Съвременният ученик и обучението му по математика
Автор: Радостина Йорданова Въжарова
ст. нач. учител в НУ „Св. Климент Охридски” гр. Кюстендил
Резюме: Началната училищна възраст е период на активно развитие на детското мислене. Учениците трябва да бъдат поставяни в ситуации, предизвикващи интереса им, да анализират и синтезират, да извършват обобщения и да прилагат знанията си в различни условия. Това е възможно ако активно се използват нагледни средства и дидактически материали в обучението. Мисленето на децата от началните класове от нагледно-образно преминава постепенно в абстрактно. В този преход основната цел на учителя е чрез разнообразни форми и средства на обучение, учениците да бъдат подпомогнати при преминаването към нагледно–образно, а по-късно към словесно мислене.
Обучението по математика се осъществява чрез поставяне на децата в ситуация да разрешат даден проблем, да решават конкретни задачи. Учителят създава такава среда за работа, чрез която те се насърчават да изследват, да разбират математическото съдържание, да търсят различни пътища за работа, пресмятане, да са в активна позиция в процеса на познанието. Необходимо е постепенно да нараства проблемният характер на обучението.
Една от основните задачи на съвременното училище е да научи учениците да мислят, да развие в тях умения, способности и желания за самостоятелно решение на проблеми и намиране на пътища за изход от една или друга нестандартна ситуация.
Образователната подготовка трябва да бъде насочена към бъдещото реализиране на личността в живота, към нейната готовност да се справи с новите реалности и свързаните с тях потребности и противоречия.
Математиката е учебен предмет, който дава най-широка възможност за свързване на обучението с живота, за приложение на знанието в практиката, в ежедневието.
В процеса на обучението по математика в началните класове се формират основните математически понятия, които по-късно трябва да се превърнат в трайни знания, умения, навици, позволяващи на личността, която ги притежава, да се справя и в нестандартни условия.
Актуалността на проблема за изграждане у учениците на умения и навици се обуславя с потребността от нов тип личности, готови самостоятелно и отговорно да се борят за реализирането на своето Аз.
Математическите понятия и отношения са изградени и съществуват в съзнанието на хората. Децата изучават математиката, като изграждат понятия и отношения в своето съзнание. Едно от основните противоречия, които съществуват в процеса на обучение по математика, е между абстрактния характер на математическите знания и предимно все още конкретно-образното мислене на децата от началната училищна възраст. Това налага в обучението по математика да се използва подходящо онагледяване. Необходимо е то да съдейства за: достъпното и качествено овладяване на знанията; положителна мотивация при изучаването им; развиващия характер на обучението; поддържане на интереса на първокласниците към математическа дейност; единство на конкретно-образно и абстрактно-логическо мислене; творческото им въображение. Самостоятелната работа с нагледните средства е от голямо значение, тъй като изграждането на образи за предметите и явленията започва с действията върху тях. Основното съдържание на действията с предмети се отразява и записва с познатите на първокласниците знаци, след което те работят не със самите предмети, а с техните знакови заместители. Съществен етап в развитието на мисленето на детето е овладяването на определени знакови и терминологични средства. Учениците преобразуват явления от заобикалящия ги свят в свои истини, които са неповторими за развиващото им се съзнание. За децата усвояването на математически знания се преплита с игри, манипулиране с предмети, вербализация на наблюдавани ситуации, илюстрации, обособяването на конкретни математически задачи и решаването им. Разбиранията, които си изграждат първокласниците, са продукт на техни действия, първоначално свързани с конкретни предмети, индивидуален дидактичен материал, и така те постепенно изграждат образи в съзнанието си. Разсъжденията им еволюират към по-абстрактно ниво като огромна роля за това има вербализацията, развитието на тяхната устна математическа реч.
Увереността и удовлетвореността на учениците от работата по математика са от голямо значение за по-нататъшното им развитие в тази област. Винаги, когато се занимават с решаване на задачи, те натрупват опит, постигат разбиране. Това е индивидуален път за всяко дете. Начинът на разработване на учебното съдържание в учебниците по математика е съобразен с познавателните възможности на първокласниците. Основната характеристика на обучението по математика в първи клас е, че то е „задачово”, чрез решаването на задачи се овладяват, затвърдяват, обобщават знания и умения.
Разбирането на полезността на математиката във всекидневието има огромно значение за успешната работа на първокласниците.
Интелектуалните възможности на съвременните деца поставят сериозно предизвикателство пред учителите, които трябва да осигурят солидна основа на всеобщо математическо образование, което да удовлетвори обществените потребности и да отговаря на тях.
Обучението по математика е неразривно свързано с обучението по останалите предмети. То оказва съществено влияние върху развитието на малките ученици, тъй като математическите знания и умения съдействат за по-доброто разбиране на съвременното информационно общество и адаптирането им към него. Математиката е наука за количествените отношения и пространствените форми на реалния свят. Обучението по математика в първи клас полага основите за изучаването й в по-горните класове.
Използването на нагледни средства в първи клас се съобразява с познавателните възможности на учениците. Самостоятелната работа с нагледните средства е от голямо значение, тъй като изграждането на образи за предметите и явленията започва с действията върху тях. Основното съдържание на действията с предмети се отразява и записва с познатите на първокласниците знаци, след което те работят не със самите предмети, а с техните знакови заместители. Съществен етап в развитието на мисленето на детето е овладяването на определени знакови и терминологични средства. Учениците преобразуват явления от заобикалящия ги свят свои истини, които са неповторими за развиващото им се съзнание. За децата усвояването на математически знания се преплита с игри, манипулиране с предмети, вербализация на наблюдавани ситуации, илюстрации, обособяването на конкретни математически задачи, решаването им и пр. Разбиранията, които си изграждат първокласниците, са продукт на техни действия, първоначално свързани с конкретни предмети, индивидуален дидактичен материал, и така те постепенно изграждат образи в съзнанието си. Разсъжденията им еволюират към по–абстрактно ниво като огромна роля за това има вербализацията, развитието на тяхната устна математическа реч.
Обучението по математика в първи клас се осъществява чрез поставяне на децата в ситуация да разрешат даден проблем, да решават конкретни задачи. Учителят създава такава среда за работа, чрез която те се насърчават да изследват, да разбират математическото съдържание, да търсят различни пътища за работа, пресмятане, да са в активна позиция в процеса на познанието.
Необходимо е постепенно да нараства проблемният характер на обучението. Например след актуализиране на определено знание е възможно учителят така да организира беседата с децата, че те да достигат самостоятелно до новите знания, до начини на пресмятане, до съответни изводи.
Ситуациите, при които учениците сами извличат математическа информация, съставят различни обикновени текстови задачи, откриват закономерности и прочие, съдействат за развитието на творческите им способности.
Елементите на обобщения, които могат да се направят за изучените числа, за начини на събиране и изваждане с числата до 20, за някои връзки между тях, съдействат за поставяне на основите при формирането на общи подходи в познавателната дейност на децата от начална училищна възраст.
Увереността и удовлетвореността на учениците от работата по математика е от голямо значение за по-нататъшното им развитие в тази област. Винаги, когато се занимава с решаване на задачи, те натрупват опит, постигат разбиране. Това е индивидуален път за всяко дете. Начинът на разработване на учебното съдържание в учебника е съобразен с познавателните възможности на първокласниците. Методическата му организация в конкретна форма – урок – предлага осъществяване на индивидуален подход съобразно обучаваните от учителя деца.
Оптималността на самостоятелната работа на учениците (в различните й видове), диференцирането й, работата по групи са същностна характеристика на съвременния процес на обучение. Стремежът е да се стимулират децата към постоянство до достигане на крайния резултат, да изказват собствени идеи, стратегии за работа, да обсъждат, обмислят съвместно, да правят елементарни логически заключения, да споделят и обосновават отговорите на решени задачи и начините, по които са разсъждавали.
Хуманното отношение на децата едно към друго изисква създаване на ситуации за съвместни положителни емоционални преживявания, взаимно доверие, уважение мнението и труда на другия.
Разбирането на „полезността” на математиката във всекидневието има огромно значение за успешната работа на учениците. Различните дейности, заложени в учебника, спомагат за това.
Използвана литература:
- Богданова, М. (2005). Интерактивни техники в обучението по математика 1-4 клас. Ст. З.
- Богданова, М., К. Никова. Книга за учителя по математика 1.клас. 2005, С., Булвест 2000.
- Богданова, М., М. Темникова. Книга за учителя по математика 1.клас. 2019, С., КЛЕТ БЪЛГАРИЯ.
- Витанов, Т., Г., Кирова. Книга за учителя по математика 1.клас. 2016, С., Анубис.
- Витанов, Т., Г., Кирова. Книга за учителя по математика 1.клас. 2019, С., КЛЕТ БЪЛГАРИЯ.
- Василева, Е. (2004). Съвременното начално училище – реалност и предизвикателства. С.
- Гарчева, Ю., А. Манова. Книга за учителя по математика за 1. клас. Просвета С., 2016.
- Манова, А., Д. Димитров. Методика на обучението по математика в началните класове (II част). Бл., 2000.