за явяване на Първо ПКС
Резюме
Проблемът за взаимодействието „семейство – детска градина“ по посока развитие на детските таланти и заложби, заявява в пълна сила своята актуалност и нужда от дискусия. Въпреки добрите практики у нас и чужбина, все още той не е напълно решен. Нужно е тази тема да придобие широка обществена значимост. По този начин ще се създадат подходящи условия за разработването на конкретни указания за родители и учители, затова как точно да се диагностицират надарените деца, които имат нужда от повече време за занимания, провокиращи техните интереси и идеи, както и места, където ще могат да ги осъществят.
В различни литературни източници, при извеждането на педагогическите цели за предучилищното образование (което се разглежда като единство на възпитание и обучение), много често авторите използват понятия като „активизиране“, “развитие“, “насърчаване“, “формиране“ и пр.
В програмните системи, които се използват в детските заведения, присъстват различни идеи за тяхното конкретизиране по образователни направления и в междупредметните им връзки, както и за осъществяване на процесите в практиката, които ги характеризират.
Целите, залегнали дълбоко в основата на предучилищното възпитание в България, са свързани със стимулирането на детската инициативност, самостоятелност и индивидуалност, съчетана с разбирането, уважението и толерантността към другите с оглед перспективите на интеркултурния диалог и нуждата да се научим да живеем заедно. Също така се адмирира осъзнаването на ценността на съвместната дейност, на груповия опит, на сътрудничеството между децата и възрастните от различни културни и социални общности паралелно с процесите на самоутвърждаване и реализация чрез овладяване на социално одобрени модели на поведение и общуване.
Андреев споделя, че във всяко едно обучение се преплитат два диалектически свързани, но качествено различни процеси – процесът на обучение и процесът на възпитание. За обучението говорим като за възпитателно-образователен процес. Образователната и възпитателната страна на обучението не могат да бъдат разделени една от друга. Ако в педагогиката ги разглеждаме отделно, то става единствено за целите на теоретичния анализ. Що се отнася до педагогическата практика обаче, на всички равнища на обучението трябва да подчертаваме системния подход към възприемането на двете явления, да осмисляме взаимната им зависимост и преплитането им при протичането на процеса на обучение.
За успешната реализация на възпитателно-образователните цели на обществото спомага организирания процес на обучение в неговите институционални и други форми. Най-общо под процес (от лат. processus-напредване) се разбира последователната зокономерна смяна в състоянието и развитието на нещо; вървеж; ход; развитие (Андреев, М., Тодорина, Д., Цветанова-Чурукова, Л., Дидактика, Университетско издателство „Неофит Бозвели“, Благоевград 2000).
Основният закон, който урежда устройството, функциите и управлението на образователната системата в България е Законът за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Интерес представлява частта, отнасяща се до предучилищното образование и обучение. Тя е изключително важна, имайки предвид факта, че в нея се регламентират точни условия, според които се осъществява самото обучение. В нормативните документи също така са залегнали и държавните образователни стандарти (ДОС), които определят нужния минимум от знания, който обучаващите трябва да усвоят до края на съответния етап на обучение. Спрямо тези критерии за оценка, педагогът може да прецени индивидуално за всеки ученик, докъде е стигнал в своето обучение, покрива ли минимума от знания, които трябва да притежава и евентуално не изпреварва ли той своето развитие. От тук може да се съди дали самото дете притежава нещо повече, има ли заложена дарба, която да го откроява от другите. ДОС могат да послужат като ориентир в преценката на педагога за качествата на децата и да го насочат към правилния подход, който той трябва да използва за реализацията на тези заложби.
Музиката е основа за изразяване на творческите умения на детето в предучилищна възраст, а практическата ѝ реализация чрез музицирането пряко въздейства върху развитието на детската музикалност. Без тази способност не биха могли да се възприемат натрупаните музикално-художествени ценности. Направлението „Музика“ представя своеобразен модел от изисквания, чрез които се предвижда формирането на основни умения и лично отношение към музиката и елементарни знания из областта на музикалното изкуство.
Според М. Якова педагогическата среда стимулира познавателната, личностната и социокултурната активност на децата в по-ранните периоди от детството-предучилищната възраст. (Якова, М., Влияние на социалната среда за развитие творчеството у децата, Педагогика, кн. 6, 1995). Учителят участва не само в нейната организация, но и общувайки с децата чрез внушение, увлекателност и убедителност, има възможност да я контролира. В тази ситуация са налични условия за развитието на заложби, както и за възпитание на ценни морални качества по дългия път на своето обучение, взаимствани от най-ценностното като културни норми и ценности на обществото.
В педагогическата среда се преплитат многостранните въздействия, влияния и непрекъснато променящо се взаимодействие между учителя, децата, родителите, близките роднини, познати и непознати хора, благодарение на които възникват познавателни, социални и културно-поведенчески отношения.
Акцента в педагогическата среда попада върху свободата и творческия подход на учителя, както и върху личностната позиция и стремеж за изява у децата. Те се адаптират към нея и в същото време приспособяват средата към своите настоящи потребности и желания. Децата, мотивирани от учителя, се превръщат в активни участници на познавателните дейности и участват активно в обучението като търсят, изследват, откриват и се изявяват. По този начин се предизвикват лични стремежи в познавателния процес, за разлика от често налаганото мнение на възрастните.
Творческия процес при децата най-често настъпва мигновено, той представлява начин за проникване в тайните на средата. Тук детето не създава някакви невиждани шедьоври, а претворява само себе си, своята воля, своята личност. При този вид детско творчество резултатите не са от особено значение, важното тук е оживлението от „новото откритие“, макар и без особена значимост за околните, а само за „откривателя“ си.
Ст. Димитрова споделя, че диалогът в педагогическата среда стимулира творческото мислене и децата, освобождава ги от притеснението да си служат със заучени фрази, свободно да търсят аргументи в познавателен план и така да решават възникналите проблеми. Организираната на този принцип педагогическа среда благоприятства появата на творческа атмосфера и е изключително благоприятна за „децата-таланти“. Децата са мотивирани да действат без притеснения спрямо своя учител, но с необходимото доверие и отговорност. Педагогическата среда предполага друг тип отношения, изграждащи се повече на обединението и ползотворното сътрудничество. Изявите и успехите на децата се възприемат положително един от друг, което създава възможност за справедлива оценка и самооценка при безпристрастни обстоятелства (Димитрова. С., Вокалната работа с детски формации-фактор за формиране на личностни качества у децата от предучилищна и начална училищна възраст /3-10 годишни/, разработка за I-во ПКС).
Индивидуалната неповторимост на детето, неговите личностни качества, особености и заложби, както и конкретните мотиви и подбудители, оказват силно влияние върху творческия процес. Там възникват неизменими характеристики и постоянни състояния. Ретроспективно погледнато, творчеството започва с прояви на самостоятелност и интерес у децата, продължава с увеличение в дейността, емоционално напрежение и накрая желание за споделяне на постигнатото, или изява, водеща оценка. По целия този осъзнат и неосъзнат от детето път се преплитат спонтанни действия, удовлетворение или неудовлетворение, емоционални изблици и отрицателни реакции. Създадената или създаващата се педагогическа среда, както и силата на външния фактор, влияещ върху процеса, са от огромно значение за протичането на тези действия.
Как да разпознаем ранните прояви на надареност? – видове дисхармонии при надарените деца
За да бъде едно дете истински талантливо, то неименуемо трябва да притежава дарба, за която конкретно не съществуват възрастови ограничения, т.е. тя може да се появи при деца на 2-3 годишна възраст. Тя е първоначален стадий, необходим за последващото развитие на индивидуалните способности и талант на самото дете. Квалифицираната и целенасочена работа с децата точно в този изключително сензитивен период (2-7 годишна възраст), предопределя правилното развитие на конкретната дарба в способност и талант.
Мнозина в днешно време си задават въпроса за надареността, за нейния произход и начин на развитие. Едни я определят като дар от природата, а други като изключително постижение на педагогическия труд съчетан с безрезервно родителското търпение.
Не един и два са примерите за „деца-таланти“, които на 5-6 годишна възраст, постигат изключителни резултати в сфери като музика, изобразително изкуство, математика и др. Всички тези случаи, като че ли претворяват стремежа на човечеството за образование през целия живот и стремглав порив за интелектуален просперитет.
Интересен е погледа върху теорията за наследственото предаване на дарованието. Популярни в цял свят са големите творчески фамилии на Бах, Моцарт и Хайдн, които поколения наред са били, а и все още са, едни от най-големите „гении“ на музикалното изкуство. Своевременно обаче, могат да бъдат отбелязани и редица други творци, от различни области на изкуството, чиито деца не избират жизнения път на своите родители, а търсят реализация в съвсем други сфери. В случая по-конкретно биха се изказали тесните специалисти в областта на генетиката, но и с просто око се вижда, че зависимостта между дарбата на родителя и изявите на детето не е толкова елементарна и няма 100% гаранция за наследствено предаване на заложбата.
За да се развие една дарба благоприятно са налице редица фактори, които оказват значимо влияние. Под внимание се взема способността на възрастните да създадат потребност от занимание с дейности, спомагащи за развитието на конкретната дарба, доброто здравословно състояние на детето и др. Разбира се правилните пропорции от изисквания, спрямо детето са също много важни. Възрастните допускат една основна грешка, когато забележат първи признаци на даровитост у детето. Те започват да го претоварват, опитвайки се да докажат сами на себе си, а и на околните, че детето притежава нещо повече от останалите. По този начин те постигат обратен ефект, а именно пренасищане и отказ от по-нататъшно занимание с конкретната, развиваща дарбата дейност.
Удачното развитие на една току що проявила се дарба е истинско предизвикателство за родителите. При наличието на толкова специфични условия за развитието на една заложба са нужни много търпение и старание както от страна на родителите, така и от самото дете. Нужни са разбира се достатъчно грижи и поставяне на таланта в благоприятна за развитието му среда.
Всяка заложба, разглеждана като индивидуално-психична особеност на човека, си има своя естествен, възходящ ход на развитие. За да бъде акуратно разгърната тя трябва да върви по естествения път от по-ниски към по-високи и от по-елементарни към по-сложни прояви. Нарушаването на тази предварително начертана линия е знак за неправилен педагогически подход.
Естествено, разкриването на една заложба не е толкова лесно начинание. Това се поражда от факта, че дадена заложба може да има няколко различни проявления, което затруднява нейното разкриване и разпознаване. Ако разгледаме например музикалната заложба тя може да се прояви в музикална памет, музикален слух, творческо възпроизвеждане на мелодия и др., а изобразителната заложба в рисуване с различни материали, наблюдаване на пейзажи и т.н. Интересно е също, че при различните деца заложбата може да се прояви само с един свой симптом, а при други с няколко. Заложбата няма точен период, в който може да покаже своето проявление. Има вероятност тя да съществува още от най-ранна детска възраст, а също така да се прояви и в по-напреднал стадий от развитието на човек, въпреки че в детските години не е давала индикация за съществуването си. Периода на възникване на дадена заложба не е от значение, тя може да се прояви още на 5-6 години, в юношеската възраст или дори когато са вече възрастни хора.
Заложбата се откроява със своя изключително индивидуален характер. Понякога тя може да се прояви ярко и да се откроява значително, а в други случаи да е „потулена“ под комплекс за собствена малоценност или постоянни отрицателни преживявания и др. Затова не бива да се прибърза, особено от педагогическа гледна точка, с ранни квалификации за наличието или отсъствието на каквато и да било дарба у малките деца.
Наличието или отсъствието на конкретна дарба у човек, не е предопределящо за неговото развитие в конкретна област. С наличието на упоритост, полагане на системен труд и занимания в определена област, дефицита на заложба би могъл да бъде преодолян. Погледнато от друга страна неправилното възпитание би довело до пагубен ефект на заложбата и може да се превърне в основна предпоставка за създаването на личности с ограничен потенциал и интелект.
Детските учители заявяват твърдо, че сред децата, с които работят, има такива с открояващи се заложби. Взаимодействието между тях доставя огромно чувство на удовлетворение и радост в учителите, като повечето смятат за необходимост предоставянето на допълнителни творчески възможности за изява, от страна на детската градина насочени към „децата – таланти“.
Литература
Андреев, М., Тодорина, Д., Цветанова-Чурукова, Л., Дидактика, Университетско издателство „Неофит Бозвели“, Благоевград 2000
Якова, М., Влияние на социалната среда за развитие творчеството у децата, Педагогика, кн. 6, 1995
Димитрова. С., Вокалната работа с детски формации-фактор за формиране на личностни качества у децата от предучилищна и начална училищна възраст /3-10 годишни/, разработка за I-во ПКС