Развитие на творческия потенциал на ученика – път към осъзнато учене, чрез прилагане на проектна дейност
Рени В. Ковачева
Старши учител по Изобразително изкуство
Основно училище „Стефан Пешев“, град Севлиево
Абстракт: Статията разглежда значението на творческия потенциал във възпитателно – образователния процес. Подчертава се важността на проектното учене като стратегия за мотивация и ангажираност на учениците. Важен аспект на проектната дейност е индивидуалният подход, систематичното планиране и междинната обратна връзка от страна на учителя.
Проектната дейност създава възможности за интеграция на различни учебни предмети, развива естетическа оценка и приобщава учениците към национални и общочовешки ценности. Изводът е, че чрез адекватно проектиране и изпълнение на учебни проекти се постига осъзнато учене и развитие на творческия потенциал на учениците.
Ключови думи: творчески потенциал, осъзнато учене, проектна дейност.
Формирането на творчески личности и развитието на изобразително – творческите способности на децата е сред основните задачи, които стоят пред обучението по Изобразително изкуство в училище. Необходимостта от целенасочена и системна работа за развитие на творческите възможности се налага с особена задълбоченост през онези периоди от живота, когато са налице достатъчна пластичност и динамичност на мозъчните неврони. А това са периодите на детството и юношеството. Тогава се формират и развиват способностите и качествата на личността, които са необходими за творческа дейност. Доказано е , че ако човек не се заема с творчески задачи през детството си, през зрялата си възраст той ще може само да копира и подражава.
Много изследвания в областта на психологията и педагогиката показват, че образователните въздействия могат значително да повлияят на творческото мислене и поведение. В едно от тях е установено, че занемаряването на креативното обучение и възпитание през първите години от живота оказва силно негативно въздействие върху развитието на творческия потенциал. От своя страна, значението на стимулиращото обкръжение е най-голямо през първите дванадесет години от живота. Това означава, че не може да се разчита на стихийното развитие на творческите сили и способности. Още в предучилищна възраст трябва да се изведат възпитателни задачи за стимулиране на креативността и да се конструират адекватни способи за изграждане на изобразително-творчески способности.
Познания свързани с възприятията, представите, въображението, фантазията и емоциите, с които е свързана изобразителната дейност, имат важно значение за развитието на личността.
Включването в живота на децата на художествено-творческа дейност е важно, защото позволява възпитателно-образователната работа да се насочени към отделното дете, за да може то да прояви себе си, да реализира своята творческа активност, да разкрие своето творческо въображение. Като основен елемент на креативността, творческото въображение се характеризира със създаване на нови образи, основани на нови, още неизвестни свойства и връзки на предметите и явленията, при които липсват готови описания за тях.
Живеем в свят изпълнен с лесно достъпна информация по всевъзможни теми и това е демотивиращ фактор за учениците спрямо образователния процес. Често те са на мнение, че учебният материал е ненужен, като не осъзнават важността на свързаност на темите, изграждането на логически, емоционални и културни връзки. Учителят се чувства затруднен да мотивира учениците и да провокира в тях познавателни чувства на фона на една привидна реалност, която показва, че светът може да бъде какъвто си пожелаем и не е нужно да ни бъде казвано или показвано каквото и да било.
Тук идва стратегията на проектното учене. Поставянето на задача за самоподготовка и представянето й пред класа е много добър начин ученикът да навлезе в учебния материал, посредством своите интереси, възможности и виждания. Именно тук аз поставям пресечната точка между Изобразителното изкуство и другите учебни предмети. Създаването на стойностен проект изисква креативно мислене, творчески подход и естетически познания.
Педагогическите ми наблюдения показват, че учениците нямат система, която да ги води при изграждане на проект и това води до занижени резултати. От изключителна важност е как учителят представя темата на своите ученици. Да се дадат лични насоки, спрямо интересите на всяко дете, а не обща тема с еднакво звучене за целия клас. Индивидуалният подход е от ключово значение при проектната дейност.
Следващ етап е извеждане на план за създаване на проект, който да е ясно систематизиран, включващ междинни обсъждания и осъществяване на обратна връзка. Насочва се вниманието на ученика към подбора на информация, систематизирането и графичното ѝ подреждане, намиране на подходящ илюстративен материал. Оформя се цялостен продукт и се развиват комплексни знания и умения. Именно това е пътя към знанието за съвременните поколения.
Често на проектите се гледа с пренебрежение, обсъждането им в класната стая се случва при поставянето на задачата и при предаване на материала и това води до повърхностни резултати. Всеки преподавател би могъл да сподели опит на предаден проект, видимо изпълнен от родител или друг човек, без намесата на ученика. Това се случва, когато гледаме на проектната дейност като на краен продукт, а се измества същността ѝ. За да се избегне тази практика учителят трябва да осъществи контрол на междинно ниво, да изслуша аргументите на ученика и да даде напътствия. Добра практика е сформирането на екип, в който би могъл да присъства повече от един преподавател, като се има предвид темата, но също така от гледна точка на естетика и идеен замисъл е добре да бъде включен и учител по Изобразително изкуство. Осъществяването на тези междупредметни връзки осигурява дълбочина и потребност от придобитите знания и формират широк мироглед. По този начин се избягва и така насажданата идея за важни и маловажни учебни предмети, а се постига ренесансов модел на личността.
Учебният предмет Изобразително изкуство формира собствена естетическа оценка. Обучението приобщава учениците към национални и общочовешки ценности, развива тяхната индивидуалност и способност за социална адаптация.
Литература:
Виготски, Л.С., (1982) Въображение и творчество на детето, изд. „Наука и изкуство”, София
Родари, Дж. (1981) Граматика на фантазията, изд. „Наука и изкуство”, София