Разкриването на абстрактната мисъл на учениците в седми клас чрез създаването на художествен проект от рециклирани материали
Рени В. Ковачева
Старши учител по Изобразително изкуство
Основно училище „Стефан Пешев“, град Севлиево
Абстракт: Статията разглежда разкриването на абстрактната мисъл на учениците в седми клас чрез създаването на художествени проекти от рециклирани материали. Основен акцент е поставен върху нуждата от творческа изява като контрапункт на консуматорското мислене, доминиращо в съвременното общество.
Проектите стимулират креативността и индивидуалността на учениците, като ги водят през процесите на планиране, избор на материали и формообразуване. Учителят играе ключова роля в мотивирането и насочването на учениците, като им предоставя необходимите знания и подкрепа за разработване на техните идеи.
Абстрактното мислене, което се развива чрез тези проекти, е важен аспект на личностното развитие, позволяващ на учениците да възприемат света по – многопластово и да решават творчески и практически проблеми с повече креативност.
Ключови думи: абстрактно изкуство, художествен проект, формообразуване.
Често говорим, че съвременният свят е меркантилен, че човекът в него е само един потребител, а подрастващите са предразположени към този шаблон, който прозира във всички слоеве на нашето общество. Младите хора се вълнуват от придобивки, от марки, от технологии. Производителите все по- скоростно сменят модни линии и тенденции, а последователите им закупуват новите продукти, материалните стоки изобилстват и се обезценяват, често пъти излизат от употреба съвсем неупотребявани, защото времето не им е дало шанс.
Потребността от творческа дейност е обусловена от личната нужда на индивида да изрази себе си. Но все повече се случва това, че младите хора предпочитат да наблюдават, отколкото да създават. Тази пренаситеност на образи, идеи и възможности се отразява като демотивиращ фактор. Тук ролята на учителя е много важна, защото той може да промени отношението и мотивацията на учениците си.
В програмата по Изобразително изкуство в седми клас се залага изучаването на изкуството на Новото време – модерно и съвременно такова. Това е голяма стъпка в развитието на културата и често учениците нямат личен опит и изграден светоглед за да успеят да се докоснат до това ниво. Начинът на живот и ценностната система на по – голяма част от учениците не ги води към културни пространства и портали, затова те имат стереотипни представи, възприемащи класическата реалистична живопис, скулптура и графика и отхвърлят всичко излизащо от тази рамка.
Поставянето на тема за създаване на съвременна художествена творба от рециклирани материали би могло да даде широк хоризонт за изява на учениците от 7 клас. Важно е при тази задача подрастващите да разберат, че не се търси продуктово изпълнение, а изграждане на художествен проект, защитаващ концептуална, идеологична и естетична рамка. Изграждането на ясен план на работа е основната стъпка: уточняване на идея, формоизграждането ѝ, избор на подходящ материал, разработка на технологичен процес и ситуиране на творбата са нивата през които творецът следва да преминава и да се връща до пълно синхронизиране. Именно този подход на неспиращо търсене, поглед за безкрайните възможности и креативност развиват личностното развитие на всеки ученик и му предоставят собствено поле за изява.
Създаването на изкуство от отпадъчни материали не е новост, но допирът до тази материя за всеки човек е личен, а от там и пътят му към изграждане на художествена творба е индивидуален – мотиви, концепция, материал, начин на изграждане. Учениците подхождат плахо, защото нямат опита, но с натрупване на личен похват, те успяват да предложат разнообразие от варианти на своя замисъл, което е ценното в тази задача.
За формообразуването много важно е наличието на хармонизация на формата. Това означава висока степен на съгласуваност на отделните елементи на формата, която да доведе до възприемането й като едно цяло. Този аспект е нужен, когато е налице сложна и комплексна форма, състояща се от много елементи, с която се цели да се постигне положително визуално въздействие и стилово единство (което допълнително може да бъде подсилено и от цветовото решение, пропорциите или ритъма, както и от съизмеримостта и съподчинеността на частите).
Използването на различен материал видоизменя формата и дава на идеята ново звучене. Търсенето на най – подходяща визуализация на заложената концепция е безкраен процес с безброй възможности. Важно е пътят към този необятен свят да се покаже пред учениците и те да познават алгоритъма за изграждането на художествена творба. Като това включва изучаване на формообразуването, принципите и методите на организация и строеж на формите и тяхната морфология, подчинени на конструктивната и на функционалната логика. Основните понятия, свързани с теорията на формообразуването са: конструкция и форма, система и структура, организация и строеж. Формообразуването, обаче, е свързано не само с отделната форма, но и със структурите от форми, обединени от обща закономерност, която в повечето случаи се основава на геометрични и физико – математически закони. В този случай може да се говори за „програмно формообразуване“, при което се създават и оформят закономерности, които пораждат нови серии и редове от форми.
Абстрактно – логическото мислене е последна фаза в процеса на развитие на личността. То се основава на рационално, медийно усвояване на данни, където концепциите са лишени от непосредствена видимост, присъщи на възприятието и идеите. Това е когнитивен процес, в който неизвестната информация е разбрана чрез вече известни факти. Абстрактното мислене разширява възможностите за възприемане на околния свят. Уменията за абстрактно мислене се развиват, докато растем и зреем.
Абстрактните образи носят в себе си кодирани понятия – те са символи и знаци, в които векове наред са въплъщавани различни мисли, емоции и значения. За да бъдат разпознати и осмислени, трябва човек да притежава познания за изградените системи от кодове, които да използва при декодирането на образите. Във връзка с това, стремежът към абстракция може да бъде разглеждан като стремеж към изобразяване на семиотични знаци с цел тяхното символно значение да предава универсални послания на бъдещите поколения.
Можем да наречем картина всичко, което си изберем, но не може да я тълкувате по всеки начин, който си изберем, не и ако се твърди, че границите на знанието са границите на интерпретацията. Теорията, че „знанието предхожда виждането“, се споделя от много философи и психолози, пряко свързани с темата за визуалното възприятие.
Изучаването на модерно и съвременно изкуство в седми клас е голяма крачка за учениците. Възприемането на тенденциите и стиловете от края на 19 век до наши дни е трудно и често много повърхностно. Разбирането и вкусът към този вид изкуство се изгражда посредством опита и личния допир на човека.
Има хора, които намират нестандартни решения и са пълни с идеи? Тези характеристики са присъщи за хора с развито визуално-абстрактно мислене. Това помага за решаване на практически и творчески проблеми. Специалистите твърдят, че комуникативните умения, придобити в детството, помагат винаги да се намират идеи и нестандартни решения.
Литература:
Димчев, В., Изобразително изкуство – методика, изд. Просвета – София 1993
Райчев, Р, (2009) Структурна комбинаторика, изд. Едем -21
Виготски, Л.С., (1982) Въображение и творчество на детето, изд. „Наука и изкуство”, София
Родари, Дж. (1981) Граматика на фантазията, изд. „Наука и изкуство”, София
Занков, О., (2005) Методи за преподаване по изобразително изкуство в предучилищна и начална училищна възраст, изд. Просвета – София АД