Заглавие на статията:
Мисловната карта като техника на преподаване и учене
Автор:
Радостина Маринова Пачелийска
Училище:
ОУ „Петко Рачов Славейков“, с. Средногорци
Резюме:
В последните години образованието значително се променя и като начин на преподаване и като начин на учене. Потребността от усъвършенстване и на двете дейности става все по-наложаща. В педагогическата практика работата, чрез различни и интерактивни методи намира все по-голямо приложение като образователна технология. Една от тези технологии е създаването и използването на мисловни карти. Те подпомагат интерактивното преподаване и стимулират ученето с разбиране, което в много от случаите е заменено от „механичното учене“. Картите са удобен начин за изобразяване на общото системно мислене с помощта на схема. С помощта на тези карти много по-лесно се запомня информация, защото тя се визуализира по нов начин, което позволява по- доброто ù възприятие и разбиране от страна на учениците.
Ключови думи:
Мисловна карта; интелектуална карта; техники на преподаване; процес на обучение.
Мисловната карта като техника на преподаване и учене
За осъществяване на добре планиран и организиран процес на обучение, основният инструмент, на който разчитаме ние като учители са техниките на преподаване. Според П. Радев те са отворена система от взаимно свързани действия, операции, процедури и символизации за ефективното осъществяване на дейността на преподаване в процеса на обучение.
Техниките могат да съществуват отделно, но в практиката най-често са включени в методите на обучение. Преподаването и техниките на преподаване като част от него са в непрекъснат процес на еволюция, тъй като са силно повлияни от парадигмите на обучение и образование и от социо-културните потребности на обществото. Това означава, че те ще бъдат цел на научните изследвания и занапред.
Една от тениките, които може да се използва за стимулиране на обучаемите да генерират идеи, да търсят причинно-следствени връзки, да дискутират в групи, да се осъществява ефективна обратна връзка е мисловната карта. Тя подпомага осигуряването на интегративни връзки между стари и нови знания и опит, поставя обучаемия в позиция на изследовател и не на последно място съдейства за интелектуалното и социалното формиране и развитие на личността.
Обучението на учениците е обвързано не само с конкретна учебна програма, а и с активно изграждане на собствени знания и умения в определена област. Конкретни общи учебни цели, които са значими за обучаваните и са предлагани от педагога са:
- да проучим нови теории и примери за преподаване;
- да преразглеждаме периодично първоначалните си убеждения;
- да сформираме екипи и план за учене;
- да обосновем плана ни за учене, основан на принципите, върху които учим;
- да си поставим конкретни задачи, които да изпълним.
Ето тук е мястото на мисловната карта, тъй като едно от предназначенията на тази техника е да подпомогне планирането в обучението. Може да се каже, че най-добре е тази техника на учене и преподаване да се използва при овладяване, формиране и прилагане на знанията и уменията, съчетана с решаване на учебни проблеми, тъй като за тези етапи се отделя повече време в процеса на обучение, което е необходимо и за конструирането на по-пълни мисловни карти. В същото време не трябва да се пренебрегва и фактът, че картите е нужно да се отличават с красиво оформление и логическа подреденост, а също и да служат като отправна точка за стимулиране на рефлексия и саморефлексия. Мисловните/интелектуалните карти са графична техника за разгръщане на неограничените възможности на мозъка. В сферата на обучението и запаметяването те могат да се усъвършенстват и обогатяват с цветове, изображения, символи, формули и да предизвикват интерес, красота и оригиналност.
Счита се, че мисловната карта е графичен метод за съхранявне и организиране на информация, като това най-често е върху хартиен носител. За това визуализиране най-често се използват ключови думи или образи. Този вид карти се основа на теорията за лъчистото мислене. Според нея мозъкът се разглежда като машина за асоциации с множество разклонения. Лъчисто мислене всъщност означава процес на асоциативно мислене, който започва с централна точка – дума, идея или проблем. Този вид мислене се изразява и представя чрез мисловни карти, при които един първоначален образ е начало на асоциации, които се изобразяват с различни разклонения. Понятието „мисловна карта“ често е заменено със сходни по смисъл такива – асоциативна мрежа, мрежа на паяка, концептуална карта, карта на съзнанието, карта на проблема, интелектуална карта и др. Една от общите характеристики между тези понятия е, че дали ще бъде карта, диаграма, мрежа или облак, то така или иначе представлява схематично изображение. Налице е централна тема, проблем или понятие в схемата, а също и подтеми или ключови понятия, произлезащи от центъра на схемата. Друга характеристика на меслованат карта е изпорзването на йерархически връзки между темата и производните от нея понятия чрез стрелки или линии, които често са удебелени в началото. В схематичното изображение може да се използва възможността за съчетаване на думи, идеи, символи, цветове, снимки, рисунки и други видове елементи.
Предимствата на мисловните карти в процеса на учене очертават значимото място, което би било добре да заемат като иновативна техника в българското образователно пространство. Необходимо е процесът на обучение перманентно да се актуализира, поради факта, че от неговото качество зависи равнището на подготвеност и успешна житейска и професионална реализация на обучаваните в бъдеще. Разбира се като всяка техника на обучение при създаването и използването на мисловни карти може да се сблъскаме с някои бариери, за които е добре предварително да сме подготвени.
Предимства на мисловните карти като техника на активно учене
- ясно се разграничава основната тема от подтемата за учене;
- подпомагат съставянето на конкретен план, който да се следва при изучаване на темата;
- формата е кратка, съдържателна и бързо запомняща се;
- преговора с тях е по-бърз и по-ефективен;
- лесно се допълват с нова информация;
- съдействат за осъществяване на учене с разбиране;
- стимулират интереса на обучаваните като разнообразяват уроците;
- чрез системност и структурираност стимулират постигането на по-високи резултати в обучението.
Възможни бариери за ефективно съставяне на мисловни карти
- недостатъчна информация за видовете мисловни карти, които съществуват;
- избор на неподходящ текст за съставянето на мисловна карта;
- съставяне на еднотипни мисловни карти;
- недостиг на материали при изработването на картите;
- неправилна преценка на времето за съставяне.
Идеята за интелектуалните карти като помощно средство за организиране и запаметяване на информация е на известния британски учен психолог Тони Бюзан (Tony Buzan) и се появява в края на 60-те години на XX век. Бюзан е един от водещите специалисти в света в областта на визуалното мислене и водещ лектор на тема мозък и учене. Интелектуалните карти са визуално представяне на мисловния процес и бързо стават популярни като творческа, иновативна и ефективна алтернатива на линейните записки. Мисловните карти могат да бъдат класифицирани по различни признаци – според начина си на изобразяване; според вида на съдържащите елементи; според броя на нивата на асоциативните връзки; според обема на картата; според използваните средства за конструиране; според техниките на изработване; според времето на съставяне; според предназначението в процеса на обучение; според сферите на приложение. Тони Бюзан представя богатия набор от мисловни карти със следната класификация:
Работа на учителя е да насочи ученикът към създаването и използването на подходящ вид мисловна карта спрямо поставената цел. За да се прилага като ефективна техника на учене е необходимо да се познават и етапите за приложение на метоза в класната стая. Може да се разграничат два основни етапа, чрез които да се въведе този метод и да се прилага като инструмент в педагогическата практика:
Първи етап: Съвместно създаване на интелектуална карта от учителя и учениците върху голям лист хартия. Учителят сам прави някои от схематичните рисунки или заедно с някои от учениците представят графично техните асоциации. На този етап е важно основният обект, който е във фокуса на вниманието да е дабре познат на учениците. След като бъде създадена интелектуалната карта е необходимо да се извърши анализ на дейността и да се изяснят въпросите, които учениците поставят.
Втори етап: На този етап вече учениците самостоятелно създават мисловна карта по дадено предписание. Указанията, които се дават на ученика е необходимо да бъдат точни и ясни. Дават се насоки какви материали да се подготвят, каква да бъде темата, как да бъде обърнат листа, на какви въпроси е добре да си отговори ученикът, как да се посочат връзките между елементите и др.
Мисловната карта като техника на учене и преподаване има широк обхват на приложение. Ефективността ѝ предизвиква все по-голям интерес, поради което се наблюдава и все по-голям брой публикации по темата от български и чуждестранни автори. В този смисъл се подкрепя и позицията на Здравка Костова, според която „Те могат да намерят приложение във всички области на живота, където е необходимо усъвършенстване на ученето и мисленето. На тази основа ще се усъвършенства и дейността на човека т.е. ще се усъвършенстват компетенциите.“
Използвана литература:
- Атанасова, Н. (2015) Мисловните карти като иновативна техника на учене и преподаване. Fast print books.
- Атанасова, Н. (2017) Основи на рефлексивната училищна дидактика. Fast print books.
- Бюзан, Т. (2011). Как да уча бързо и да запомням лесно. Софтпрес.
- Костова,З. (2011)Интерактивно обучение: същност, трудности, теоретични основи и критични оценки. Стратегии на образователната и научната политика