ИНТЕРАКТИВНИ ФОРМИ НА СЪТРУДНИЧЕСТВО „СЕМЕЙСТВО-ДЕТСКА ГРАДИНА“
автор: Рафика Смаилова Пехливанова
Месторабота:ДГ „Мир“, с.Върбина, общ. Мадан
e-mail:rafika76@abv.bg
Резюме
Един от най-важните етапи в живота на детето е предучилищната възраст, периодът на формиране на личността. Семейството и детската градина са две важни институции за социализацията на децата. Сътрудничеството между семейството и детската градина е ключът към успешното развитие на децата. Именно поради тази причина през последните години започна да се развива и прилага нова философия за сътрудничество между семейството и детската градина. Търсенето и внедряването на нови и по-специално интерактивни форми на взаимодействие е един от най-актуалните. В съвременната детска градина се използват нови, интерактивни форми на сътрудничество с родителите, които им позволяват да бъдат включени в процеса на обучение, развитие и познаване на собственото си дете.
В настоящата статия са представени особеностите на сътрудничеството между детската градина и семейството, както и модел на интерактивен метод на взаимодействие.
Keywords: деца, родители, взаимодействие, интерактивни форми
Въведение
Един от най-важните етапи в живота на детето е предучилищната възраст, периодът на формиране на личността. Семейството и детската градина са две важни институции за социализацията на децата. Техните образователни функции са различни, но за цялостното развитие на личността на детето е необходимо тяхното взаимодействие.
Напоследък се наблюдава самоелиминиране на много родители от решаване на въпроси свързани с отглеждането на децата. Взаимодействието между родители и учители идва от различни ценностни системи: ако за учителите е важно как са организирани заниманията в групата – режимът, осигуряващ изпълнението на програмата, то за родителите най-важно е как детето им се вписва и в двете режим и изпълнението на програмата.
Търсенето и внедряването на нови и по-специално интерактивни форми на взаимодействие е един от най-актуалните. В съвременната детска градина се използват нови, интерактивни форми на сътрудничество с родителите, които им позволяват да бъдат включени в процеса на обучение, развитие и познаване на собственото си дете. Използването на интерактивни методи дава възможност за решаване на редица психологически и педагогически проблеми. На първо място, интерактивните методи поставят родителите в активна позиция. в нормална ситуация това е доста трудно да се направи: призивите на учителя „изразете мнението си“, „предложете вашите възможности“, като правило, остават неефективни.
Изложение
Сътрудничеството между семейството и детската градина е ключът към успешното развитие на децата. Именно поради тази причина през последните години започна да се развива и прилага нова философия за сътрудничество между семейството и детската градина. Тя се основава на идеята, че родителите са отговорни за отглеждането на децата, а всички други заинтересовани институции са предназначени да подкрепят и допълват тяхната образователна дейност.
Водеща цел на предучилищното образование е създаване на условия и възможности на децата да развият своите потребности и да се подготвят за следващия етап от образованието, чрез формирането на умения и навици за адаптиране към нова среда и към ученето като дейност.
За да се промени негативната нагласа у родители, които проявяват безразличие е необходимо „всички заинтересовани страни – висши училища, детски градини, регионалните инспекторати по образование, общини да насочват своята работа в посока осигуряване на достъп до образованието на всички деца чрез следните подходи:
- Комуникативен подход;
- Личностно-ориентиран подход – детето е в центъра на образователния процес, организиране на активно взаимодействие, диалог, присъствие и ангажиране с дейности;
- Интегративен подход :
- Личностна линия на интеграция – „потребностно-мотивационна, съдържателно-операционална и емоционално-волева сфера на личността:вникване в субективния опит на децата; умения за рационално овладяване на образователно съдържание на порции по тематични блокове; интелектуални и перцептивни действия, необходими за стимулиране на интелекта и ефективно взаимодействие;“ (Гюров и колектив ,2008)
Думата „интерактивен“ произлиза от английския език от думата „interact“, където „inter“ е взаимно, „act“ е да действаш. Интерактивен – означава способността за взаимодействие или е в режим на разговор, диалог с нещо (например компютър) или някого (например човек). Методиката на участие и взаимодействие включва пълноценно в образователния процес.
Целите на интерактивното взаимодействие могат да бъдат различни:
– обмяна на опит;
– изработване на общо мнение;
– формиране на умения;
– създаване на условия за диалог;
– групова сплотеност;
– промени в психологическата атмосфера.
Използването на интерактивни методи дава възможност за решаване на редица психологически и педагогически проблеми. На първо място, интерактивните методи поставят родителите в активна позиция. В нормална ситуация това е доста трудно да се направи: призиви от учителя да „изразите мнението си“, „предложете вашите опции“, като правило, остават неубедителни. Интерактивните методи позволяват да се направят родителите активни участници, в резултат на което те започват да се държат коренно различно.
Концептуални позиции на интерактивните форми на взаимодействие:
- Информацията трябва да се усвоява не в пасивен режим, а в активен;
- Интерактивната комуникация насърчава умственото развитие.
- Обратната връзка може да допринесе за значително повишаване на ефективността на обмена на информация (образователна, възпитателна, управленска).
- Двупосочният обмен на информация, макар и по-бавен, е по-точен и повишава увереността в правилността на нейната интерпретация.
- Обратната връзка увеличава шансовете за ефективен обмен на информация, като позволява и на двете страни да премахнат смущенията.
- Контролът на знанията трябва да предполага умение за прилагане на придобитите знания на практика.
Методи на сътрудничество
Педагогът в своята работа използва различни методи в зависимост от целта на задачите, които трябва да постигне. Учителя използва за постигане на целта и поставените задачи един или комбинация от няколко метода, обединения в две групи:
- За индивидуална работа с родители – договор, разговор, педагогическа консултация, размяна на бележки, електронни бележки;
- За групова работа с родители- интерактивни методи- презентация, казус; групи за подкрепа; училище за родители; дни на отворените врати, творчески ателиета, интерактивни родителски срещи; провеждане на викторини, семейни състезания, работни изложби, публикуване на вестници, уебсайт на предучилищна образователна институция, организация на самоуправление, екскурзии, групова регистрация, подобряване на градината, състезания.
Модел на сътрудничество детска градина- семейство
Училище за родители
Чрез Училището за родители“ се създават условия родителите да погледнат по различен начин на детето си. Да види и почувства в душата си специалния свят на „детството” с неговото уникално въображение, вяра в удивителното и ирационалното, способността да дарява материалния свят с жив магнетизъм.
Модул „Общуване с усмивка“
Цел: развиване на умения за активно слушане и конструктивно взаимодействие с децата.
Задачи:
- да се запознаят родителите с умения за ефективна комуникация и взаимодействие с децата;
- да се помогне на родителите при техните собствени емоционални проблеми и трудности, свързани с отглеждането на децата;
- да се формира мотивация на родителите за самообразование и саморазвитие.
Продължителност: 2 пъти в месеца х 1 час- общо 10 часа
Период на провеждане: октомври 2023 г – март 2024 г
Брой родители: 18
Заключителният урок се провежда заедно с децата.
Структура на часовете:
загрявка, теоретична част, практическа част, размисъл, домашна работа.
По този начин се позволява предоставянето не само на теоретични знания, но и да се формират необходимите умения и способности у родителите.
Методи и техники:
- игри на открито;
- проблемни и игрови ситуации;
- лекции, беседи;
- рефлексия;
- самооценка;
- техники за релаксация
- арт терапевтични техники
Тема: „Емоциите са наши приятели и врагове“
Цел: запознаване на родителите с техники, които помагат за намаляване на тревожността, гняв, отражение на собствените емоционални състояния
Въвеждащо упражнение „Аз…, детето ми…“
Всеки участник трябва да опише с положителни прилагателни себе си и детето си.
Теоретична част:
Запознаване на родителите с емоциите и техните особености.
Практическа част:
Дихателно упражнение „Гняв“
Инструкция:“ Поемете бавно и дълбоко въздух на три пъти. Вдишването трябва да започне от стомаха, където влиза първата порция въздух, като стомахът леко се издава напред. След това гърдите се разширяват и се издигат. Така се получава вълнообразно движение отдолу нагоре. Издишайте бавно като броите до 5. Издишването се извършва в обратен ред – първо се прибира стомахът, а след това гърдите се спускат. Пауза при издишване – 2-4 пъти в зависимост от възможностите ви.
Така моделът на дишане при изпълнение на това упражнение ще изглежда така: Вдишване (3 сек) – Издишване (5 сек) – Пауза (3 сек).
Повтаряме това 5-6 пъти.“
Резултатите от това упражнение:
- допълнително насищане на кръвта с кислород,
- нормализиране на сърдечната честота,
- отпускане на мускулите, които преди това са били в напрегнато състояние;
- намаляване на емоционалния стрес,
- отвличане на вниманието от източника на гняв,
- възстановяване на способността за рационално мислене.
Портрет на тревожното дете– мини лекция
Дискусия с родителите на тема Как да помогнем на тревожно дете?
Упражнение : Релаксация “Изчистване от безпокойство”
Упражнение Релаксация „Полет на пеперудата“
Релаксация родител- дете: Упражнение „Да си позволя да играя като дете“
Ползва се лист хартия с голям формат А4 и водни бои, моливи или пастели.
Задача: да нарисува любимата си детска игра или занимание, да измисли заглавие на рисунката.При рисуване се отварят нови чувства, разширяват се границите на уменията, човек става повече спонтанен, има голяма вероятност за проява на скрити детски страхове и преживявания или, обратно, появата на ярки и безгрижни образи.
Провежда се кратка беседа: Защо Във вашето въображение ли е възникнала точно тази детска игра? Какви чувства възникнаха по време на време за работа върху изображения? Какви усещания и емоции предизвиква рисунката? Защо са избрани определени цветове.
Заключение
Взаимодействието между семейството и детската градина е дълъг процес, дълга и упорита работа, която изисква търпение, креативност и взаимно разбирателство от учители и родители.
В новите форми на взаимодействие с родителите се прилага принципът на партньорство и диалог.
Разнообразието от интерактивни форми с родителите позволява на преподавателите значително да подобрят отношенията със семействата и да подобрят педагогическата култура на родителите.
Използването на интерактивни методи може значително да задълбочи влиянието на учителя върху родителите. Придобиват опит за непосредствено живеене и реагиране, което допринася за интегрирането на психологически и педагогически знания и умения.
Използвана литература
Гюров, Д. и колектив, (2008) Модели на педагогическо взаимодействие семейство-детска градина, издателство Просвета София
Захариева Р (2010) Сътрудничеството между семейството и детската градина/училището за развиване на родителски умения, издателство Изкуства, София