Използване на мисловни карти в часовете по математика.

Заглавие на статията:

Използване на мисловни карти в часовете по математика.

Автор:

Радостина Маринова Пачелийска, старши учител

Училище:

 ОУ „Петко Рачов Славейков“, с. Средногорци

 

Съвременните деца е необходимо да имат основни знания и умения по математика и освен това е нужно да изградят навика да черпят информация от разнообразни източници. Новите технологии за учене играят ключова роля в този процес. Чрез тях ученците могат да откриват смисъл в това, което правят и с лекота да придобият или затвърдят своите знания. На нас като учители ни се налага да предлагаме реални, интересни, актуални и значими проблеми за решаване, които понякога е добре да бъдат зле структурирани, за да могат учениците да търсят различни решения и да нямат еднозначни отговори.

Създаването на мисловни карти дава възможност да се формират умения за търсене на смисъл в групирането на различни обекти, в разкриването на взаимовръзки и йерархия в понятия от изучаваната тема, затвърждаване и систематизиране на знания по математика и умения за създаване на самите мисловни карти. Всичко това е ефективна стратегия за учене, която развива асоциативното мислене на учениците.

Мисловната карта се счита за графичен, мрежовиден метод за съхраняване, организиране и категоризиране на информация (обикновено върху хартиен носител), за който се използват ключови думи или образи. (Бюзан, Т.) Мисловната карта се основава на теорията за лъчистото мислене, според която мозъкът се разглежда като асоциативна „машина“ с множество разклонения. Терминът „лъчисто мислене“ означава процес на асоциативно мислене, който започва или се свързва с централна точка (дума, образ, проблем, идея). Външният образ на този вид мислене е представен от „мисловните карти“, при които един първоначален образ е начало на асоциации в различни направления.

Мисловните карти могат да се използват активно в часовете по математика от учителя или от учениците за планиране на урока, за преговор на урока или за обобщаване на урок или раздел. Чрез тях много добре се визуализират връзките между отделните обекти в математиката и различни зависимости между тях. Специалната техника на Мисловните карти включва в действие и двете полукълба на мозъка и подпомага математическото мислене. Лявото полукълбо е подходящо за аналитично дедуктивно мислене и аритметични действия, дясното полукълбо е подходящо за решаването на специални задачи, примерно геометричните. Мозъчните полукълба имат специализация в извършването на определени функции, а разликата между тях е по-скоро в количеството функции, които се изпълняват, отколкото в качеството им. В часовете по математика системно се набляга на прилагането на конкретни правила и спазването на даден алгоритъм за решаване на задача. Това в определен момент води до развитие на творческо и пространствено мислене, но е нужно да се поддържа баланс между креативността и логиката. В обучението по математика се счита, че е по-удачно да има баланс в използването на двете полукълба, вместо тяхната дейност да се противопоставя. Мисловните карти могат да се използват по различни начини в обучението по математика. Това са някои от тях:

• Чрез мисловните карти може лесно и разбираемо да се организира и онагледи доста голям обем от информация. По този начин се поддържа процеса на естествено мислене и се следва потока на мислене по достъпен за учениците начин.
• Мисловните карти могат да се използват като помощно средство за увеличаване на дълготрайността на паметта.
• Мисловните карти са особено полезни при преговаряне и затвърждаване на вече придобите знания.
• Мисловните карти са особено ефективни при осъществяване на бърза и трайна връзка между нови знания и такива, които вече са придобити.
• Мисловните карти са подходящи при демонстриране на междупредметни връзки между математиката и останалите науки.

Слабите резултати на мои ученици, получени от тест върху геометричен материал ме провокира да изследвам ефективността на ученето чрез мисловни карти. С помощта на  методът „педагогическо тестиране“ направих анализ на получените резултати. Целта ми при прилагането на този метод е да оценя обективно знанията на учениците ми, като сравня резултатите на една група от двадесет и двама ученици от прогимназиален етап, преди и след прилагането на технологията на активно учене чрез създаването и използването на мисловни карти.

За установяване нивото на знанията на учениците и събиране на необходимите данни за анализиране използвам един тест в два варианта. Всеки от тестовете е върху заложената тема за ескперимент. Единият вариант се прилага за тестиране на знанията на учениците преди прилагане на технологията за активно учене, а втория след като вече е приложена.  Общият брой на задачите в теста е 11. Съгласно таксономията на Блум за целите на образованието шест от задачите са на равнище “знания”, три от “разбиране”, а двете останали две задачи са на равнище “приложение“

Задачите от теста носят съотевтно по 3, 4 или 5 точки, като задачите на равнище „знания“ са с най-малък брой точки, а от равнище „приложение“ – с най-голям. Максималният брой точки, които може да получи ученик е 40. Резултатите от теста са базисна основа за анализа на педагогическия експеримент, като допълнение към анализа е графичното представяне на резултатие, чрез графика (диаграма).

Оценка = Брой на точките/10 + 2

Резултатите от входният тест, проведен в експерименталната група са показани в таблица № 1.

Таблица 1: Резултати от         входното изпитване

Оценка	Слаб 2	Среден 3	Добър 4	Мн. добър 5	Отличен 6
Брой ученици	5	6	9	2	0
Част от класа в %	23 %	27 %	41 %	9 %	0 %

 

 

 

Графика 1: Резултати от         входното изпитване

На този етап констатирам, че знанията на учениците ми върху изучавания материал са незадоволителни. Средният успех на групата е 3,36. На следващ етап въвеждам и използвам технологията на активно учене и преподаване чрез мисловни карти. За тази цел използвам два учебни часа – един от часовете, заложен за упражнение и преговор и един от избираемине учебни часове. За въвеждане и прилагане на технологията минаваме през няколко стъпки:

• Въвеждам новото понятие „мисловна карта“, като демонстрирам пред учениците няколко предварително подготвени такива.
• Запознавам учениците с последователността от действия, които трябва да изпълним, за да създадем мисловна карта.
• Чрез групова работа се конструира първата мисловна карта, като насочвам учениците кои са правилните действия.
• Поставям на учениците задача да създадат индивидуано мисловна карта върху конкретна тема и при определени критерии, които да спазват.
• Представяне на самостоятелно изготвените карти.
• Поставяне на домашна работа за конструиране на мисловна карта тип „табло“, като се работи в екип при зададена тема.
• Представяне на домашната работа.

 

 

Конструиране на мисловна карта

Учениците от експерименталната група проявиха изключителен интерес и ентусиазъм в работата си. И в индивидуалната и в груповата работа изготвените карти отговарят на поставените критерии и тема. След тази форма на преговор и обобщаване за диагностика на знанията и уменията и проверка на ефективността от използването на новата технология отново е използван тест. Структурата на изходното тестово изпитване е същата като на входното. Разликата в резултатите обаче е значителна.

Таблица 2: Резултати от         изходното изпитване

Оценка	Слаб 2	Среден 3	Добър 4	Мн. добър 5	Отличен 6
Брой ученици	0	2	4	9	7
Част от класа в %	0 %	10 %	19 %	41 %	30 %

 

 Графика 2: Резултати от         изходното изпитване

От представените графики се вижда, че резултатите на учениците са значително по-високи. Средният успех на учениците от извадката е 4,95, което е с 1,59 по-висок от този на входящата диагностика. Следващата графика представя разликата в получените резултати преде и след използването на новата технология.

Графика 3: Сравнение на резултатите от входяща и изходяща диагностика

След проведеното обучение в часовете по математика, чрез въвеждането на новата технология за активно учене може да се направят някои изводи. В съвременното училище акцентът на обучение е необходимо да бъде върху познавателно комуникативни и социални умения. Необходимо е съчетаване на традиционните и иновационни методи на работа и прецизно определяне на мястото им в познавателния процес. Предоставянето на проектна работа и създаването на творческа учебна среда стимулера учениците към ефективно взаимодействие. Използването на добрият опит и практики за приложение на метода в обучението, ще създаде условия за повишаване ефективността на учителския труд и да удовлетвори очакванията на обществото за повишаване резултатността от обучението, по-доброто използване на знанията и бързото внедряване на иновациите във всички сфери на живота.

 

Използвана литература:

1. Атанасова, Н. (2015) Мисловните карти като иновативна техника на учене и преподаване. Fast print books.
2. Бюзан, Т., Как да уча бързо и да запомням лесно, Софт прес ООД, София, 2011
3. Brinkman, Astrid. Mind Mapping as a Tool in Mathematics Education
4. Димитров, Д. (2015), ВТУ, Сборник доклади, 93-96