ФОРМИРАНЕ НА УМЕНИЯ ЗА ЧЕТЕНЕ С РАЗБИРАНЕ У УЧЕНИЦИТЕ В НАЧАЛНА УЧИЛИЩНА ВЪЗРАСТ
Рангел Панталеев
СУ „Св. Иван Рилски“, гр. София
Резюме. Статията поставя акцент върху проблема за формиране и развитие на уменията на учениците в 1. – 4. клас да четат с разбиране. Представени са резултати от международни изследвания (PIRLS и PISA), измерващи нивото на формираност на четивна грамотност в различните образователни степени. Обоснована е необходимостта от целенасочена работа за формиране на умения за четене с разбиране във всички типове уроци по български език и литература, както и промяна и обогатяване на методическия подход на учителя, който да бъде съобразен с изискванията към съвременния образователен процес. Дадени са методически идеи за формиране на умения за четене с разбиране в различните типове уроци по български език и литература.
Ключови думи: четене с разбиране, ученици, начален етап, методически подход, образователен процес, четивна грамотност
Формирането на умения за четене с разбиране е една от целите на обучението на учебния предмет Български език и литература в началния етап на основната образователна степен. Тези умения са пряко свързани не само с постиженията на учениците по български език и литература, но и по другите учебни предмети, а така също и с формирането на четивна грамотност – необходимо условие за успешна реализация на личността и след обучението в училище.
Проблемът за формиране на умения за четене с разбиране е актуален и се обуславя от няколко фактора. Ниските резултати на седмокласниците, показани в международното изследване PISA показват неумението на българските ученици да откриват, анализират и интерпретират информация от различни източници, което е пряко свързано с тяхната четивна грамотност и уменията за четене с разбиране (PISA, 2022). Резултатите показват, че едва 2% от изследваните ученици достигат до най-високите нива на уменията, формиращи четивната грамотност, без която формирането на функционална грамотност е невъзможно. Тези факти са тревожни и обосновават необходимостта да се работи целенасочено за формиране на умения за четене с разбиране у учениците и в начална училищна възраст, като тези умения се усъвършенстват в следващите образователни степени.
Резултатите на българските седмокласници, включени в изследването на PISA показват, че учениците нямат развит във висока степен познавателния процес мислене и мисловните операции за анализ, синтез, сравняване и обобщаване. За преодоляване на тези пропуски е необходима целенасочена работа, създаване и прилагане на ефективен инструментариум, който да съдейства формирането на тези умения.
Задачи за определяне на нивото на формираност на уменията за четене с разбиране и за извличане на определена информация от различни източници са включени и в Модела за национално външно оценяване по български език и литература в IV клас. Включените задачи с избираем и със свободен отговор „проверяват компетентностите на учениците за четене и разбиране на текстове, функциониращи в комуникативната практика (Модел за национално външно оценяване по български език и литература в IV клас за учебната 2023 – 2024 учебна година, 2023, с. 1“.
Уменията за четене с разбиране са обект на изследване и от друго международно изследване – PIRLS, което „измерва способността на учениците от 4. клас да разбират съдържанието на различни текстове, като използват набор от когнитивни процеси (Иванова, 2021, с. 55)“. Изследват се следните когнитивни процеси: търсене и извличане на информация; извеждане на преки заключения; интерпретиране и обобщаване на идеи и информация и анализ и оценка на съдържанието, езика и структурата на текста (Мавродиева, 2019).
Съвременните образователни политики поставят основателен фокус върху повишаване на грамотността и насърчават инициативи, свързани с четенето. Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността определя четенето като „ключът за повишаване на грамотността на нацията (Националната стратегия за насърчаване и повишаване на грамотността 2014 – 2020, 2014, с .1)“. Цел на обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен е формирането на начална и на базова грамотност. Базовата грамотност се свързва с „основни умения за четене и за разбиране на текст, както и за писане и за правилна употреба на езика в съответствие с книжовноезиковите норми (пак там: с. 4)“.
Ролята на четенето за изграждане на личността на ученика е безспорно голяма. Чрез четенето учениците обогатяват мирогледа си, придобиват знания за живата и неживата природа, запознават се с богатия свят на емоционалните преживявания на литературните герои, формират националното си самосъзнание и откриват мястото си в различните общности, на които принадлежат. От друга страна, уменията за четене с разбиране допринасят за успешното реализиране на комуникативните актове, в които учениците участват и повишават ефективността в общуването. От казаното по-горе може да се заключи, че изследваният проблем е социално значим, ключов за формирането и реализирането на личността, както в училище, така и в живота.
Уменията за четене с разбиране са необходимо условие за успешното формиране и развитие на всички ключови компетентности, в това число и на ключовата компетентност: общуване на роден език, която се формира целенасочено в уроците по български език и литература.
„Учебният предмет български език и литература в началния етап на основната образователна степен има комплексен характер и поставя основата на системното изучаване на българския език и на литературата в следващия образователен етап (Учебна програма по български език и литература за 1. клас, 2016, с. 1)“. Уменията за четене с разбиране се формират в единство с другите компетентности на учениците: езикови, социокултурни, литературни, комуникативноречеви и др. Още в 1. клас, по време на етапа на началното ограмотяване, овладяването на техниките на четенето и писането не се извършва самоцелно, а в единство с разбиране на прочетеното и написаното. Образователните задачи, които се реализират чрез учебната програма на 1. клас, са пряко свързани с уменията на учениците да четат с разбиране, като тези умения се усъвършенстват и в следващите класове: „овладяване на четенето и писането като необходима предпоставка за езиковото и литературното обучение; формиране и усъвършенстване уменията на учениците да говорят и четат правилно и изразително, да пишат грамотно и четливо; формиране на начални умения за четене, възприемане, осмисляне и интерпретация с помощта на учителя на кратки по обем и достъпни като съдържание литературни и нелитературни произведения (Учебна програма по български език и литература за 1. клас, 2016, с. 1) “.
Важна роля за формиране и развитие на уменията на учениците да четат с разбиране има методическият подход на учителя. И. Райкова описва характеристиките на съвременния компетентностно ориентиран учебно-възпитателен процес, в центъра на който е ученикът, „който активно участва в конструирането на своите знания, взаимодейства със своите съученици и със света около него. От ученика се изисква проява на отговорност към собственото му обучение, инициативност и личен принос при решаване на поставените учебни задачи (Райкова, 2023, с. 35)“.
Това обосновава необходимостта и методическият подход на учителя, насочен към формиране на умения за четене с разбиране, да включва такива методи, похвати и средства, които да дават възможност на ученика да бъде активен участник в учебно-възпитателния процес, да работи в екип и да сътрудничи с другите съученици по време на урока. Уроците по български език и литература следва да са дейностно ориентирани, учебните задачи – да имат практическа насоченост. Насърчава се интерактивността, игровият подход – характерен за началния етап на основната образователна степен – и проектно ориентираното обучение.
Информационните и комуникационни средства (ИКТ) също са необходимо условие за реализирането на съвременен образователен процес и формиране на компетентности, в това число и на умения за четене с разбиране. Предпоставка за успешно формиране на умения за четене с разбиране е създаването на интерактивна образователна среда и използването на интерактивни методи, т. нар. „активни методи“ на обучение. „Интерактивните методи изискват партньорски взаимоотношения (на базата на предварително уточнени договорености процедури) между самите учащи, между учащите и интерактивната мултимедия, между учащия/учащите и обучаващия. В резултат от взаимодействието е възможно повлияване, обогатяване и/или промяна на първоначалното мнение/позиция по определен въпрос и при двете страни, участващи във взаимодействието (учащи и обучавани) (Гюрова и др., 2006, с. 44)“.
Сред интерактивните методи, които намират приложение в уроците по български език и литература и съдействат за формиране на умения за четене с разбиране, са: мозъчни карти (Mind mapping), рисуване на идея, драматизация, техника на разделения постер, техника „Трите (четирите, петте … ) важни неща“, светофар, съчинения, завъртане/кръг и др. Работата в екип и в група в най-голяма степен създава условия за реализиране на интерактивен учебен процес и за активно учене.
Основната форма на организация на обучението, в която протича целенасочената работа за формиране и развитие на умения за четене с разбиране, е урокът. Според М. Георгиева „Урокът е динамична и вариативна форма на педагогическо общуване между учители и ученици, която се планира и регулира от учителя в определен отрязък от време (30 – 40 минути) (Георгиева и др. 2005, с. 146)“. Във всички типове уроци по български език и литература се работи за формиране на умения за четене с разбиране: уроци по български език: за нови знания, за упражнения, за обобщение и преговор, за проверка и оценка, за формиране и развитие на комуникативноречевите компетентности на учениците; уроци по литература – за изучаване на различни по жанр текстове, за обогатяване на читателската култура на учениците (урок по извънкласно четене), за упражнения върху изучаван текст, за обобщение и преговор.
В хода на урока по български език, различните педагогически ситуации, изграждащи подготвителния, операционния и оценъчно-затвърждаващия компонент на урока, предлагат разнообразни учебни задачи, които формират у учениците умения да търсят и извличат на информация, да доказват, че са разбрали прочетеното.
Например: При задачи за свързване, за допълване на липсващи думи в изречение, за групиране, тестови задачи и др. учениците доказват: че са разбрали граматическо правило и умеят да прилагат книжовната норма.
Преобладаващите учебни задачи, включени в уроците за формиране и развитие на комуникативноречеви компетентности, включват формиране на репродуктивни и продуктивни умения за създаване на текст: устен и писмен подробен преразказ, сбит преразказ, съчинение (по дадено начало или край, по аналогия, по словесна или нагледна опора, с познат герой, по преживяно и др.). Успешното създаване на речевия продукт предполага у учениците да бъдат формирани комплекс от умения (умения за възприемане и осмисляне на текст, за планиране и реализиране на речевата изява), сред които и уменията за четене с разбиране.
В уроците по литература, в които учениците възприемат и осмислят непознат художествен текст, за формиране на умения за четене с разбиране съдействат следните похвати: изразителен прочит на текста от учителя, самостоятелен прочит от ученика, илюстриране на епизод от художественото произведение, драматизация, подборно четене, обрисуване, дообрисуване и др. В хода на урока учениците отговарят на въпроси на учителя и доказват, че са разбрали прочетеното и авторовия замисъл чрез изразителен прочит на текста, подборно четене и устен преразказ на епизод от художественото произведение. Илюстрирането като похват (на герой, на епизод от текста) подпомага изграждането на образа на героя – неговата портретна характеристика – и възприемането на обстановката, в която се развива действието. Драматизацията също съдейства за задълбочаване на читателските представи, за формиране на умения за интерпретация на текста и разкрива доколко учениците са разбрали прочетеното и доколко умеят да пресъздадат образите на героите – тяхното настроение и постъпки.
В уроците по извънкласно четене (ИКЧ) учениците имат възможност да обсъждат самостоятелно прочетени литературни и фолклорни произведения, да споделят впечатления и да интерпретират текста чрез средствата на изкуството (музика, изобразително изкуство, театър). За усъвършенстване на уменията за четене с разбиране съдействат и работата по проекти и творческите дейности: съчинение по дадено начало, по даден край, с познат литературен герой, изготвяне на афиш за предстоящо театрално представление, проект за корица на книга, препоръка за книга и др.
Може да се обобщи, че от целенасоченото формиране на умения за четене с разбиране зависи успеваемостта на учениците в училище и реализацията им в професионален и личен план. Проведените международни и национални изследвания, свързани с проблема, показват необходимост от целенасочена системна работа за усъвършенстване на уменията на учениците да четат с разбиране от различни източници, да извличат информация от художествен и нехудожествен текст. За постигане на целите на обучението по български език и литература, свързани с формиране на умения за четене с разбиране у учениците 1. – 4. клас, допринасят:
- задачи за четене с разбиране, които следва да бъдат включени във всички уроци по български език и литература;
- обогатяване на методическия подход на учителя с нов педагогически инструментариум;
- създаване на интерактивна образователна среда;
- насърчаване на активността на учениците при решаване на учебни задачи, екипна и групова работа;
- организиране на допълнителни инициативи: маратон на четенето, ден на книгата, библиотека в класната стая и др.
- сътрудничество с родители.
ЛИТЕРАТУРА
Резултати от участието на България в PISA 2022. Copuo.bg. Публикуван 2022 г., прочетен 11.05.2024 г. https://www.copuo.bg/category/71/node/726
Модел за национално външно оценяване по български език и литература в IV клас за учебната 2023 – 2024 учебна година. 2023. MON.bg. Публикуван 2023 г., прочетен 15.05.2024 г. https://www.mon.bg/nfs/2023/09/nvo_4kl_bel_model-2024_15092023.pdf
Иванова, Н. (2021). Формиране на умения за четене с разбиране и извличане на информация от различни източници чрез обучението по български език и литература в начална училищна възраст. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски“
Мавродиева, М. (2016). Грамотността при четене в началния етап на образование. Резултати от участието на България в международното изследване на уменията по четене PIRLS 2016 на учениците от 4. клас. София: ЦОПУO, МОН
Национална стратегия за насърчаване на грамотността (2014 – 2020). Министерски съвет. Портал за обществени консултации. Strategy.Bg. Публикуван 2014 г, прочетен 10.05. 2024 г. https://www.strategy.bg/StrategicDocuments/View.aspx?lang=bg-BG&Id=933
Учебна програма по български език и литература за първи клас. МОН, 2016
Райкова, И. (2023). Модел за формиране на социокултурни и комуникативноречеви компетентности чрез обучението по български език и литература в началния етап на основната образователна степен. София: Фабер
Гюрова, В., Божилова, В., Вълканова, В., Дерменджиева, Г. (2006) Интерактивността в учебния процес или за рибаря, рибките и риболова. София: Агенция ЕВРОПРЕС
Георгиева, М., Йовева, Р., Здравкова, С. (2005). Обучението по български език и литература в началното училище. Шумен: Шуменски университет „Епископ Константин Преславски“