ИЗУЧАВАНЕ НА ГЛАСНИТЕ ЗВУКОВЕ И ТЕХНИТЕ БУКВИ В ПЪРВИ КЛАС
Росица Корудова, старши начален учител в 115 ОУ „Св.св. Кирил и Методий“
В статията обект на изследване ще бъдат шестте гласни звукове в българския език. Разгърнат по този начин, проблемът се представя в своята ефективност и функционалност в процеса на началното ограмотяване, който включва разграничаването на звук и буква в състава на думата, разпознаването на печатни и ръкописни букви от българската азбука, изписването графически правилно на елементите на ръкописните букви и връзките между тях. Овладявайки посочените звукове и букви, първокласниците придобиват знания и умения за сричкообразуването, както и за словообразуването, за отношенията между звуковете в организацията на думата, както и развиват началната позиция на своята артикулационна база.
Изучаването на фонетиката започва организирано още в периода на ограмотяване. Запознаването със звуковете и буквите като първоначален етап на обучението по четене и писане се реализира в първи клас. Овладяването на гласните звукове, както и на техните букви, е важна част от обучението по български език и литература в първи клас. В периода на ограмотяването първокласниците овладяват механизмите на четенето и писането, като основни речеви дейности, без които общуването е невъзможно. Тъй като фонетиката на един език е в основата на формиране на лексиката му, а тя е елемент от базовото равнище на ключовата компетентност, свързана с комуникацията на български език, нужно е придобитите знания и умения по съответния проблем да бъдат овладени и развити в техния максимален капацитет.
Предвид естествената потребност от комуникация у всеки индивид още в най-ранна възраст, формирането на речников запас и неговото овладяване се оказва цел от първостепенна важност. По този смисъл е налице необходимост от усвояване на гласните звукове, без които дума не би могла да бъде изградена. Това обосновава акцента върху тяхното изучаване, затвърдяване на наученото и прилагане в говорния поток, в писмената реч – т. е акцента върху тяхното пълно възприемане.
В процеса на изговаряне на гласните звукове, те се визуализират като тонове на гласа, а детето прави връзка с техния начин на артикулиране. Според тези тонове те са сходни
със сонорните съгласни звукове, които пък образуват функционално отделна група, която ги приближава до поведението на гласните фонеми. Тези съгласни са само звучни и в съчетаемост с други съгласни се приближават по функция до гласните фонеми – не влияят върху тяхната звучност и самите те не се променят. Именно това налага изучаването им паралелно с гласните звукове.
Макар и целта на изучаването на фонетичната система на българския език да е образователна, тя притежава и социокултурна отсянка, защото всъщност тя е тази, която формира средствата за общуване. През последните години се открои проблем в семейната среда на децата, който създава известни затруднения във възприемането и овладяването на лексиката. В голяма част от семействата родителите, по една или друга причина, разговарят недостатъчно със своите деца, което от своя страна води до трудно формиране на езикова култура. Отчитайки и факта, че в нашето ежедневие все по-агресивно навлизат и чужди езици, а децата ги учат от най-ранна възраст, проблемът с овладяване на основни звуци в българския език става особено актуален.
През 2016г. влезе в сила нова методика, която променя реда, по който първокласниците изучават буквите. До този момент децата изучаваха първо гласните, а след това съгласните букви. Това обаче забавя обучението им по четене, тъй като не е възможна дума, която да се образува само от гласни. Затова експертите на МОН въвеждат в новите буквари буквите от азбуката, разделени на три групи, като във всяка има гласни и съгласни, с които децата могат да образуват думи. Буквите са групирани според честотата, с която присъстват в езика ни, според статистика на БАН. В първата група са събрани най-често срещаните букви, като авторските колективи са проявили свободата да определят колко от тях да включат. Във втората постепенно се въвежда опозицията звучни-беззвучни /б-п/,докато в третата са,грубо казано, по-особените случаи като щ, ь.
Едновременно с теоретичните познания по фонетика основната практическа задача е звуковете и думите да се произнасят правилно, да се прави звуков анализ, да се разделя думата на срички, да се открива мястото на ударението. Учениците трябва да се научат правилно да възприемат звуковете, правилно да ги произнасят и да ги шифрират в съответните букви. Различаването на звуковата страна на българския език и нейното отношение към писмото създават предпоставка да не се смесват и грешат отделни звукове и букви помежду си. Диференцирането на звуковете е стабилна основа при обучението по правопис и правоговор.
От представените факти и разяснения до момента става ясно, че фонетичните особености на един език са от първостепенна важност за формирането и развитието на комуникативните умения на индивида. За да протекат тези процеси ефективно, дори и методиките да не са константни и всеки ден все повече иновативни практики да навлизат в образователния процес, то нужно е да се акцентира върху основни за комуникативния акт звукови особености и прояви, да се наблегне на тяхното овладяване и прилагане и като цяло да се обърне необходимото внимание на звуци, които представляват трудност за усвояване и осмисляне. Свеждането на гласните звукове до основни елементи от фонетичната система на българския език ни дава основание да ги поставим като обект на изследване и да конкретизираме техните етапи и методи на овладяване.
Същността на овладяването като обобщено понятие включва няколко процеса. Едно от значението на тази дума в тълковния речник е „усвоявам, научавам се да правя нещо“. За да се усвои някакво знание, някакво умение, то би трябвало да се усети като свое, като неделима част от собствената възможност, тоест трябва да се свикне с него.
Основният метод, чрез който се овладяват гласните звукове, е звуковият аналитико–синтетичен метод.
В практиката на българското училище този метод се използва вече 50 години, като непрекъснато се е развивал и усъвършенствал. Тъй като в основата на метода лежи звукът и ориентирането на учениците в звуковата действителност, то от особена важност са уменията на учениците за звуков анализ на думите и развитието на фонематичния им слух. В работата си началният учител се опира на опита, натрупан от децата в предучилищна възраст.
Синхронно обучение по четене и писане. Изискване при ограмотяването на децата по звуковия аналитико-синтетичен метод е четенето и писането да се овладяват в единство. Ограмотяването в продължение на десет години се е осъществявало на две равнища:
а) първо равнище – овладяване на механизма на четене;
б) второ равнище – формиране на уменията за писане и усъвършенстване на четивните умения.
Съвременният вариант на звуковия аналитико-синтетичен метод осъществява напълно синхронното овладяване на четенето и писането.
Четенето и писането са взаимно свързани процеси. Структурата на двата процеса е изградена от аналогични аналитико-синтетични операции със звуковата и буквената материя, като при четенето преобладава синтезът, а при писането – анализът.
При четенето и при писането се работи с две знакови системи – звукова и буквена, като се извършват непрекъснато преходи от едната към другата и обратно. Писането е кодиране на звуковата форма на думата с букви, а четенето е декодиране на буквената форма на думата в звукова. Логично е тези преходи в права и обратна посока да се осъществяват паралелно, а съответно и необходимите умения за извършването им да се овладяват в единство. Докато при четенето учениците „привеждат“ буквената форма на думите в звукова, при което особено значение има умението им да преодоляват типовото звучене и да осъществяват преходи към звуковия вариант, при писането е обратно – учениците „привеждат“ звуковата форма в буквена и особен смисъл в този процес придобива умението им да обобщават вариантите във фонема. Това е най-сериозното теоретично основание за овладяване на четенето и писането в единство.
Опора върху живото слово и смисловото начало при овладяване механизма на четене. При обучението по четене и писане по звуковия аналитико-синтетичен метод се приема, че детето владее вече в необходимата степен устно езика, на който ще се ограмотява – писмената реч се надгражда над устната.
В процеса на ограмотяването при трансформацията на визуалния образ на думата в слухов, на буквите в звукове детето, което владее устната българска реч, търси непрекъснато опори в живото слово, в езиковия си опит, в произносителните си умения, в езиковия си усет, т.е. в цялото си пред писмено усвояване на езика.
Обучението по четене и писане в периода на началното ограмотяване протича в два етапа: подготвителен и основен. В тях учителят акцентира върху правилното артикулиране на звуковете и правилното им отделяне в потока на речта като необходимо условие за правилно четене и писане. При изграждането на съвременната система на ограмотяване, наред с метода и структурата на грамотността, се отчита и спецификата в овладяването на грамотността от първокласниците, произтичаща от техните психолого-физиологически особености.
Целите на обучението в начална грамотност са:
- запознаване със звуковете (като варианти на фонемата и като фонема) и буквите, с отношението звук-буква;
- създаване на начална осъзната представа за езиковите и речевите единици (звук, сричка, дума, изречение, текст) и формиране на умения за тяхното диференциране, за анализ и синтез;
- развитие на фонематичния слух и фонематичното детско възприятие като предпоставка за успешно обучение по четене и писане;
- овладяване на алгоритмите за четене на различни видове срички и на кода за възсъздаване на звуковата форма на думата; формиране на сричкова техника;
- овладяване на цялостни похвати за четене (по цели думи);
- формиране на умения за четене на думи, изречения, текстове в единство с разбирането на прочетеното;
- запознаване с ръкописните букви (малки и главни), с отношението звук (като вариант на фонемата и като фонема) – ръкописна буква;
- формиране на умения за писане на ръкописните букви (малки и главни) и свързването им в буквосъчетания и срички;
- изграждане на умения за правилно и четливо писане на думи, изречения, кратки текстове в единство с разбирането;
- стимулиране на интерес към четенето и писането като ,,инструменти,, за общуване;
- развитие на комуникативно речеви умения, овладяване на етикетно поведение.
Чрез разнообразни дидактически игри със звуковата форма – „Кой е моделът?“, „Кулата на думите“, „Излишната дума“, Кой ще скочи в езерото?, и т. н. Звуковият (фонемен) анализ се формира в по-широк контекст на практическо запознаване на първокласниците с езиковите и речевите единици (звук, сричка, дума, изречение, текст) и развитие на уменията им за словен, сричков и звуков анализ. И всичко това, в своето единство има съществено значение за успешното овладяване на четенето и писането, сериозен индикатор е за успех в ограмотяването.
Използвана литература:
1.Тилков и Бояджиев (1977): Тилков, Д. и Т. Бояджиев. Българска фонетика.
2.Фонетика (1998): Граматика на съвременния български книжовен език. Том първи – Фонетика. Абагар, С.
3.Христозова (2000): Христозова, Г. Обучението по правопис в началните класове – методически проекции. (второ преработено издание). Макрос (2001), П.
4.Борисова, Т., Димитрова, Н., Бенчева, С. – Книга за учителя по български език и литература за 1 клас – изд. „Булвест“ .
- МОН – ДОС в обучението по български език и литература в начален етап
- Здравкова С., Методика на обучението по български език в началното училище
- Учебна програма по български език и литература за първи клас (2016г.)
8.Книга за учителя по Български език и литература за първи клас,Изд „Просвета“, (2017)
Електронен адрес на автора: rositzatodorova@abv.bg